РЕШЕНИЕ
гр.С.,
21.03.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 6 321 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
При
условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на Е.П.Д., гр.С. с уточненията към нея, се твърди, че същият е
пострадал като пътник при ПТП, настъпило на 31.07.2013 г. около 08,55 часа на
Околовръстен път в гр.С. на разклона за гр.Нови Искър по вина на водача на
товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хай Лукс 2.4 Д“ с рег.№ ******* – С. С.
Ц., установена по н.о.х.д. № 18 041/2013 г. по описа на СРС, който е ударил
отзад вдясно спрелия, за да пропусне насрещно движещите се автомобили и
изчакващ да предприеме ляв завой лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат
GL“ комби с рег.№ *******, управляван от П.Д.Д., в който е пътувал ищецът, който
вследст-вие на удара е навлязъл в лявата
пътна лента, където е настъпил втори удар – с насрещно движещия се товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „1844 Л Актрос“ с рег.№ ********, управляван
от П.Ц.М.. Поддържа се, че от произшествието на ищеца са причинени множество увреждания,
подробно описани в исковата молба, от които не се е възстановил и към настоящия
момент, в резултат на които може да се придвижва само с количка и придружител; че
вследствие на това е претърпял и продължава да търпи неиму-ществени вреди,
изразяващи се в тежки болки и страдания, както и имуществени такива, касаещи
заплатените разходи за лечение: за остеосинтезни средства по фактури: № 0000000-188/07.08.2013
г. на стойност 1 464,00 лева, № **********/09.08.2013 г. на стойност 1 500,00
лева и № **********/16.08.2013 г. на стойност 1 550,00 лева; за закупуване
на лекарствени средства по 18 бр. касови бонове на стойност 201,06 лева и на такси
за настаняване в хоспис за периодите: 12.10.2013 г. – 12.11.2013 г. на стойност
600,00 лева и от 12.11.2013 г. до 12.12. 2013 г. на стойност 600,00 лева. Сочи
се и че отговорност за причинените му вреди трябва да поеме ответната страна,
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ на
виновния за инцидента водач на товарен автомобил „Тойота“, модел „Хай Лукс 2.4
Д“ ДК № ******* по полица № 22113001348287/14.05.2013 г. със срок на ва-лидност
от 14.05.2013 г. до 13.05.2014 г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди З.К. „Л.И.“ АД да му заплати
обезщетения за причинените му в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на
300 000,00 лева и за имуществени такива в размер на 5 915,06 лева,
заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
С
влязло в сила на 14.10.2014 г. разпореждане от 14.08.2014 г. на основание
чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на Е.П.Д. по отношение на заявения
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лекарст-вени средства в общ размер от 201,06 лева и е прекратено производството
по делото в тази му част.
Ответникът – З.К. „Л.И.“ АД, гр.С. оспорва предяве-ния иск относно неимуществените вреди само по размер, а
претенцията относно имуществе-ните вреди изцяло – и по основание, и по размер.
Навежда съображения, че размерът на вземането за неимуществени вреди е
неоснователно завишен и прекомерен и че противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД, а по отношение на имуществените вреди – оспорва
материално-правната легитимация на ищеца във връзка със заявените разходи,
както и наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца
увреждания и претендираните разходи във връзка с хосписа. Оспорва наведените в
исковата молба твърде-ния за изключителна вина на водача на товарния автомобил
за настъпване на търсените от ищеца вреди, като навежда и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от стра-на на ищеца с правно основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е пътувал в МПС без поста-вен обезопасителен
колан. Претендира присъждането на разноски по производството.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От
одобреното от СРС, НО, 20 с-в на основание чл.382, ал.1 във връзка с чл.382,
ал.7 НПК споразумение по чл.382, ал.1 НПК на 21.10.2013 г., влязло в сила на същата
дата, се констатира, че подсъдимият по това дело С. С. Ц. с ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 31.07.2013 г. около 08,55 часа в гр.С. при
управление на МПС – товарен автомобил /т.а./ марка „Тойота“, модел „Хай Лукс
2.4 Д“ с рег.№ ******* по бул.„Околовръстен път“ с посока от разклона за с.М.
към разклона за с.Све-товрачене и в района на разклона за гр.Нови Искър е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 ЗДвП – Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при изби-ране скоростта на движението да се
съобразяват …. , с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необхо-димост да спрат,
когато възникне опасност за движението; чл.23, ал.1 ЗДвП – Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко – не се е съобразил с факта, че е бил
заслепен от слънцето и види-мостта му е била ограничена и не се е движел на необходимото
разстояние зад л.а.„Фолксва-ген Пасат“ с ДК № *******, не е намалил скоростта си
и не е спрял, като по непред-пазливост е причинил телесна повреда на повече от
едно лице, в т.ч.: тежка телесна повреда на Е.П.Д., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, довела до постоянно разстройство на здравето, опасно за
живота; счупване на дясна бедрена кост, довело до трай-но затрудняване на движенията
на десния долен крайник за период повече от 30 дни; двуг-лезенно счупване на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник
за период повече от 30 дни; счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник за период повече от 30 дни;
десностранна хемипареза, довела до трайно затрудняване на движенията на
крайниците за период повече от 30 дни; счупване на долна челюст, довело до
трайно затрудняване /за повече от 30 дни/ на дъвченето и говоренето –
престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.„а“, пр.1 и 2 във връзка с ал.1, б.„б“
във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Изложените
обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП на посочената дата и място,
участниците в него и последиците от събитието се потвърждават и от
представените в производството заверени копия от: констативен протокол № К 683
от 31.07.2013 г. на ОПП-СДВР, протокол за оглед на местопроизшествие от
31.07.2013 г. на РТП-ДП-СДВР със ски-цата и фотоалбума, неразделна част от него
/неоспорени в процеса/, в които подробно са отразени и констатациите на
контролните органи относно: състоянието и параметрите на пътното платно, броя
на пътните ленти в района на местопроизшествието; наличната марки-ровка;
регистрираните следа по пътното платно и изпаднали предмети по него; констатира-ните
увреди по трите ППС и тяхното разположение след удара.
Безспорно е
в процеса, което е отразено и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка
с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че т.а.„Тойота“, модел „Хай Лукс 2.4 Д“ с ДК № *******
е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна
застра-ховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22113001348287/14.05.2013 г.,
както и че този договор е бил в действие към момента на инцидента от 31.07.2013
г. – обстоятелства, които се установяват
и от удостоверените данни в констативен протокол № К 683/31.07.2013 г. на
ОПП-СДВР, гр.С..
За
изясняване на делото от фактическа страна е приета и медицинска документация – заверени копия от: епикриза по ИЗ № 25678 за
периода от 31.07.2013 г. - 11.09.2013 г.; медицинско свидетелство от 20.08.2013
г. за болничен престой от 31.07.2013 г., продължаващ и към момента на
издаването му; епикриза по ИЗ № 30760, издадена на 23.09.2013 г., всички на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“; епикриза изх.№ 13127/08.10.2013 г. по ИЗ № 11904/2013 г.
и епикриза изх.№ 13352/14.10.2013 г. по
ИЗ № 12277/2013 г. на“V МБАЛ С.“ ЕАД; екс-пертно
решение на ТЕЛК № 1378/28.05.2014 г. при „I МБАЛ-С.;“ ЕАД; медицински протокол
на ЛКК № 1104/14.11.2014 г. при „МЦ Б.-П.“ ЕООД; резултат от образно изс-ледване,
извършено в „ДКЦ XIV С.“ ЕООД на 19.05.2014 г.; електроенцефалография от
30.05.2014 г.; експертно решение на ТЕЛК № 0875/09.04.2015 г. при „I МБАЛ-С.“
ЕАД.
От
представеното заверено копие от експертно решение на ТЕЛК № 1378/ 28.05.2014 г.
при „I МБАЛ-С.“ ЕАД, на пострадалия е призната 100 % ТНР с чужда помощ за срок
от 1 година – до 01.05.2015 г., при водеща диагноза: субараноидален кръвоизлив
от други интракраниални артерии и общи заболявания: състояние след ЧМТ и
контузия на мозъка. Множество фрактури и пр. Посттравматична енцефалопатия.
Психоорганичен синдром, като е констатирана невъзможност за самостоятелна
походка и битово самообслужване, обуславя-щи необходимостта от чужда помощ за
срок от 1 година с оглед динамичния характер на заболяването. Съгласно данните
от експертно решение на ТЕЛК № 0875/09.04.2015 г. при „I МБАЛ-С.“ ЕАД на ищеца е
призната 100 % ТНР с чужда помощ за срок от 3 години – до 01.04.2018 г., при същата водеща диагноза и
общи заболявания: Състояние след ЧМТ и кома – м.VІІ.2013 г. Травматични
субарахноидални и мозъчни хеморагии в ляво темпорално, двустр.париетално.
Посттравматична енцефалопатия. Тежък дискоординационен синдром. Статична и
локомоторна атаксия и констатации, че пострадалият не може да ходи
самостоятелно и да се самообслужва битово, за което се следва чужда помощ.
От
приетото от съда, неоспорено от страните, заключение на допуснатата комп-лексна
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещите лица д-р Б.С. –
специалист нервни болести и д-р Д.К. – ортопед-травматолог, въз основа на приложената
по делото документация и извършен личен преглед на пострадалия, се установява,
че при процесното ПТП Е.Д. е получил следните травматични увреждания: контузия
на главата и мозъка, изразяваща се в контузия и охлузване в лявата челна област
на главата /кръвонасядане и оток на левия горен клепач и охлузване на носа/,
контузия и разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата /водещи до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота/; хеморагична контузия на
мозъка с контузионни огнища в мозъчната тъкан и кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка и оток на лявата голямомозъчна хемисфера – разстройство на здравето,
опасно за живота; линейна фрактура вляво слепоочно-теменно, която самостоятелно би довела до временно разстройст-во
на здравето, но тъй като влиза в общия симптомо-комплекс и на находящата се под
счупването травма на мозъка, разстройството на здравето е с опасност за живота;
фрактура на долната челюст вдясно и на дъгата на долната челюст, довела до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни; счупване на
дясната лакътна кост в долния й край, довело до трайно затрудняване на движенията
на десен горен крайник; счупване на дясната бедрена кост в горния й край,
довело до трайно затрудняване на двигателната и опорната функция на съответния
долен крайник; двуглезенно счупване вляво, довело до трайно затрудняване на
двете функции на този долен крайник; контузия в гръдно-коремната област,
минимален пневмоторакс /въздух в плевралното пространство/ вдясно.
Констатира
се и че на ищецът е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД, където същият е бил приет в коматозно и тежко увредено общо състояние, като
поради неефективно дишане е бил интубиран в противошокова зала, където е
направил Джаксънов гърч в дясната лицева половина и десните крайници. Бил е настанен
в Централна реанимация, където е била приложена интензивна терапия /вкл.
изкуствена белодробна вентилация и трахеостомия/, водно-солеви вливания,
антибиотична профилак-тика, антиконвулсивна профилактика; че са били извършени
множество интервенции: диаг-ностична лапароцентеза /точково проникване в
коремната кухина/, лява и дясна торакоцен-теза /точково проникване в гръдната
кухина/, оперативна остеосинтеза на свободните фрактурни фрагменти на бедрото
чрез латерален достъп, оперативни травматологични ин-тервенции в планов ред
/08.08.2013 г./ – 1. открита кръвна репозиция и фиксация с комп-ресивна плака
на двустранната фрактура на левия глезен; 2. открита кръвна репозиция и
фиксация с плака на фрактурата на дясна лакътна кост в дисталната й част; 3. метална
двустранна остеосинтеза на долната челюст и междучелюстна фиксация. В периода
след 12. 08.2013 г. съзнанието на пострадалия постепенно се е прояснило; на
20.08.2013 г. е бил екстубиран, трахеостомната канюла е била затворена и след
стабилизиране на общото му състояние на 27.08.2013 г. е бил преведен в Клиника
по неврохирургия за възстановяване и довършване на лечението. На 03.09.2013 г.
е бил вертикализиран, а на 11.09.2013 г. – изписан в добро общо състояние, с ясно
съзнание, при персистираща лекостепенна десностранна хемипареза от централен
тип /слабост на десните крайници, обусловена от увреждане на мозъка/ и частична
моторна афазия с дадени указания за режим и продължаване на приема на
антиконвулсивната профилактика и е бил насочен към Клиниката по травматология
за завършване на лечението по отношение на фрактурите на крайниците. На 12.09.2013
г. е бил приет в I-ва Травматологична клиника за реостеосинтеза /повторна/ на
глезенната фрактура, като след наместване на фрактурата е бил променен ходът на
винтовете. Изписан е в задово-лително общо състояние, гладък следоперативен
период, без данни за сетивни и циркулатор-ни смущения. Двигателната рехабилитация
е продължила в „V МБАЛ-С.“ ЕАД – в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина в периода: 30.09.2013 г. – 07.10. 2013 г., където е удостоверено, че пациентът
е елементарно контактен, грубо ориентиран и адекватен, не контролира тазови
резервоари. Във връзка с епизоди на психомоторна възбуда е бил приет и в Неврологично
отделение на същата болница за периода: 08.10.2013 г. – 12.10. 2013 г., където
е констатиран следния статус: увредено общо състояние, контрол на тазовите
резервоари, флексионна контрактура на дясна ръка, затруднени движения на десни
крайници, нестабилност при ходене, хоризонтален нистагъм, с психичен статус:
буен и психо-моторно възбуден, брадипсихичен и с централен отоневрологичен
синдром След 12. 10.2013 г. двигателната и говорна рехабилитация са продължили в
домашни условия.
При
извършения от вещите лица на 10.04.2015 г. личен преглед на пострадалия е
установено, че са налице: цикатрикс в окосмената част на главата, вляво
теменно, в областта на дясно бедро, ляв глезен и дясна предмишница; хипомимия.
Елементарен словен контакт със забавен говор и мисловен процес с ехолалия
/спонтанно механично повтаряне на чужди думи и изречения без разбиране на
казаното като симптом на сензорна афазия/, без преки и косвени данни за психопатологична
продукция. Хипобуличен, афективни колебания, пълна амнезия за инцидента и за преживяванията
след него до м.01.2015 г. Централна лезия на VII ЧМН вдясно; хиперпатия в
зоната на инервация на р.максиларис /горночелюстен/, на н. тригеминус /троичен/
вляво.
Относно
двигателната дейност вещите лица са констатирали, че пострадалият се придвижва
с инвалидна количка; че са налице флексионна контрактура в дясна лакетна ста-ва;
намалена мускулна сила – за дясна ръка с
непълен юмручен и върхов захват, ограничена дорзална флексия в гривнената
става, непълно отвеждане на III-V пръст, хипотрофия на I-во междупръстно
пространство, тенар и хипотенар /възглавничките зад палеца и пети пръст/;
хипестезия /намалена сетивност/ в зоната на инервация на н.улнарис /лакътния
нерв/ вдясно; клинични данни за увреждане на н.радиалис /лъчевия нерв/ и
улнарис вдясно с отпадна двигателна и сетивна симптоматика. Пирамидни белези
вдясно. Левостранна латентна хемипареза с патологични белези. Скъсяване на
десен долен крайник с 5 см. Деформирана лява глезенна става. Ограничена
дорзална флексия на ходилото /повдигане на стъпалото към тавана/. Не споделя
тазово-резервоарни смущения и епилептични пристъпи. Липсват и ЕЕГ данни за
пароксизмална активност при по-нататъшно проследяване.
От
заключението на комплексната СМЕ е видно и че продължителността на възста-новителния
период е около една година, след което невъзстановеното се счита за остатъчни
явления, каквито при пострадалия са: ▪ психоорганичен синдром с изразени
органични про-мени на личността и нарушено социално функциониране – афективни
колебания, хипобуличен, безинициативност, брадипсихичен, без преки и косвени
данни за психопато-логична продукция, ограничен словесен контакт с елементи на
сензорна афазия /ехолалия/, персистираща амнезия за инцидента и последващите
събития, смущения във фиксационната памет; ▪ тежък двигателен дефицит с
невъзможност за самообслужване и самостоятелна походка, обусловен от
травматичните увреждания и възникнали усложнения – флексионна контрактура в
дясна лакътна става и клинични данни за увреждане на н.радиалис и улнарис
вдясно; скъсяване на десния крак и деформация на лява глезенна става.
При
пострадалия не се наблюдава загуба в цялост на жизнена функция, но има час-тична
загуба на функции, свързани с когнитивните възможности на пострадалия и с двига-телната
активност и самообслужване. С оглед констатираната непригодност за социална
адаптация и професионална трудова дейност ТЕЛК му е определила 100% трайно
намалена работоспособност. В резултат на комбинацията от остатъчните явления
след получените травми ищецът може да извършва само елементарни действия в
ежедневието, но за цялост-ното му обслужване и обгрижване е необходима чужда
помощ.
В
дадените по реда на чл.200, ал.2 ГПК обяснения вещото лице д-р Б.С. е уточнила,
че относно посоченото състояние на пострадалия в епикризите, касаещи периоди-те:
30.09.2013 г. – 07.10.2013 г. и периода: 08.10.2013 г. – 12.10.2013 г., е
възможно посте-пенно възстановяване на някои функции за 15 дни, в
т.ч. и контролирането на тазовите резервоари; че пострадалият в началото е бил
с катетър, на изкуствено поддържане на общотосъстояние, като е последвало е
постепенно възстановяване на някои функции, а невъзс-тановените са трайни и
почти необратими; че е преминал един курс рехабилитация, но поради епизод на
психо-моторна възбуда, е бил преведен в Неврологично отделение за
проконтролиране и изследвания. Посочила е, че двигателният дефицит при ищеца е
обусловен предимно от счупвания-та, а не от остатъчните неврологични прояви в
резултат на мозъчната контузия, като след обратното развитие – резорбция на
отока, при него има възстановяване на неврологичния дефицит, т.е. на парезите
от централен произход до леко-степенни с патологични белези, като е допълнено и
че същият е млад, упорит, провежда активна рехабилитация с участието на майка
му – и двигателна, и говорна, като може да има незначително възстановяване на
мозъчните функции и на движенията, както и че по отношение на неврологичния
дефицит е максимално възстановен, а другото е въпрос на евентуална оперативна
корекция.
От
поясненията на вещото лице д-р Д.К. по чл.200, ал.2 ГПК се конс-татира, че извършената
реостеосинтеза се е наложила, тъй като остеосинтезата е била не-ефективна към
момента на прегледа, като причините за това могат да бъдат счупване на пирони,
разхлабване на плака, стъпване накриво; че скъсяването на десния долен крайник
с над 5 см. е значително и при изправено положение и опит за ходене се
наблюдава едно силно куцане и натоварване на поясния гръбнак. Относно прогнозата
за възстановяване на двига-телния дефицит по оперативен път експертът е конкретизирал,
че съществува принципна възможност за извършване на мускулна транспозиция, но на
първо място: трябва да има мускули, които да могат да възстановят двигателния
дефицити – мускул, който е парализи-ран, не може да послужи за транспозиция, а
когато се дължи на прекъсване на периферен нерв, може да се опита да се направи
пластика на нерва, но резултатът се вижда поне след година – година и половина
и не е особено сигурен, а наред с това се налага и преценка дали транспозицията
на един мускул /махането му от едно място и слагането му на друго/ няма да
разбалансира това, което е останало, и да влоши състоянието на пострадалия.
Посочено
е и че състоянието на пострадалия е свързано с търпене на болки и страда-ния от
негова страна, които продължават и към момента; че те са били по-интензивни в
едногодишния период, а след това – равномерни и вариращи между средно и тежко
ниво. Пояснено е и че подобрение на състоянието след
изтичане на 3-годишния период по реше-нието на ТЕЛК е възможно, но същото няма
да е съществено; че двигателният дефицит без сериозно лечение е трудно да се
подобри от само себе си; че то може да се подобри, но незначително – инвалидността няма да е 100 %, а ще стане
92-93 % примерно, но не може да се очаква някакво съществено подобрение.
За
изясняване на обстоятелствата във връзка с механизма на произшествието и механизма
на настъпване на уврежданията е допуснато изслушването на комплексна съдебна експертиза
/КСЕ/ с вещи лица д-р А.М. /съдебен лекар/ и инж.И.Т. /автоинженер/.
От
приетото заключение на същата се констатира, че: движещият се по Околовръс-тен
път в дясна пътна лента в посока от с.Требич към с.Казичене л.а.„Фолксваген“,
прибли-жавайки кръстовището с разклона за гр.Нови Искър, където му е предстояло
да извърши ляв завой, е спрял, за да изчака движещата се срещу него в обратната
посока товарна компо-зиция, съставена от влекач и полуремарке; че в същото време
в същата пътна лента, попътно отзад се е движел лек автомобил тип „джип“
„Тойота“ със скорост 50 км/ч., чийто водач не е намалил скоростта си, продължил
е да се движи към спрелия пред него л.а.„Фолксваген“, при което е реализирано
ПТП – джип „Тойота“ с предна лява част в зоната на преден ляв фар е ударил л.а.„Фолксваген“
в задната му част, преобладаващо вдясно; че ударът между двата автомобила е бил
ексцентричен и вследствие на него л.а.„Фолксваген“ е придобил скорост от
кинетичната енергия на удрящия го автомобил, като се е придвижил напред и вляво,
и завъртайки се по посока, обратна на часовниковата стрелка, е навлязъл в
насрещната пътна лента с дясната си част напред. Реализирал се е втори удар
между л.а.„Фолксваген“ и товар-ната композиция, чийто влекач с предна лява
част, челно, е ударил движещия се срещу него л.а.„Фолксваген“ в предната му
дясна част странично, в зоната на предна дясна врата и преден десен калник,
като вследствие на удара л.а.„Фолксваген“ е бил върнат назад за неговата
посока, бил е тласкан известно разстояние от влекача и е напуснал платното за
движение вдясно за посоката на движение на влекача. Трите МПС са се установили
на места-та, където са били намерени при огледа от компетентните органи.
Видно
е и че при този механизъм на ПТП по време на първия удар, нанесен от л.а.
„Тойота“, върху тялото на пътника е въздействала инерционна сила,
противоположна на ус-корението на автомобила, т.е. тялото е понесло ударна сила
в гърба от облегалката на седал-ката, на която е пътувал; че от този удар се
очаква да има увреждания по задната част на тялото и главата, като такива не са
описани в медицинската документация; че поради поли-тане на тялото напред и
наляво са получени: контузия на мозъка – слепоочно отляво и темен-но отдясно;
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно слепоочно; линейно
счупване на черепа вляво челно-теменно и разкъсно-контузна рана вляво челно.
От-разено е и че при последвалия удар в насрещно движещата се товарна
композиция лекият автомобил „Фолксваген“, заедно с пътника, е придобил
ускорение с посока движението на товарната композиция, предизвикало инерционна
сила, въздействаща на тялото му с посока, обратна на движението на товарната
композиция и тази сила е станала причина за удар на тялото в зоната на предна
дясна врата на л.а.„Фолксваген“, от вътрешната й страна, в която зона е бил и
ударът директно от влекача.
От
същото доказателство се установява и че с оглед по-високата скорост при втория
удар, тялото на пострадалия е понесло по-голяма ударна сила, отколкото при
първия удар, както и че при втория удар уврежданията са не само от удара, но и
от деформации на части от интериора на автомобила, получени от дясно наляво, а
именно: счупване на долната челюст на две места – в тялото вдясно и в областта
на левия клон; разкъсно-контузна рана на дясната буза и дясната вежда; счупване
на дясната бедрена кост в горната й част; двугле-зенно счупване на костите на
лявата подбедрица; счупване на дясна лакътна кост в долния й край; контузия на
гръдния кош и корем – двустранен излив на въздух в гръдната кухина.
Вещите
лица са дали заключение и че автомобилът е бил фабрично оборудван с предпазни
колани за всички места, но в случая: при първия удар коланът не осъществява
предпазната си функция за пътника на предна дясна седалка, тъй като тялото се
изхлузва с лявото си рамо от него. Определили са движението на тялото на
пътника в автомобила, ако той не е бил с и без поставен предпазен колан, като въз
основа на резултатите от него, са обосновали извода, че най-големите сили на
въздействие върху тялото на пътника и съответно най-големите травми, са постигнати
при втория удар, но тъй като този удар е бил страничен и в зоната на мястото,
където е седял ищецът, независимо дали той е бил с поста-вен обезопасителен колан
или не, той ще получи едни и същи травми, тъй като предпазният колан не е
достатъчно ефективен при страничен удар на автомобила.
В
о.с.з. вещото лице инж.Т. е пояснил, че след първия удар автомобилът се е
завъртял обратно на часовниковата стрелка, задната му част се е завъртяла
надясно спрямо масовия център на автомобила, като в първия момент пътникът е
понесъл удар от седалката, на която седи, а в момента, когато автомобилът е
започнал да се движи напред вследствие на удара и се е завъртял, тялото леко е
отишло наляво спрямо седалката; че тъй като коланът обхваща дясното рамо и
преминава надолу през гърдите, в тази част на рамото, в случай че пътникът е
бил с поставен колан в този момент, коланът дава възможност до известна степен
тялото да се изхлузи наляво.
