№ 16
гр. К., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100221 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.С., чрез мл. адвокат В.Т. срещу Софийски
районен съд, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ - иск за заплащане на сумата от 3000 лева
- причинени неимуществени вреди от забавяне на разглеждане на гражданско дело в
разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска пред съда - 29.01.2021 година до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски, като представя списък.
В срока за отговор ответника оспорва основателността на иска.
В съдебно азседание ищецът се представлява от упълномощен представител. По него
исакне е допуснат до разпит свидетел при довеждане.
Ответника не изпраща представител в с.з. С отговора и допълнително писмено
становище е поискал присъждане на разноски, без да посочи размер и да представи списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира, че предявения иск по същество е частично основателен предвид
следното от фактическа и правна страна.
Следва да бъде отбелязано, че фактическите твърдения на страните, изложени в ИМ
и отговора се потвърждават от представените доказателства.
На 17.04.2019 г. ищецът в настоящото производство, чрез упълномощен
представител, е предявил искова молба срещу юридическо лице с нестопанска цел, като е
претендирал заплащане на суми по наемно правоотношение между него и ЮЛ във връзка с
1
ползване от последния на имот, собственост на ищеца.
По цитираната искова молба е образуваното гражданско дело № 22172/2019 г., което
е разпределено на 90-ти гр. състав при СРС, като е определен конкретния съдия
докладчик.
С разпореждане /ръкописно в-у ИМ/ от 10.07.2019 г. исковата молба е оставена без
движение, като вероятно са дадени указания за внасяне на дължима ДТ и представяне на д-
ва за това.
Указанието е изпълнено на 12.07.2019 г. с молба от процесуалния представител на
ищеца в това производство.
С дата 07.10.2019 г. е разпоредено осъществяване на процедура по чл. 131 от ГПК.
Остава неизвестен момента на уведомяване на ответника по производството пред СРС, като
е налице молба от ищеца, с която посочва нов адрес от 21.11.2019 г., а така също и писмено
изявление на ответника по това производство от 22.01.2020 г., с който е посочен както адрес
за призоваване, така и упълномощен представител.
Остават неизвестни причините, поради които е налице друго производство пред СРС
– гр.д. № 24419/2019 г. , образувано по молба от 03.05.2019 г., с която ищецът е поискал
допускане на обезпечение на бъдещ иск, която е уважена с определение от 05.05.2019 г.,
наложен е запор над банкови сметки на ответника до размера на исковата претенция. Без
съществено значение е въпроса дали обезпечителната мярка е изпълнена, като от
представени д-ва след приключване на устните състезания пред настоящия съд може да се
направи извод, че е наложен допуснатия запор.
Без обсъждане следва да се оставят представени писмени доказателства по исковото
производство пред СРС, които са постъпили след приключване на устните състезания пред
настоящия съд, като остава неизвестно защо налични материали по гражданско дело №
22172/2019 г., което е разпределено на 90-ти гр. състав при СРС не са изпратени при
първото изискване на делото от 26.05.2021 г. и повторно от с.з. на 30.06.2021 г. и несъмнено
са били налични към момента на изпращане на препис от делото на 11.08.2021 г, като от
надлежно представеното и приобщено копие от производството не личи и да е насрочено
делото по реда на чл. 140 от ГПК.
Към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело
производството по гражданско дело № 22172/2019 г. по описа на Софийски районен съд не е
приключило с акт по същество.
Липсват доказателства за подавано заявление от страна на ищеца за забавяне по
исковото производство пред СРС, в това число по реда на ГПК или по реда на Глава трета
„а“ от ЗСВ, което не е условие за допустимост на предявения иск, доколкото чл. 2б, ал. 3 от
ЗОДОВ допуска възможност за предявяване на такъв и по висящо производство.
При тези факти, установени по несъмнен начин от приложените писмени
доказателства, неоспорени от страните, настоящия съд намира, че от формална страна
производството е допустимо, като предявено с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ,.
2
Налице е забавяне при разглеждане на № 22172/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, по което ищецът е потърсил защита на свои лични, имуществени права, след
като макар и от началото на 2020 г. да са налице данни за точното местонахождение на
ответника, а така също са били налице и данни за упълномощен от негова страна повече от
година и половина не са осъществени действия /липсват доказателства за такива/ по
осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК и произнасяне по реда на чл. 140 от ГПК,
без да са налице и доказателства за наличие на някакви странични обстоятелства, поради
които обективно не е осъществена посочената процедура и делото не е насрочено за
разглеждане в о.с.з.
Липсват и доказателства, а така също и данни това забавяне да се дължи на действия
на ищеца или на ответника по делото пред СРС, макар и да остава неизвестно защо е
предявил отделна молба за обезпечение на бъдещ иск /така е посочено в определението за
допускане/, докато е имало образувано висящо производство по предямвения иск за който е
допуснато обезпечението, но това не е обстоятелства, което е затруднило осъществяването
на отделните процесуални действие от страна на състава, разглеждащ гр.д. № 22172/2019 г.
по описа на Софийски районен съд.
Според съда този срок за забавянето, освен трите месеца забавяне за пристъпване към
процедура по чл. 131 от ГПК след отстраняване на нередовности по ИМ е нарезумен
предвид както изложеното по-горе за поведението на ищеца, така и поради липсата на
основание да се счита че предявения за решаване правен спор се отличава с правна или
фактическа сложност, обуславящи по-продължителен срок на разглеждане от обичайното за
този вид дела.
Без значение е факта и че ищецът не е потърсил защита на правата си по
предвидените в ГПК способи за това, както и без значение и възможността ищецът да е
образувал ново производство за защита на същото право.
Изложеното дава основание за извод, че съставът на Софийски районен съд, в
рамките на задълженията си не е извършил необходимите процесуални действия по
надлежното разглеждане на предявените претенции в разумен срок, при което е налице
забавяне от близо две години от постъпване на ИМ до състоянието, в което делото се е
намирало към момента, в който по настоящото производство е поискано копие от мсички
писмени материали.
Без значение за отговорността на ответника са фактическите му твърдения, отнасящи
се до това забавяне, но с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че
основателно е направено позоваване на високата натовареност на съдиите в конкретния
съдебен орган, без обаче да са налице данни да са предприемане действия от страна на
административните ръководители.
При тези факти, установени по несъмнен и безпротиворечив начин съдът намира, че
са осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причиняване
на неимуществени вреди на ищеца, настъпили вследствие на нарушаване правото му на
разглеждане на делото в разумен срок.
3
Може да се направи категоричен извод, че е налице бездействие на съдията
докладчик по цитираното гражданско производство пред СРС, което бездействие е
продължило в период от около две години, при което производството, спъред представените
и приобщени доказателства е все още висящо, поради което е обяснимо и разбираемо
неудовлетворение на ищеца от това забавяне в разглеждане на предявената претенция.
Фактическата и правна сложност на конкретното дело не дават основание за извод, че са
налице обективни трудности при извършване на съдопроизводствените действия –
отстраняване нередовности на ИМ, връчване на книжа, призоваване и изпълнение на
указанията на съда, макар че дори и при еднотипни дела всяко от намиращите се на
производство има своята специфика, изискваща внимание и активни действия от съда по
разрешаване на правния срок в приемливи срокове, което в случая няма доказателства да е
ссторено.
Поради това съдът намира, че изминалия период от над две години е неразумно
дълъг, съответно е нарушено правото на ищеца като страна в производство, инициирано по
негово искане да получи правосъдие в разумен срок.
Налице са вреди от това забавяне, след като същият се предполагат до доказване на
противното, в каквато насока липсват доказателства, а така също и данни.
Съдът не възприема доводите на ищеца за значителни неимуществени вреди и
наведените доводи за евентуално препятстване на бъдещото осъществяване на правата,
заявени за защита, след като е налице обезпечителна мярка, която е допусната сравнително
скоро след образуване на делото и определено преди ответника по това производство да е
бил уведомен за предявената искова молба.
Налице са данни, че ищецът е изпитвал негативни емоции при разговори със св. П.Н.,
като поведението на ищеца, описано от този свидетел и конкретното забавяне при
разглеждане на гр. д. № 22172/2019 г. по описа на Софийски районен съд дават основание
на настоящи състав да счита, че справедливото и адекватно обезщетение, което съответства
на неудовлетворението на ищеца от забавеното разглеждане на делото от ответника е в
размер на сумата от 750 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск, а в
останалата част да бъде отхвърлен като недоказан.
На ищеца следва да бъде присъдени разноски съразмерно с уважената част от
претенцията, поради което от претендираните със списък разноски в общ размер на 410 лева
следва да се присъди сумата от 102.50 лева, а в останалата част до пълния размер на
претенцията за разноски бъде отхвърлено.
Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски на ответника,
доколкото от страна на упълномощения представител е направено формално искане в такава
насока без никаква конкретизация и списък.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ответника Софийски районен съд, Булстат *********, със седалище:
гр. С., бул. „Г.М.Д.С." № 23, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д. С. С., ЕГН **********, сумата
от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото му на правото му на
разглеждане в разумен срок на заявената претенция по гр.д. № 22172/2019 г., по описа
на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ –
29.01.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част -
над сумата от 750 лева, до пълния размер на претенцията от 3 000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. С.,
ЕГН **********, сумата от 102.50 /сто и два лева и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски по делото – заплатена ДТ, и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявения иск, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5