Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4527
06.10.2014г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XLI-ви състав, в публично заседание проведено на петнадесети септември през
две хиляди и четиринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Т.
При участието на секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 8792 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК.
Образувано е по молба подадена от И.Н.Г., с ЕГН ********** и И.В.Г., с ЕГН ********** с
правно основание чл. 50 от СК, за прекратяване по взаимно съгласие на брака им сключен на ***г. в гр.Варна с Акт за граждански брак №
*** от ***г. като молителите са представили споразумение по реда на чл. 51 от СК.
Съпрузите поддържат молбата си пред съда лично и молят
постигнатото между тях споразумение, ведно с уточненията да бъде одобрено.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и
доводите на молителите намира за установено следното:
Установява се от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак издадено от
Община Варна въз основа на Акт за граждански брак №*** от ***г., че на ***г. в
гр.Варна молителите са сключили граждански брак, както и че предбрачното
фамилно име на съпругата е С..
Съпрузите нямат родени от брака деца, както и нямат
семейно жилище.
Съдът, като взе предвид изразеното от молителите
сериозно, взаимно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и желанието
им да не се издирват мотивите на тяхната воля за развод, и като констатира, че
постигнатото между тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК урежда напълно
имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване на брака и не
противоречи на закона и моралните норми, намира, че гражданския брак следва да
бъде прекратен на основание чл.50, ал.1 от СК като постигнатото между
молителите споразумение бъде утвърдено.
Относно разноските по производството:
На основание чл.6, т.3 от ТДТКССГПК, съдът определя окончателна държавна такса за прекратяване
на брака в размер на ***лв., която следва да се заплати от молителите поравно.
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК съпрузите следва да бъдат осъдени да заплатят
по ***лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран Районен съд Варна
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак сключен на ***г. в
гр.Варна с Акт за граждански брак №*** от ***г., между И.Н.Г., с ЕГН
********** и И.В.Г., с ЕГН **********,
на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между И.Н.Г. и И.В.Г.,
споразумение по чл.51, ал.1 от СК, както следва:
1.
Страните са
съгласни бракът им, сключен на ***г. в гр.Варна, да бъде прекратен по тяхно
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за
прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.
2.
След прекратяване
на брака страните няма да си дължат издръжка един на друг.
3.
След развода
съпругата ще носи брачното си фамилно име – Г.
4.
Със
споразумението страните заявяват, че уреждат всички свои лични и имуществени
отношения след развода и нямат претенции един към друг.
ОСЪЖДА И.Н.Г., с
ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по молбата за прекратяване на брака в размер на ***лв., както и ***лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.В.Г., с
ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса по молбата за прекратяване на брака в размер на ***лв. и ***лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: