РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501098 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. И. Г. с ЕГН: **********
чрез назначения и от съда особен представител адв. И.М., против Решение №
228 от 09.03.2021 г., постановено по гр.дело № 10497/2020 г. по описа на
ПРС – ІІІ-ти гр.състав, с което е признато за установено в отношенията между
страните, че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от 1190,39 лв., представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г., за обект, находящ се в ***, ап.**, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 89,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1182/17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2515 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, VI гр.с-в. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като
вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което
исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата страна “ЕВН България Топлофикация” ЕАД чрез юрк.
1
Д.Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на
районния съд като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира
разноски за инстанцията за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК от лице, имащо право
на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от приложеното по ч.гр.д. № 2515/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, VI гр.с-в, за вземанията си по главницата 1190,39 лв.,
представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г., за законните лихви, както и за сумата от 89,43
лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г.
– 13.02.2020 г., ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение № 1182/17.02.2020г. по чл. 410
от ГПК, връчена на ответницата К.Г. по реда на чл.47, ал.7 ГПК. Предявеният
тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради
което същият е процесуално допустим.
Ищецът е основал иска на твърдението си, че е единственото
енергийно предприятие, притежаващо лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия на територията на гр.Пловдив, както и че ответницата К.Г. е
собственик на топлоснабден имот, поради което и има качеството на клиент
на топлинна енергия. Твърди, че през исковия период е доставял до сградата,
в която е имотът на ответницата топлинна енергия, а последната е била
разпределяна от дружеството, извършващо дялово разпределение, за
топлинна енергия за отопление, битова гореща вода, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение,
възлизащи на исковата стойност, която е останала незаплатена.
С отговора на исковата молба ответницата К.Г. е оспорила
твърдението, че е собственик на процесния имот, находящ се в ***, както и
качеството си на потребител на топлинна енергия. Възразила е, че в имота
няма монтирани отоплителни тела, снабдени с изправни измервателни
устройство. Възразила е още, че не е спазена методиката за начисляване на
топлинна енергия за сградна инсталация, както и че ищцовото дружество не е
имало правно основание да начислява служебно потребеление на топлинна
енергия. Позовава се на липсата на отчет за исковия период на потребената
топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на исковете по давност.
Съгласно т.41б от ДР на Закона за енергетиката, потребител на
енергия или природен газ краен клиент, който купува енергия или природен
2
газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Според чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 161, том I, рег. № 2071, дело № 162/02.04.2007 г., ответницата К.Г. е
придобила собствеността по отношение на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в ***. Същата е подала лично
молба от 29.10.2007 г. до ищеца за откриване на партида за процесния имот,
поради което и следва да се приеме, че като титуляр на вещното право на
собственост на имота има качеството на клиент на ищцовото дружество.
Следователно, след като ответницата е собственик на топлоснабден
имот, следва да се приеме, че същата има качеството потребител на услугите,
предоставяни от ищеца.
Във връзка с установяването на факта на ползване на топлинна
енергия в процесния топлоснабден обект през исковия период, пред районния
съд е прието заключението на вещото лице инж. В.Ш., видно от което
жилищен блок в *** е бил включен в топлопреносната мрежа на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД. За процесния период от 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. в блока е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Топлинното счетоводство на блока е водено от фирма за
дялово разпределение „Бруната“ ЕООД. В имота на ответницата всички 3 бр.
отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока,
но не са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, поради което за тях се се е
начислявала потребена топлоенергия по максимална норматилна мощност на
отоплителните тела, поради липсата на уреди за отчет. Отопляемият обем на
имота е 141 куб.м. През имота преминава щранг лира с мощност 380 W.
Същата не е снабдена с уред за отчет на изразходваното количество ТЕ за
отопление. В имота има монтиран един брой водомер за топла вода.
Начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база
отчетни показания на устройството. За имота на ответника са прилага
изискванията на т.6.7, във вр. т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на
ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-
334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 3 бр. отоплителни тела – по
максимална нормативна мощност, поради липса на уреди за отчет.
Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо
3
11,44237 MWh, в това число 1,01838 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 6,52678 MWh за отопление и 6,52678 MWh за БГВ. Няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено след
сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Бруната“ ЕООД и
ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката.
От заключението на вещото лице по ССЕ С.К. се установява, че
стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника в процесния
недвижим имот в ***, за процесния период е формирана както следва:
топлоенергия сградна инсталация в размер на 111,04 лв. с ДДС, топлинна
енергия за отопление – 711,64 лв. с ДДС, топлинна енергия за гореща вода
(БГВ) в размер на 424,93 лв., услуга дялово разпределение – 17,22 лв. с ДДС,
общ размер – 1264,83 лв. с ДДС. След извършено прихващане на заплатена
сума в размер на 74,44 лв., неплатената сума за топлинна енергия за
процесния периода възлиза на 1190,39 лв. Лихвата за забава, изчислена върху
всяка неплатена месечна сума, за периода от 04.12.2018 г. до 13.02.2020 г.,
възлиза на общо 89,43 лв. За процесния период по партидата на ответника не
са издадени кредитни известия /т.нар. минусови изравнителни сметки/.
Издадено в кредитно известие за следващ период - № **********/ 31.12.2019
г., отчетен период 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г. на стойност 74,77 лв., с която
сума е извършено прихващане по фактура № **********/ 31.12.2018 г.
Процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в
дневник за продажбите и справка-декларация по ЗДДС, заведена е
аналитична партида на ответника, водено е редовно счетоводството при
ищеца относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема обективно
съедините искове за доказани по основание и размер. Установи се от
заключението на вещото лице по СТЕ, че ползваната в имота на ответника
топлинната енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с
действащата нормативна уредба. Размерите на задълженията за главница и
мораторни лихви се установяват от заключението на вещото лице по ССЕ,
като съвпадат с претендираните от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност. Тъй като процесните вземания касаят периодични
платежи, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна давност. Процесният период на вземанията е от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 14.02.2020 г., от когато се счита
предявен и установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК. Към този момент обаче
4
не е изтекъл три годишен период за никое от периодичните вземания, с
начална дата 01.10.2018 г., поради което възражението се явява
неоснователно.
Ето защо съдът приема, че предявените установителни искове са
основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени
Решението на Районният съд е в същия смисъл, поради което като
правилно ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна ще се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в претендирания минимален размер от 150 лв.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228 от 09.03.2021 г., постановено по
гр.дело № 10497/2020 г. по описа на ПРС – ІІІ-ти гр.състав.
ОСЪЖДА К. И. Г. с ЕГН: ********** да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв.
разноски по делото пред втората инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5