Определение по дело №221/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 392
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Татяна Гьонева Коева
Дело: 20195500200221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

Номер  392                  19 юни               Година 2019            Град Стара Загора

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд                                      Наказателно отделение

На деветнадесети юни                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

 

Секретар СИМОНА КАЙКИЕВА

Зам. Окръжен прокурор НЕЙКА ТЕНЕВА

разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ЧНД №221 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.437 и сл. НПК.

 

Постъпила е молба от лишения от свобода И.И.С.,  с която моли да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване.

 

В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора – Стара Загора – инспектор Здравко Тенчев изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не е завършен корекционният процес спрямо молителя.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора също счита, че, макар да са налице формалните предпоставки на чл.70 ал.1 НК, то доказателствата по делото сочат, че не е настъпило в пълнота поправянето на лишения от свобода, поради което моли молбата да бъде отхвърлена.

        

         Защитникът на молителя – адв. Милчо Тодоров, преупълномощен от адв. П.Д., моли молбата да бъде уважена, тъй като С. се е поправил, многократно е награждаван, работи на вършен обект и има много добри отзиви за справянето с трудовите му задължения.

 

Лишеният от свобода И.И.С. поддържа подадената молба и моли същата да бъде уважена.

 

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата страните , намери за установено следното:

 

Молбата е неоснователна.

 

Лишеният от свобода И.И.С. е осъждан, както следва:

 

С Определение № 418/04.07.2013г. по ЧНД № 1273/1Зг. на Районен съд Пазарджик, на основание чл. 27 НК присъединява изцяло наказанието по НОХД №2392/07г. на Районен съд Пазарджик към неизтърпяната част от определеното общо наказание, която към датата на престъплението е в размер на 13 години и 7 месеца, или да изтърпи общо наказание в размер на 17 години и 7 месеца лишаване от свобода.

Постановен е първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

Лишеният от свобода е постъпил в Затвора на 15.10.2002г. с начало на наказанието 07.08.2002г.

Начало на общото наказание от 17 години и 7 месеца „Лишаване от свобода“ - 28.05.2007г.

 

      Към 19.06.2019г. е изтърпял:

 

ФАКТИЧЕСКИ:   12 г.         - м.      12 д.

ОТ РАБОТА:        1 г.          1 м.    12 д.

ВСИЧКО:              13 г.       3 м.       24 д.

ОСТАТЪК:            4г.         2 м.      25 д.

        

От приложеното по делото затворническо досие се установява, че у лишения от свобода И.И.С. се наблюдава наличието на затвърдени криминални нагласи. Притежава интелектуални способности, които отговарят на средното ниво за институцията. Преди да постъпи в затвора е съжителствал на семейни начала. Има две деца. При първоначалната оценка на правонарушителя от 20.08.2002г. е регистрирано средно ниво на риск от рецидив - 63 б. Проблемни зони - криминално минало, жилищно устройване, взаимоотношения, образование и обучение, управление на финансите и доходите и умения за мислене. Нивото на риска от вреди е от средна степен - насочен е към обществото. В първоначалния план на присъдата са заложени дейности за снижаване нивото на риска от рецидив чрез:

-       Третиране проблемните зони от оценката;

-       Включване в учебните занятия на СУ „Поп Минчо Кънчев“;

-       Устройване на подходяща работа;

-       Активно участие в общопенитенциарните дейности;

Старае са да спазва реда и дисциплината в институцията. Избягва конфликтите и конфликтните ситуации. Награждаван е многократно, включително с наградата домашен отпуск. По време на ползването на въпросната награда не е допускал нарушения или закъснения при връщането си в общежитието. Няма неизтекли по давност дисциплинарни наказания. 

Не е съпричастен към затворническата субкултура и дейности. Няма регистрирани зависимости, както и прояви на автоагресивни нагласи. По време на престоя си в Затвора - Пазарджик е осъден за нанасяне на телесна повреда на друг лишен от свобода. Заема позиция в средните слоеве на затворническата общност. Контактува предимно с лишените от свобода от неговото спално помещение. Към пенитенциарните служители се отнася с нужното уважение. Участва според възможностите си в предлаганите възпитателни дейности. Индивидуалната корекционна работа е насочена към зоните с дефицити от оценката на правонарушителя. Включва се с разбиране в реализацията на плана на присъдата си. Устроен е на работа на външен работен обект. Справя се добре с трудовите си задължения, към които подхожда с нужната сериозност и мотивация.

 

Следователно към момента С. е изтърпял фактически повече от половината от общото наказание, при което е налице формалната предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 НК. Другото кумулативно законово условие е лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Така общо формулираното условие следва да се отнесе индивидуално към всеки отделен случай. За да се прецени дали лицето се е поправило, не е достатъчна преценката само за това дали същото е било санкционирано по време на изтърпяване на наказанието, както и дали и колко пъти е било награждавано. Безспорно тези обстоятелства следва да се ценят и влияят пряко на извода относно поправянето на осъдения. Важно е също дали лицето е работило, как се е справяло с трудовите задължения, включва ли се в общопенитенциарните дейности и др. Основната преценка обаче се отнася към цялостния профил и поведение на лишения от свобода от момента на постъпването му в затвора до този на разглеждане на молбата. В тази връзка се обсъжда какви са били проблемните зони при постъпването, съответно в какви параметри са определени рискът от рецидив и рискът от вреди, и се дължи съпоставка на същите фактори към момента на разглеждане на молбата за УПО. Впрочем разпоредбата на чл.439а ал.3 НПК вменява на съда, разглеждащ молбата за УПО, точно да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от цялата документация, съдържаща се в приложеното затворническо досие на И.С. – първоначален и текущи доклади, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, заповеди за награждаване, същият при постъпването си в затвора е характеризиран като импулсивна личност, податлива на внушения, без утвърдена ценностна система, без образование и изградени трудови навици. Първоначалният риск от рецидив е бил изключително висок – 96б. Заявени са и множество проблемни зони –

Установено е, че му липсват ресурси за поставяне на по-значими цели и интереси, както и че се е проявявал като примитивна и безотговорна личност, социално незрял. Водената в продължение на години корекционна работа със С. е дала положителни резултати – същият е бил мотивиран да продължи образованието си. Процесът на изграждане и стимулиране на трудови навици у лишения от свобода е бил труден и продължителен. Първоначално през 2007г. е бил устроен на работа в цех „Ръчен шев“ но липсата на желание и трудови навици е довела до неусвояване на работата, поради което бил спрян. Труден и продължителен е процесът и по поемане на отговорност за собствените действия. Така, видно от текущия доклад, изготвен на 27.03.2009г., се установяват устойчиви криминални нагласи, както и че е продължил да извършва дисциплинарни нарушения. При това не проявявал самокритичност и никога не признавал вината си. Липсвала все още самокритичност към извършените престъпления, като С. продължил да не приема размера на наложените наказания. Изводите за нежелание на лишения от свобода да спазва правилата и липсата на критичност към извършените престъпления се преповтарят в поредните текущи доклади за периода от 2007 до 2015г. Едва в изготвения текущ доклад от 28.03.2018г. за пръв път е отчетено занижение на стойностите в зони: отношение към правонарушението, взаимоотношения, образование и обучение, трудова заетост и умения за мислене. Все още обаче ярко изразена проблемна зона е останала зоната „криминално минало“. За пръв път в този доклад е отразено, че лишеният от свобода демонстрира умения за самоконтрол, както и потенциал да съблюдава правила и норми. В последния текущ доклад от 11.04.2019г. единствената зона със запазени дефицити остава „криминално минало“. Отчетено е, че лишеният от свобода се включва с разбиране в реализацията на плана на присъдата, както и че нивото на риска от рецидив е леко снижено – от 63 на 61 бала. Сочи се също, че рискът от вреди е от ниска степен. Отбелязани са преобладаващите положителни тенденции при изпълнение на наказанието. Съдът установи, че С. е неколкократно награждаван с „домашен отпуск“, при което не е допускал нарушения. Устроен е на работа на външен работен обект, като отзивите за трудовата му дейност са много добри.

 

Основание на лишения от свобода и защитата да поискат от съда постановяването на предсрочно условно освобождаване досежно остатъка от наказанието съставляват последните изложени положителни факти в битието на молителя. Сами по себе си обаче обстоятелствата, че съвестно изпълнява трудовите си задължения, както и че е награждаван, не могат да обусловят категоричния извод, че С. се е поправил. Подробното изложение за целия процес на корекционна работа с него сочи на първо място, че същата е дала положителни резултати. На второ място е видно, и това е правнорелевантното обстоятелство в случая, че все още корекционият процес у молителя не е завършен. Отнело е много време на съответните служители на различните пенитенциарни заведения, където И.С. е изпълнявал наказанието си, за да се постигне някаква положителна  промяна у него. И към момента все още изключително важна зона „криминално минало“ е проблемна. Рискът от рецидив все още е от средна степен, макар и с леко занижение на параметрите. Служителите от затворническата администрация, изготвили последния текущ доклад – инспектор Р Русев – инспектор „СДВР“ и запознатия с доклада Гл. инспектор Р. Найденова – Началник сектор „СДВР“ са предвидили по-нататъшни стъпки в корекционната работа с лишения от свобода,насочени към изграждане на модели за цялостно законосъобразно и социално-приемливо поведение. Дори са заявили очаквания при затвърждаване на положителните промени И.С. да бъде предложен за замяна на режима в следващ по-лек, а на по-късен етап  - и за предсрочно условно освобождаване.

 

Предвид изложеното, проследяващо бавните положителни промени у молителя, както и наличната проблемна зона, съответно и параметрите на риска от рецидив – все още от средна степен, съдът прецени като обосновани изводите, съдържащи се в представените становища на длъжностни лица от затворническата администрация – че корекционният процес у лишения от свобода не е завършен и планът на присъдата не е реализиран в пълния с размер. В становището на Гл. инспектор Р. Найденова – Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ са отразени и конкретни насоки на предстоящата работа със С. – постигане на устойчивост и осъзнатост на просоциалните нагласи и поведение, както и реалистичност в близкото целеполагане. Не без значение е и фактът, че на молителя е наложено наказание с влязла в сила присъда за причиняване на телесна повреда на друг лишен от свобода.

 

Изложеното мотивира съда да приеме, че към момента подадената молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване на И.С. досежно остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода е неоснователна. Въпреки положителните промени в поведението му, все още е налице важна проблемна зона „криминално минало“ и все още корекционият  процес с него не е завършен. Съдът счита, че в законовото условие „дал доказатлества за своето поправяне“ законодателят е вложил смисъла, че корекционният процес у съответния лишен от свобода е завършен преди приключване на наказанието и това лице е готова безпроблемно да бъде върнато обратно в обществото. При така установеното тази законова предпоставка все още не е налице, поради което следва подадената молба да бъде отхвърлена. На молителя следва да се укаже, че съобразно разпоредбата на чл.441 НПК нова молба може да бъде подадена не по-рано от шест месеца от влизане на определението в сила.

 

Поради изложеното следва подадената молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване да бъде оставена без уважение Съобразно чл.441 НПК следва на осъденото лице И.И.С. да се укаже, че може да подаде нова молба не по-рано от изтичането на шестмесечен срок от влизане на определението в сила.

                              

Водим от горните мотиви и на основание чл.440 ал.1 НПК вр. чл.70 НК, Окръжният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :       

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.И.С.,  ЕГН ********** за постановяване на предсрочно условно освобождаване досежно остатъка от неизтърпяната част от определеното му наказание по НОХД №2392/2007г. на Районен съд Пазарджик.

 

               На основание чл.441 НПК УКАЗВА на лишения от свобода И.И.С., че нова молба може да подаде не по-рано от изтичането на шестмесечен срок от влизане на определението в сила.

 

               Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

               Препис от определението, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Затвора Стара Загора и на Окръжна прокуратура Стара Загора.

              

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: