Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17087 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск от З.М.И. срещу Г.*****, с правно основание чл. 140 ал.1 във
вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1269,57лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, и сумата от 99,72лв.,
представляваща общ размер на обезщетението за забава върху дължимите плащания,
в размер на мораторната лихва, считано за периода от датата на падежа на
задължението за заплащане на извънредния труд – първо число на месеца, следващ
изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.10.2019г.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
Твърди се, че през периода
от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „ст. полицай“
в З.******- Варна, към Дирекция „******“ при Г.*****.
Съгласно ЗМВР ищецът е със
статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 8, 12
или 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.
176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на
държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а
преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е
положил 1432 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1636,77
часа. Т.е. разликата от 204,77 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1269,57 лв., като е изчислен на база основното месечно
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е допустим,
като предявен срещу надлежна страна, но неоснователен.
Не се спори, че ищецът през
процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, доколкото няма
основание за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Сочат, че съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /в
сила до 02.08.2016г./, часовете нощен
труд са се умножавали по коеф. 0,143, но съгласно Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, т.е. за периода след 02.08.2016г. не
се предвижда преизчисляване на нощния труд.
Твърди се още, че в ЗМВР е изчерпателно
уреден въпросът с работното време през нощта, като няма празнота в правната
уредба и в този смисъл необходимост от субсидиарно приложение на КТ. Сочи още,
че ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, а не по отношение на КТ,
доколкото в конкретния случай се касае за наличие на служебно правоотношение
между страните по делото, а не на трудово такова.
В съдебно заседание от 26.06.2020г. е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличаването им, както следва:
по иска по чл.140 във вр. чл. 143 ал.1 от КТ вр. чл.187 ал.6 от ЗМВР - от 1269.57 лв. на 1491.74 лв.
по иска по чл.86 от ЗЗД - от 99.72 лв., на 205.55 лв., на основание чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК.
В хода по същество ищецът
поддържа изменените искови претенции и моли за уважаването им, а ответникът
поддържа становището в отговора с писмена молба и не се явява и не представя
становище в хода по същество на спора.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и
главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на
претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали
в служебно правоотношение, съгласно твърденията на ищеца.
Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена
от страните ССЕ се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 1509
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1725 часа, т.е.
разликата е 216 часа, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова
ставка от 150% от ОМВ, се равнява на 1491.74
лв. Размерът на мораторната лихва за периода от датата на падежа на
задължението за заплащане на извънредния труд – първо число на месеца, следващ
изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване
на исковата молба в съда, е 205.55 лв.
Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се
от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно
правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
Процесните правоотношения са регламентирани
последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и
в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.
от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
за процесния период при липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по
отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички
неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.
В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична
на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се
полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“
Поради това разлика
в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен
е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от
нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от КТ, Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Съгласно чл. 140 ал. 1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички
останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР,
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се
явяват ограниченията на чл. 140 ал. 1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен между 22,00 и 6,00 ч. /нощният труд по
чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън
рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото
липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото на чл. 140 ал. 1
от КТ, касаеща нормалната продължителност
на работното време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото
нощният труд от 8 часа е над нормалната му продължителност от 7 часа, същият се
явява извън установеното за служителя работно време, следователно подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл.
143 ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост
на КТ по отношение на ЗМВР, може да се потвърди и от приетото ТР 8/2013г. на
ВКС, което е постановено именно във връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар и
отговорило на различни въпроси от този, стоящ в центъра на настоящото дело, се
сочат като приложими нормите на КТ в правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на преизчисляването на
нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би
се получило двойно плащане, са несъстоятелни. Допълнителното заплащане на
нощния труд следва от факта, че същият е специфичен труд, полага се при
условия, които влияят негативно на здравето на работника/служителя и се заплаща
поради факта, че работника и служителя отдава труда си през посочените часове,
определени по принцип за сън. Извънреден труд се заплаща, тъй като
работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ правила, които са приети с
цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ
е прието, че се допуска нощен труд, но при намалена часова ставка в сравнение с
дневния /именно поради по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/.
Несъобразяването на работодателя с това императивно условие на закона води до
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
извънреден труд.
Доколкото стойността на положения нощен труд съгласно
СТЕ съвпада с изменения размер на исковата претенция, същата се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена. Предвид уважаването на главния иск и
допусната забава в дължимите плащания, съдът намира за основателен и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава върху размера на забавените вземания
за съответните периоди.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
следват разноските за производството, които са в размер на 400лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и доказателства за
заплатени разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 109.67лв.,
представляваща дължими държавни такси за уважените искове и сумата от 200лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.*****, с адрес: град ******, ДА ЗАПЛАТИ НА З.М.И. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1491.74 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и един лева и 74 ст./, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 205.55 лв. /двеста и пет лева и 55 ст./, представляваща общ размер
на обезщетението за забава върху дължимите плащания, в размер на мораторната
лихва, считано за периода от датата на падежа на задължението за заплащане на
извънредния труд – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един
тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба в съда –
21.10.2019г., на основание чл. 140
ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.*****, с адрес:
град ******, ДА ЗАПЛАТИ НА З.М.И. ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.*****, с адрес:
град ******, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 109.67лв. /сто и девет лева и 67 ст./, представляваща
дължими държавни такси за уважените искове и сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща разноски за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: