Решение по дело №6633/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1854
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330206633
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
в присъствието на прокурора Мирослав Димчев Спасов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206633 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия АЛ. ЮЛ. АЛ., роден на *** г. в гр.***, ***,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование,
шофьор ***, с постоянен адрес гр.***, ул. „***, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2018 г., в гр.Пловдив, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив, е потвърдил неистина в
писмена декларация - декларация, придружаваща подаването на заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани, съгласно чл.15,
ал.2, вр. с чл.13, т.1 и т.6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона
за движение по пътищата и във връзка с §6, т.46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта
- началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си
1
пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движение по пътищата в Република България, поради което и на основание
чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл.313, ал.1, вр. чл. 78а, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда / лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемия АЛ. ЮЛ. АЛ.
да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на
132,50 лева по сметка на ОД МВР – Пловдив в полза на бюджета на
Държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15 дневен
срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение от 01.11.2021 г., постановено по АНД № 6633/
2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.
78а НК, за това че на 27.08.2018 г., в гр. Пловдив, в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, е потвърдил неистина в писмена
декларация - декларация, придружаваща подаването на заявление за издаване
на документ за самоличност на български граждани, съгласно чл.15, ал. 2, вр.
с чл. 13, т. 1 и т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151, ал. 5 и ал. 7 от Закона
за движение по пътищата и във връзка с §6, т. 46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта
- началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си
пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движение по пътищата в Република България - престъпление по чл. 313,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа внесеното обвинение, като аргументира тезата, че същото се явява
доказано от обективна и субективна страна изцяло. Моли обвиняемият да
бъде признат за виновен, като предлага да му се наложи наказание в
предвидения от закона минимум.
Защитникът на обвиняемия – адв. И. ангажира становище, че повдигнатото
обвинение е изцяло доказано, като се солидаризира с доводите на
представителя на Районна – прокуратура Пловдив за налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ. е роден на *** г. в гр. ***, ***, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно - специално образование, работещ
***, с постоянен адрес гр. ***, ул. ***, ЕГН **********.
Обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ., живеел в гр. ***, ул. *** заедно с майка си и
баща си - свидетелите В.С. А.а и Ю. А. А.. Същият бил правоспособен водач
на моторно превозно средство /МПС/, като в тази връзка притежавал
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ с № *********, издадено от
ОД на МВР - Пловдив на 04.09.2013 г.
През 2012г. обвиняемият А. заминал за Федерална Република Германия,
където се установил на адрес гр. *** и започнал работа. На 19.09.2013 г.
1
сключил трудов договор с компанията „***, където бил назначен на длъжност
„***“. Съгласно клаузите на договора, имал право на платен годишен отпуск
в размер на 24 работни дни. Всяка година, в периода, в който ползвал такъв,
се връщал в Република България, за да види родителите си, след което отново
се прибирал във Федерална Република Германия. През 2015 г. обвиняемият се
оженил за свидетелката Н.М. А.а, която заживяла заедно с него на
горепосочения адрес в Германия, а през 2016 г. им се родило и дете.
На 25.08.2018 г. обвиняемият А. се прибрал за кратко в Република
България, тъй като бил в платен годишен отпуск до 09.09.2018 г., с намерение
отново да се завърне в Германия. Тъй като срокът на валидност на
свидетелството му за управление на МПС изтичал, на 27.08.2018 г. отишъл в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, където подал набор от
документи за издаването на българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство. В набора от документи подал и Декларация,
придружаваща подаването на Заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани, на основание чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от
Закона за движение по пътищата и чл. 15, ал. 2, вр. с чл. 13, т.1 и т.6 от
Наредба № I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, в която посочил, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП. Гореописаните документи били подадени до началника на сектор
„ГТП“ при ОД на МВР - Пловдив, като били приети и обработени от
свидетелката П.А.Т., заемаща длъжността ***
Въз основа на същите на 28.08.2018 г. на обвиняемия А. било издадено
СУМПС с № *********. На 08.09.2018 г. последният напуснал Република
България и се завърнал във Федерална Република Германия.
На 03.12.2019 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, било
получено писмо с № 3286р - 52529/29.11.2019 г. по описа на ГДНП във връзка
с инициативно писмо с вх. № 328600 - 56078/18.11.2019 г. от КВА -
компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във
Федерална Република Германия, с което германските власти уведомили
компетентните такива в Република България, че обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ.
имал „обичайно пребиваване“ в Германия от 01.01.2012 г., а българското
СУМПС с № *********, издадено му на 28.08.2018 г. било в противоречие с
изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/ЕО.
Видно от протокол за извършена съдебно - почеркова експертиза с № 391
от 22.06.2020 г., ръкописният текст в полетата за данни и подписът срещу
реквизита „Подпис“ в заверено копие на Декларация във връзка с чл.151, ал.5
и ал.7 от ЗДвП, с посочена дата 27.08.2018 г. - са копие на текст и подпис,
изпълнени от лицето АЛ. ЮЛ. АЛ..
От приложените по делото доказателствени материали, а именно справка
от информационните масиви на МВР за пътувания на обвиняемия А., справка
от Национална агенция пътна инфраструктура за използване на
2
републиканската пътна мрежа от моторно превозно средство с рег. № ANV
1984, с което, видно от изготвената справка за пътувания на А., същият е
влизал и излизал от РБ, както и протокол за разпит в качеството на свидетел
на Б.Я. - заместник управител на дружеството „Tekin Donerproduktion GmbH”,
проведен от компетентните органи във ФРГ въз основа на приета Европейска
заповед за разследване, с приложен към същия трудов договор на обвиняемия
А., е видно следното:
- за периода от последните 12 последователни месеца преди датата на
подаване на декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движение по
пътищата пред сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив от страна на
обвиняемия А., на същият е предоставян платен годишен отпуск, за следните
периоди: 02.12.2017 г. - 12.12.2017 г., 07.07.2018 г. - 17.07.2018 г. и 25.08.2018
г. – 09.09.2018 г.
- за периода от последните 12 последователни месеца преди датата на
подаване на декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движение по
пътищата пред сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив от страна на
обвиняемия А., същият е пребивавал в Република България за времето от
05.12.2017 г. до 12.12.2017 г., от 07.07.2018 г. до 17.07.2018 г. и от 25.08.2018
г. до 27.08.2018 г. /дата на подаване на декларацията/, т.е. общо 22 дни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: протокол за разпит,
обективиращ обяснения на обвиняемия А., дадени на досъдебното
производство (л. 16 от ДП); протокола за разпит, обективиращ показанията на
свидетеля Ю. А. А. (л. 18 от ДП), протокола за разпит, обективиращ
показанията на свидетеля В.С. А.а (л. 19 от ДП), протокола за разпит,
обективиращ показанията на свидетеля В.Д.Б. (л. 20 от ДП), протокола за
разпит, обективиращ показанията на свидетеля П.А.Т. (л. 21 от ДП),
протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля Н.М. А.а (л. 22
от ДП), както и от назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно – почеркова експертиза, (л. 73 - 77 от ДП).
На следващо място, за формиране на изводите на съда досежно личностните
характеристики на обвиняемата съдът взе предвид и приетите по делото
справка за съдимост и характеристична справка. Ценени бяха и останалите по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, включително
справка от информационните масиви на МВР за пътувания на обвиняемия,
справка от Национална агенция пътна инфраструктура за използване на
републиканската пътна мрежа, както и протокол за разпит на свидетел на
Б.Я., проведен от компетентните органи във ФРГ въз основа на приета
Европейска заповед за разследване и представени въз основа на нея трудов
договор.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
3
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемият
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна, на 27.08.2018 г., в гр. Пловдив, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, обвиняемият е потвърдил
неистина, а именно, че обичайното му пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП е на територията на Република
България, в писмена декларация, която по силата на нормативен акт - чл. 151,
ал. 5 и ал. 7 от Закона за движение по пътищата и чл.15, ал. 2, вр. с чл.13, т. 1
и т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина се подава до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР, който
представлява орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. От анализа на
цитираните разпоредби става ясно, че законът предвижда, че истинността на
това обстоятелство се установява именно по този начин - чрез подаване на
съответна декларация, което съставлява задължително изискуем признак, за
да е налице съставомерност на деянието по чл. 313, ал.1 от НК.
Обичайно пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е: „Мястото,
където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето
няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие
не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.“
В процесния случай безспорно е установено, че към датата на деянието
обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ. е нямал обичайно пребиваване в Република
България, а такова в друга държава членка на ЕС - Федерална Република
Германия, където живеел заедно със семейството си /съпругата си и детето си/
повече от 185 дни годишно и работил на постоянен трудов договор.
В аспект на гореизложеното, авторството на деянието от страна на
обвиняемия А. е категорично доказано по делото и от заключението на
4
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно -
почеркова експертиза, изцяло кредитирано от съда. От него се установява, че
ръкописният текст в полетата за данни и подписа срещу реквизита „Подпис“ в
копие на Декларация във връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, с посочена
дата 27.08.2018 г. – са копие на текст и подпис изпълнени от обв. А..
Именно действията на обвиняемия А. по попълване на инкриминираната
декларация с установеното по делото й съдържание и подаването й пред
началника на сектор "Пътна полиция" – Пловдив чрез свидетелката П.Т.
представляват изпълнителното деяние на престъплението. Доказа се, че
декларираното от обвиняемия обстоятелство, не отговаря на обективната
действителност, поради което и заявеното от него представлява
потвърждаване на неистина, което той е сторил в писмена декларация, а
именно инкриминираната такава.
Престъплението е формално и с факта на подаването на декларацията в
сектор "Пътна полиция" - Пловдив то е било довършено от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал проявлението на всички
признаци от състава на престъплението, но въпреки това е пристъпил към
неговото осъществяване. Този извод се налага тъй като, видно от реквизитите
на самия инкриминиран документ, му е била разяснена разпоредбата на §6, т.
46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка същият е съзнавал,
че „обичайно пребиваване“ в Република България означава да е прекарал не
по - малко от 185 дни през последните 12 последователни месеца на
територията на същата, поради лични или трудови връзки. Същевременно,
обвиняемият е съзнавал, че не отговаря на това условие, доколкото общото му
пребиваване на българска територия за периода от 27.08.2017 г. до 27.08.2018
г. се равнявало едва на 22 дни и същият бил установил трайни лични и
трудови връзки във Федерална Република Германия.
По гореизложените съображения съдът приема, че по делото се доказа по
категоричен начин, че обвиняемият А. е извършил от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен с решението си.

ПО РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:

За извършеното от А. престъпление е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до три години или "глоба" от сто до триста лева, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящото производство, а от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК,
изключващи приложението на тези правила. По тези съображения съдът
приема, че обвиняемият А. трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1
НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му
налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1
5
000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
самопризнание от обвиняемия още на досъдебна фаза, изразената критичност
към деянието и съжаление за стореното. Същевременно не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения съдът приема,
че административното наказание "глоба" трябва да бъде наложено при превес
на смекчаващите обстоятелства и индивидуализирано в размер на 1000 лева.
Така наложеното наказание на обвиняемия А. съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца и се налага за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият АЛ. ЮЛ. АЛ. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на
бюджета на Държавата сумата от 132,50 лева /сто тридесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото, сторени в хода на
досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни