Решение по дело №3087/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 864
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Златина Рубиева
Дело: 20201000503087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503087 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1081 от 09.02.2020г., постановено по гр. д. № 2102/2019г.,
Софийски градски съд, І ГО, 23 състав е осъдил „Застрахователна компания -
Лев Инс“ АД да заплати на Е. И. Й. по иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 26 000 лв.
до пълния предявен размер от 80 000 лв. С решението СГС, І ГО, 23 състав е
осъдил „Застрахователна компания - Лев Инс“ АД да заплати, на основание
чл. 38, ал.2 ЗАдв., на адв. В. В. О. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 1 310 лв. С решението СГС, І ГО, 23 състав е осъдил
„Застрахователна компания - Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, на Е. И. Й. направените по делото разноски в размер на 673 лв. -
след компенсация.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за сумата над 26 000 лв. до пълния предявен размер от
80 000 лв. е подадената въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. В жалбата се
1
поддържа твърдение, че решаващият състав не е отчел в достатъчна степен
изпитаните от пострадалата болки и неудобства, които са довели до
продължително страдание и негативни емоционални изживявания. Твърди се,
че съдът не е отчел продължителността на оздравителния период, както и
лимитите на застрахователното покритие на застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, икономическата конюнктура в страната
към датата на настъпването на инцидента и установената съдебна практика в
сходни случаи. Излага се становище, че размерът на присъденото
обезщетение е занижен, поради което се прави искане въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск до пълния предявен размер от 80 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2018г. до окончателното
изплащане. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски в
двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в осъдителната му част за сумата над 16 000 лв. до
присъдените 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е подадена
насрещна въззивна жалба от „Застрахователна компания - Лев Инс“ АД, с
релевирани оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят намира размерът на
присъденото обезщетение за прекомерен и необосновано завишен,
несъответстващ на справедливостта и на установеното по отношение
естеството и интензитета на вредите. Твърди, че лечението на ищцата е
протекло благоприятно, като функционалността и опорната функция на
увредения й крайник е възстановена в обичайния за този вид травми срок.
Посочва, че са останали недоказани твърденията на пострадалата, че
продължава да изпитва силни болки, страдания, дискомфорт и неудобство
вследствие на травмите, за които поддържа, че ще продължат и за в бъдеще.
Релевира възражение относно началната дата, от която е присъдена законната
лихва върху размера на сумата на определеното обезщетение за
неимуществени вреди. Счита, че застрахователят изпада в забава, след като
бъде поканен, докато в настоящия случай такава покана липсва.
Жалбоподателят прави искане въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата 16 000 лв. до присъдените 26 000 лв., ведно с всички
законови последици. Претендира присъждане на разноски в двете инстанции,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата-
ищца, представлявана от процесуалния си представител, поддържа
подадената жалба и оспорва жалбата на застрахователното дружество.
Въззивникът-ответник оспорва жалбата, подадена от ищцата и поддържа
подадената от него насрещна въззивна жалба. И двете страни предявяват
претенция за присъждане на разноски по делото.
2
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2
от ГПК, намира следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 03.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При предявен иск с
посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е
причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С
обжалваното решение, СГС, І ГО, 23 състав е уважил частично предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил
за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди
на ищцата в размер на 26 000 лв. За неоснователно е прието възражението за
съпричиняване от страна на пострадалата, релевирано от ответното
застрахователно дружество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 16 000 лв.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава единствено върху
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с доводите във въззивните жалби за допуснатите от
първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема
следното:
3
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза се установява, че вследствие на реализираното произшествие
ищцата е получила следните увреди: счупване на 2-ри поясен прешлен;
счупване в долния край на лъчевата кост-закрито; счупване на шиловидния
израстък на дясната лакътна кост; счупване на гръдната кост; контузия на
гръдния кош. Според становището на доктора-невролог, описаните
травматични промени са били свързани с болки, ограничени движения в
съответната област и период на необходима имобилизация. Предприето е
било безкръвно наместване на дясната гривнена става и поставен гипс,
направена е била реклинация на поясния прешлен и поставен корсет.
Проведено е било лечение с обезболяващи и противосъсирващи лекарства.
Ищцата е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет за около 30
дни. След това е имала болки с малък интензитет за около 3-6 месеца, а към
момента периодични такива при промяна в климатичните условия и при
физическо натоварване.
Вещото лице е извършило личен преглед на пострадалата на
16.10.2019г. Ищцата е съобщила за периодични болки в дясната гривнена
става /мястото на счупването/, болка в гърба – около кръста, които се
засилвали в края на деня. Споделила е, че приема често Беналгин таблетки и
Аулин. При извършения преглед докторът установява, че при ищцата се
наблюдават леко болезнени движения в тораколумбалния отдел на
гръбначния стълб с щадяща подвижност. Експертът дава заключение, че
увредата /счупването/ на 2-ри лумбален прешлен е с униконкавна
деформация и снишаване тялото му, като същата е трайна, но е стабилизирана
кинетиката в областта. Сочи, че са възможни периодични радикулерни
/коренчеви/ и гръбначни болки в тораколумбалния отдел на гръбначния
стълб, както и другите места със счупвания.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените въпроси.
От приетата и неоспорена пред първата инстанция
съдебнопсихологична експертиза се установява, че вследствие на процесното
ПТП при ищцата са възникнали негативни емоционални преживявания и
състояния, които са довели до влошаване на психичното й функциониране и
ограничаване на социалната активност. Непосредствено след инцидента са
били налице негативни емоционални състояния и силна болка в засегнатите
области на тялото. Налице са били потиснато настроение и свързан със
соматични болки дискомфорт за около шест – седем месеца след инцидента.
Към дата на изготвяне на експертизата все още е имало остатъчни невротични
фиксации с усещане за тревожност и несигурност при ситуации, асоциирани с
инцидента, както и персистиращи притеснения. В психологичен план при
ищцата са породени негативни емоционални състояния и остатъчни
4
невротични фиксации. Те са довели до загуба (разход) на психоемоционална
енергия, което е намалило общата й адаптивност.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е
изготвено от компетентно в своята област лице, заключението е подробно,
обективно и не противоречи на останалия доказателствен материал.
От приложената и неоспорена по делото епикриза, издадена от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е видно, че ищцата е била хоспитализирана в
периода от 03.07.2017г. до 08.07.2017г. От приетите и неоспорени болнични
листа, се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 03.07.2017г. до 29.12.2017г.
С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на
ответното застрахователно дружество и за частично основателни тези в
жалбата на ищцата.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. За да бъде намерен точният паричен еквивалент на
неимуществените вреди, следва да бъдат съобразени не само болките и
страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Ето защо и като прецени характера, тежестта, броя, вида на травмите,
интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителния
период, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на
обществено-икономическо развитие на страната, вкл. в аспекта на нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост,
апелативният съд намира, че справедливият размер на обезщетението, с оглед
конкретно установените по делото факти, възлиза на сумата от 50 000 лв. При
определяне на посочения размер въззивният съд, в настоящия си състав,
съобрази, че ищцата е получила четири на брой фрактури, които са били
свързани с интензивни болки в един продължителен период от време и с
ограничени движения. Предвид последното ищцата се е нуждаела от чужда
помощ в ежедневието си, което безспорно й е създало неудобства. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ищцата е била в болнично заведение, което й
е причинило дискомфорт. Взе предвид и вида на проведеното лечение -
безкръвно наместване на дясната гривнена става и поставен гипс, а по
отношение на поясния прешлен й е бил поставен корсет. Съобрази
5
продължителността на лечебния и възстановителен период - 6 месеца, през
който период ищцата е следвало да спазва определен режим, който факт
неминуемо й е причинил неудобства, ограничени са били социалните й
контакти, като последният факт, предвид възрастта на ищцата – 46 години –
активна работоспособна възраст, безспорно е оказал негативно влияние върху
психо-емоционалното й състояние. По отношение на последното, настоящият
съдебен състав взе предвид, че при ищцата се наблюдават остатъчни
невротични фиксации с усещане за тревожност и несигурност при ситуации,
асоциирани с инцидента. Съдът съобрази и наличието на трайна увреда на 2
лумбален прешлен.
За да остави без уважение жалбата на ищцата в останалата й част, съдът
съобрази, че за лечението на процесните травми не се е наложила оперативна
интервенция, като основно пострадалата е приемала обезболяващи
медикаменти. На следващо място не се установи психично разстройство,
което да обуславя качествено нарушение на базовите психични годности.
За да остави без уважение жалбата на ответника, настоящият състав
отчита броя, вида и тежестта на фрактурите, ищцата е имала трайни
затруднения в движенията както на снагата, така и на горния крайник за
период по-дълъг от 30 дни, изпитвала е интензивни болки в продължителен
период от време и по-леки такива за период от 3 – 6 месеца след това.
Пострадалата продължава да изпитва леки болки и страдания спорадично.
Следва да се посочи, че е налице и трайна увреда. Не без значение е и
фактът, че ищцата е изживяла голям шок от внезапността на произшествието.
С оглед изложените съображения, въззивният състав приема, че
определеното от първата инстанция обезщетение е в занижен размер.
По отношение на релевираните оплаквания от въззивника-ответник
относно началния момент на присъждането на законна лихва:
Необосновано е оплакването на жалбоподателя относно началния
момент на претенцията за законна лихва, тъй като ищцата претендира
присъждането й не от момента на деликта, а от датата на завеждане на
исковата молба – 22.10.2018г.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която предявеният от Е. И. Й. осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен над сумата от 26 000 лв. до сумата от 50 000 лв.,
като въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да осъди
ответникът да заплати в полза на ищцата допълнително още 24 000лв. В
останалата обжалвана част, с която исковата претенция е отхвърлена до
пълния предявен размер, решението следва да бъде потвърдено. Върху сумата
от 24 000лв. ответното застрахователно дружество дължи законна лихва,
считано от 22.10.2018г. до окончателното плащане.
6
При този изход на спора решението на първата инстанция в частта,
имаща характер на определение за разноските следва да бъде изменено, както
следва: Съразмерно на уважената част от иска, ищцата има право на разноски
в размер на 2687.50лв. /от 4300лв. - направени/. Съразмерно на отхвърлената
част от иска, ответникът има право на разноски в размер на 412.50лв. /от 1100
лв. – направени/. Тъй като с първоинстанционното решение съдът е присъдил
на ищцата разноски по компенсация, настоящият съдебен състав ще следва по
този начин да присъди разноските, въпреки непрецизността им. След
извършена компенсация на ищцата се дължат разноски в размер на 2275лв. С
първоинстанционното решение ответникът е осъден да й заплати сумата от
673лв. Следователно с въззивното решение съдът следва да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата допълнително разноски в размер на 1602лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. О. допълнително
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС в
размер на още 521.25лв., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. По отношение на
разноските пред въззивната инстанция: На адв. О., съгласно направеното
искане за разноски, ответникът му дължи сумата 955.56лв., на основание чл.
38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. На въззивницата-ищца ответникът дължи
разноски, съразмерно на уважената част на жалбата в размер на 480лв., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Въззивницата-ищца дължи на ответното
дружество разноски, съразмерно на отхвърлената част на жалбата й в размер
на 166.67лв. /100лв. – за юрисконсултско възнаграждение определено от
въззивния съд/ на основание чл. 78, ал.3 ГПК. С оглед неоснователността на
въззивната жалба на ответника на него не му се дължат разноски по неговата
жалба.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1081 от 09.02.2020г., постановено по гр. д. №
2102/2019г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 23 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
предявен от Е. И. Й. против ЗК „Лев Инс“ АД над сумата от 26 000 лв. до
размера на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
03.07.2017г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. И. Й. по иска с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД допълнително още 24 000лв.,
/разликата между присъдените с решението на САС 50 000лв. и присъдените с
решението на СГС 26 000лв./, представляващи застрахователно обезщетение
7
за причинени неимуществени вреди от настъпило на 03.07.2017г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2018г. до
окончателното заплащане, както и да заплати още 1602 лв. – разноски пред
СГС, както и да заплати сумата от 480 лв. – разноски пред САС, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. В. В. О. от САК
допълнително сумата от 521.25 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие в първоинстанционното производство,
както и да заплати сумата от 955.56 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и съдействие пред САС, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. И. Й. да заплати на ЗК “Лев Инс” АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 166.67 - разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1081 от 09.02.2020г., постановено по гр.
д. № 2102/2019г. от Софийски градски съд, І ГО, 23 състав, в останалите
обжалвани части.
Решение № 1081 от 09.02.2020г., постановено по гр. д. № 2102/2019г. от
Софийски градски съд, І ГО, 23 състав, в частта, в която предявеният иск за
обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата от 16 000 лв., като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8