РЕШЕНИЕ
№ 1746/27.03.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 6722 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет.*,
офис *
срещу А.Д.С.
ЕГН********** ***,
обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед
№ * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Варна,
31 с-в, за следните парични вземания: сумата от 606.32лв. главница по договор за кредит
от 27.09.2015г. закупен на 1.06.2018г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-1.02.2019г. до окончателното изплащане на главницата, 52.14лв. договорна лихва за времето от
17.05.2016г. до 22.11.2016г., 27лв.
такса за оценкана досие, 126.77лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредит, 296.02лв. такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски
за периода от 24.05.2016г. до 22.11.2016г., 147.07лв. обезщетение за забава за времето от 18.05.2016г. до
31.01.2019г.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017 г. е сключен договор
за цесия между „И. А. М.“ и „Ф. Б.“, по
силата на който вземането на, произтичащо от договор за потребителски кредит от
27.09.2015 г., сключен между „Пр. Ф. Б.“ ООД и А.С. е прехвърлено в полза на
цесионера, с всички привилегии, обезпечения и лихви. Твърди, че с Приложение № * г. към допълнително споазумение от * г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. „И. А. М.“ цедирало вземанията си към ответника на „А.З.С.В.“ ЕАД.
Сочи, че ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, евентуално се
позовава на възможността да бъде уведомен за извършената цесия с исковата
молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй
като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление
по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение срещу ответника, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното
за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Твърди се, че по силата на Договор за паричен заем № *
год. „Пр. Ф. Б.“
ООД е предоставило на ответника заем за сумата от 1200 лв., която следвало да
бъде върната, ведно с уговорената лихва на 60 равни седмични погасителни вноски
или същите в размер на 23,94 лв. всяка с падеж на първата 06.10.2015 г., а
последната с падеж 22.11.2016 г. Договорена била лихва в размер на 236,68 лева.
Сочи, че кредитополучателят е изразил съгласие да заплати такса оценка на досие
в размер на 60лв., включена в седмичните погасителни вноски, всяка в размер на
1 лв., с падежна дата на погасителните вноски по кредита. Била договорена
услуга между страните „кредит у дома“ в размер на 281,87 лв., разделена на
60броя равни вноски в размер на всяка от 4,70лв., платими също на падежа на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „кредит у дома“ в размер на 657,70лв. била свързана с
разходите на кредитора за събиране на седмчните вноски в дома на
кредитополучателя и била дължима през срока на действие на договора на 60 равни
седмични вноски от 10,96лв. Тази услуга кредитополучателят е имал възможност да
откаже по всяко време на действие на договора. При това посочва, че общата
дължима сума по договора възлизала на сумата от 2436,25 лв., при краен срок на
издължаване 22.11.2016 г., които суми са обявени за предсрочно изискуеми.
Твърди, че върху дължимите по договора суми се претендира обезщетение за забава
от 18.05.2016 г. до датата на заявлението, в размер на 147,07лв. Излага, че
платената по договора сума възлиза на 1328лв. – 155,10 лв. за услугата ‚кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене, такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене, 361,68лв, такса за оценка на досие -
33лв., договорна лихва от 184,54лв. и
главница от 593,68лв. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с
която се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез особен представител намира за неоснователни исковите претенции и
моли за отхвърлянето им.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 31 с-в, със Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е разпоредено А.С. да
заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: сумата от 606.32лв. главница по договор за кредит
от 27.09.2015г. закупен на 1.06.2018г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-1.02.2019г. до окончателното изплащане на главницата, 52.14лв. договорна лихва за времето от
17.05.2016г. до 22.11.2016г., 27лв.
такса за оценкана досие, 126.77лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредит, 296.02лв. такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски
за периода от 24.05.2016г. до 22.11.2016г., 147.07лв. обезщетение за забава за времето от 18.05.2016г. до
31.01.2019г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения по делото договор за
потребителски кредит от 27.09.2015г.,
на ответника е предоставен от страна на „Пр. Ф. Б." ЕООД кредит в размер на 1200лева,при задължение от
ответника да върне заетата му сума на 60 броя семични погасителни вноски, от които 59 седмични вноски в размер на 40,61 лв.
и последна 60-та вноска в размер на 40,26 лв. Посочена е дата на първото
седмично плащане – 04.10.2015 г. и за ден от седмицата, в който се дължи всяко
следващо седмично плащане е определен - сряда. Общата дължима стойност на плащанията
са в размер на 2436,25 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 31,82%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 48%. Договорът е
двустранно подписан, като в текста на чл. 27 е посочено, че с подписване на
договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума. Уговорен е
краен срок на издължаване 22.11.2016 г.
Съобразно договора от 27.09.20145 г., освен заетата сума от 1200 лв.,
ответникът дължи сумата 60 лв. - такса за оценка на досие, както и такса за
избрана услуга „Кредит у дома“ в размер на 939,57лв.
Представен е подписан от ответника стандартен
европейки формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредит.
От договор за прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г., ведно с
извлечение от Приложение 1, неразделна част от него, от които се установява, че
цедентът „Пр. Ф. Б.” ООД е прехвърлило на „И. А. М.“
АД вземания към свои длъжници, произтичащи от договори за потребителски кредит,
индивидуализирани в Приложение № 1, срещу определено в договора възнаграждение,
сред които и този, сключен с длъжника А.С.. с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 16.11.2010 г. „И. А. М.“ цедирало
вземанията си към ответника на „А.З.С.В.“ ЕАД. Сключеният с ответника договор е включен под № * като детайлно е индивидуализиран с номер и дата на сключване,
титуляр, размер на главницата, общ размер на задълженията по договора и
остатък. Видно е от представения Договор за цесия, че е уговорена и цена на
прехвърлянето, която е била механично заличена.
По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедента
изрично е делегирал на цесионера правомощието да предприеме фактически действия
по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, по
сключения договор.
Видно от представеното уведомително писмо, пратката до ответника
не е получена, поради промяна на адреса (л. 23 и л. 100).
Представено по делото е уведомление за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че извършените от ответника плащания възлизат на
сумата в общ размер на 1328лева, от които са погасени главница в размер на 593,68лв.,
184,54лева за договорна лихва, 33лв за такса оценка на досие, 155,10 от такса
за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне в брой по местоживеене и 361,68 лева
за такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в брой по
местоживеене. Начислена била и законна лихва в размер на 147, 07лв. Съобразно
заключението остатъкът от задълженията възлиза на сумата от 606,32 главница,
52,14лева договорна лихва, 27лв. такса за оценка на досие, 126,77 от такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне в брой по местоживеене и 296,02 лева за
такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в брой по
местоживеене и 147,07лв. обезщетение за забава е размер на законната лихва.
Предвид така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 31 с-в.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; наличието на валидна договорна клауза, предвиждаща задължение
за заплащане на допълнителни такси по кредита – такса за оценка на досие, такса
за предоставяне на услуга по местоживеене на кредитополучателя; кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, наличие на
валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията, както и
размера на всяко от претендираните вземания (по пера).
От анализа на представените по делото писмени
доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „И. А. М.” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1, с който
е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем, прехвърлен
от своя страна от „Пр. Ф. Б.“ ЕООД. Така сключеният договор има рамков
характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят
правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача.
Този договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект,
доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се
довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в
който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на
прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е
довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата вземанията по заемното
правоотношение са били изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В
приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което
продавачът е имал към С., като заличаване на данните за други прехвърлени
вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на
кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за
кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора
с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането.
В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че ответникът С. е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне с получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда. Особеният представител може да извършва всички процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.
34, ал. 3 ГПК и може да прави всички възражения от името на ответника. С оглед
на това, той може да приема и всички изявления отправени до ответника, поради
което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици (в този смисъл решение № 198/18.01.2019
г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС и др.).
От съвкупния
анализ на представените по делото доказателства се установи, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и „Пр. Ф. Б." ЕООД договор за предоставяне на паричен
заем № *
г., по силата
на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя
кредит в размер на 1200лева.
Относно
изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника по
делото не е налице спор, а и горното е установено чрез удостоверяване на този
факт от С. с подписване на договора, на който страните съобразно предвиденото в
чл. 27 – че с подписване на договора, потвърждава получаване на сумата, съдът
приема, че в тази част договорът има характер на разписка. Ето защо съдът
намира, че за ответника е възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно
с уговореното договорно възнаграждение, на посочените в договора дати.
Съобразно отразената в
договора информация относно всяка една от дължимите суми, както и посочения
начин на тяхното връщане, съдът намира, че погасителният план е инкорпориран в
самия договор, поради което същият е действителен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 11 и 12 ЗПК.
С изтичане
на крайния срок на договора цялата непогасена главница е станала изискуема в
пълен размер, на което се позовава и в настоящия случай ищеца – 22.11.2016 г.
Изискуема е и договорената възнаградителна лихва.
С оглед
естеството на спора – претендират се вземания по договор за потребителски
кредит, при съмнение за наличие на неравноправна клауза в потребителски
договор, която е от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на
делото, съдът инцидентно, в мотивите, ad hoc е длъжен да се произнесе
дали спорните клаузи са неравноправни. Тъй като правните норми, които уреждат
действителността на правните сделки, са от императивен порядък, за
неравноправността на клаузите съдът следи служебно и без наведен довод от потребителя.
Съобразно постигнатите
с договора за потребителски кредит от 27.09.2015 г. уговорки между страните,
ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените
парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г.
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на
парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72
от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният
лихвен процент и годишен процент на разходите от 31,82 %, респ. 48 %, са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер
(петкратния размер на законната лихва от 10%). При потребителски заем за сума от 1200лв.,
със сравнително кратък срок на ползване от 60 седмици, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 48 % е съизмеримо с
разходите, които прави заемодателят, както и с риска, който носи, както и с
размера на очакваната от сделката печалба.
По
изложените съображения основанието за дължимостта на възнаградителна лихва
съдът приема за доказано.
По отношение
обаче на претенцията за заплащане на такси „кредит у дома“
и такса за оценка на досие, съдът намира за нищожни на основание чл. 21, ал. 1
и 2 ЗПК.
Съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай съгласно клаузата на чл. 25 от
договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите „кредит у
дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част по
същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната
клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално
допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските
кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР,
а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал.
4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от
21, ал. 1 ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на
услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който следва чрез пълно и главно
доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението
на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, която по
своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване
платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съоображения претенциите за заплащане на
сумата от 27 лв. такса за оценкана досие, 126.77 лв. такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредит и 296.02 лв. такса „Кредит у дома“ за
събиране на погасителни вноски за периода от 24.05.2016 г. до 22.11.2016 г.
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Ищецът
изрично признава неизгодния за него факт, а и от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът е заплатил сумата в
общ размер на 1328 лева, от която кредиторът е отнесъл в счетоводството си за
погасяване на задължението по отделни пера.
В контекста на изложеното по-горе съдът намира, че със
сумата в общ размер на 549,78 лева, платена от ответника въз основа на
неравноправни клаузи от договора (33лв. за такса оценка на досие + 155,10 лева от такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне в брой по местоживеене + 361,68 лева за такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в брой по местоживеене), съобразно установеното от вещото
лице по ССчЕ, следва да бъде
приспадана последователно при спазване на поредността, предвидена в разпоредбата
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като най-напред бъде извършено погасяване на вземането за
договорна лихва, възлизащо на 52,14 лв. за периода 17.05.2016 г. – 22.11.2016
г. и мораторна лихва в размер на 147,07 лева за периода 18.05.2016г. до
31.01.2019г. Остатъкът от 350,57 лв., следва да бъде отнесен към дължимата
главница от 606,32лв., при което към датата на прехвърляне на вземанията, при
настъпил краен падеж по договора 22.11.2016г., заемодателят е имал
неудовлетворено вземане в размер на 255,75 лв., за главница и само за него
договорът за цесия е могъл да произведе прехвърлително действие.
По тези
съображения съдът намира иска за заплащане на главница за основателен и доказан
в размер от 255,75 лева – представляваща непогасена главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му погасяване, поради което следва да бъде
уважен. За разликата над този размер до претендираната сума от 606,32 лева
искът за главница следва да се отхвърли.
Претенцията
за заплащане на договорна лихва от 52,14 лв. за периода 17.05.2016 г. – 22.11.2016 г. и
мораторна лихва в размер на 147,07 лева за периода 18.05.2016г. до 31.01.2019г. следва да се отхвърли по
изложените по-горе съображения.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 15,30 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, особен представител и депозит за ССчЕ, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на 178,24
лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че А.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Л., ет. *, офис *, сумата 255,75 лева (двеста петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща
главница по договор за кредит от *г., сключен между „Пр. Ф. Б.“ ООД /ново наименование „Ф.
Б.“ ЕООД/ и А.С., вземането по което е прехвърлено с договор за цесия от * г. на „И. А. М.“, след което
прехвърлено с Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 16.11.2010 г. от „И. А. М.“ на „А.З.С.В.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-1.02.2019г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – В., 31 с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 255,75лева до
претендираната сума от 606,32лева,
представляваща
главница по договора от 27.09.2015г., както
и за сумата 52.14лв., представляваща договорна лихва за времето от
17.05.2016г. до 22.11.2016г., за сумата 27лв.
- такса за оценкана досие, за сумата 126.77лв.
- такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредит, за сумата 296.02лв.- такса „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски за периода от 24.05.2016г. до 22.11.2016г. и сумата 147.07лв. обезщетение за забава за
времето от 18.05.2016г. до 31.01.2019г., на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.С. ЕГН********** ***, да заплати
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Л., ет. *, офис *, сумата от 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 178,24 лева /сто седемдесет и осем лева и двадесет
и четири стотинки /, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: