Р Е Ш Е Н И Е
№305 07.03.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети февруари, две
хиляди двадесета и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Л.прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 126 по описа за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба от И.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** 3, чрез адвокат И.Н.
***, против Решение № 94 от 08.12.2021 г., постановено по НАХД № 596 по описа
на Районен съд – Царево за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0302-000121/05.08.2021 г., издадено от началник група към ОД
на МВР Бургас, РУ Царево, с което на касатора, за нарушение и на основание на
чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание
глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10.00
лева.
Иска се отмяна на
атакуваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно по
изложените в жалбата мотиви.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Извънсъдебно е депозирал становище, с което поддържа
жалбата.
Ответникът по касацията – Районно
управление Царево към ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Санкцията по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП е наложена за това, че на 29.07.2021 г. около 22.00 часа в гр. Царево, ул.
„Никола Вапцаров“, в района на хотел „Хермес“, в посока към бензиностанция
„Петрол“, И.Д. управлявайки л. а. "Рено
Меган Сценик", с рег.№ ВР4170ВМ отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Санкцията по чл. 183 ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена за това, че Д. не
носи контролния талон към свидетелството за управление.
За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на нарушителя, който той подписал без
възражения. Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното НП.
За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е
приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на
доказателствата съдът е приел, че административнонаказващият орган правилно е
определил санкционните норми. Извел е довод, че не са налице съществени
процесуални нарушения, а наложените наказания са правилно определени. Мотивиран
от гореизложеното районния съд е потвърдил НП.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
На първо място следва да се
изясни, че касаторът не отрича, че на посочените в АУАН и НП място и време
отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества. Същият излага
единствено твърдения за допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения. Такива не са налице. От анализа на доказателствата по
делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че АНО е въвел твърдения, съдържащи едновременно
признаци от състава на две отделни нарушения - отказ за проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотици и неизпълнение на предписание за
медицинско изследване. Настоящият касационен състав счита, че независимо чрез
кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
/осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно е била
ангажирана отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на
принципа "ne bis in idem" и би довела до ангажиране на административно-наказателната
отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
Неоснователни са и
изложените в касационната жалба възражения, че в АУАН липсва подпис на втори
свидетел. Нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е
засегнало възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в
производството, като по отношение на касатора такова би било налице, ако е
довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и
въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая, действително формално не е
изпълнено изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на акта да
присъстват и да го подпишат двама свидетели, като актът е подписан само от един
такъв, присъствал при съставянето му. Това нарушение обаче не може да бъде
счетено за съществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило върху
законосъобразността на наказателното постановление. Видно е, че АУАН е подписан
лично от касатора, при това без възражения, каквито не са постъпили и по-късно
в писмен вид, а липсата на подпис на втори свидетел не е препятствала по
какъвто и да било начин разкриването на обективната истина, като установяването
на правно релевантните факти в производството е било възможно и е било
фактически осъществено с достатъчни по обем и допустими доказателства и
доказателствени средства, на които районният съд се е позовал. Нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая, липсата на втори свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на
посоченото установяване
По същество на спора, съдът
намира факта на извършените нарушения и тяхното авторство за безспорно
доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са
представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната
инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с
фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП,
като същите кореспондират и с докладната записка, изготвена от актосъставителя.
Законът не изисква конкретна форма на отказа да бъде извършена проверка с
техническо средство. В случая отказът е изрично заявен, като доказателствата за
това са категорични. На водача е бил издаден и талон за изследване № 091141,
който Д. също не изпълнил. При това положение следва да се приеме, че волята му
е ясно изразена. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените
по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа
обстановка, която се възприема и от касационния състав.
При правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се
споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл. І-во АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 08.12.2021
г., постановено по НАХД № 596 по описа на Районен съд – Царево за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.