Този
извод се подкрепя и от обясненията на вещото лице д-р М. по реда на чл. 200,
ал.2 ГПК, че се наблюдават увреждания и вляво, и вдясно на тялото, като при
първия удар трябва да са получени тези вляво, защото само тогава тялото полита
наляво, а при втория удар, който е отпред вдясно, са получени уврежданията от
дясната страна; че при изхлузването на тялото от лявата страна, тези увреждания
биха могли да се получат отпред в таблото, защото в случая не се касае за чисто
челен удар, при който коланът да запази тяло-то.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са събрани и глас-ни
доказателства – разпитан е свидетелят П.Д.Д., който заявява, че е управлявал
л.а.„Фолксваген“, а пострадалият Е.П.Д. е пътувал на предна дясна седалка, като
и двамата са били с поставени предпазни колани; че автомобилът е бил ударен
отзад вдясно, бил е с навит волан за наляво и е последвал удар в ТИР, който го
е ударил странично, в предна част, точно в гумата, от страната на Е.Д. и е
започнал да ги блъска със страшна сила и да ги връща назад, изтласквайки ги в
канавката отстрани, където има дървета, като автомобилът е паднал от лявата
страна на пътя – откъм с.М. и е започнал да пуши. Депозира показания, че
седалката на Е.Д. е била захлупена напред, била е счупена и е затиснала
пътника, от който се е чувало хъркане отдолу, под гърба на седалката; че пътникът
е бил захлупен и вързан под нея и не се е виждал от седалката; че цялата седалка
на Е. е била смачкана, а всичко, което е било в салона, е дошло върху седалките;
че в багажното отделение са карали разглобена лежанка, но свидетелят не е видял
железата да са били върху седалката.
Г-н
Д. поддържа и че след като е успял да излезе от автомобила, се е опитал да
отвори вратата откъм Е.Д., но автомобил е бил така изкривен, че това не е било възможно; че той пръв е бил взет от
линейка, но от сина си знае, че коланът на Е.Д. е бил срязан, за да бъде
изваден от автомобила; че е била отрязана 10-12 см. част от колана, а с другата
част от него е била вързана вратата, тъй като купето е било разрязано от
страната на пътника. Сочи и че от страната на пътника таблото е било така изкривено,
че на мястото, на което са се намирали краката му, е можело да се стигне само с
една ръка, отстрани е бил сплескан целият преден калник с гумата; вратата е
била намачкана почти до задна дясна врата, като е бил счупен и лостът за
скоростите.
По
искане на ответника е допуснат разпит по делегация на свидетеля П.Ц. М., управлявал
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1844 Л Актрос“ с рег. № ********,
който свидетелства, че докато е карал в неговата лента, една кола от отс-рещното
движение е премилана бързо пред него, натиснал е спирачки, но колата е била
твър-де близо; че един черен джип я е ударил и я е хвърлил пред него; че след
удара колата е отхвръкнала встрани, завъртяла се е обратно на неговото движение
и е паднала в канавката под шосето на колела. Г-н М. депозира показания, че не
е видял дали колата се е преоб-ръщала, защото когато я е ударил странично
вдясно, леко в задницата, тя се е завъртяла и е спряла в канавката, обърната в
посока, обратна на движението му с предна част – по-близо до пътя и леко
повдигната заради неравност на канавката; че в колата е имало двама души –
водачът и пътникът на предна дясна седалка, който е бил ударен, стоял е леко
прегърбен, с клюмнала напред глава и дясно рамо, наведено по-ниско надолу,
както и че същият не е ви-дял дали пътникът е бил облегнат на седалката с цял
гръб и дали е бил с поставен предпазен колан.
За
установяване на твърдените имуществени вреди по искане на ищеца са ангажира-ни
писмени доказателства: заверени копия от фактура № **********/07.08.2013 г. за
компре-сивна пластина с 6 дупки MSC315M06 и винтове на обща стойност 1 464,00
лева, заедно с вносна бележка от 07.08.2013 г.; фактура № **********/09.08.2013
г. за заключващ бедрен пирон Vitus, комплект с винтове, на стойност 1 500,00
лева, заедно с преводно нареждане от 09.08.2013 г.; фактура №
**********/16.08.2013 г. за остеосинтезни импланти на стойност 1 550,00
лева, заедно с преводно нареждане от 16.08.2013 г., както и 2 бр. квитанции за
настаняване в хоспис ЕТ „Д.Д.“ за периодите: от 12.10.2013 г. до 12.11.2013 г.
на стойност 600,00 лева и от 12.11.2013 г. до 12.12.2013 г. на стойност 600,00
лева.
По
делото е допуснато изслушването и на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, из-готвена
от вещото лице В.Х., от която се установява, че посочените плащания по
цитираните документи са извършени и възлизат на общата сума от 5 714,00
лева, като сметките на дружествата-доставчици
по процесните фактури от 07.08.2013 г., 09.08.2013 г. и 16.08.2013 г. са били заверени
съответно на всяка от посочените дати.
Съгласно
данните от приетото заключение на назначената допълнителна СМЕ, извършена от
вещите лица д-р Д.К. и д-р Б.С., и разясненията на вещите лица, дадени в
проведеното на 22.03.2016 г. открито съдебно заседание, закупените
остеосинтезни материали на обща стойност 4 514,00 лева са част от
лечението на получените от ищеца фрактури при процесното ПТП и са били вложени
в тялото му, а настаняването му в хоспис, където има 24-часово медицинско
наблюдение, е било уместно и необходимо, тъй като с оглед неговото здравословно
състояние пострадалият в периода: 12.10.2013 г. – 12.12. 2013 г. се е нуждаел
все още от активно наблюдение и продължаване на лечението, както
медикаментозно, така и рехабилитационно.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за частичното
ангажиране отговорността на ответника по заявените срещу него искове с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Пораждането
на този вид имуществена отговорност на застрахователя, с оглед ней-ната правна
същност, уредена в цитираната разпоредба от КЗ /отм./, предпоставя същест-вуването
на валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност“ към
момента на увреждането, както и нанесени вреди на трето лице в пряка причинна
връзка с виновни и противоправни действия или бездействия на делинквент – застраховано
лице по тази застраховка, свързани с притежаването или използването на МПС -
предмет на същата, покриваща съгласно нормата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./
отговорността на собственика на МПС, както и на всяко друго лице, ползващо
превозното средство на законно основание, в рамките на определената в договора
по чл.223, ал.1 КЗ /отм./ сума.
Извършването
на процесното деяние, съставляващо престъпление по НК, неговата противоправност
и вината на застрахования водач на л.а.“Тойота“ са установени в процеса с
одобреното от наказателния съд споразумение по чл.382, ал.1 НПК, имащо
последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 НПК, което на
основание чл.300 ГПК и чл. 413, ал.2 НПК е задължително за настоящия състав по
тези въпроси, които в случая не са и спорни между страните в процеса.
От
цитирания акт /във фактическия състав на осъщественото престъпление, като обективен
признак е включено причиняването на телесни повреди, който като част от въп-роса
за извършване на деянието, е обвързващ за гражданския съд/, събраните и
кредитирани по делото доказателства, разгледани по-горе в мотивите на решението,
ведно с поясненията на вещите лица от изслушаните СМЕ и комплексна съдебна
експертиза, бе доказано и че вследствие на ПТП от 31.07.2013 г. ищецът е
получил телесните увреждания – предмет на спора, както и че в резултат на
същите и техните последици последният е претърпял неиму-ществени вреди – болки,
страдания, различни неудобства и негативни изживявания, и имуществени такива,
както и че тези му вреди са пряка и непосредствена последица от реа-лизирането
на това събитие, вследствие на виновното поведение на водача на л.а.„Тойота Хай
Лукс 2.4 Д“ с ДК № ******* – С. С. Ц..
От
друга страна: освен съществуването на всички елементи от фактическия състав на
института на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, в случая е налице и валиден
застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“, действащ към момента
на произшествието през 2013 г., сключен с ответното дружество в качеството му
на застрахова-тел относно МПС, при чието използване са причинени установените в
процеса имуществени и неимуществени вреди на пострадалото от това деяние лице –
факти, които в своята съвкуп-ност обосновават основателността на предявените по
делото претенции по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения
за тяхното репариране.
По
силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, която с оглед на факта, че не е абстрактно
понятие, се определя за всеки случай по отделно въз основа на всички относими
към него обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки
от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на увреждането през
м.07.2013 г.; социално-икономическата обстановка в страната към този период,
обуславяща обществения критерий за справедливост на тази етап от развитието й;
възрастта на пострадалия към същия момент – 38 г. и 7 м.; броя, вида и тежестта
на полу-чените увреждания – множество на брой от различно естество и тежест;
времетраенето, начина и степента на тяхната регенерация – за около 1 година, с извършването
на няколко тежки оперативни интервенции и продължителен постелен режим;
наличието на трайни и невъзстановими остатъчни последици – тежък двигателен
дефицит с невъзможност за само-обслужване и самостоятелна походка, психоорганичен
синдром с изразени промени на лич-ността и затруднения в когнитивната дейност,
в т.ч. забавен говор, повтаряне на фрази, затруднено възприятие и др.;
констатираната способност за извършване само на елементарни действия в
ежедневието; продължителността, характера и интензивността на търпените бол-ки
и страдания по време на оздравителния процес съгласно комплексната СМЕ – по-интен-зивни
в едногодишния период, а след това –
равномерни и вариращи между средно и тежко ниво; претърпените неудобства
от личен, битов и социален характер по време на регенера-цията, до момента и за
в бъдеще – с оглед тежките остатъчни явления, в т.ч. и тези, свързани със
зависимостта на ищеца от чужда помощ за задоволяване на всички негови нужди и във
връзка с придвижването му; неблагоприятната прогноза относно възстановяването
на загубените функции; негативното отражение на травмите и техните последици
върху трудос-пособността и начина на живот на пострадалия, обуславящо освен
тяхната съществена про-мяна, така и значителното ограничаване до степен на
пълно изключване на възможностите му за лична и професионална реализация за в
бъдеще; продължителния период от време, през който ще бъдат търпени
последствията от получените увреждания от катастрофата; отрицателното
въздействие на инцидента върху психо-емоционалното състояние на ищеца, неговата
духовност и самооценка, както и установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съгласно които СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на Е.Д. следва
да се определи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинените му
телесни увреди и настъпилите от тях последици от ПТП през 2013 г. в размер на 225
000,00 лева.
До
посочената сума искът по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ относно неимуществените вреди
следва да бъде уважен, а в останалата му част до предявената стойност от 300
000,00 лева – последният трябва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на втория от заявените искове на разглежданото правно основание
решаващият състав на първоинстанционния съд намира, че от ангажираните в
процеса писмени доказателства безспорно бе установено, че във връзка с
провеждания възстанови-телен процес ищецът е направил разходи за заплащането на:
компресивна пластина с 6 дупки MSC315M06 и винтове на обща стойност 1 464,00
лева; заключващ бедрен пирон Vitus, комплект с винтове, на стойност 1 500,00
лева; остеосинтезни импланти на стойност 1 550,00 лева, както и такси за
настаняване в хоспис за времето от 12.10.2013 г. до 12.11.2013 г. в размер на 600,00
лева и от 12.11.2013 г. до 12.12.2013 г. в размер на 600,00 лева. От заключе-нието
на допълнителната СМЕ и поясненията на вещите лица, дадени в о.с.з., се
констатира и че поставянето на остеосинтезните средства е задължителна част от
лечебния процес при Е.Д., както и че настаняването в хосписа е било не само обективно
необходимо за възстановяването на здравословното му състояние,
но и единствена алтернатива за постоя-нен медицински контрол с оглед състоянието
му към този момент.
С
оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция приема, че вследствие на
процесното ПТП в патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди, равняващи
се на стойността на направените разходи по приложените счетоводни документи,
възлизащи в общ размер на 5 714,00 лева, които следва да бъдат предмет на
възстановяване от страна на застрахователното дружество.
По
изложените съображения искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по отношение на иму-ществените
вреди се явява основателен и доказан, с оглед на което същият следва да бъде
уважен изцяло.
Неоснователно
е релевираното от ответното дружество възражение за съпричи-няване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник поради неизползването на
обезопасителен колан при пътуването му в МПС. С ангажираните в производството
доказа-телства ответникът, в съответствие с изискването на чл.154, ал.1 ГПК не
установи при условията на пълно и главно доказване и то по безспорен начин тези
негови твърдения. В нито едно от относимите към възражението за съпричиняване
доказателства – показанията на свидетелите-очевидци и приетата комплексна
съдебна експертиза на вещите лица д-р М. и инж.Т. не е обоснован категоричен
извод, че пострадалият е бил без поста-вен колан. Тъкмо обратното: в показанията
си свидетелят П. Д., управлявал л.а. „Фолксваген“, в който е пътувал ищецът, изрично
е посочил, че последният е бил с поставен предпазен колан, а от друга страна: от
заключението на комплексна съдебна експертиза се установи, че при първия настъпил
удар коланът не осъществява предпазната си функция за пътника на предна дясна
седалка, тъй като тялото се „изхлузва“ с лявото си рамо от него, както и че най-големите
сили на въздействие върху тялото на пострадалия са при втория удар, който обаче
е страничен и в зоната на мястото, където е седял пострадалият, и незави-симо
дали е бил с или без поставен колан, той е щял да получи същите травми от
дефор-мациите на купето и недостатъчната ефективен на предпазния колан при
страничен удар.
Предвид
изложените обстоятелства първоинстанционният съд намира, че с поведе-нието си
ищецът не е допринесъл за настъпване на неблагоприятния за него резултат от
разг-лежданото събитие, поради което не са налице предпоставките за
приложението на разпо-редбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съобразно
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и законната лих-ва върху
присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба –
10.05.2014 г. до окончателното им заплащане, а по сметката на СГС сумите: 9
228,56 лева – държавна такса и 596,19 лева – разноски за експертизи.
На
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК /в приложимата редакция преди изм.
в сила от 24.01.2017 г./ ищецът трябва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 2 476,93 лева, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция преди изм. в сила от 25.10.2016 г./.
На
ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
до приключване на производството пред настоящата инстанция същият не е
ангажирал доказателства, че е извършил такива, а на възстановяване по
разглеждания ред подлежат само действително направените разходи в хода на
процеса /в този смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г./.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД,
със седалище и адрес *** Д, ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ на Е.П.Д. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.В.Л.,
сумата 225 000,00 /двеста
двадесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 31.07.2013
г., заедно със законната лихва, счи-тано от 10.05.2014 г. до окончателното
заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
в оста-налата му част до пълния му предявен размер от 300 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД,
със седалище и адрес *** Д, ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ
на Е.П.Д. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.В.Л., сумата 5 714,00 /пет хиляди седемстотин и
четиринадесет/ лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи
за остеосинтезни средства и такси за настаняване в хоспис, по иск с правно осно-вание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 31.07.2013 г., заедно със
закон-ната лихва, считано от 10.05.2014 г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Е.П.Д. ***, с
ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – адв.В. Л., да ЗАПЛАТИ на З.К. „Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** Д,
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал. 8 ГПК, сумата от 2 476,93 лева /две хиляди
четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес *** Д, ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумите: 9
228,56 лева /девет хиляди двеста двадесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки/ – държавна такса и 596,19 лева
/петстотин деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ – разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: