Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря
Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 186 по описа за 2020
година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 118, ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Х.И.. ***, депозирана против Решение № 2153-27-16/11.03.2020год. на
Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) -
гр.Шумен, с което е отхвърлена жалба
вх.№ 1012-27-12 от 11.02.2020г. от Г.Х.И. срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-27-00713134 от 31.01.2020г. на контролен орган на НОИ, с които е
предписано да бъдат заличени данните за
осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец № 1 за Г.Х.И. за следните месеци през
2014г. - 07, 08, 09, 10, 11, 12; през 2015г. - 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12; през 2016г.- 01, 02, 03, 04,
05, 06, 07, 08, 09, 10, 11; през 2018г. - 05, 06, 07,
08, 09, 10, 11, 12 и през 2019г. - 01,
02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.
Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на оспорения
административен акт, поради противоречието му с
материалния закон. Сочи, че административният орган
неправилно е издал обжалваните задължителни предписания за заличаване на данните
в декларация обр.№ 1, тъй като в случая били налице всички
изискуеми предпоставки за декларирането им. Посочва още, че обжалваното решение
е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Липсвало проведено
производство от контролните органи за недействителност на едностранно
волеизявление - обстоятелства за вписване като земеделски производител и
направен анализ през посочените години какво количество продукция е произвела
оспорващата, както и какъв е добивът от лозята. Осигуряването зависело от желанието
на осигурения и заличаването на данни за осигурителния стаж и доход било незаконосъобразно. С оглед на това твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон и на
съдебната практика, в каквато връзка отправя
искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърдените с него
задължителни предписания, както и за
присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебното заседание оспорващата се представлява от процесуален
представител Д.Д.– адвокат от ШАК, който
поддържа жалбата и подробно аргументира становището за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт в ТП
на НОИ – гр.Шумен - Л.И., която оспорва предявената
жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След като
съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата,
инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по
чл.118, ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от
фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателката Г.Х.И. с ЕГН ********** е регистриран земеделски
производител в Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Шумен с обработваема
земеделска земя, намираща с в гр.Шумен, ЕКАТТЕ 83510, с площ 0,0456ха, засята с трайни насаждения.
Обжалваните Задължителни предписания на контролен орган - старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Шумен с № ЗД-1-27-00713134 от
31.01.2020год. са постановени по повод въведен случай в списък за наблюдение на
земеделския стопанин с цел установяване дали подадената информация в Регистъра на осигурените лица
е коректна. Било образувано
производство по извършване на проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на самоосигуряващата се, като със Заповед № ЗР-5-27-00704500 от
16.01.2020год., издадена от надлежно оправомощено съгласно приложена Заповед №1015-27-130/09.06.2016год.
на Директора на ТП на НОИ – гр.Шумен, длъжностно лице, проверката била възложена на контролен орган на НОИ - М.Б.- старши инспектор по осигуряването.
Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващия
контролен орган Констативен протокол № КП-5-27-00713124/31.01.2020год. Въз основа на направените в хода на проверката констатации,
на самоосигуряващото
се лице са дадени Задължителни
предписания, с които е постановено в срок от 17 дни да бъдат заличени данните
за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец № 1 за Г.Х.И. за следните месеци през
2014г. - 07, 08, 09, 10, 11, 12; през 2015г. - 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12; през 2016г.- 01, 02, 03, 04,
05, 06, 07, 08, 09, 10, 11; през 2018г. - 05, 06, 07,
08, 09, 10, 11, 12 и през 2019г. - 01,
02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12. Контролният орган, при анализ на събраните писмени доказателства относно
липса на трудови правоотношения, регистрацията като земеделски стопанин,
декларирано начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се
лица през годините и снетото обяснение от жалбоподателката, че отглежданата
продукция е за лични нужди, а не с цел продажба, е достигнал до извода, че лицето
няма качеството на земеделски стопанин по смисъла на КСО. Приел е, че същото не упражнява трудова дейност, която
да е основание за осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО и не е осигурено лице.
В хода на
административната проверка саизискани и приобщени
писмени доказателства от Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Шумен – писмо, от
което е видно, че Г.И. е регистрирана като земеделски производител на 30.07.2014г., пререгистрирана на
04.02.2015г. и 14.01.2016г., отписана на 29.11.2016г., новорегистрирана на
16.05.2018г. и пререгистрирана на 11.10.2018г./2019г., като проверки на място
не са били извършвани. Приложени са също Анкетна карта и формуляр, от които е
видно, че се отглеждат винени лозя с площ 0,0456ха; договори с трето лице - Б.И., за
наем на лозе с площ 456кв.м. (т.е.0,0456 ха), намиращо
се в местност „Под манастира“, гр.Шумен. Изискана и приобщена към делото е и справка от НБД „Население“, от която се
установява, че лицето е със семейно положение - разведена,
като сключеният брак е бил прекратен с Решение №20/08.02.2013г. на ШРС. По
административната преписка е приложена и справка
за изплатените обезщетения за периода 01.2014г.-12.2019г.
С писмо
изх.№1029-27-447 от 30.01.2020г. от осигуреното лице са изискани документи,
свързани с дейността му като земеделски
стопанин - книга за приходи и разходи, дневници,
земеделска карта. В Обяснения от 16.01.2020г., Г.И. е посочила, че обработва
декларираната земеделска земя за собствени нужди. Не е продавала продукция на
пазара. Представя анкетна карта и формуляри от регистрация като земеделски
стопанин, като заявява, че няма никакви други документи, свързани с тази
дейност.
Срещу
дадените задължителни предписания самоосигуряващата се, чрез адв.Д.Д., подала Жалба
до Директора на ТП на НОИ – гр.Шумен по реда на чл.117 от КСО, с вх.№1012-27-45 /15.10.2019г., в която изразила
несъгласие с обжалваните предписания и посочила, че отглеждането на
селскостопанската продукция се осъществява от мъжа ѝ Б.И.. С оспореното в
настоящото производство Решение № 2153-27-16/11.03.2020г. Директорът на ТП на
НОИ – гр.Шумен е отхвърлил жалбата и потвърдил атакуваните
пред него Задължителни предписания, като изложил подробни мотиви относно
липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите
на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО. Направил е анализ на
периодите на регистрация като земеделски стопанин спрямо периодите на
получаване на парично обезщетение за бременност и раждане, и за отглеждане на
дете. В мотивите на решението си административният орган е приел, че наличието
на валидна регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за възникването
на осигурително правоотношение и свързаните, и произтичащи от него права на
обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност, като
произвежда растителна или животинска продукция, предназначена за продажба,
което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по
преписката е фактът, че лицето е отглеждало продукция за собствени нужди. В
този смисъл и въз основа на горното е обосновал извода си, че подадените от
осигурителя данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО са некоректни и като такива
следва да бъдат заличени. С оглед на това е
отхвърлил жалбата.
Недоволна от така постановеното Решение, оспорващата го обжалвала в законовия срок с Жалба с
вх.№2103-27-2 по описа на ТП на НОИ-гр.Шумен, депозирана чрез куриер на
26.03.2020г., с която инициирала производството по настоящото административно
производство пред Административен съд – град Шумен.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е
издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ,ал.1, във вр. с чл.117, ал.1,
б.“ж“, т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
административно процесуалните правила. Жалбоподателката е била уведомена по
реда на чл.26, ал.1 от АПК за образуваното административно производство с писмо
от 16.12.2019г./стр.60 по делото/. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и
ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява
от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните,
съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ.
В
депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на
обжалвания акт относно подадените декларации образец № 1, издадените болнични листове, техните периоди и размерите на
обезщетенията.
Спорът по делото се свежда до
констатацията на
административния орган, че
жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, т.5 от
ДР на КСО. Следователно
правнорелевантият факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса
дали Г.И. е упражнявала дейност като земеделски стопанин, през декларираните периоди.
Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с
материално-правните разпоредби, поради следното:
На
основание чл.4, ал.3, т.4 от КСО регистрираните
земеделски стопани са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 и
т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.6 от КСО процедурата
по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от
29.12.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда задължение за
подаване в ТД на НАП декларации по образец №1, в които да вписват изрично
упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО
данните по ал.4, подавани от осигурителите, се използват за изчисляване и
отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.
Безспорно
е установено по делото, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. По смисъла на КСО обаче,
наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и
осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1,
ал.1, т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани
земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за
продажба.
В
настоящия случай безспорно по делото и установено от събрания по делото
съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е
осъществявала производство на земеделска продукция за продажба от отглеждани от
нея лозови масиви. Напротив, същата лично е заявила пред административния орган,
че продукцията, произвеждана от наетата от нея земя, се употребява за лични
нужди, а не е за продажба. Липсват доказателства, от които може да се направи
изводът, че такова производство е налице, такива не са представени и в
съдебното производство. Освен това, в случая става дума за лозе с обща площ 456
кв.м. Подобна обработвана площ по-скоро е насочена към задоволяването на лични
потребности, което е
в унисон с твърдението на
оспорващата. Поради това изводът на административния орган, че не е упражнявана
дейност по производство като земеделски стопанин, е съответен на приложимите
материалноправни разпоредби.
Съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на оспорващата за незаконосъобразност на
направения от административния орган извод поради факта, че при засаждане на
лозе през 2014г. същото би дало продукция едва след 5 години, а освен това
съществува риск такава да не бъде произведена и след това поради неблагоприятни атмосферни условия. По делото
липсват доказателства за наличието на обективни причини, препятствали през
всяка една стопанска година, през която жалбоподателката е била регистрирана
като земеделски стопанин, да произведе растителна продукция, самата тя не твърди
подобно нещо в писмените си обяснения пред органите на НОИ, а сочи единствено
следното: „Ние си работим мястото за
собствени нужди“. Освен това, от приложения договор за наем № 1/29.07.2014г. (л.45,
на гърба) за стопанската 2013-2014г., сключен за една година, считано от
01.10.2013г., е видно, че към 01.10.2013г. оспорващата е
наела лозе с площ 456 кв.м., т.е. това лозе вече е съществувало, което
опровергава застъпената в съдебно заседание теза, че може да е засадено
по-късно. А и самата оспорваща не навежда подобни твърдения.
Съдът
не споделя и направеното възражение в жалбата за необходимост от наличие на
предварително проведено съдебно производство по прогласяване на
недействителност на волеизявлението на жалбоподателката за вписване в регистъра
на земеделските стопани. Съгласно чл.3 от горепосочената Наредба № 3 от
29.01.1999г., на регистрация подлежат физически лица, навършили 18 години,
които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска
продукция. Тези предпоставки не подлежат на проверка от органите по обществено
осигуряване, доколкото същите контролират единствено факта на регистрация и
наличието на специалната предпоставка за възникване на осигурително
правоотношение по смисъла на КСО, а именно реално осъществено производство на
земеделска продукция с цел продажба.
Неоснователен е и доводът, че, щом
жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и са заплащани
осигурителни вноски през съответните периоди от време, са реализирани всички
предпоставки на осигурителното правоотношение. Между
страните няма спор относно регистрацията на жалбоподателката и осигурителните
вноски. Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
обаче свързват възникването на осигуряването с деня, в който лицата започнат да
упражняват дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. И след като
жалбоподателката не е упражнявала такава дейност, тя не е придобила качеството
на осигурено лице.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е
законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.
Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.И.. с ЕГН ********** ***, против
Решение № 2153-27-16/11.03.2020год. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№
1012-27-12 от 11.02.2020г. от Г.Х.И. срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-27-00713134 от 31.01.2020г. на контролен орган на НОИ, с които е
предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал.3, във
вр. с чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: