Решение по дело №798/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20193330100798
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 399                                 16.09.2019 г.                                             гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На      единадесети септември                                 две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 798/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу       Т.Р.Х., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 591,68 лв. главница по договор за паричен кредит, 47,22 лв. възнаградителна лихва  и сумата 38,94 лв. обезщетение за забава и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен кредит за сумата 1772,80 лв., че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, което било удостоверено с нарочен документ, подписан от ответницата, че  ответницата е поела задължението да върне сумата ведно със съответните разходи на 18 месечни вноски по 127,78 лв. , като  31,37 % бил годишния лихвен процент, а 41,83% годишния процент на разходите, че ответницата е преустановила плащането  на вноските на 20.05.2018 г., като до този момент била платила 13 вноски, че вземането е станало предсрочно изискуемо поради неизпълнението на задължението на ответника, както и че размерът на петте неплатени вноски е 638,90 лв., а за периода от 20.06.2018 г. до 11.02.2019 г. е начислил и обезщетение за забава Сочи че към 20.09.2018 г. е настъпил и крайният срок за плащане на сумите по кредита. Обосновава допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№356/2019 г.

            Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният на същия особен представител е депозирал отговор, в който посочва, че представените писмени доказателства кореспондират с твърденията на ответника в исковата молба. Счита, че следва да бъде установено каква сума е получил ищеца по договора за застраховка „Защита на плащанията“ от страна на „Кардиф Животозастраховане“ клон България.

            Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №356/2019 г. на РРС.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит на 22.02.2017 г. Размерът на отпуснатия кредит е 1600 лв., както и сумата 172,80 лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Уговорена е и такса ангажимент от 56,00 лв. Общата дължима сума е 2300, 04 лв. при годишен процент на разходите от 41,83 % и 31,37 %  лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита на 18 месечни вноски всяка по 127,78 лв. Последната погасителна вноска е с падеж 20.09.2018 г. Ищецът признава, че част от сумите са платени – 13 вноски преди образуването на заповедното производство. Ответникът не е представил доказателства за платени суми по договора.

            Към договора са приложени съответните сертификати за застраховка „Защита на плащанията“, издадени от „Кардиф животозастраховане. Клон България“ и „Кардиф общо застраховане. Клон България“ Отговорът на двете застрахователни компании на изричното запитване от съда е, че неи е заявявана застрахователна претенция по тези договори и по тях не е извършвано застрахователно плащане.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове са основателни и доказани. Между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите, уговорен по договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит като условие за действителност на договора. Задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски е изпълнено само частично. Ето защо искът за заплащане на остатъка от главницата в размер на 591,68 лв. е основателен.

            Основателен е и искът за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 47,22 лв. Това е цената на получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи от ответника.

Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора от датата на забавата са начислени и мораторни лихви в размер на законната лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона за задълженията и договорите върху забавените вноски, а именно 38,94 лв., които също са присъдени със заповедта за изпълнение.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени  направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ., както и разноските по настоящото дело в размер на 125,00 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за особен представител на ответника, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

                        По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   Т.Р.Х., ЕГН ********** ***, че същата дължи на БНП “Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 591,68 лв. /петстотин деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, главница в качеството си на кредитополучател  по договор за потребителски  паричен кредит за покупка с № PLUS 14531527, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 47,22 лв. /четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.05.2018 г. – 20.09.2018 г.  и сумата  38,94 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.06.2018 г. – 11.02.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №727/22.02.2019 г. по ч.гр.д.№356/2019 г. по описа на РС Разград.

            ОСЪЖДА Т.Р.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 25,00 лв. / двадесет и пет лева/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 356/2019 г. по описа на РС Разград и сумата 325  лв. /триста двадесет и пет лева / разноски  и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

            След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №356/2019 г. на РРС.

 

                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: