№ 38
гр. Севлиево, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200540 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят М. Г. АТ. от гр. Севлиево, чрез адвокат И.И. - С., е обжалвал
наказателно постановление № 21-0341-000189 от 04.06.2021 година на Началник
сектор към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на
чл. 20, ал. 1 и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00
лева; за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предложение
първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и за извършено нарушение
на 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не му е наложена глоба.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като в хода на административното производство са допуснати
редица процесуални нарушения от категорията на съществените, както и че по
отношение на жалбоподателя има влязло в сила определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което жалбоподателят вече е
наказан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката,
се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
09.12.2021 година. Видно от входящия номер на жалбата, същата е постъпила в
1
деловодството на РУ на МВР – Севлиево на 13.12.2021 година, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът намира за установено следното:
На 06.05.2021 година в РУ на МВР – Севлиево бил получен сигнал за
възникнало ПТП на път № 404 км. 12+800 в посока на движение към гр. Севлиево. На
мястото на инцидента бил изпратен патрулен епик в състав свидетелите Ц.Г. и Ц.Ц..
При пристигането си на място полицейските служители установили само
катастрофирал автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ЕВ *** РА, който се бил ударил в
крайпътно дърво. Водачът на автомобила бил откаран в ЦСМП – Севлиево, поради
което полицейските служители отишли там. При проведена беседа със жалбоподателя
установили, че при управление на автомобила жалбоподателят загубил контрол над
него и се ударил в ляво на пътя в крайпътно дърво. На място жалбоподателят бил
изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с номер 0152,
което отчело наличие на 2,31 промила алкохол в издишания от него въздух. За
констатираните от тях обстоятелства свидетелят Ц.Г., в присъствието на свид. Ц.Ц.,
съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 344858 от 07.05.2021 година, в който описал горепосочените обстоятелства,
които квалифицирал като нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на
жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят не е направил
възражения По делото липсват данни той да е депозирал писмени възражения срещу
съставения му АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 04.06.2021 година Началник сектор
към ОДМВР – Габрово, РУ - Севлиево съставил обжалваното наказателно
постановление № 21-0341-000189, в което същият се е съгласил напълно с отразените в
акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно
постановление, квалифицирал е описаните от него деяния като нарушения на чл. 20,
ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя глоба вразмер на 20,00 лева, на основание чл. 179, ал. 2,
предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200,00
лева и за последното деяние – управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта, не е наложил наказание на жалбоподателя.
В хода на производството съдът изслуша полицейските служители, които
заявиха, че са съставили акта за установяване на административно нарушение въз
основа на обясненията на жалбоподателя и лицата, които са откарали последния в
ЦСМП – Севлиево, след като се е ударил в крайпътното дърво при управление на
2
автомобила си.
Към материалите по делото са приобщени писмените обяснения на
жалбоподателя, в които същият не отрича, че при връщането си от село Хирево в гр.
Севлиево се ударил с управлявания от него автомобил в дърво. По делото са
приобщени и писмените обяснения на Х.П., според които на инкриминираната дата в
22:20 часа пътувала с автомобил от с. Сенник за гр. Севлиево и малко след табелата на
изхода на село Сенник, на десен завой, видяла в ляво извън платното габаритите на лек
автомобил. Веднага след това тя и Х.Д., който пътувал с нея, отишли до автомобила,
където видели мъж на видима възраст 40-45 година върху дясната седалка на
автомобила без колан. Същият бил с кръв по лицето и в безпомощно състояние.
Именно поради това те му оказали първа помощ, след което го откарали с нейния
автомобил до ЦСМП – Севлиево.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига
до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица съгласно
представената по делото Заповед Рег. № 8121з-515 от 14.05.2018 година.
За нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Тази разпоредба изисква водачът да
следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин,
осигуряващ правомерното му движение.
Констатациите, посочени в АУАН относно нарушението по този пункт, се
потвърждават и подкрепят от събраните по делото гласни доказателства- показанията
на полицейските служители актосъставител и свидетел, които съдът кредитира изцяло
като безпристрастни, последователни и пряко относими към предмета на делото, както
и от пусмените обяснения на Х.П., приобщени към доказателствения материал по
делото. Безспорно е, че жалбоподателят, като водач на процесното МПС, не го е
контролирал непрекъснато, така както изисква разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП,
тъй като е допуснал настъпването на ПТП с материални щети. Всички установени по
делото факти в своята съвкупност еднозначно водят до извода, че именно
жалбоподателят, като водач на описаното в наказателното постановление МПС, е
причинил въпросното ПТП с материални щети. За така осъщественото от
жалбоподателя нарушение е приложена и относимата санкционна норма на чл. 185 от
ЗДВП, като е наложен и предвидения в нея фиксиран размер на глоба от 20 лв.
Съгласно съдебната практика, изгубването на контрол над ППС може да се
дължи на различни фактори /заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
3
разсейване или др., / в резултат на което превозното средство се отклонява
неправомерно от траекторията си на движение. В случая от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, а и не се спори, че между управляваното от
жалбоподателя превозно средство и крайпътното дърво е имало съприкосновение и
същото се е дължало на поведението на жалбоподателя, който е управлявал
автомобила с 2,31 промила алкохол в издишания от него въздух.
Съгласно параграф 6, т. 30 от ДР ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП е отразено, че е
настъпило ПТП с материални щети, данни за които се съдържат в исмените обяснения
на собственика на автомобила Е.Г., която е заявила, че няма претенции за щетите. По
делото не са налице доказателства, а и твърдения за някакви други причини за
настъпване на произшествието, поради което е правилен изводът, че същото е
настъпило в резултат на неспазване изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП.
Законосъобразно за това нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
185 от ЗДВП съгласно който за нарушение на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.
Поради изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление в
частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за правилно и законосъобразно, поради което в тази част НП следва да
бъде потвърдено.
За деянието по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Според наказващия орган жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост.
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се
изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е
направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и
движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за
4
несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят
съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния случай от
събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно
скоростта, с която жалбоподателят се е движил в посочения участък от пътя и
съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните
особености, а именно с пътните условия.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съгласно
параграф 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В конкретния случай наказващият орган не е посочил спрямо
какво било налице движение с несъобразена скорост - спрямо пътните условия, релефа
на местността или другите обстоятелства, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Т.е. в
обстоятелствената част на наказателното постановление той е посочил само наличието
на движение с несъобразена скорост, а по – надолу в НП е възприел и отбелязал, че
водачът не избира скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение. Не става ясно
какви са били пътните условия и съответно релефа на местността, за да може да се
прецени с какво не е съобразена скоростта му. При това положение съдът е затруднен
да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на
скоростта си на движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото изобщо не са
посочени такива в наказателното постановление.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да
посочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които
имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като
в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред
всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации,
когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
транспортно произшествие. В случая не се установи по безспорен начин, че причина за
настъпилото ПТП е движението на жалбоподателя с несъобразена скорост, още повече,
5
че в наказателното постановление изобщо не се сочи с какво не е била съобразена
скоростта му на движение.
Преценката на гореизложеното дава на съда основание да приеме, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно в тази му част.
За деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП:
В пункт 3 от наказателното постановление наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е управлявал автомобила с 2,31 промила алкохол в издишания от него
въздух, установено по надлежния ред с техническо средство. Това деяние било
квалифицирано от АНО като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Количеството на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух съставлява престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. В случая са налице доказателства, че с Определение № 42 от 15.07.2021
година по НОХД № 250/2021 година по описа на Севлиевски районен съд, на
жалбоподателя е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което било отложено, като бил определен три годишен изпитателен
срок, начиная от влизане на определението в сила, за това, че на 06.05.2021 година
около 22:00 часа, в землището на с. Сенник, община Севлиево, на път 404, км. 12+800,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № ЕВ *** АР с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 2,13 на хиляда, установено по надлежния ред – чрез химически анализ на
кръвта, отразен в Протокол за химическа експертиза № 210/11.05.2021 година на НТЛ
– ОДМВР – Габрово – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Именно поради това с
наказателното постановление АНО не е наложил на жалбоподателя глоба за описаното
в пункт 3 – ти деяние, поради което съдът не следва да обсъжда същото по същество. В
тази връзка съдът следва да отбележи само, че в случая не може да се твърди, че
жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също деяние, тъй като видно от
обжалваното наказателно постановление той не е наказан за това деяние.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените от него
разноски по делото съобразно уважаването на жалбата срещу наказателното
постановление, поради което съдът намира, че АНО следва да заплати на М.А.
направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 360,00лв.
/триста и шестдесет/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0341-000189 от 04.06.2021 година
на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ – Севлиево, с което на М. Г. АТ., ЕГН:
**********, от гр. ***, на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от Закона за
движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0341-000189 от 04.06.2021
година на Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ – Севлиево в ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, с която на М. Г. АТ., ЕГН: **********, от гр. ***, на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 20,00лв. /двадесет/
лева за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не му е наложена глоба, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГАБРОВО да заплати на М. Г.
АТ., ЕГН: **********, от гр. ***, направените от него разноски по делото в размер на
360,00лв. /триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7