Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 399 16.09.2019
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На единадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. 798/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу Т.Р.Х., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 591,68 лв. главница по
договор за паричен кредит, 47,22 лв. възнаградителна лихва и сумата 38,94 лв. обезщетение за забава и
законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в
настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по
делото е сключен договор за паричен кредит за сумата 1772,80 лв., че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, което било удостоверено с нарочен
документ, подписан от ответницата, че
ответницата е поела задължението да върне сумата ведно със съответните
разходи на 18 месечни вноски по 127,78 лв. , като 31,37 % бил годишния лихвен процент, а 41,83%
годишния процент на разходите, че ответницата е преустановила плащането на вноските на 20.05.2018 г., като до този
момент била платила 13 вноски, че вземането е станало предсрочно изискуемо
поради неизпълнението на задължението на ответника, както и че размерът на
петте неплатени вноски е 638,90 лв., а за периода от 20.06.2018 г. до
11.02.2019 г. е начислил и обезщетение за забава Сочи че към 20.09.2018 г. е
настъпил и крайният срок за плащане на сумите по кредита. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№356/2019 г.
Исковата
молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният на същия особен представител е депозирал отговор, в който посочва,
че представените писмени доказателства кореспондират с твърденията на ответника
в исковата молба. Счита, че следва да бъде установено каква сума е получил
ищеца по договора за застраховка „Защита на плащанията“ от страна на „Кардиф Животозастраховане“
клон България.
Предявеният
иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №356/2019
г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит на 22.02.2017 г. Размерът на отпуснатия кредит е
1600 лв., както и сумата 172,80 лв. за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“. Уговорена е и такса ангажимент от 56,00 лв. Общата дължима сума е
2300, 04 лв. при годишен процент на разходите от 41,83 % и 31,37 % лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита
на 18 месечни вноски всяка по 127,78 лв. Последната погасителна вноска е с
падеж 20.09.2018 г. Ищецът признава, че част от сумите са платени – 13 вноски
преди образуването на заповедното производство. Ответникът не е представил
доказателства за платени суми по договора.
Към
договора са приложени съответните сертификати за застраховка „Защита на
плащанията“, издадени от „Кардиф животозастраховане. Клон България“ и „Кардиф
общо застраховане. Клон България“ Отговорът на двете застрахователни компании
на изричното запитване от съда е, че неи е заявявана застрахователна претенция
по тези договори и по тях не е извършвано застрахователно плащане.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са основателни и доказани. Между страните по делото е сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която
последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на
възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите, уговорен по
договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит като условие за действителност на договора. Задължението
на ответника за заплащане на уговорените вноски е изпълнено само частично. Ето
защо искът за заплащане на остатъка от главницата в размер на 591,68 лв. е
основателен.
Основателен
е и искът за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 47,22 лв. Това е
цената на получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи
от ответника.
Тъй като
ответникът е преустановил изпълнението на договора от датата на забавата са
начислени и мораторни лихви в размер на законната лихва за забава,
регламентирана в чл.86 от Закона за задълженията и договорите върху забавените
вноски, а именно 38,94 лв., които също са присъдени със заповедта за
изпълнение.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски
в размер на 25,00 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба
за заплащане на правната помощ., както и разноските по настоящото дело в размер
на 125,00 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за особен
представител на ответника, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено в размерите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Р.Х., ЕГН ********** ***, че същата дължи на
БНП “Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, общ.”Младост”,
ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 591,68 лв. /петстотин
деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, главница в качеството си
на кредитополучател по договор за
потребителски паричен кредит за покупка с
№ PLUS 14531527, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.02.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 47,22 лв. /четиридесет и
седем лева и двадесет и две стотинки/ възнаградителна лихва за периода
20.05.2018 г. – 20.09.2018 г. и сумата 38,94 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и
четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.06.2018 г. – 11.02.2019 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение №727/22.02.2019 г. по
ч.гр.д.№356/2019 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Т.Р.Х.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *** със
седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14
сумата 25,00 лв. / двадесет и пет лева/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 356/2019 г. по описа на РС Разград и сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева / разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №356/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: