№ 34
гр. П., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101552 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е въз основа на жалба с вх. № 2628/01.11.2021 г. (уточнена с молба с
вх. № 3608/29.12.2021 г.), подадена от М. СТ. Б., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 33, ЕГН
**********, с която се оспорва валидността на Решение № 12006 от 20.12.1994 г. на
Поземлена комисия (/ПК/ понастоящем Общинска служба „Земеделие“) – гр. П., в
частта му, с която е отказано възстановяването на правото на собственост върху
ливада от 3 дка, находяща се в местността „М.“, в землището на с. Д., общ. П..
Жалбоподателят твърди, че е наследник на лицето, което е адресат на
цитираното решение – С.В. Б., ЕГН ********** (починал на 21.02.1997 г.). Поддържа,
че то е нищожно, тъй като: постановяването му е извършено от незаконен състав на
ПК; не е спазена изискуемата от закона форма, включително не е мотивирано;
противоречи на писмените доказателства, събрани в рамките на административната
преписка. Иска нищожността му да бъде прогласена от съда.
Административният орган оспорва жалбата и претендира съдебни разноски.
Съдът приема следното:
I. Относно допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е допустима, тъй като:
1./ Изхожда от легитимирано лице (подателят й сочи, че попада в кръга от
наследниците по закон на субекта на процесната реституционна процедура).
2./ Насочена е срещу административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване пред Районен съд – гр. П..
3./ Доколкото се касае за релевиране на нищожност, обжалването на акта на
това основание не е ограничено във времеви порядък (чл. 149, ал. 5 АПК).
4./ Не водят до друг извод материалите от адм. д. № 1098/18 г. на Районен
1
съд – гр. П. (приложено към настоящото такова). То е имало за предмет предишна
жалба на М. СТ. Б., депозирана против законосъобразността на същия
административен акт, която е била оставена без разглеждане, поради просрочие. Сега
обаче се оспорва валидността на акта, което не е свързано с темпорални ограничения,
както беше изтъкнато.
II. Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията в подкрепа
на този извод могат да бъдат обобщени по следния начин:
1./ Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на казуса, е нужно да се маркират
някои от най-важните му принципни специфики.
1.1./ Законосъобразността на един административен акт е
детерминирана от спазването на пет законови изисквания – издаване от компетентен
орган; обективиране в установената форма; съблюдаване на
административнопроизводствените правила; спазване на приложимите
материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона (чл. 146 АПК).
1.2./ Макар понятието нищожност на административния акт да е
легално (т. е. понятие на действащото право), то не е легално дефинирано. По тази
причина критериите за диференцирането на нищожните и на унищожаемите
административни актове са дадени от правната доктрина и от съдебната практика.
1.2.1./ В теорията (вж. Ив. Дерменджиев, Д. Костов и Д.
Хрусанов – „Административно право на Република България“, Четвърто издание,
2001 г., стр. 186) като нищожни се дефинират онези актове на администрацията, които
поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който
ги издава, формата в която се постановяват, или съдържанието, което трябва да имат,
те се дисквалифицират като юридически актове.
1.2.2./ В практиката (вж. напр. Решение № 2607 от 28.02.2018 г.
по адм. д. № 9001/2017 г., II отд. на ВАС) се е наложило разбирането, че поначало
всяко изключително тежко нарушение на нормативно установените изисквания за
законност на административния акт може да има за последица неговата нищожност.
1.2.3./ Липсата на мотиви, като фактически или юридически
основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемостта му, а не до
неговата нищожност, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а неговата обосновка. Ето защо и при наличието на ясно
властническо волеизявление, обективирано в разпоредителната част на акта,
отсъствието на мотивировка не е основание за нищожност, а за унищожаемост (вж.
така Решение № 4708 от 08.04.2009 г. по адм. д. № 9240/2008 г., IV отд. на ВАС).
2./ От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка, която е значима за неговото решаване:
2.1./ На 09.01.1992 г. С.В. Б. е представил пред ПК – гр. П. заявление с
вх. № 6 от същата дата.
2.2./ Поискано е било реституирането на 15 недвижими имота,
находящи се в землището на с. Д., общ. П., сред които и ливада от 3 дка, в местността
„М.“. В тази връзка, като писмени доказателства, са ангажирани препис-извлечение от
регистъра на непокрити и покрити имоти при Общински народен съвет – гр. П. и
декларация за собственост с нотариална заверка на подписа на заявителя.
2.3./ Органът, натоварен със земеделската реституция, е извършил
произнасяне по заявлението с оспорваното решение и за визираната ливада е отказал
2
възстановяване на правото на собственост, посочвайки че тя е „продадена“, без други
аргументи.
2.4./ Съставът на ПК – гр. П., постановил коментираното решение, е
включвал: председател – С.П., секретар – П.Я., и член – С.С.. А самият акт е подписан
и за трите лица, участвали в издаването му.
2.5./ Въпреки че е носител на доказателствената тежест (чл. 170, ал. 1
АПК), административният орган не е провел доказване относно професионалната
квалификация на членовете на ПК – гр. П., издала решението.
2.6./ Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 1576/27.10.2021
г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при Община П.,
заявителят С.В. Б. е починал на 21.02.1997 г., а жалбоподателят М. СТ. Б. е сред
наследниците му по закон, тъй като е негов син.
3./ Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите
нормативни разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:
3.1./ Според чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в релевантната му редакция /към
бр. 34 от 24.04.1992 г. на ДВ/), поземлените комисии се съставят от председател,
секретар и нечетен брой членове. Тази норма определя единствено персоналния състав
на реституционния орган, но не и състава, в който комисията заседава при взимането
на конкретните си решения. Нито този нормативен текст, нито друга разпоредба на
ЗСПЗЗ или на правилника за неговото приложение (до приемането на чл. 60а
ППЗСПЗЗ, през 2003 г.) определят в какъв състав поземлената комисия трябва да
постановява своите решения и кой следва да ги подписва. По тази причина за
решенията на поземлените комисии, издадени до 2003 г., приложение намират общите
правила на ЗАП (отм.), съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от който административният
орган взима решение с обикновено мнозинство от присъстващите, а
административният акт се подписва само от председателя и от секретаря. Когато е било
формирано мнозинство, решението е валидно, независимо от дали е взето при
участието на четен или нечетен брой членове на комисията. Така очертаните
постановки са трайно възприети в съдебната практика (вж. Решение № 460 от
27.05.2010 г. по гр. д. № 768/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 237 от 15.06.2010 г. по
гр. д. № 578/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. №
1794/2009 г., I г. о. на ВКС, Решение № 912 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г., I г.
о. на ВКС, Решение № 192 от 19.07.2011 г. по гр. д. № 1531/2010 г., ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 1068/2010 г., I г. о. на ВКС, Решение № 389
от 25.10.2011 г. по гр. д. № 1362/2010 г., I г. о. на ВКС, Решение № 301 от 08.02.2012 г.
по гр. д. № 1518/2010 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 327 от 10.02.2012 г. по гр. д. №
1588/2010 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 2452 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 4520/2011 г.,
ІV отд. на ВАС, Решение № 7343 от 23.05.2012 г. по адм. д. № 13998/2011 г., ІV отд.
на ВАС и Решение № 360 от 23.01.2013 г. по гр. д. № 596/2011 г., I г. о. на ВКС).
3.2./ В чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ (в редакцията към бр. 34 от 24.04.1992 г.
на ДВ, приложима за случая) пък е предвидено, че в състава на поземлената
задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер
земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски
стопани. Тази разпоредба обаче не въвежда императивни изисквания, отклонението от
които да има за последица такъв тежък порок на административния акт като неговата
нищожност (вж. в този смисъл Решение № 759 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1859/2009 г.,
I г. о. на ВКС, Решение № 1528 от 21.06.2011 г. по адм. д. № 2942/2008 г. на
Административния съд в гр. Варна, Решение № 1117 от 18.02.2013 г. по к. а. д. №
7839/2012 г. на Административния съд София – град и Решение № 44 от 23.07.2014 г.
3
по к. а. д. № 127/2014 г. на Административния съд в гр. Шумен).
3.3./ Атакуваният административен акт е материализиран в писмена
форма и съдържа ясно волеизявление на постановилия го орган по отношение на
отказа за реституиране на процесния недвижим имот.
3.4./ Вярно е, че мотивировката на административния орган е
лаконична и неконкретизирана, поради което и се явява много неясна. Както беше
изяснено, този порок не води до нищожност, а до унищожаемост на акта. Последната
няма как да бъде преценява, доколкото оспорването на жалбоподателя по този въпрос
вече е било прието за просрочено.
3.5./ Аналогично е положението и по отношение на повдигнатите в
жалбата проблеми за несъответствие на решението с писмените доказателства, събрани
в административната преписка. Подобни отклонения не са в състояние да
дисквалифицират един административен акт като такъв, а обуславят неговата
унищожаемост.
4./ В обобщение се налагат изводите, че:
4.1./ Доводите на жалбоподателя срещу валидността на оспорваното
решение, в атакуваната част, не са основателни.
4.2./ Не се установяват други пороци, които да са основание за
квалифицирането му като нищожно.
4.3./ Ето защо и жалбата, депозирана срещу неговата валидност,
подлежи на отхвърляне.
III. Относно съдебните разноски:
1./ Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски (чл. 144 АПК във вр. с чл. 81 ГПК).
2./ Предвид изхода от спора (неоснователност на жалбата), право на
съдебни разноски има само административният орган (чл. 143, ал. 3 АПК). Съдебно-
деловодните разходи, които му се полагат, са 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37,
ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(приета с Постановление № 4 от 06.01.2006 г. на Министерския съвет).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 2628/01.11.2021 г. (уточнена с молба с вх. №
3608/29.12.2021 г.), подадена от М. СТ. Б., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 33, ЕГН
**********, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 12006 от
20.12.1994 г. на Поземлена комисия (/ПК/ понастоящем Общинска служба
„Земеделие“) – гр. П., в частта му, касаеща отказа за възстановяване на правото на
собственост върху ливада от 3 дка, находяща се в местността „М.“, в землището на с.
Д., общ. П..
ОСЪЖДА М. СТ. Б., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 33, ЕГН **********, да
заплати на Общинска служба „Земеделие“ – гр. П. сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща съдебни разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Административен съд –
гр. Благоевград, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението, че е
изготвено, с касационна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5