Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на пети февруари , през две хиляди и двадесета година , в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря И. Панчева ………… и в
присъствието на прокурора……….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 4319 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба
от И.А.А.ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на майка си и неин
законен представител М.Г.Р., ЕГН ********** *** чрез адв. П.М. *** против А.В.А.
ЕГН ********** ***.
Предявените искове са с
правно основание по чл. 127а от СК във връзка с чл.76 т.9 ЗБЛД. В исковата молба
се твърди, че родителите на
непълнолетната И.А.А.са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение №
446 от 31.05.2010 г. по гражданско дело № 3868 / 2009 г. по описа на
Пазарджишки районен съд. От брака имат родено едно дете - И.А.А.ЕГН **********.
Родителските права по отношение на детето упражнявала майката М.Г.Р. и детето
живеело при нея. През текущата година детето навърши 14 години и извършвало
правни действия самостоятелно със знанието и съгласието на законния си
представител-майката М.Г.Р..
Твърди се, че през учебната 2019/2020
г. И. учила в седми подготвителен клас на Езикова гимназия „Б.Б.“ в гр.
Пазарджик с профил английски език и немски език. Във връзка с езиковата
подготовка на учениците практика на ръководството на езиковата гимназия било
организирането на екскурзии и ваканции в чужбина. Такава екскурзия била
организирана за следващата година през април 2020 г. в град Лондон,
Великобритания, където учениците от 7 клас било препоръчително и уместно да
посетят преди възможността да ползват езика в местна среда и подобрят езиковите
си умения. След като детето споделило това с майка си, последната потърсила
ответника, за да получи неговото съгласие дъщеря им да замине на екскурзия за
няколко дни в чужбина, като подпише пред нотариус съответната декларация.
Бащата обаче отказал това.
Твърди се, че това било безспорно в интерес на детето и възможността му да
пътува в чужбина в организирани образователни екскурзии и/или самостоятелно,
придружено или не от майката или друг придружител, да взема участие в езикови
ваканции и други подобни мероприятия в чужбина, както и да посещава чужди
курорти с цел почивка, туристически, исторически и географски забележителности,
което ще допринесе за разширяване на мирогледа му от една страна, а от друга
страна- езиковите умения във връзка с учебния профил, който е избрало и прието
да учи. Тъй като курсът на обучение в езиковата гимназия бил 5 годишен, а И. ще
навърши пълнолетие след 3.5 години, се счита за удачно да й бъде разрешено
пътуването й в чужбина за период до навършване на пълнолетие, което ще стане
през 2023 г.
И. имала издаден
международен паспорт, но срокът на валидност на същия изтичал през януари 2021
г., за чието преиздаване в съответното поделение на ОД на МВР също било
необходимо съгласието на бащата. Поради липсата на контакт и съгласие с
ответника молят съда да разреши без съгласието на ответника А.В.А. ЕГН **********
да бъде преиздаден международен паспорт на детето И.А.А.ЕГН ********** при
изтичане на срока на валидност.
Поради тази
причина и в интерес на детето се моли
съда да постанови решение, -с което да разреши на непълнолетната И.А.А.ЕГН **********
да напуска територията на Република България, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата А.В.А. ЕГН **********, като осъществява следните пътувания
от Република България до страни от ЕС и извън ЕС с цел туризъм за срок до
навършване на пълнолетието й -април 2023г., както следва: ежегодно едно
пътуване през лятната ваканция за период до 45 дни, едно пътуване през зимната
ваканция за период до 10 дни и едно пътуване през пролетната ваканция за период
до 10 дни и да бъде преиздаден международен паспорт след изтичане на срока му за валидност на
детето И.А.А.ЕГН ********** без съгласието на бащата А.В.А. ЕГН **********. Направено
е искане да бъдат присъдени сторените разноски.
Представени са писмени доказателства към исковата молба
по опис.
В срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А.В.А., с който
изразява становището в следния смисъл: Не се противопоставя и дава съгласието
си непълнолетната му дъщеря И. А. да пътува без ограничение до всички страни,
където и когато пожелае, както и да се снабди с международен паспорт, при нужда
и да бъде преиздаван такъв. Счита, че е в неин интерес и никога не и бил против пътуванията й, просто тя не се
била обръщала към него с такава молба и избягвала контакти си с него. Не се
противопоставя на представените доказателства и направените доказателствени
искания с ИМ. В съдебно заседание ,чрез пълномощника си поддържа, че признава основателността на исковата претенция,
включително и претенцията за присъждане на разноски.
В първото съдебно заседание ищцата , чрез
пълномощника си е поискала да бъде постановено решение съобразно направеното
признание на иска. Претендира разноските по делото за заплатена държавна такса,
като моли съдът да присъди възнаграждение на пълномощника на ищцата , като
адвокатски хонорар.
След така направеното изявление е прекратено
съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Предвид
дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение
при признание на иска, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. В настоящото производство е направеното признание на иска, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл.237 ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на
основание чл. 237 ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцало .
На основание чл. 237 ал.2 ГПК съдът счита , че не следва да
излага подробни мотиви за своето решение
, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска .
С оглед на изхода от делото ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените в настоящото производство
съдебно- деловодни разноски в размер на 60,00 лв. за внесена държавна
ткаса и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение или общо в размер на 410,00 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По предявения иск от И.А.А.ЕГН
**********, действаща със знанието и съгласието на майка си и неин законен
представител М.Г.Р., ЕГН ********** *** чрез адв. П.М. *** против А.В.А. ЕГН **********
*** с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл.76 т.9 ЗБЛД :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата А.В.А. ЕГН **********
*** за преиздаване на международен паспорт на детето И.А.А.ЕГН ********** след изтичане на
срока му за валидност .
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на
бащата А.В.А. ЕГН **********
*** непълнолетната И.А.А.ЕГН ********** да напуска територията на Република
България, без да е необходимо за целта съгласието на бащата А.В.А. ЕГН **********,
като осъществява следните пътувания от Република България до страни от ЕС и
извън ЕС с цел туризъм за срок до навършване на пълнолетието й , както следва:
ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за период до 45 дни, едно пътуване
през зимната ваканция за период до 10 дни и едно пътуване през пролетната
ваканция за период до 10 дни.
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН ********** ***
да заплати на И.А.А.ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието
на майка си и неин законен представител М.Г.Р., ЕГН ********** *** чрез адв. П.М.
*** сторените по делото разноски в общ размер от 410,00 лв.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: