Р Е Ш Е Н И Е
№
260079
Гр.Троян,
08.06.2021 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав,
в публично съдебно заседание проведено на
дванадесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
При
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№997/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 193 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 195 ал.1 ЗЗД и по
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът,
чрез процесуалния си представите в
депозирана по делото искова молба твърди, че през
месец юни 2020 година влязъл в контакт с ответника по повод на публикувана от
него обява в интернет за продажба на двутактов извънбордов мотор за лодка -„***". Излага, че към обявата е била публикувана
снимка, на която видимо моторът бил запазен и отговарял на изискванията му за
размер и характеристики. Твърди, че от проведените телефонни разговори разбрал,
че ответникът внася различни видове движими вещи втора употреба от Ш. и
конкретният мотор бил рядко използван, работещ, много запазен, поради което
изявил желание да дойде до гр.Троян и да го види на място. Заявява, че
ответникът го уверил, че практикува да изпраща стоката по куриерска фирма и ако
има проблем може да върне мотора, което обстоятелство устройвало ищеца, предвид
разпространението на КОВИД 19 в страната и прекараните от него две коремни
операции в предишни месеци. Заявява,че на 19.06.2020г. получил желаната стока
чрез фирма Е.и заплатил наложения платеж от 950 / деветстотин и петдесет /
лева, както и куриерската услуга в размер на 35.39 лв. /тридесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки/. Твърди, че моторът бил изпратен с опция за тест и
преглед, който извършил в офиса на ЕКОНТ. Излага, че с помощта на приятеля си Д.К.
разопаковали мотора, проверили комплектността - резервоар, подкачваща помпа и
накрайник, но не изпробвали запалването му, тъй като за такава проверка е
необходимо наличието на бензин, двутактово масло, съд за потапяне на импелера /
перката/, за да работи охлаждащата система и др. Излага, че на външен вид
моторът действително изглеждал добре и той приел пратката без възражение.
Твърди, че след като се прибрали в къщи, с Д.К. решили да изпробват мотора,
като направили всичко необходимо, за да го въведат в режим за експлоатация, но
моторът не искал да запали. Излага, че опитали многократно, но без ефект,
поради което на следващия ден потърсили професионална помощ от специализиран
сервиз в гр. София -„***", като собственикът на сервиза инж. Ц.М.направил
нов опит за запалване, но отново без резултат, поради което оставили мотора в
сервиза за по-нататъшна проверка и след няколко дни Ц.М.му съобщил, че е опитал всяка възможна опция без разглобяване
- проверка на смазването, смяна на свещи, продухване на цилиндри, проверка на запалителната искра и дори
прилагането на смес за подпомагане на запалването в утежнени условия (старт
пилот), но нищо не дало резултат.
Излага, че след замерване с фабричен компресомер на налягането в работните
цилиндри на мотора се оказало че то е крайно недостатъчно за стартирането му,
като според ищеца причината била силната му износеност, която налага сериозен
ремонт с разглобяване, евентуална смяна на цилиндри, сегменти и др. Твърди, че
без извършването на такъв ремонт двигателят изобщо не можел да се използва по
предназначение, а за констатациите от сервиза издали протокол. Заявява, че
отказал извършване на каквато и да е манипулация преди да се свърже с продавача
и да поиска неговото мнение. Твърди, че правил многократни безуспешни опити да
се свърже с ответника, тъй като той не отговарял на обажданията. Заявява, че
при поредно обаждане съпругата на М. вдигнала телефона, подала го на своя
съпруг и тогава той го уведомил, че продаденият от него мотор е силно износен и
дефектирал и не иска да запали, като отговора на ответника бил, че при него
палел и последвало прекъсване на
разговора. Твърди, че в проведения телефонен разговор успял да запознае
продавача с възраженията му за скритите недостатъци на продадената вещ.
Излага, че направил опити да се снабди с адрес на
ответника и му изпратил рекламация по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка, която се върнала в цялост, като
непотърсена, поради което е инициирано и настоящото производство.
Моли
съда да постанови решение, с което осъди С.С.М. да му заплати сумата от 950
/деветстотин и петдесет / лева, представляваща платената цена по договора за
продажба на двутактов извънбордов мотор за лодка - „***" и сумата от 35.39
лв. /тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, представляващи
направените разходи по процесната сделка, както и законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ангажира доказателства и прави доказателствени искания. Ответникът,
чрез процесуалния си представител адвокат В.А. от ЛАК взема становище, като
сочи, че заявените в исковата молба факти не са верни и са
въведени единствено с цел да обслужват тезата на ищеца. Твърди, че не той е
предложил на ищеца изпращане на
процесната вещ по куриер, тъй като такова предложение не би било в негов
интерес, а такова е било желанието на ищеца.
Заявява, че моторът, който изпратил на ищеца по „Еконт" е работил
нормално. Твърди, че е невярно твърдението на ищеца, че годността на мотора,
съответно компресията му не може да се измери без запалване на мотора, т.е. ,
че е невъзможно да стане в офис на „Еконт".
Заявява,
че в началото на
Счита
претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Ангажира доказателства, прави доказателствени искания. Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и e назначена съдебно-авто-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. С.П., приета от съда и не оспорена от страните. Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото,
съобрази съдебно-авто-техническата експертиза и на основание чл.235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че на 19.06.2020г. година
ищецът е закупил от ответника двутактов извънбордов
мотор за лодка -„*** ". Не се оспорва и обстоятелството, че
процесната движима вещ е изпратена по куриер „Еконт“, с опция „преглед и тест“, от която ищецът
се възползвал и приел пратката без възражения. В
конкретният случай спорен е въпросът:
Имал ли е закупеният двигател недостатъци – явни или скрити и носи ли
отговорност продавача за тях и до колко. Когато
продадената вещ има недостатъци, които съгласно чл. 193 ал. 1 ЗЗД съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление,
купувачът има правото да претендира от продавача поправяне на неблагоприятните
последици по някой от алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД способи. Това
зависи изцяло от него, като е възможно да се иска поправка на техниката за
предвиденото в договора употребление, така и намаление на цената. Тези правни
възможности обаче подлежат на погасяване по давност. Нормата на чл. 197 от ЗЗД
се явява специална по отношение на общите разпоредби за давностните срокове по
чл. 110 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл. 197 от ЗЗД правото на купувача да
иска удовлетворение при наличие на скрити недостатъци се погасява с изтичането
на една година при продажбата на недвижим имот и на шест месеца при продажбата
на движими вещи, считано от предаването на вещта. В чл. 197 от ЗЗД е посочено,
че това се отнася до предявяването на всички искове, посредством които е
допустимо принудителното осъществяване на накърнените субективните права на
купувача.
В конкретният случай тези срокове са спазени, което
обуславя допустимостта на иска.
Относно основателността:
Както се установява от събраните по делото
доказателства, ищецът по настоящото дело, след направения от него лично преглед
е получил вещта в добро състояние, без видими дефекти или недостатъци и
същата е съответствала на
предназначението, за което се купува.Основателността на иска по чл. 193 ал. 1,
във връзка с чл. 195 ал. ЗЗД е обусловена от доказването на няколко
правнорелевантни факта: наличието на валиден договор за продажба; недостатъци
на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора употребление; наличие на
основания за ангажиране на отговорността на продавача.
В конкретния случай първата предпоставка е налице.
Правоотношението между страните в спора е възникнало на основание валидно
сключен договор за продажба на процесната движима вещ.
Не са налице останалите предпоставки.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством
разпит на свидетелите Д.В.К., Г.Х.Г., Т.И.Т. и Д.Л.М..
От показанията на свид.Д.В.К.
/свидетел на ищеца/ се установява, че заедно притежават обща лодка, на която
двигателя се развалил и трябвало да се закупи нов. Твърди, че ищецът го
уведомил през м.юни 2020г., че е „…влязъл във връзка с продавач на двигатели,
чрез онлайн платформата OLX.bgи
уговорил закупуване на „някакъв мотор“, който според ищецът бил подходящ за
тяхната лодка. Твърди, че заедно с него
отишли в „Еконт“, отворили
пратката, проверили дали има
всичко необходимо –„маркучи, резервоар, на външен вид как е“. Заявява, че
натоварили мотора и отишли в неговия гараж, като„… Започнахме да правим опити
да го палим, което не стана. Доста време се помъчихме, но не можахме да запалим
мотора. Решихме повече да не го мъчим и
да се свържем с подходящ сервиз, където сме давали и стария мотор преди това за поправка, за да
видим дали ние нещо не бъркаме и дали сме компетентни да го запалим. Може да
правим някаква грешка и да не можем да го запали….“. Твърди, че същият ден
закарали мотора в сервиз и още същата вечер, /доколкото си спомня/ се обадили
на ищеца от сервиза и го уведомили, че мотора не може да запали. Твърди, че на
с следващия ден отишли в сервиза и пред тях „….майсторът направи проби отново и
отново. …“. Свидетелят заявява, че
„…Двигателят може да се пали по два начина – с дърпане и с акумулатор се
включва с кабели….“, като уточнява, че в сервиза „…. Въртяха двигателя, след
това слагаха някаква смес в цилиндрите, с която се пали лесно. На стенд сложиха мотора, за да се измери така
наречената компресия. Установи се, че двигателят няма никаква компресия, тоест
той подлежи на ремонт….“. Според свидетеля, ищецът направил опит да се свърже с
ответника и след няколко позвънявания се свързал, като проведения разговор бил
много кратък. Свидетелят е категоричен, че след като не успели да запалят
двигателя, за да не „направят някоя беля“ „…се обърнахме към още по-голям
специалист…….Тоест, ние нищо не сме правили по мотора, докато беше при нас в гаража. Около половин
час се опитвахме нещо да го запалим и тъй като беше непознат за нас като
конструкция, може и ние да бъркаме нещо……“. Според свидетеля, пробата в сервиза
била около час.На зададения от проц.представител на ответника въпрос дали може
да се измери налягането в мотора, като се задвижи с въженце без да се пали,
свидетелят отговаря, че според него не може, като уточнява, че не техническо
лице и не е виждал да се прави по този начин, но прави аналог с измерване
компресията на двигател на лек автомобил и знае, че двигателят трябва да се
„върти“.. „….Компресията на колата са ми мерили, но трябва да се върти
двигателят. Трябва да се върти двигателят, за да се измери компресията. …..“.
От показанията на св. Т.И.Т. /свидетел на ответника/ се
установява, че притежава лодка, за която искал да закупи процесния мотор „***”.
Твърди, че моторът е син на цвят, че в негово присъствие пробвали мотора
поставяйки го в съд с вода „…заради водната помпа, която смуче отдолу и
изкарва, така се охлажда. …“, като дава подробни обяснения как са осъществили
пробата, а именно: „…..в с.*** в двора
на С. пробвахме мотора. В един бидон С. наля вода и го сложихме. Понеже скобите
на намотките не се захващат на бидона, ние заедно с жена му държахме мотора.
Той подаде ток със щипките, запалихме го и започна да работи. Лесно запали
мотора. Моторът видях, че си помпи
и си изхвърля вода. Аз първо това гледам. В долния край си има смукател на
водната помпа, засмуква водата и охлажда двигателя и изхвърля водата. Когато
запалихме мотора, аз гледах дали охлажда….“. От
показанията на свид.Г.Х.Г.се установява, че по молба на ответника му е помогнал
да транспортират мотора на лодката до офис на
„Еконт“, като преди това са го изпробвали. Свидетелят заявява, че
моторът е марка „***”, светло син и запалил лесно, от първия път. Същият обяснява
механизма, по който са го пробвали: „…..С. беше подготвил моторът, като в бидон
200 – литров имаше вода, потапя се долната част. Той го беше приготвил и моята
работа беше да го държа, защото е тежък
и той да го запали…“. От показанията на
свид.Д.Л.М. - съпруга на С.С.М. се установява, че е помагала на съпруга си
„….за тестването в домашни условия на мотора..“. Твърди, че мотора бил запален
и поверено охлаждането. Обяснява, че е участвала в „…изпразването на съда от
гориво, подсушаването, пакетирането и опаковането на мотора…..“. Заявява, че
„…сумата, за която беше обявена продажбата беше изпратена и съпругът ми я
взе…“. Не знае за обаждания свързани с рекламация на мотора. Спомня си в, че в
началото на есента вдигнала телефона на съпруга си, тъй като той бил зает, като
в последствие му го подала и съпругът и
обяснил, че това бил човекът, който е
закупил мотора, но е категорична, че непосредствено след реализираната
продажба, тя не е водила разговори по телефона с ищеца и не знае той да се е
обаждал. На зададените от проц.представител на ищеца въпроси, свидетелката дава
подробни обяснения за начина по който е станало тестването:“……в по-дълбок съд, в който се налива вода, за да се
потопи целия ботуш на мотора, едно 70%
ботуша трябва да е потънал вътре. След като заработи вече има струйка вода,
която излиза през определен отговор и по този начин знам, че се извършва охлаждането на
системата. Работи мотора, задвижва се перката. В баката, която представлява съд
към самия мотор, в която се слага гориво, понеже моторът е двутактов към
бензина се добавя и специално масло. След пробата се отстранява горивото от
мотора, както и маслото. Баката се изпразва, тъй като тя е допълнително към
мотора. ….“
Съдът внимателно анализира показанията на свидетелите,
като тези на св.К. и св.М. бяха преценени и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, но счита, че показанията на всички
свидетели са обективни, логични, непосредствено възприети и подкрепящи се от
събрания доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани с
доверие.
Не може да се пренебрегнат и обосновките и
констатациите от заключението на вещото лице по съдебно-авто-техническата
експертиза, приета от съда ине оспорена от страните, която се приобщава към
делото с уточненията, направени от вещото лице инж. П. в проведеното на
21.05.2021г. открито с.з. Според експерта, на 7 май
В с.з.
вещото лице е категорично, че за да настъпи една от тези повреди е необходимо
работа от 2-3 минути без охлаждане или 5-6 минути без добавяно масло в
горивната смес. Експерта уточнява, че
компресията измерил със старт-въже, като за това измерване не е необходимо
запалване на двигателя. Заявява, че това измерване по принцип би отнело 15-20
минути и би могло да се извърши в офис на „Еконт“, ако правилата на фирмата го
позволяват. Експерта е категоричен, че констатираното износване на двигателя е
гранично и не би могло да се получи при продължителна експлоатация, с оглед
възрастта на двигателя, т.е., този
проблем не е възможно да е настъпил
от износване в годините.
В
конкретния казус релевантен се явява въпросът дали е налице
дефект в двигателя още при закупуването, т. е. скрит такъв или дефектът е причинен по вина на експлоатиращия двигателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, във връзка с чл. 194
и чл. 195 от ЗЗД, купувачът е длъжен да прегледа вещта и да уведоми продавача
за забелязани недостатъци незабавно, иначе вещта се счита за одобрена, освен
ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да се забележат при
обикновен преглед. При открити в последствие скрити недостатъци, то правата на
кредитора се запазват, ако незабавно уведоми длъжника за същите. Уведомяване не
е нужно, ако продавачът е знаел за недостатъка. Продавачът отговаря пред
купувача, ако вещта е имала недостатъци, които съществено намаляват стойността
й, съответно я правят негодна за обикновено, т.е. предвидено в договора
предназначение, като в този случай за купувача са предвидени възможностите по
чл. 195 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. За да
бъде изпълнението на прехвърлителя по договора некачествено, то същото следва
да страда от съществен недостатък, тоест в значителна степен да намалява
стойността на вещта или годността й за обикновеното, предвидено
предназначение.Законът дава възможност на купувача да развали договора - чл.
195 ЗЗД; да иска намаляване на цената; да иска поправяне на вещта; да иска
замяна на вещта. Право на купувача е да избере по кой ред ще защити правата си.
В случая купувачът е избрал да върне веща и претендира продавачът да му
възстанови продажната цена и направените разходи за транспорт на веща. За да
намери приложение разпоредбата на чл. 195 ЗЗД, недостатъкът трябва да отговаря
на три изисквания, за да бъде релевантен: 1.Трябва да е съществувал в момента
на преминаването на собствеността, тъй като, ако той се е появил по-късно,
продавачът няма да отговаря за него. 2. Трябва да е съществен - чувствително
намалява цената или годността или и двете. 3. Правата при недостатъци могат да
бъдат упражнени, само ако купувачът не е знаел за тях.
В тежест на ищеца бе да докаже, че недостатъкът на
вещта е съществувал към момента на преминаване на собствеността, като в този
смисъл по делото не се събраха доказателства, от които по безсъмнен начин съдът
да достигне до извода, че вещта е страдала от недостатъци, и то толкова
съществени, че същата да не може да се ползва по предназначение. Напротив, от
събраните в хода на производството гласни доказателства посредством показанията
на свид.Г., Т. и М. се установи по безспорен и категоричен начин, че
изпратената от продавача движима вещ – двутактов извънбордов мотор на лодка „***“
е била в изправност. Настоящият състав отчита обстоятелството, че ищецът не
успя да установи по безспорен и категоричен начин, че двигател „***“,
с идентификатор ***, с фабричен номер ***,
обследван от вещото лице е този двигател, който ответникът е изпратил на
купувача.Самият ищец заявява в хода на производството, че процесната вещ е
откарана в сервиз на улица *** в
гр.София, където е оставена на 19.06.2020г. Сам ищецът твърди, че приложения на
л.7 от делото Протокол без дата, съставен от Ц.М.е относно състоянието на
закупения от него извънбордов мотор „***“, но от съдържанието на същия няма как да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, че описания извънбордов мотор „***“, без посочен
идентификатор и фабричен номер в приложения Протокол /без дата/, издаден
от Ц.М.е идентичен с обследвания от вещото лице инж.П., като самият ищец
заявява в проведеното на 21.05.2021г.
открито с.з. /л.95/, че протоколът е
написан в последствие, когато е „…влязъл в конфликт с продавача“.„…Действително
протоколът е издаден по-късно, но е точна датата, за която става въпрос в
делото. Протоколът е издаден от собственика. Той се написа, когато му го
поисках, когато влязохме вече в конфликтни отношения с продавача….“. В същото
заседание ищецът заявява „…Освен това, не съм посочил адреса на сервиза….“. От
съдържанието на приложения по делото протокол от открито с.з. на12.04.2021г. /
л.60-гръб/е видно, че самият ищец
заявява: „….Адресът на сервиза е: гр. София, *** и номер на управителя на
сервиза: *** – Ц. М.. Позволявам си да посоча телефона на управителя на
сервиза, както съм посочил и моя личен номер….“. От заключението на вещото лице се
установи, че при посещение на място на
7.05.2021г. е констатирал “…че въпросния сервиз от
повече от година е преместен на друг
адрес - ул.*** в гр.София…“.
състав
следва да отбележи, че заявените в исковата молба твърдения: „…След като се прибрах в къщи, с Д.К.,
решихме да изпробваме мотора. ……Опитахме многократно, но без ефект. На
следващия ден потърсих професионална помощ от специализиран сервиз в гр. София
-„***". В мое присъствие и в присъствието на Д.К., собственикът на сервиза
инж. Ц. М., направи нов опит за запалване, но отново без резултат.Оставихме
мотора в сервиза за по-нататъшна проверка. След няколко дни Ц.М.ми съобщи, че е
готов с прегледа…“ са в противоречие със заявените от самия ищец твърдения в
хода на съдебното производство: /л.56/ „….Последователността е
такава. Когато взехме мотора от офиса на
Еконт, ние го занесохме в гаража на К., …….Не успяхме да го запалим. Не ни е
първи мотор, който минава през нашите ръце. ……Тогава се свързахме със сервиза и
попитах Ц.М.дали ще го приеме да го прегледа. Тогава майсторът поиска да му го
закараме и да го види. Още същия следобед му го закарахме, но се разбрахме, тъй
като той имаше друга работа и бързаше, че ще го прегледа до вечерта и ще ми се
обади….“.
Дори и да се приеме, че е налице идентичност на веща,
макар, че по делото липсват подобни доказателства, настоящият състав счита, че
констатирания дефект е по вина на експлоатиращия двигателя-ищецът Р.. Този
извод се подкрепя от заключението на вещото лице, според което увреждането на
двигателя е в такова гранично състояние, което е невъзможно да е в следствие
износване в годините от продължителна
експлоатация на двигателя или възрастта. Според експерта, за да настъпи една от
тези повреди е необходимо работа от 2-3 минути без охлаждане или 5-6 минути без
добавяно масло в горивната смес. От показанията на свид.К., се установява, че
заедно с ищеца „….Започнахме да правим опити да го палим, което не стана. Доста
време се помъчихме, но не можахме да запалим мотора. Решихме повече да не го мъчим и да се свържем
с подходящ сервиз, където сме давали и
стария мотор преди това за поправка, за да видим дали ние нещо не бъркаме и дали
сме компетентни да го запалим. Може да правим някаква грешка и да не можем да
го запали…..“, като добросъвестно обяснява „Около половин час се опитвахме нещо
да го запалим и тъй като беше непознат за нас като конструкция, може и ние да
бъркаме нещо. …“.
Освен това, за да може купувачът да упражни правата в
случай на вещ с недостатъци е необходимо да извърши две действия: 1.Трябва да
прегледа вещта веднага или в течение на времето, което е обикновено нужно за
това (чл. 194 ал. 1 ЗЗД) и незабавно да
уведоми продавача. Ако не го направи по силата на установена в чл. 194 ЗЗД фикция
се смята, че е одобрил вещта.От показанията на свидетелите на ищцовата страна
се установи, че процесния двигател, непосредствено преди да бъде изпратен на
ищецът е бил работещ. Установи се, че ищецът е държал на опция „преглед и тест“
при получаване в куриерската фирма. Съдът констатира, че на сайта на „Еконт“,
който е общодостъпен са изброени видовите услуги които се предлагат. В част
„Куриерски услуги“ са упоменати различни опции, които могат да бъдат заявени от
клиент, а именно: „Преглед“; „Прегледи тест“; „Преглед, тест и избор“ и т.н.,
като изрично е уточнено от фирмата, че:„С
услугата „Преглед“ можете да отворите и прегледате съдържанието на пратката. С
услуга „Преглед и тест“ можете да тествате пратката до 15 мин. преди да
платите“и т.н., като единственото условие е подателят да ги отбележи при
изпращане на пратката. От признанията на ищеца се установява, че се е възползвал от предоставената възможност да извърши преглед, но не е
имало възможност да тества двигателя, тъй като според него „….В условията на офис на
Еконт, не могат да бъдат провеждани такива опити да се запалва двигател с
вътрешно горене, защото това е свързано с осигуряване на бензин, на масло, които са горими материали, което е забранено
в тези условия, за което аз съм представил документ. Необходимо е наличие на
съд поне със
Всичко
изложено мотивира съда да приеме, че ищецът е приел пратката без възражение,
заплатил е цената не само защото „на външен
вид моторът изглеждал добре“. Тези действия на ищеца са в подкрепа на показанията на свидетелите на ищцовата
страна, според които моторът е бил работещ преди окомплектоването му за изпращане
с куриер, т.е. когато е извършена
сделката. Съдът приема, че повредата е станала след като движимата вещ е
била приета от ищеца без възражения и няма доказателства тя да е причинена от
някакви скрити недостатъци. В този смисъл наведените от проц.представител
на ищеца твърдения, че повредата в
процесния двигател е възможно да бъде в резултат на продължителна
експлоатация и износване, не може да се възприемат от съда, тъй като същите бях
опровергани и от становището на вещото лице, според което констатираното от
него състояние на двигателя е „ гранично„ и той
няма как да работи до това състояние, като експерта е категоричен, че
това не е „естествено износване“, поради което съдът счита, че не може да се охарактеризира като недостатък, за който продавачът носи
отговорност, а като повреда на същия, в
резултат на действията на купувача.
Ищецът е този, върху който тежи доказателствената тежест да докаже иска
си, съобразно правилото на чл. 154 ГПК. Същият не успя при условията на пълно и
главно доказване да установи, че закупеният от него двутактов извънбордов мотор за лодка „***” без
посочен идентификатор и фабричен номер е бил неработещ към момента на
приемането му нито, че е бил налице скрит недостатък, поради което искът се
явява неоснователен.
За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи и
обстоятелството, че ищецът не успя да докаже, че е уведомил веднага продавача,
което се явява ирелевантно, тъй като ищецът не е доказал първата предпоставка
за уважаване на предявения иск - че му е бил продаден неработещ двигатели или
такъв със скрити недостатъци.
Предвид изхода от спора, на ищеца не се следват
разноски. Предвид
направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски, такива
следва да бъдат присъдени съобразно представените по делото доказателства,
които възлизат на 600лв. за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение,
съобразно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Р.Р.,
адрес: ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 193 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 195 ал.1 ЗЗД
срещу С.С.М., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ***, с
който се иска да
бъде осъден да му заплати сумата
от 950 /деветстотин и петдесет / лева, представляваща платената цена по
договора за продажба на двутактов извънбордов мотор за лодка - „***" и
сумата от 35.39 лв. /тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/,
представляващи направените разходи по процесната сделка, както и законна лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Е.Р.Р., адрес:
***, ЕГН ********** да заплати на С.С.М., ЕГН **********
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, *** , сторените по делото разноски
за един адвокат в размер на 600.00 – шестстотин лева, съобразно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Ловеч в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Районен съдия: