Решение по дело №1654/2022 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ № 2314

 

Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XXІ състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                     ЧЛЕНОВЕ:    ХРИСТИНА ЮРУКОВА

                                                            МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретар Теодора Цанова и прокурор Борис Михов като разгледа КАД № 1654/ 2022 г. по описа на съда, за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София  против Решение № 617/ 11.04.2022 г. по административно дело № 3347/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№ 21 да заплати на А.И.В. ***, сумата от общо 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пазарджик в периодите от 01.01.2019 г. до 18.02.2019 г. вкл. и от 01.07.2020 г. до 28.12.2020 г. вкл., както и в Затвора – Пловдив в периода от 10.04.2020 г. до 15.04.2020 г. вкл. и от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Посочено е, че в действителност е установена незначителна пренаселеност в посочените спални помещения, но това се компенсирало с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения и по време на ежедневния престой на открито. Твърди се още, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.  Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 1500 лв.

В съдебно заседание страните не се представляват и не вземат становища по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвана част на цитираното съдебно решение съдът е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№ 21 да заплати на А.И.В. ***, сумата от общо 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пазарджик в периодите от 01.01.2019 г. до 18.02.2019 г. вкл. и от 01.07.2020 г. до 28.12.2020 г. вкл., както и в Затвора – Пловдив в периода от 10.04.2020 г. до 15.04.2020 г. вкл. и от 30.05.2020 г. до 14.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се  споделят напълно от настоящия  съдебен състав, което прави излишно повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите. За пълнота  и във връзка с определения размер на обезщетението следва да се отбележи, че същото е съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ, а също с това, че осъщественото доказване е за част от периодите, с дължината на престоя, през който ищецът е  бил поставен в неблагоприятни условия, както и с това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, съответно е съобразена и общата цена на иска.

Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и Решение № 617/ 11.04.2022 г. по административно дело № 3347/ 2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив,  ХХ състав

 

                                      Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 617/ 11.04.2022 г. по административно дело № 3347/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в обжалваната му част.

         Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

                        2.