№ 897
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207786 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-008483/20.04.2021 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на Р. Д. Н. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.12.2020 г.,
около 10.10 часа, в гр. София, по ул. „Г.“ с посока на движение от ул. „Р.“ към
ул. „Владайска река“ управлява л.а. „Ауди А4“ с рег. № *******, като пред
борса № 5, при извършена проверка е установено, че поставените табели са с
изтекъл срок, видно от разрешение за временно движение *********.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Р. Д. Н., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
в обжалваното НП не е посочено на какво основание – чл. 36, ал. 1 или чл. 36,
ал. 2 ЗАНН, е образувано административнонаказателното производство.
Изложено е, че не е спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото в
НП не са обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу съставения АУАН.
Твърди се, че в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН в НП не е обсъдено
наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл е
1
изложено, че от нарушението не са настъпили вредни последици, като
причината за пропускане на срока за подновяване на регистрацията е
самоналожена доброволна карантина поради контакт с болен от COVID-19. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че са
допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, като извършеното
нарушение представлява маловажен случай. С оглед на изложеното, от съда
се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като се
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
По искане на св. Д.В Н. на 30.10.2020 г. в ОПП-СДВР било издадено
разрешение за временно движение № *********/30.10.2020 г. със срок на
валидност до 29.11.2020 г. и транзитни табели с рег. № ******* за лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рама № ********************.
На 02.12.2020 г., около 10.10 часа, в гр. София по ул. „Г.“ пред Борса № 5 с
посока на движение от ул. „Р.“ към ул. „Владайска река“, Р. Д. Н. – съпруг на
Д. Н., управлявал горепосочения лек автомобил с поставени транзитни табели
с рег. № *******, които били с изтекъл срок на валидност. По същото време и
на същото място Р.Н. бил спрян с управлявания от него автомобил за
2
проверка от свидетелите Л. СТ. Й. и СВ. Т. КР., служители на ОПП-СДВР.
Последните установили, че Р.Н. управлява автомобила с транзитни табели,
които са с изтекъл срок на валидност. За констатираното нарушение св. Л.Й.
съставил срещу Р.Н. АУАН № ************** г. за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от 14.01.2021 г. на прокурор от СРП било образувано
досъдебно производство № ЗМ 117/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 1557/2021 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК.
С постановление от 23.03.2021 г. на прокурор от СРП било прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ 117/2021 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр. пр. № 1557/2021 г. по описа на СРП, като материалите по същото
били изпратени на началника на ОПП-СДВР за преценка основанията за
ангажиране административно-наказателната отговорност на водача Р.Н..
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по ДП
№ ЗМ 117/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 1557/2021 г. по описа на
СРП било издадено наказателно постановление № 21-4332-008483/20.04.2021
г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на Р. Д. Н. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на Р.Н. на 11.05.2021 г., който в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Л. СТ. Й., СВ. Т. КР. и Д.В Н.; справка АИС-КАТ
по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; заверено копие
от материалите по ДП № ЗМ 117/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №
1557/2021 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, от
които се установява, че е извършена проверка на управлявания от
жалбоподателя автомобил на описаните в НП дата и място, като е установено,
че поставените на същия транзитни табели с рег. № ******* са с изтекъл срок
на валидност, доколкото издаденото Разрешение за временно движение №
*********/30.10.2020 г. е със срок на валидност до 29.11.2020 г., а проверката
е извършена на 02.12.2020 г. В този смисъл е както приложената на л. 32 от
делото справка от ОПП-СДВР, така и приложеното в материалите по
прокурорската преписка Разрешение за временно движение №
*********/30.10.2020 г. От посочената справка от ОПП-СДВР се установява
също така, че на 02.12.2020 г. в 15.38 часа за процесния автомобил за
издадени нови транзитни табели с рег. № ****** и Разрешение за временно
движение № *********. От показанията на разпитаните свидетели, вкл. и на
св. Н., се установява, че жалбоподателят Р.Н. е съзнавал, че поставените на
автомобила транзитни табели с регистрационен номер са с изтекъл срок на
валидност.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа
всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което
същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Следва да се
посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 23.03.2021 г. СРП е прекратила образуваното ДП и е
изпратила преписката на ОПП-СДВР за преценяване наличието на
4
предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на
Р.Н..
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя и
процесуалния му представител за наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
процесуалните права на наказаното лице. Съдът счита, че в атакуваното НП
ясно и недвусмислено е посочено, че НП е издадено „на основание ППРНП №
1557/21/24.03.2021 г. по описа на СРП“. В този смисъл в същото
недвусмислено е посочено, че същото е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН. В случая е налице и правилно приложение на процесуалния закон,
доколкото в посочената хипотеза административнонаказателното
производство се счита за образувано и без съставяне на АУАН на основание
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и препращането му на наказващия орган.
Не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова, необсъждането в НП на възраженията срещу АУАН. На първо място,
както се посочи по-горе, административнонаказателното производство е
образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановлението на
СРП за прекратяване на наказателното производство. На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН наказващият орган следва да
прецени направените срещу АУАН възражения, като няма задължение да
излага мотиви в НП относно основателността им. В конкретния случай,
очевидно административнонаказващият орган е приел същите за
неоснователни, поради което е издал обжалваното НП. С оглед на това при
издаването му не са допуснати визираните от жалбоподателя съществени
процесуални нарушения.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Р. Д. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на
5
02.12.2020 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка
„Ауди“ с рег. № ******* от страна на Р.Н., последният е бил с поставени
транзитни табели с регистрационен номер с изтекъл срок на валидност.
Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), транзитни табели с
регистрационен номер се издават в случаите на придвижване на
нерегистрирани превозни средства в страната. Съгласно чл. 29, ал. 1 от същия
нормативен акт за всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер
ОПП-СДВР издава разрешение за временно движение. В настоящия случай за
издадените на процесния лек автомобил „Ауди“ транзитни табели с
регистрационен номер ******* е издадено разрешение за временно движение
№ *********/30.10.2020 г. със срок на валидност на транзитните табели с
регистрационен номер до 29.11.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. след изтичане срока на транзитните табели
с регистрационен номер същите не могат да се използват. Тоест, след
изтичане на срока им превозното средство е без регистрационни табели, освен
ако не са издадат постоянни такива или нови транзитни табели по реда на чл.
27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Предвид обстоятелството, че
срокът на издадените транзитни табели с регистрационен номер ******* е
изтекъл на 29.11.2020 г., то към 02.12.2020 г. Р.Н. е управлявал МПС, което не
е регистрирано по предвидения в закона ред. С оглед на това, последният е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, което не е регистрирано по надлежния ред (в този смисъл е
Решение № 6235 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 8428/2020 г. по описа на
АССГ, XXII-ри касационен състав).
Съдът счита, че жалбоподателят Н. е осъществил вмененото му
административно нарушение и от субективна страна при форма на вина пряк
умисъл. От показанията на св. Д. Н., а и от отразените обстоятелства от самия
жалбоподател, се установява, че последният е бил наясно с обстоятелството,
че издадените му транзитни табели с регистрационен номер са с изтекъл срок
6
на валидност, като въпреки това в управлявал автомобила със същите. В този
смисъл последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е негативното изменение на обективната действителност
вследствие на осъществяването му, като е целял това.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП при управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на същото се
налага наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя Н. са наложени наказания „глоба“ в размер на 300
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В
процесното НП не са изложени никакви съображения защо наказанието
„глоба“ е определено в размер над минималния, а другата санкция е
индивидуализирана в законоустановения й минимум. Съдът счита, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че след
констатиране на нарушението, жалбоподателят е отишъл до ОПП-СДВР и е
извадил нови транзитни табели с регистрационен номер за процесния
автомобил. Това обстоятелство обаче не следва да се абсолютизира,
доколкото поведението на жалбоподателя е обусловено от извършената
проверка. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат
множеството извършени административни нарушения по ЗДвП от страна на
жалбоподателя, видно от справка картон на водача, приложена на л. 8-10 от
материалите по прокурорската преписка. Въпреки паритета на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН по отношение жалбоподателя Н. могат да бъдат
постигнати и с налагане на предвидените санкции в минимален размер. С
оглед на това, обжалваното НП следва да се измени единствено в своята
санкционна част, като размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали
от 300 на 200 лева.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на
нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
вредни последици от извършеното нарушение. Фактът, че жалбоподателят и
7
съпругата му са били под карантина в периода до 01.12.2020 г., по техни
твърдения, е ирелевантен за преценка обществената опасност на
извършеното деяние. В този смисъл следва да се посочи, че
административното нарушение се изразява в управлението на автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред, а не за липсата на своевременна
регистрация на последния (в който случай биха имали значение твърденията
на жалбоподателя и св. Н.). Нещо повече, следва да се отбележи, че това
тяхно твърдение противоречи на показанията на полицейските служители,
които нямат спомен да са им съобщавани такива факти, като дори според св.
С.К. пред тях е заявено, че св. Н. е следвало да бъде транспортирана до
болница. Самият жалбоподател не е вписал никакви възражения в съставения
му на място АУАН, като го е подписал, съгласявайки се с изложените в него
констатации. На следващо място следва да се посочи, че административното
нарушение е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че транзитните табели на автомобила са с изтекъл
срок на валидност, но въпреки това е искал и е управлявал автомобила на
процесната дата и място. Съзнавайки, че автомобилът му е без валидни
регистрационни номера, последният е следвало да транспортира последния
със специализиран автомобил до ОПП-СДВР за издаване на нови транзитни
табели с регистрационен номер, а не да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване. Нещо повече, дори в случая да се приеме, че
изложената версия от жалбоподателя и съпругата му отговаря на обективната
истина, то последният е следвало веднага да транспортира автомобила по
горепосочения начин до ОПП-СДВР, а не да транспортира съпругата си до
местоработата й в кв. „Лозенец“, движейки се в нарушение на правилата,
регламентирани в ЗДвП. Не на последно място, следва да се отбележи, че
видно от справката картон на водача Р.Н. е многократно санкциониран за
извършени административни нарушения по ЗДвП, което в допълнителна
степен завишава обществената опасност на дееца и извършеното от него
деяние.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не
се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това,
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
8
чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, като обжалваното НП следва да се измени единствено в
своята санкционна част, като наложеното наказание „глоба“ се намали от 300
на 200 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН въззиваемата
страна има право на присъждане на разноски за процесуално
представителство. Доколкото обаче същата не е била представлявана по
делото и не е поискала заплащането на разноски, такива не следва да бъдат
присъждани. Независимо от факта, че обжалваното НП е изменено,
жалбоподателят няма право на разноски. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя се присъждат разноски, само ако обжалваният
административен акт бъде отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна
или частична, на обжалваното НП, а само до изменението му в санкционната
му част. В този случай не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към
правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата
хипотеза, доколкото е налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В
този смисъл е и Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по
описа на Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008483/20.04.2021 г.,
9
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Р. Д. Н. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното кумулативно наказание „глоба“ от 300 на 200 (двеста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10