РЕШЕНИЕ

Номер 1512                                 12.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На единадесети юни                           двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     2743  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 410137-F433449/20.02.2019г. на *** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Луксор“АД, ЕИК *********, адрес ***е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2029.71 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. ал.2, вр чл.25, ал.2 и ал.6, т.1, вр чл.180, ал.3, вр ал.1 ЗДДС.

 

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател извършвало търговска дейност като било регистрирано по ЗДДС лице. През месец август 2018г. му била извършена проверка от служители на данъчна администрация, сред които и свид.В.И.. Същата установила, че на 16.11.2017г. дружеството извършило продажба на недвижим имот на стойност 202 971.30 лева, но не бил начислен ДДС в срок до 14.12.2017г. Начисляването станало през м.12 същата година и намерило отражение в СД за м.01.2018г. Ето защо за горното свид.И. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН № F433491/29.10.2018г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

 

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля В.Н.И. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните. Жалбоподателя намира, че неправилно е приложен закона.

 

          Съдът намира, че същото не е основателно. В процесния казус жалбоподателят в качеството на данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС и като доставчик на извършена облагаема доставка на 16.11.2017г., а именно продажба на недвижим имот, документиран с издаването на съответния нотариален акта, не е начислило следващия се ДДС в размер на 40 594,26 лева в законоустановения срок до 14.12.2017г. с данъчен период месец 11.2017г. От събраните писмени доказателства се установява, че това начисляване на данъка е станало по – късно, а именно в месец 12.2017г., като е издадена и съответната фактура от 08.12.2017г., която е включена в дневника за продажби и справка декларация за месец 12.2017г. Действително плащането е било отложено и действително, видно от записаното в нотариалния акт, към момента на изповядване на сделката е посочено, че се извършва плащане по сметка на съответния нотариус, който е задължен да преведе посочената сума на продавача след изпълнение на определени условия, които са описани в нотариалния акт. Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДДС обаче данъчното събитие е доставка на стока или извършване на услуга, извършена от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност. Чл. 25, ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай собствеността е прехвърлена с оформянето на сделката посредством изискуемия нотариален ред с издаването на нотариален акт, което е станало на 16.11.2017г. Тогава е и прехвърлянето на собствеността. Има условие по отношение на плащането на самата сума, след изпълнение на конкретни условия и представяне на конкретни документи, но не и отлагателно условие, по отношение прехвърлянето на собствеността. Тоест следва да се приеме, че на 16.11.2017г. е настъпило данъчното събитие. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли, като в случая това начисляване следва да се извърши по реда на чл.  86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а именно доставчика в лицето на „Луксор“ АД да изведе в пет дневния срок по чл. 113, ал. 4 данъчен документ – фактура, в случая 21.11.2017г. и включи този документ с отразен в него данък в дневника за продажби и в справка декларация, подадена за съответния данъчен период. Съответен период пък се извежда от чл. 86, ал.2 от ЗДДС, а именно това е данъчния период, през който е издаден данъчния документ, ако този документ не е издаден в срок, както е в случая, тъй като фактурата е издадена на 08.12.2017г., а данъчния период е периода, през който данъкът е станал изискуем. Данъкът е станал изискуем с настъпване на данъчното събитие, съгласно чл. 25, ал.6, т. 1 от ЗДДС. Чл. 25, ал. 7 от ЗДДС също предвижда изискуемост на данъка, но тогава, когато е налице авансово плащане, тоест когато плащането предхожда настъпването на данъчното събитие. В настоящия случай това не е така.

Правилно и наказващия орган е приложил санкцията по чл.180 ЗДДС. Съобразно вида субект – юридическо лице, е наложена имуществена санкция по чл. 180, ал. 3 от с.з. По отношение размера посочената разпоредба предвижда именно по - намален размер на санкция в сравнение с ал. 1, а минимума е в размер на 5 процента от неначисления данък, но не по - малко от 200 лева при условие, че данъкът е бил начислен в шест месечен срок от периода, за който е следвало да бъде начислен. Тъй като минимумът, който се изисква от закона е всъщност 5 процента от неначисления данък, а 200лв са само в случай, че той е по-малък от тази сума. В настоящия казус размерът на неначисления данък се равнява на 40 594,26 лева и 5 процента от него са именно определения от наказващия орган размер.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя. Не е налице и маловажност на случая, тъй като се засяга фиска, а оттам голям брой лица.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 410137-F433449/20.02.2019г. на *** на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Луксор“АД, ЕИК *********, адрес ***е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2029.71 лв. за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. ал.2, вр чл.25, ал.2 и ал.6, т.1, вр чл.180, ал.3, вр ал.1 ЗДДС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.