Решение по дело №14823/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Варна, 27.02.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14823 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 4980,56 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ******с клиентски №******и абонатен №******.

В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ******, аб. № ******, кл. № ******. Титуляр на партидата бил починалият съпруг на ищцата  - ******. Твърди се, че ищецът е установил, че му е начислена сумата от 4980,56 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е недопустим предвид, че получател на фактурата за  процесната сума, начислена като корекция, е лице, различно от ищеца. Сочи се, че ищецът не твърди да е собственик на имота, както и че не е единствен наследник на починалия ******. Твърди, че процесната сума  е стойността на реално потребено количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ.  Сочи се, че на 29.06.2018г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1104360/29.06.2018г. се установява, че на същата дата служители на „Енергоразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обект с аб. № ******, кл. № ******, находящ се в гр. Варна, ул. ******, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр.  № 1114021162042940 с вписани в протокола показания по всички регистри и е изпратен за метрологична експертиза в БИМ.

Съгласно констативен протокол №1632/05.07.2019г. от метрологичната експертиза на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. в размер на 26772,7 квтч, която не е визуализирана на дисплея.

         Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Електроразпределение Север” АД е изготвено становище за начисляване на електрическа енергия от 09.07.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на 26 772 кВТч. за аб. № ******, кл. № ******, за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г., като корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

         Издадена е фактура № **********/12.07.2019г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател ****** на стойност 4980,56 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с аб. № ******, кл. № ******, за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г.

От удостоверение за наследници на ****** се установява, че същият е починал на 30.08.2018г. и е оставил за наследници Д.Х.К. (съпруга) и Александър Руменов Ковачев (син).

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2011г., а метрологичната му годност е шест години, налице е натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали през измервателната схема на СТИ.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания.

         В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

         Въпреки горното съдът намира, че в конкретната хипотеза съдът намира, че ищецът има правен интерес от иска само досежно половината от сочената като недължима сума, а в останалата част искът се явява недопустим. Безспорно между страните е, че титуляр на партидата за процесния имот е починалият съпруг на ищцата – ******, както и че същият е посочен като получател във фактурата за сумата по корекцията. Установи се, че към датата на издаване на фактурата ******, но процесната корекция касае период преди смъртта му. В този смисъл задължението за плащане е начислената допълнително енергия е на починалото лице ******, като след смъртта му същото е преминало върху неговите наследници – съпругата и сина му. Наследниците отговарят разделно за задълженията на наследодателя. В този смисъл ищцата е задължена към ответното дружество за плащане на половината сума по фактурата, а именно 2490,28 лева. Ищцата нито твърди, нито доказва да е единствен наследник на починалия си съпруг (напр. поради отказ от наследство на сина си). В този смисъл съдът намира, че предявеният иск е допустим досежно искането за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 2490,28 лева и е недопустим за останалата част, за която производството по делото следва да бъде прекратено.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана енергия в регистър 1.8.3, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е доставено и потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери.

В случая се касае за служебно начислено количество ел. енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3.

Ответникът се позовава на правото си да извършва корекция на сметката на абоната при условията на чл.50 от ПИКЕЕ.

На първо място, съдът намира, че          за ответното дружество към датата на становището за начисляване на служебно количество електроенергия (от 09.07.2019г.) и издаване на процесната фактура (от 12.07.2019г.) за ответника не е съществувало нормативно основание за извършване на корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ, предвид че  Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени с влязлото в сила Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.

Дори и да се приеме, че релевантният момент, към който следва да се разглежда основанието за начисляване на сумата е датата на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол, към който ПИКЕЕ все още са действали, съдът намира следното:

Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е „смарт”, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Отделно от това, неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период.

По изложените съображения съдът намира, че процесната сума не се дължи от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска в размер. Ищецът е направил разноски в размер на 207,32 лева за платена държавна такса, такса за съдебно удостоверение и банков превод и 578 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 392,66 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото в прекратената част му се следват разноски съобразно с прекратяването. Ответникът е направил разноски в размер на 150 лева за депозит за вещо лице и 1380 лева за платено адвокатско възнаграждение. От ищеца е направено възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 2004г. е в размер на 578,64 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че справедлив размер на заплатеното от ответника възнаграждение е в размер на 700 лева. От посочените разноски ищецът следва да заплати 425 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** отрицателен   установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4980,56 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. “******, аб. № ******, кл. № ******, В ЧАСТТА за разликата над спорната ½ ид.ч. от сумата – 2490,28 лева до първоначално предявения размер от 4980,56 лева, на основание чл.130, ал.1 от ГПК.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2490,28 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 14.09.2017г. до 29.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. “******, аб. № ******, кл. № ******, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 392,66 лева, представляваща направени в производството разноски.

 

ОСЪЖДА Д.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 425 лева, представляваща направени в производството разноски.

 

Решението в частта, с която се прекратява частично производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: