Р Е Ш Е Н И Е
№ 749
гр. Пловдив, 28 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 527/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Т., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат В. против Решение № 119 от 13.01.2022 г., постановено по АНД №
5988/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1030-007262 от
09.07.2021 г., издаден от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на касатора, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 950 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че
атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в
ЗАНН. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде
отменено НП.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема
становище по жалбата.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена следната
фактическа обстановка:
На 09.10.2020 в
13:39 часа в гр.Пловдив на бул.“Цариградско шосе“ № 51А, посока изток, при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, МПС лек
автомобил „Мерцедес С 500“, с рег.№**** се е движил със скорост от 125 km/h, като е превишил максимално допустимата с 75 km/h и това е
установено с АТСС- TFR1-M
с № 546. Установява се, че автомобилът с марка „Мерцедес С
500“, с рег.№**** е собственост на Д.Т.. Според приетото по
преписката (по делото) заверено копие на Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 30.04.2021г.,
подписана от Д.Т., в качеството му на собственик на МПС с Рег.№ РВ9200КС, на 09.10.2020г., около 13:40ч. процесният автомобил е управляван от
касатора Д.Т.. За нарушението бил съставен клип № 21724., а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р-32493/12.10.2020 г.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АВ № 012183/06.07.2021 г., в който е описано, че
касаторът е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му е
бил предявен
за запознаване и е бил подписан без възражения от касатора. За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 950 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
При постановяване на обжалвания акт районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства. Събраните доказателства
ПдРС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е
достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него
наказателно постановление. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата,
като са изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите, които
настоящият касационен състав възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр.
2 от АПК, поради което не намира за необходимо
да преповтаря.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни.
Не се спори и се
установява от доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на
скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС TFR-1M № 546 и това изрично е
записано в обжалваното наказателното постановление. Последното, видно от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване е вписано под № 4835 в Регистър на одобрените средства за измерване на
Българския институт по метрология.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка писмени доказателства. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с
вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е
извършено в срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 13.03.2020 г. За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложение /чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г./. Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък/чл. 10, ал.
2/. При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/.
Липсват нарушения при изписване на протоколът за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването в НП, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка /в случая 50км/ч поради движение в населено място/,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
началото и края на работата по час и минута.
В съставеният АУАН и НП по категоричен и ясен начин е посочено мястото
на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното
МПС. Снимковият материал ясно и категорично дава възможност за определяне на
рег. номер, мястото на извършване на нарушението и посоката на движение на
автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно
доказателство за установените обстоятелства.
Съгласно разпоредбите на чл.188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В случая, обстоятелството,
че касаторът е управлявал процесното МПС на 09.10.2020г., около 13:39 ч., в
нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е
установено въз основа на декларацията от 30.04.2021г. на Д.Т., поради което е налице хипотезата на чл.188, ал.1
от ЗДвП.
В обобщение, нарушението е извършено на 09.10.2020 г.,
самоличността на нарушителя е установена на 30.04.2021 г., с попълването на декларация,
а АУАН е съставен на 06.07.2021 г., т. е. в рамките на една година от
извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяване на
нарушителя, което мотивира настоящия състав да приеме, че законовите срокове за
съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай са спазени.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е неприложим в случая, тъй
като същият може да се издаде само за нарушения, за които не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки.
За разлика от процедурата по издаване на електронен фиш, в
която производството е съкратено и няма състезателен характер, в хода на
административнонаказателното производство, което се е развило по общия ред, на
наказаното лице са били осигурени дори повече възможности за защита, доколкото
са събрани доказателства за нарушението (приобщени са записи от мобилната
камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП за това кое лице е управлявало автомобила. Мястото на
нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, тъй като в НП се говори за
точно място на констатацията за превишена скорост на автомобила. Съдът е
разпитал актосъставителя и правилно е приел неговите действия за съответни на
закона. Не се откриват вътрешни противоречия в показанията му и те не
противоречат на писмените доказателства по делото, поради което същите правилно
са били кредитирани от първата съдебна инстанция.
Безспорна е установена и техническата годност на мобилната камера
да установява превишение на допустимата скорост към момента на нарушението.
Мястото на установяване на нарушението безспорно попада в пределите на населено
място и поради това важи общото правило за ограничение на скоростта в населени
места.
Нарушението е правилно квалифицирано от наказващия орган и
правната квалификация на същото съответства на установените по делото факти.
Санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание
глоба от 950 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място и превишението е над 50 км. /ч., като за всеки следващи 5км/ч.
превишаване на 50км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. В случая превишението е
75км/ч., след приспадане на 3% от установеното, и наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и е наложил предвиденото наказание- глоба в
определения размер от 950 лева.
В заключение следва да се има предвид, че водачът е длъжен
винаги да спазва ограниченията на скоростта, независимо дали ще е поставен под
угрозата да бъде видеозаснет или не. С наложената глоба се постига целта на
административното наказание – да насочи нарушителя към спазване на установения
от закона ред при управление на МПС в населени места.
Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районен съд-Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на
ответника, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 13.01.2022 г., постановено по АНД
№ 5988 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- VIII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: