РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Велико Търново, 20.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря Д. С., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №568 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с § 4, ал. 9 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Образувано е по
жалба на Г.Г.М. ***, чрез ... Ч., срещу Заповед №РД-02-11-2581/14.07.2022г. на
кмета на Община Павликени, с която е одобрено изменение на действащия
кадастрален план на с. Мусина в частта за ПИ №151а, за който е отреден УПИ III-151a в квартал 69
по действащия ПУП на с. Мусина.
Жалбоподателя
твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт без да излага конкретни
основания в този смисъл. Посочва единствено, че е собственик на УПИ I-152, в
кв.69 в с.Мусина и построените в него сгради, в т.ч. гараж, като с одобрените
за нанасяне корекции в оспорената заповед се отнема подхода към гаража му и по
този начин се накърняват правата му. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа оспорването по наведените съображения. В хода по същество, ... Ч. се
позовава на заключението на вещото лице, според което извършеното заснемане е
некоректно. Изтъква в този смисъл, че макар да е записано, че при заснемането
при двете фирми има малки отклонения, отговарящи на нормата, предвидена в
Наредба №3, същите не са малки, доколкото се касае за 220 кв.м., в които има
сграда, което не е отразено при изготвяне на кадастралното заснимане.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
делото – кметът на Община Павликени, чрез процесуалния си представител юк Г.
оспорва подадената жалба и излага доводи за законосъобразност на оспорения
административен акт. Счита, че са налице материалните предпоставки за издаване
на процесната заповед, както и че са спазени административнопроцуалните норми.
Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – М.С.З., чрез пълномощника си ... Д., оспорва жалбата като
неоснователна, недоказа и необоснована. Позовава се на изложените от
процесуалния представител на ответника аргументи за законосъобразност на
оспорената заповед, които доразвива в хода по същество. Моли за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите
страни – Р.И. Р. и С.Д.М. не ангажират становища
по подадената жалба.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба №188,
том I, дело 357 от 12.09.1984 г. на РС Павликени М.С. М. е закупила от Г.И.Х.дворно
място с къща, плевня и хамбар в него, цялото от 1370 кв.м., съставляващо парцел
III-151а в кв.69 по регулационния план на с.Мусина.
С Решение №91/12.04.2005г., постановено по
гр.д.№109/2005г. по описа на РС Павликени е бил прекратен брака между Г.Г.М. и М.С.
М., като е предоставен в дял на М.С. М. дворно място, ведно с построените в
него къща, плевня и хамбар, с площ от 1370 кв.м., съставляващо УПИ III-151а в
кв.69 по ПУП на с.Мусина, а в дял на Г.Г.М. – дворно място, ведно с построената
в него плевня, с площ от около 1600кв.м., съставляващо УПИ I-152 в кв.69 по ПУП
на с.Мусина.
Легитимирайки се като собственик на УПИ/ПИ
III-151а в кв.69 по плана на с.Мусина, общ. Павликени по силата на посочения
по-горе нотариален акт и съдебно решение, М.С.З. (по време на брака М.) е
подала заявление вх. №УТС-02-10-2255/28.06.2022 г. за нанасяне в кадастралния план на геодезическо заснемане и издаване на удостоверение
по чл.54а, ал.2 от ЗКИР и § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР с вх.
№УТС-02-10-2255/28.06.2022 г. Към заявлението е приложен списък на
собствениците на съседните имоти и геодезическо заснемане на поземления имот.
Във връзка със
сезиращото го заявление, кметът на Община Павликени е издал процесната Заповед
№РД-02-11-2581/14.07.2022г., с която е одобрил изменение на действащия
кадастрален план на с. Мусина, одобрен със Заповед №2186/14.07.1930г., в частта
за ПИ №151а, за който е отреден УПИ III-151a в квартал 69 по действащия ПУП на с. Мусина, чрез
нанасяне на новозаснетите, съществуващи кадастрални граници на ПИ №151а със
съседните ПИ №151, за който е отреден УПИ IV-151, ПИ №152, за който е отреден
УПИ I-152 и ПИ №160, за който е отреден
УПИ V-160 в съответствие с приложената към заповедта скица-проект, както и чрез
нанасяне на заснетите с изготвеното геодезическо заснемане, съществуващи
сгради, попадащи в ПИ №151а. Заповедта е получена по пощата от М.З.
на 27.07.2022г., от Г.М. – на 03.08.2022г., от Р.Р. – на 28.07.2022г. и от С.М.
– на 26.07.2022г., видно от приложените
обратни разписки за това. Недоволен от постановената заповед Г.М., като собственик на УПИ № I-152, я е оспорил с жалба до Административен съд Велико Търново,
подадена чрез органа, издал заповедта, на 12.08.2022 г., което се установява от
регистрационния индекс на администрацията. Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК е
спазен. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима. В хода на съдебното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза и са събрани гласни доказателства.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146.
Съдът намира
оспорената заповед за постановена от компетентен орган, предвид разпоредбата на
§ 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, установяваща като правомощие на кметовете на
общини да изменят със заповед кадастралните планове и регистрите (разписните
списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на
Народна република България (ЗЕКРБ - отм.) и Закон за териториално и селищно
устройство (ЗТСУ - отм.), а както вече се каза действащият кадастрален план на с.
Мусина е одобрен със заповед на кмета на Община Павликени през 1930 г.
Оспореният
акт е постановен при допуснати нарушения на императивно установените изисквания
за съдържание на акта, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На първо
място в съдържанието на заповедта липсва посочване на конкретното
материалноправно основание за нейното издаване и за разпоредените правни
последици. Административният акт е посочен като издаден на основание § 4, ал.
1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и § 4, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, които разпоредби регламентират по най-общ начин правомощието на кмета
на общината да одобри изменение на кадастрален план, одобрен по реда на
отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.) и по реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), като част
от дейността на общинската администрация по поддържането на тези кадастрални
планове в актуално състояние. Тези норми обаче не регламентират конкретните
материалноправни основания /материалноправни условия и предпоставки/, при
наличието на които кметът на общината може да упражни правомощието си по чл. §
4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и § 4, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г., за одобряване изменение на кадастрален план. Неизпълнението на изискването
по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. второ от АПК административният акт да съдържа
правното основание за неговото издаване и непълната правна обосновка за
упражненото административно правомощие, не би било съществено формално
нарушение, ако правното основание за одобреното изменение на кадастралните
граници на ПИ 151а, за който е отреден УПИ III-151а в кв. 69 по действащия ПУП
на с. Мусина, можеше да бъде извлечено от съдържащите се в акта фактически
основания за неговото постановяване. В случая обаче изложеното в
обстоятелствената част на заповедта, не дава възможност еднозначно да се
установи на коя от нормативно предвидени в § 4, ал. 1 и ал. 5 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. хипотези се основава възприетото административно
решение. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл.
първо от АПК за посочване на фактическите основания за издаването на
административния акт, заповедта е следвало да съдържа описание на конкретните
факти въз основа на които органът е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая
в обжалвания акт не се съдържа каквото и да е посочване на конкретно фактическо
основание, обуславящо упражняването на правомощието по чл. § 4, ал. 1, т. 2 от
ПЗР на ЗКИР и § 4, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Не е обосновано
в какво точно се изразява изменението на поземления имот, засягащо съдържанието
на кадастралния план и обуславящо неговото изменение като елемент от дейността
по поддържане в актуално състояние на действащите кадастрални планове по
смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба №РД-02-25-5/15.12.2016 г. Неизлагането
на фактически и правни основания за издаването на заповедта, следва да бъде
приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване
наличието на материалноправна предпоставка за одобреното изменение на
кадастралния план и съответно води до нарушаване на императивното изискване за
съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът
намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ценени в тяхната съвкупност обуславят
незаконосъобразност на атакуваната заповед. В тази връзка съдът констатира, че
административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми
заинтересованите лица, сред които е и жалбоподателят, за започналото
производство, което нарушение по същество е лишило жалбоподателя въобще от
участие в административното производство. По делото се установява, че Община Павликени
е изпратила съобщение до заинтересованите страни – собственици на засегнатите
от изменението имоти, едва след издаване на процесната заповед. Констатираният
порок се преценява като съществено процесуално нарушение, тъй като вследствие
нарушаване на задължението за уведомяване настоящият жалбоподател е бил лишен
от възможността да участва като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт, който пряко рефлектира върху неговата правна
сфера. Следва да се отбележи, че участието на заинтересованите лица в
производството по изменение на кадастрален план е изрично регламентирано в
разпоредбата на § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
Различните хипотези, уредени в цитираната норма, визират „наличие на взаимно
съгласие“, обективирано при подаване на заявлението или подписване на акт за
установяване на непълноти или грешки, издаден в хода на административното
производство и подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите
собственици – арг. § 4, ал. 5, т. 6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. Приложимите разпоредби изискват не само заинтересованите страни да
бъдат уведомени, а и да са съгласни с исканото изменение. В този смисъл, като
не е изпълнил императивните изисквания за уведомяване на заинтересованите лица,
респективно като ги е лишил от възможност да участват в административното
производство по издаване на обжалваната заповед, право, което е изрично
регламентирано и в чл. 34 от АПК, административният орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, представляващо достатъчно основание за
отмяна на оспорената заповед. Тези административно производствени пропуски са допринесли и за
неизясняване на спора от фактическа страна, представляващо отделно нарушение на
чл. 35 от АПК.
В обобщение
на гореизложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, но при съществени нарушения на процесуалните правила и липса
на мотиви – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага
нейната отмяна. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се
изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.
№УТС-02-10-2255/28.06.2022 г., подадено от М.С.З., при спазване на
задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени с
мотивите на настоящото решение.
При този
изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
се явява основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя е направено своевременно, като са
представени и доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна
защита и съдействие и два броя вносни бележки. Направените разноски са в размер
на 710 лв., в това число 10 лв. заплатена от оспорващия държавна такса, 200 лв.
– депозит за СТЕ и 500 лв. възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на заинтересованата
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото на основание чл.
8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие и плащане на сумата- обн. ДВ, бр. 68 от 2020 г.
/, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес за дела по ЗУТ и ЗКИР възнаграждението е 900
лв. С оглед изложеното Община Павликени, в чиято структура е органът,
издал обжалвания акт, следва да бъде осъдена да заплати на Г.Г.М., разноски по
делото в размер на 710 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.Г.М. ***-2581/14.07.2022г. на кмета на Община Павликени, с която е одобрено изменение на действащия кадастрален план на с. Мусина в частта
за ПИ №151а, за който е отреден УПИ III-151a в квартал 69 по действащия ПУП на с. Мусина.
ВРЪЩА
преписката на кмета на Община Павликени за ново произнасяне по заявление вх. №УТС-02-10-2255/28.06.2022г.,
подадено от М.С.З., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Павликени да заплати на Г.Г.М. *** разноски
по делото общо в размер на 710/седемстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: