Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260149 /17.11.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На десети ноември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01336 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3729416
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на А.А.Н. с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от А.Н., в която се излагат възражения, че събраните
доказателства не установяват по несъмнен начин описаното в съдържанието му
нарушение, както и спазването на процесуалните изисквания при издаване на
електронния фиш. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от
пълномощник. Делото е разгледано в негово отсъствие при условията в чл.61, ал.2
от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 24.06.2020
г., в 14.59 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
София, се движело МПС - л.а. “Ровър 45“, с рег. №*******. В района на бензиностанция
NPC, км.81+400 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На
около 400 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на
скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч.. В 14.59 часа през обсега на преносимата система за
контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорот на движение от 102 км/ч.
/получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – А.А.Н.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш серия К, №3729416 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 02.08.2020 г.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка № 11743D0/0252569, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-5920/01.07.2020г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка
№№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИС/30.09..2019г. на БИМ, както и писмо, изх. №11-00-232/10.09.2020г. на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани
в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното
квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш формално
съответства на утвърдения със Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но
въпреки това е нередовен от процесуална страна. Съгласно посочената законова
норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма
и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин,
непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената
квалификация на нарушението, пътната структура,
при която същото е установено, законосъобразното
посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена
непрецизно. Констатацията за
наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в
контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от
състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с
оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място
/ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки
наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място.
Поради това, от гледна точка изискването
електронния фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация
относно нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се
посочи дали превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в
населено място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак
от състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна
норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези
предпоставя различна по тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва
в съдържанието на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез АТС
№ 11743d0 /преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път път I-6, км.81+400, общ. Перник, бензиностанция NPC. Само по себе си мястото е
достатъчно индивидуализирано, но изричен запис дали то попада в населено място
или извън такова, няма. Същите данни относно мястото на контрол са удостоверени
и в съставения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г., приет като
писмено доказателство. Вписванията,
че мястото на нарушението е на територията на община Перник, както и че е
въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 – 60 км/ч. за извън населено място индикират
съответствие с дадената
квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но приложимостта й категорично се изключва от установеното
действително положение чрез
служебно събраните писмени доказателства от администрацията, стопанисваща пътя.
В писмо, изх. №11-00-232/10.09.2020г. на Директор ОПУ Перник е посочено, че км.81+400 на път I-6 попада в
рамките на населеното място гр. Перник. Събраните сведения от администрацията,
стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в
посочения участък от пътя с ПЗ В26, съгласно
възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП е разрешена скорост от 60 км/ч., както и че знакът е монтиран при км.79+750 (1650 м. преди
км.81+300), и при км.81+221 (179 м. преди км.
81+400), на 20 м. преди км.86+300.
Изложеното мотивира извод, че установените
чрез събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно
мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са
неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място. Отсъства съответствие между установената фактическа
обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл
противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност
възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви
факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна
на обжалвания електронен фиш, поради което въпросите по
същество на делото не се разглеждат. Преквалифициране на нарушението по чл.182, ал.1, вр. чл.21, ал.2
от ЗДвП е недопустимо, тъй като предвид конкретното превишаване на
скоростта /с 42 км/ч./, приложима за нарушението би била
нормата на чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, предвиждаща
по-високо по размер наказание от наложеното. Утежняване положението на жалбоподателя не е възможно, предвид образуването
на производството по негова жалба.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К,
№3729416, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на А.А.Н. с ЕГН **********, с
адрес ***, с ЕГН **********, е наложена глоба
в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