Р Е Ш Е Н И Е
№. . . . . . . . . /. . . . . . . . . 2021 г.
В името на народа
Административен съд – Варна,
ІІІ касационен състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на прокурора
Силвиян Иванов и секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдия
Ганчева касационно административно наказателно дело
№ 317 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на „Дедал-1995“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от
управителя инж. В.К.К., депозирана чрез пълномощник адв. Я.С., против Решение №
260489 от 01.12.2020 г. на ВРС, ХХІІ състав, постановено по НАХД № 3777/2020
г., с което е изменено наказателно постановление № 03-012955 от 08.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, чрез редуциране на наложената за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ на дружеството-касатор „имуществена санкция“ от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1 500
(хиляда и петстотин) лв.
Релевирани са основанията по
чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като се развиват подробни съображения в подкрепа на всяко от твърденията в
жалбата. Твърди се, че „Дедал-1995“ ООД е възложило на Иван Иванов в качеството
на възложител, а не на работодател, извършване на определена услуга – монтиране
на гипсо-картон върху площ от 10 кв.м. на таван с обща площ ~110 кв.м. и последващото
боядисване на тази площ, видно от представения граждански договор. Поддържа се,
че работата, извършвана от Иванов няма характеристиките на трудово
правоотношение - не е фиксирано работно време; дружеството не следи за
изпълнение задълженията на изпълнителя по договора, т.е. не се изисква
постоянното му присъствие на работното място и не е установена трудова
дисциплина, отпуски и др.; - страните по договора са равнопоставени и между тях
не съществува йерархична зависимост. Развити са подробни съображения в жалбата за характера на сключения
договор, от които се прави извод, че същият еднозначно отговаря на дефиницията
за "граждански договор" - еднократно изпълнение на определена работа
за постигане определен резултат, срещу което е уговорено конкретно
възнаграждение. При тези мотиви се моли за отмяна на решението на ВРС и
измененото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът се представлява от адв. С., който поддържа изцяло жалбата
по изложените в нея съображения. Счита, че предвид разпределението на
доказателствената тежест в процеса, ответника не е доказал по безспорен начин
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Разпитаните по
делото свидетели не са дали ясни показания относно мястото на извършване на
нарушението, нито са посочили каква дейност е изпълнявал Иванов.
Касационният ответник –
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален
представител – ст.юриск. Б.Н., изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира за оставяне в сила на въззивното решение, като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата, като счита, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на съвкупен и
мотивиран анализ на приобщените в хода на съдебното дирене пред него релевантни
гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за
установено от фактическа страна, че на 26.05.2020 г. около 14:00 часа
представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ-Варна), в това
число и свид. Л.П.Б. (главен инспектор в ДИТ-Варна), извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство в обект: „Делта Планет Мол“, намиращ се в
гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бул. „Сливница“ № 185. При извършената проверка
инспекторите установили да полага труд лицето И.Д.И., който заемал длъжността
„монтажник“ по трудов договор с „Дедал – 1995“ ООД. На И.И. била предоставена
за попълване декларация, в която посочил, че има сключен трудов договор с
„Дедал 1995“ ООД от 16.05.2020 г. за длъжността „строителен работник“ с работно
време от 08:00 часа до 18:00 часа, както и че няма сключен граждански договор.
Декларирал още, че получава дневно трудово възнаграждение в размер на 50-60 лв.
и има едночасова почивка в работния ден. На дружеството била връчена призовка
за явяване на представител в ДИТ-Варна и представяне на документи, включително
трудови досиета и уведомления до НАП за сключени трудови договори. В деня на
проверката (26.05.2020 г.) в 20:57:06 часа дружеството подало уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудовия договор на И.Д.И.. Приемайки, че
дружеството е извършило нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на 23.06.2020 г. свид.
Бурназова съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
срещу дружеството, който бил връчен на управителя В.К.К. по реда на чл.416, ал.3
от КТ. В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок дружеството не е депозирало
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 08.07.2020 г. Директорът на
ДИТ-Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5
и чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ла.2 от КТ, наложил на дружеството
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.
При така установената
фактология ВРС приел от правна страна, че в производството по издаване на АУАН
и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни
отменителни основания, че фактическата обстановка е била изяснена обективно и в
пълнота от АНО, който въз основа на нея е извел единствения законосъобразен извод
за осъществено административно нарушение от дружеството-работодател, което е
било правилно квалифицирано и описано в пълнота в НП, но неправилно е определил
размера на имуществената санкция, като с оглед данните, че нарушението е първо
по вид за дружеството, е редуцирал същия до специалния минимум от 1 500
лв. Въззивният съд е обсъдил и изложил мотиви за неоснователност на всички
релевантни възражения на настоящия касатор и в този смисъл е постановил
съдебния си акт.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло доказателствено обвързаните, обосновани и
законосъобразни изводи на предходната.
В решението си РС-Варна е
обсъдил поотделно всички многобройни възражения на санкционираното дружество,
като е направил вярна преценка и правилно е приел същите за неоснователни, въз
основа на точно установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимите
законови разпоредби. Направените от първоинстанционния съд изводи и заключения
напълно кореспондират със събраните доказателства и се споделят от касационната
инстанция: НП е издадено от компетентен орган и не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при съставянето на АУАН и
постановяването на НП; правилно са приложени материално-правните норми; с НП е
санкционирано обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно
квалифицирано административно нарушение. Поради това касационната инстанция
счита безпредметно да ги преповтаря, доколкото възраженията в касационната
жалба възпроизвеждат тези от въззивната, и по всеки от тях е даден съответен
отговор от въззивния съд.
На първо място нормата на
чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ установява забрана за работодателя да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1 от същия член. От съдържанието на представения по делото Трудов договор
№ 192/24.05.2020 г. се установява, че същият е сключен между санкционирания
работодател - „Дедал-1995“ ООД и Иван Димитров Иванов на 24.05.2020 г. В
договора е записано, че екземпляр от него и длъжностната характеристика са
връчени на лицето на 24.05.2020 г., както и че служителят е получил заверено
уведомление от ТП на НАП и е постъпил на работа на 27.05.2020 г. Същевременно
гражданският договор, наименуван „Договор за услуги“, от 25.05.2020 г., сключен
между дружеството и И.Д.И., е представен едва с въззивната жалбата. От
представената декларация, попълнена от самия работник е видно, че към момента
на проверката лицето е изпълнявало ефективно трудовите си функции и няма как да
му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, което е подадено в много
по-късен час. Декларацията изготвена на
осн. чл.402, ал.1, т.1 от КТ представлява официален свидетелстващ документ,
истинността на установяванията в нея се потвърждават и от останалите събрани
във въззивното производство доказателства.
На следващо място съществените
елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ.
Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или
граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор и
при договора за изработка, едната страна се задължава да положи труд срещу
възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила – жив труд в рамките
на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана
работа, каквато в случая осъществява И.. По гражданския договор се дължи т.
нар. овеществен труд – постигане на определен трудов резултат. При трудовия
договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на
установен трудов ред и трудова дисциплина. В този смисъл касационният съд
споделя извода на ВРС, че правоотношението между касатора и Иванов има белезите
на трудово правоотношение. В случая, са налице част от основните елементи на
трудовото правоотношение, както е и налице присъщата на трудовото
правоотношение зависимост на работник от работодател, което се установява от
свидетелските показания и саморъчно попълнената от Иванов декларация. От
съдържанието на посочената декларация се установява, че длъжността му е
"строителен работник", работи на обект на „Делта Планет МОЛ“ от
16.05.2020 г., с работно време от 08:00 до 18:00 часа, има сключен трудов
договор, но няма сключен граждански такъв. Предвид изложеното, се установява,
че Иванов не е разполагал със свободата да планират работното си време, тъй
като е следвало да полага труд на обекта от 08:00 до 18:00 часа. Дали ще
изпълни задачата, която му е възложена в рамките на този месец, или за
по-кратък срок, не е въпрос на организираност на работното време от страна на
Иванов. Възлагането на определена дейност, която следва да бъде изпълнена в
определено работно време, води до извода, че е налице трудов договор между
страните, а не гражданско правоотношение, което да бъде уредено с граждански
договор. При гражданския договор, изпълнителят се задължава да извърши работата
на свой риск, при предварително уточнени условия и по собствена преценка за
времето на извършване на работата. В представения граждански договор не е
определено времето, за което Иванов следва да извърши работата. Освен това, в гражданския
договор е посочено, че "за услугите, предоставяни от изпълнителя по
настоящия договор, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя брутно
възнаграждение в размер на 150 лв.“, а в сключения от 24.05.2020 г. трудов
договор е посочено, че „брутното трудово възнаграждение на служителя е в размер
на 1000 лв.“ В декларацията си Иванов сочи, че получава дневно трудово
възнаграждение в размер на 50-60 лв.
Предвид изложеното,
касационната инстанция счита, че ВРС е изяснил фактическата обстановка по делото
след обстоен, задълбочен анализ и преценка на събрания по делото доказателствен
материал. В този смисъл не се констатира да е допуснато от ВРС твърдяното от
касатора съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на събиране и
преценка на доказателствата или друго такова, което да е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в административно-наказателното производство,
каквото възражение се поддържа. Съдът не
споделя доводите на касатора, че не е установено мястото на извършване на
нарушението. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни се
установява безпротиворечиво мястото на извършване на нарушението, което е
вписано в АУАН и НП.
Не на последно място
касационният съдебен състав споделя становището на предходния за неприложимост
на чл.28 от ЗАНН. В конкретния казус не са
налице основания за квалифициране на нарушението, осъществено от „Дедал-1995“
ООД, като маловажен случай. Не е налице такова обстоятелство, което да дава
основание да се приеме, че конкретният случай на нарушение по чл.63 ал.2 от КТ
се различава драстично от обикновените случаи от същия вид, тъй като не са
налице нито многобройни, нито пък само едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да мотивира приложението на чл.28 от ЗАНН в
конкретния казус.
В идентичен смисъл обосновано,
законосъобразно и правилно се е произнесъл и районният съд с проверяваното си
решение, с което е редуцирал до минимума санкцията, наложена на
дружеството-работодател за обективно съставомерното, безспорно доказано и
правилно квалифицирано нарушение, осъществено от него. При постановяване на
това решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба
пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в
кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК.
Изложеното налага извод за законосъобразност и справедливост на проверяваното
решение, което налага оставянето му в сила.
От процесуалния представител
на ДИТ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, следва на
ДИТ – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
което следва да се заплати от касатора.
Водим от горните съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260489 от 01.12.2020 г. на ВРС, ХХІІ
състав, постановено по НАХД № 3777/2020 г., с което е изменено наказателно
постановление № 03-012955 от 08.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, чрез редуциране на наложената за нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ на „Дедал-1995“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителя инж. В.К.К., „имуществена
санкция“ от 5 000 (пет хиляди) лв. на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „Дедал-1995“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя инж. В.К.К., да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: