Присъда по дело №1056/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	1
Дата:	7 януари 2022 г.
Съдия:	Станислава Балинова Бозева

Дело:	20215300201056
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
СъдебниАнахид Гарбис Хънгикян

заседатели:Костадин Кръстев Райчев
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Анелия Трифонова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Наказателно дело от общ
характер № 20215300201056 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. З. М. - *****, ***, живущ в ****, ***,
български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, ***, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че:
За това, че на 11.11.2020г. на път III – 375, км. 29+500 – Пещера –
Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка „ БМВ“ с рег. №
***** е нарушил правилата за движение:
Чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: „ На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози“ и на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП : „ Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно на Т. Т.ов Б., ЕГН: ********** и В. В. В., ЕГН: ********** и е
1

причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно на Н. Л. Л., ЕГН:
**********, изразяваща се в счупване с разместване на тялото на дясна
раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване
движенията на десен горен крайник за около 3-5 месеца, като деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол
/марихуана, канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и
средна телесна повреда на едно лице, поради което и на основание чл. 343,
ал.4 вр. ал.3, предл.2-ро, буква „а“, предл.2-ро и буква „б“, предл. 1-во,
вр. ал.1, буква“б“, предл. 2-ро и буква “в“, вр. чл.342 ал.1 предл.3-то вр.
чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като го признава за НЕВИНЕН в това да е нарушил и нормите
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.21, ал.1 от ЗДвП и го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тази част.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ подсъдимият П. З. М. ДА ИЗТЪРПИ при
първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на ПЕТ
ГОДИНИ, времето през което подсъдимият П. З. М. е бил задържан за срок от
24 часа по ЗМВР от 11.11.2020 г. до 12.11.2020 г., като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия П. З. М. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ОСЕМ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на
подсъдимия П. З. М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО времето, през което свидетелството му
за правоуправление е било отнето с постановление на ОП-Пловдив за
временно отнемане от 17.11.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - лек автомобил марка „БМВ
330D“ с рег. № ***** – оставен на съхранение при домакина на РУ –
Стамболийски – на охраняем паркинг в гр. Пловдив, *** ДА СЕ ВЪРНЕ на
подс. П. З. М. след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – два броя диск на л. 155 и
л.156, том 2 от ДП, 2 броя флаш памет на л.163 и л .233 от том 2 на ДП, 1 бр.
2

Дръг чек-3000 STK 5, с прикрепен към него отрязък от раиран лист с
ръкописен текст, находящ се на задна корицата от том 2 на ДП и 1 бр. диск на
л. 417 от НОХД ДА ОСТАНАТ по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. З. М.
/със снета самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
сумата от 1 373,40 /хиляда триста седемдесет и три лева и четиридесет
стотинки/, представляващи направени разноски в хода на досъдебното
производство, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив – сумата от 246 /двеста
четиридесет и шест лева/, представляваща направени разноски в хода на
съдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. З. М. ДА
ЗАПЛАТИ на частните обвинители направените от тях разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както следва: на С. В. В. сумата от 1 000 /
хиляда/ лева, на Г. Ив. Илч., Т. М. Б., М. Б. Б. и Ст. Ив. Илч. сумата от по
1 500 /хиляда и петстотин/ лева на всеки един от тях.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1056/2021г.
по описа на Окръжен съд Пловдив

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу П. З. М.
и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, пр.2,
б.”а”, пр.2 и б.”б”, предл.1, вр. ал.1, б.”б”, предл.2 и б.”в” вр. с чл. 342, ал.1,
предл.3 от НК, за това, че на 11.11.2020г. на път ІІІ-375, км. 29+500 – П.
Пловдив, при управление на МПС - лек автомобил марка БМВ с рег.№ *****
е нарушил правилата за движение:
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди”;
Чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: “На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози”;
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
Чл. 21, ал.1 от ЗДвП: “При избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км.ч. –за извън населено място водачът на пътно
превозно средство от категория “В” е забранено да превишава 90 км.ч.”
и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно на Т. Т. Б., ЕГН ********** и В. В. В., ЕГН ********** и е
причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно на Н. Л. Л., ЕГН
**********, изразяваща се в счупване с разместване на тялото на дясна
раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване
движенията на десен горен крайник за около 3-5 месеца, като деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества- тетрахидроканабинол
/марихуана, канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и
средна телесна повреда на едно лице.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението спрямо подсъдимия със същата правна квалификация
на деянието. Счита, че събраните доказателства по несъмнен начин доказват
1

извършеното престъпление и участие на подсъдимия в него, като основна
причина за настъпилото ПТП посочва загуба на контрол над управляваното
превозно средство от страна на подсъдимия. Пледира към съда да определи
наказанието на подсъдимия над минималното такова, предвидено в
съответната норма – в размер на 5 или 6 години лишаване от свобода, както и
за същото време да бъде наказан подсъдимия от право да управлява моторно
превозно средство.
Адв. А.Н. - повереник на частните обвинители Т.Б., Г.И. - лично и като
законен представител на малолетния М.Г., М.Б. и на С.И. – също пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като споделя
становището на прокурора, че престъплението е доказано от обективна и
субективна страна. Счита, че отегчаващите обстоятелства са с превес над
смекчаващите и поради това пледира за налагане на наказание в максимален
размер. Като отегчаващи обстоятелства посочва причинената смърт на две
млади момчета, липсата на критичност към случилото се от страна на
подсъдимия, тъй като скоро след пътно-транспортното произшествие той
управлявал на два пъти автомобил; наложените му наказания преди деянието
за нарушения по Закона за движение по пътищата, системно незачитане на
правилата за движение, тъй като бил участвал в гонки с автомобил.
Претендира направени от доверителите й разноски по делото.
Частните обвинители Т. М. Б., Г.И., М.Б. и С.И. поддържат
становището на повереника си.
Повереникът на частния обвинител С.В. – адв. В.К. – също счита, че
събраните доказателства подкрепят визираната в обвинителния акт
фактология и безспорно доказват виновно поведение на подсъдимия. Счита,
че индивидуалната и генералната превенция като цел на наказанието биха
били постигнати единствено с налагане на ефективно наказание лишаване от
свобода в максимален размер. Моли да бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Частният обвинител С. В. В. поддържа заявеното от адв. К. и също моли
съда да наложи наказание в максимален размер.
Адв. К.Е. – повереник на частните обвинители В.В., А.К. и М.К. –
изразява пълно съгласие с тезата на държавното обвинение по отношение на
правната квалификация на деянието. Посочва, че представените от защитата
на подсъдимия писмени доказателства свидетелстват за негова положителна
образователна и трудова характеристика, но поведението му като водач не е
било изрядно, причинен е тежък престъпен резултат, укоримо е предприемане
на управление на МПС скоро след настъпване на пътно-транспортното
произшествие и поради това счита, че съдът следва да определи наказанието
на подсъдимия при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
което да бъде изтърпяно ефективно, както и да бъде лишен за по-
продължителен срок от право да управлява моторно превозно средство. Моли
съда да осъди подсъдимия да заплати направените от частните обвинители
2

разноски.
Частният обвинител В.В. поддържа становището на повереника си, но
моли съда да наложи на подсъдимия наказание в максимален размер.
Адв. С.А. - повереник на частния обвинител А.В. – също пледира за
доказаност на престъплението и авторството в лицето на подсъдимия. Има
по-различно виждане от прокурора единствено по отношение на размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Изтъква, че
подсъдимият преди деянието е участвал в състезания с автомобили,
управлявал е МПС след употреба на наркотични вещества, недисциплиниран
водач е, както и че с поведението си е нарушил няколко разпоредби на Закона
за движение по пътищата. Посочва младата възраст на пострадалите като
допълнително отегчаващо обстоятелство, като счита, че наказанието
лишаване от свобода, което съдът следва да наложи на подсъдимия, трябва
следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства, а
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство – за
максималния възможен срок с оглед размера на определеното наказание
лишаване от свобода.
Частният обвинител Ал. В. В. поддържа заявеното от повереника си,
като моли съда да наложи на подсъдимия максимален размер на наказанието.
Адв. Й.Д. – защитник на подсъдимия М. – не оспорва причинения
резултат и факта, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство.
Сочи, че няма категорични доказателства подсъдимият да е управлявал
автомобила след употреба на наркотични вещества, тъй като доказателства не
установяват той да е употребявал наркотични вещества нито предходната
вечер, нито в деня, непосредствено преди да предприеме управлението на
МПС. Счита, че доказателство за това е направеният на място тест с Дръг чек,
чийто резултат е бил отрицателен; изразява съмнение, че е възможно
констатираната с химическата експертиза употреба на тетрахидроканабинол
след изследване на иззетата на следващия ден проба от кръв от подсъдимия,
да е след пътно-транспортното произшествие. Оспорва визираната в
обстоятелствената част на обвинителния акт скорост, с която се сочи да е
карал подсъдимия, твърденията на част от свидетелите, че бил
недисциплиниран шофьор, както и че е управлява автомобил скоро след
деянието. Акцентира на добрите му характеристични данни, трудова и учебна
ангажираност, на доказателствата, че след пътно-транспортното
произшествие е участвал във ваденето на пострадалите от автомобила, на
младата му възраст, признание на вината, изказаното пред съда съжаление за
загубата на приятелите му и чисто съдебно минало. Коментира предходните
наказания на М. за нарушения по Закона за движение по пътищата, като
посочва, че същите са за формални нарушения и не водят до отегчаване на
отговорността му. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок.
3

Подсъдимият П. З. М. поддържа становището на защитника си и моли
съда, определяйки наказанието, да не постановява ефективното му
изтърпяване.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс. П. З. М. е роден на **********г. в гр. Б., ***. Живее в ****, той е
***, ******* гражданин, не е женен, не е осъждан. Той е със завършено
средно образование, а понастоящем е студент, с ЕГН **********.
На 05.06.2019г. на подс. М. било издадено свидетелство за управление
на МПС №******* за категория “В”, валидно до 05.06.2029г. Още през есента
на 2019 година той закупил на свое име лек автомобил марка БМВ, модел
**** с рег.№ *****. Този автомобил бил с мощност 184 конски сили и със
задно предаване. В рамките на близо година след получаване на
свидетелството за управление на МПС, подс. М. бил санкциониран за
нарушения на правилата за движение по пътищата 4 пъти. Участвал и в
надпревара с друг автомобил по улиците на гр. Пловдив.
На 10.11.2020год. вечерта подс. П.М. бил в компанията на свид. Г.Н.,
като двамата пушили марихуана пред Културния дом в гр. С., когато били
видени от свид. М.Л.. На следващия ден – 11.11.2020 год. следобед подс.
П.М. се срещнал със своите приятели – Т. Т. Б., ЕГН **********, В. В. В.,
ЕГН **********, Н. Л. Л., ЕГН ********** и Г. Кр. Н., ЕГН **********,
които решили да го придружат до гр. Пловдив, за да бъде ремонтирана гума
на автомобила на подсъдимия. Същият ден В. В. имал имен ден. Около 15,20
часа петимата потеглили от гр. С. към гр. Пловдив с автомобила на
подсъдимия – БМВ с рег.№ *****, който той управлявал, макар предния ден
да бил употребил наркотично вещество. До него на предна пасажерска
седалка седял свид. Н.Л., а на задните седалки пътували останалите момчета,
като зад свид. Н.Л. седял Т.Б., зад подсъдимия – свид. Г.Н., а В. В. седял
между двамата по средата на задната седалка.
Подсъдимият управлявал автомобила по път ІІІ-375 в посока гр.
Пловдив, като пътят им минавал покрай бензиностанция “Лайт газ” на изхода
на с.К., обл. Пловдив. Там подсъдимият М. спрял на бензиностанцията за
няколко минути, за да се ползва тоалетна, а после всички отново се качили в
автомобила по начина, по който седели преди това и продължили пътуването
си, като се включили по същия път посока гр. Пловдив.
След района на бензиностанцията в посока гр. Пловдив следвал прав
участък на пътното платно и нямало поставени знаци, ограничаващи
скоростта. Времето било облачно, но ясно и тихо, а асфалтовата настилка
била суха и без неравности.
4

Свид. Н.Л. се бил облегнал на вратата вдясно и гледал мобилния си
телефон, а останалите разговаряли и се смеели, като пострадалият В. В. се
закачал с подсъдимия, като подритвал седалката на водача М.. Достигайки
района на км. 29+500 на пътя П.-Пловдив, подсъдимият М. управлявал
автомобила си на четвърта предавка със скорост от около 98 км.ч., когато
решил да направи забележка на седящия на задната седалка по средата В. В..
Докато държал с лявата си ръка волана на автомобила, подсъдимият се
извърнал назад към В. и го ударил с другата си ръка по крака. Това моментно
отклоняване на вниманието довело до изместване на автомобила вляво към
осевата линия. Подс. М. се опитал да изправи посоката на автомобила и навил
волана надясно, но задната част на автомобила поднесла. В този момент свид.
Н.Л. погледнал, че километражът на колата показва почти 100 км.ч. Подс. М.
не натиснал спирачки, като се опитвал да овладее колата, въртейки волана
наляво-надясно, но всяко следващо усукване ставало по-силно от
предишното. Като загубил контрол над управлението на превозното средство,
автомобилът напуснал платното за движение откъм дясната /южната/ граница
на платното, на около 3 до 6 метра от ориентира, приет в протокола за оглед
на местопроизшествие, след което с малка положителна ротация изминал
разстояние от 23,73 м. и се ударил странично в крайпътно дърво, намиращо
се на 28,11 м. източно от ориентира от протокола за оглед на
местопроизшествие. Ударът в дървото започнал от предна дясна врата, като
постепенно деформацията навлязла в купето назад и наляво, там, където
седели Т.Б. и В. В.. След удара автомобилът изминал още 9,87 м., като се
завъртял и спрял с предната си част насочена на северозапад, т.е. към пътното
платно, леко странично към с.К..
Непосредствено преди настъпване на пътно-транспортното
произшествие, в обратна посока, т.е. от гр. Пловдив посока към с.К. се
движил л.а. “Фолксваген Голф”, управляван от свид. А.С.. В района на км.
29+500 свид. С. се разминал с автомобила, управляван от подс. М., като не му
направило впечатление автомобилът да прави резки движения. Но след
разминаването той погледнал в страничното огледало за обратно виждане и
забелязал, че зад него върху лентата за насрещно движение падат изсъхнали
клони и листа. Насочил вниманието си натам и видял, че колата, с която току-
що се е разминал, се била ударила в дърво. Свид. С. намалил скоростта си и
без да спира се обадил на телефон 112, за да сигнализира за настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
В същото време свид. Д.Б., който управлявал автомобил “Дачия”, с рег.
№ ***** в посока гр. Пловдив, изпреварвал движещ се пред него камион,
когато забелязъл на разстояние пред него вече катастрофиралото БМВ. При
подминаването на автомобила обаче той видял, че в автомобила имало хора,
поради което веднага спрял след няколко метра, телефонирал на единния
номер за спешни случаи 112, за да съобщи за настъпило пътно-транспортно
произшествие и същевременно излязъл от колата и се насочил към
катастрофиралия автомобил. Междувременно и в двете посоки вече били
5

спрели автомобили, от които били слезнали граждани, за да помагат за
изваждането на пострадалите.
Първи от катастрофиралия автомобил без чужда помощ излязъл подс.
М., който бил във видимо добро състояние. Той успял да отвори задната
врата, откъдето бил изваден свид. Г.Н.. С помощта на притеклите се на помощ
случайни граждани, подсъдимият помогнал и за изваждането на пострадалите
Т.Б. и В. В.. При изваждането им от автомобила момчетата били в
безсъзнание. С помощта на свид. Й.А. от автомобила бил изваден и свид.
Н.Л.. Скоро пристигнали полицейски служители и линейки, които отвели
пострадалите В., Л. и Н. до болнично заведение. Състоянието на В. В. било
много тежко и по-късно същия ден починал в болницата, а Т.Б. още при
изваждането от автомобила не давал признаци на живот. На място
пристигналите полицейски служители – А.Т., Т. М. и И.Ю. тествали
подсъдимия за употребата на алкохол с техническо средство “Дрегер
алкотест”, а малко по-късно и за употреба на наркотично вещество с полеви
тест “Дръг чек” с фабр. № ARNJ-0951, като и при двата теста пробите били
отрицателни. Подс. М. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като
на следващия ден във връзка с изявления на свидетели за употребена от подс.
М. марихуана, придружен от свид. И.Ю., подсъдимият бил отведен до
УМБАЛ “Пловдив” АД, където му били взети проби от кръв и урина за
химическо изследване.
На 11.11.2020г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като
катастрофиралият автомобил бил иззет като веществено доказателство. С
протокол за доброволно предаване от 13.11.2020г. по делото бил приобщен
като веществено доказателство диск със записи от охранителни камери на
бензиностанция “Лайт газ” на изхода на с. К., като в хода на досъдебното
производство бил извършен оглед на записите.
На 17.11.2020г. с постановление на ОП Пловдив било временно отнето
свидетелството за управление на МПС на подс. М. на основание чл. 69а от
НПК. Преди това, на 15.11.2020г. той управлявал автомобил в гр. С., което
обстоятелство било възприето от свидетелите Т.Б., Г.И. и И.Д..
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-
медицинска експертиза на труп № 222/2020г. при огледа и аутопсията на
трупа на Т. Т. Б., при което са били установени: разкъсване на гръдната аорта,
2100 мл. кръв, примесено с хранителни частици в лява гръдна половина, обща
бледост на вътрешните органи, слабо изразени трупни петна, разкъсване на
левия купор на диафрагмата, счупване на множество ребра в лява гръдна
половина по различни линии, контузия на белите дробове, разкъсване на
перикарда на сърцето, разкъсване на слезката и черния дроб, разкъсване на
стомаха, кръвонасядания по мезентериума на тънкото черво, счупване на
черепната основа в дясна средна черепна ямка, кръвоизливи в бялото мозъчно
вещество в дясната мозъчна половина, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка /субарахноиден/ в дясно слепоочно и теменно, субарахноиден
6

кръвоизлив в ляво слепоочно, счупване на дясна бедрена кост, множество
охлузвания и две разкъсно-контузни рани в областта на главата, разкъсно-
контузни рани и охлузвания на шията, охлузване на гръдния кош, охлузване
на корема, охлузвания на десния горен крайник, разкъсно-контузна рана на
дясна лакътна става, охлузвания на дясно бедро, охлузване на дясна колянна
става разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, охлузване на дясна
глезенна става, охлузване на ляво бедро, разкъсно-контузна рана на половия
член. Причината за смъртта на Т. Т. Б. е остра кръвозагуба в следствие на
разкъсване на гръдната аорта, за което сочи наличието на 2400 мл. кръв в
гръдната кухина, общата бледост на вътрешните органи, слабоизразените
трупни петна. Според експерта установените травматични увреждания са
причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет или
тангенциалното му действие и са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното на 11.11.2020г. пътно-транспортно произшествие и с
настъпването на смъртта.
На досъдебното производство е била изготвена и съдебно-медицинска
експертиза на труп № 224/2020г. при огледа и аутопсията на трупа на В. В.
В., според чието заключение са установени травматични увреждания на
главата и лицевата област, изразяващи се в охлузвания в окосмената част на
главата, кръвонасядане в челна област на меките черепни покривки, дифузен
двустранен тънък субурахноидален кръвоизлив, оток на мозъка, оток,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на долната устна, кръвонасядане на
брадичката, тежка гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите
дробове, по-изразена вдясно, разкъсвания и контузии при хилусите на белите
дробове, разкъсване на дясна камера на сърцето, счупване на девет ребра в
дясна гръдна половина по различни линии, тежка коремна травма, изразяваща
се в множество разкъсвания на черния дроб, наличие на 400 мл. кръв в
коремната кухина, разкъсвания на десен бъбрек, кръвонасядане на капсулата
му и меките тъкани около него, ретроперитонеално, множество разкъсвания
по мезентериума на чревните бримки, разкъсване и контузия на пикочния
мехур, счупване на двете пубисни кости на таза, микроскопски данни за
шоково състояние на белите дробове, бъбреци, черен дроб в ранна фаза,
охлузване на лява подбедрица, състояние след кардиохирургична и коремна
операции с оперативни рани на гръдния кош и корема. Според заключението
на експерта причина за смъртта на В. В. е съчетана тежка гръдна и коремна
травма с развитие на травматичен шок, което било видно от установените при
аутопсията находки и микроскопското изследване на органите. Всички
описани травматични увреждания според експерта са били причинени от удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или тангенциалното му
действие и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на
11.11.2020 година пътно-транспортно произшествие и с настъпването на
смъртта.
На досъдебното производство са били изготвени съдебно –медицински
експертизи и на пострадалите Н.Л. и Г.Н.. Според заключението на
7

изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №3/2021г. на
пострадалия Н. Л. Л. са били причинени счупване с разместване на тялото на
дясната раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, разкъсно-контузна рана
на горния клепач на лявото око. Описаните увреждания според експерта са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и
начин да са били причинени при станалото ПТП, с което са в пряка
причинно-следствена връзка. Според експерта счупването на раменната кост
причинява трайно затруднение движенията на десен горен крайник за около
3-5 месеца, а останалите увреждания причиняват разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Заключението на д-р З.Н. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №2/2021г., е че на пострадалия Г. Кр. Н. е била
причинена контузия на главата и гръдния кош със счупване на две ребра
вдясно и контузия на десния бял дроб, които са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са били причинени
при станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Същите според
експерта съставляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
На досъдебното производство е била изготвена и съдебна химико-
токсикологична експертиза под № И-549/2021г. Според заключението на
вещите лица Б.М. и В.Г. при анализ на пробата кръв, взета от П. З. М., не е
открит алкохол. Резултатът е отрицателен и за амфетамин, метамфетамин,
екстази /MDMA/, кокаин, опиати, метадон, барбитурати, бензодиазепини. В
9
представената за анализ кръвна проба се доказва присъствие на карбокси-Δ-
9
ТНС-метаболит на ТНС /11ng/ml/. Установеното съдържание на карбокси-Δ-
ТНС в кръв доказва употребата на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол /ТНС/-марихуана, канабис и други. При анализ на
пробата урина, взета от П.М., вещите лица заключават, че не се открива
алкохол, а имуноаналитичното изследване е положително за наличието на
тетрахидроканабинол/ метаболити и отрицателен за амфетамин,
метамфетамин, екстази /MDMA/, кокаин, опиати, метадон, барбитурати,
бензодиазепини и трициклични антидепресанти.
Заключението на назначената на досъдебното производство
автотехническа експертиза е, че според графичното мащабно построение на
пътната ситуация, автомобилът е напуснал платното за движение на около 3-6
метра източно от ориентира, посочен в огледния протокол, откъм дясната
/южната/ му граница, след което с малка положителна ротация достига до
първото дърво на 28,11 метра източно от ориентира, където настъпва удар в
дървото с дясната страна на автомобила. Според вещото лице С.М. скоростта
на движение на лек автомобил БМВ непосредствено преди напускане на
платното за движение и съответно-загубата на управление е била около 98
км.ч. Вещото лице не открива данни за технически причини, които да са
довели до напускане на платното за движение, посочва, че водачът е имал
8

техническа възможност да избегне произшествието, ако бе управлявал
автомобила по платното за движение. Експертът е посочил, че в случая е
нямало технически условия, които да са налагали движение на автомобила
със скорост по-ниска от установената. Най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на пътно-транспортното произшествие: Водачът
е управлявал л.а. БМВ по платното за движение на път ІІІ-375 К.-Пловдив в
посока от запад на изток. В един момент водачът е изгубил контрол над
автомобила и така той е напуснал платното за движение отдясно, след което
се е ударил в дърво. След удара лекия автомобил се е установил на мястото и
в положението, отразени в протокола за оглед.
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена
именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установява
частично от обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия съдебен
състав, от показанията на свидетелите Т.Б., Г.И., С.И., М.Б., С.В., В.В., А.В.,
Н.В., П.И., П.Г., дадени пред настоящия съдебен състав при условията на
устност и непосредственост, от приобщените при условията на чл. 281, ал.5
вр. с ал.1,т.5 от НПК показания на свидетелите В.В., М.К. и А.К. от
досъдебното производство; отчасти от показанията на свидетелите Г.Н., Н.Л.;
от показанията на свидетелите В Н., К.Н., Б.В., А.Р., К.К., М.Т., С.М., А.Т.,
Д.Б. /за обстоятелствата, по които съдът констатира противоречие – от
приобщените по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на
свидетеля от ДП/, на свид. А.А., на свид. А.С., а по обстоятелствата, по които
съдът констатира противоречие – дадените от свидетеля С. показания в хода
на досъдебното производство, на свид. Т.П., а по обстоятелствата, по които
съдът констатира противоречие в показанията на свидетеля – от дадените от
него показания в хода на досъдебното производство, приобщени по
съответния процесуален ред, частично от показанията на свид. Й.В., от
показанията на свид. И.Д., на Д.П., В.К., Й. А., частично от показанията на
свид. И.Ю., на свид. М.Л. / по обстоятелствата, по които съдът констатира
противоречие - дадените в хода на досъдебното производство/, от
показанията на свид. П.В., а по обстоятелствата, по които съдът констатира
противоречие в показанията на този свидетел – от протокола му за разпит от
досъдебното производство в приобщените части. По-долу в мотивите съдът
ще коментира по кои обстоятелства кредитира показанията на всеки от
свидетелите.
Приобщените по делото веществени доказателства, писмени
доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства подкрепят
така възприетата от съда фактология – това са прочетените и приобщени по
реда на чл. 283 от НПК от досъдебното производство – от том 1 – протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към същия /л.3-25/, талон за
изследване /л.81/, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /л.86/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 115/,
справка съдимост на подсъдимия /л.117/, фиш за спешна медицинска помощ
9

/л.114/, протокол за доброволно предаване /л.126/, справка за
нарушител/водач /л.127/, писмо от Дирекция Национална система 112, РЦ
Кърджали /л.133/ с компакт диск, който се открива на л.156 в том 2 от ДП,
препис –извлечение от актове за смърт и от удостоверение за наследници
/л.136-139/, писмо от Национален институт по метеорология и хидрология,
Филиал Пловдив /л.140/, писмо от Областно пътно управление Пловдив с
приложена схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка
/л.143-144/, приемо-предавателен протокол /л.152а/, данни за МПС /л.154/,
справка в централна база КАТ /л.155/; от том 2 – медицинска документация
/л.2-132/, протокол за доброволно предаване /л.133/, писмо изх.№
1037/25.02.2021г. на ЗАД Далл Бог “Живот и здраве“ АД с документи по
застрахователни полици /л.186 и сл./, характеристична справка /л.251/; от
съдебното следствие – справка съдимост /л.49/, приетите в с.з. на 11.10.2021г.
копия от сигнали, жалби и молби от адв. Н. и частните обвинители до
различни институции, както и отговори и постановления, копие от заповед за
задържане на подсъдимия /л.436/, писмо от Община Родопи с приложени
заверени копия от геодезическо заснемане /л.469/, копия от уверение от
УНСС, от резултати от следването, от 3 бр. трудови договори и допълнително
споразумение, 5 бр. характеристика, препоръка, служебна бележка и
референция –всички те за подсъдимия М., както и характеристика на ученика
от СУ “*****”, гр. С., от диплома за средно образование от ХГ “*****”, гр.
Пловдив /л.827-850/. Изложената фактология се установява и от изготвените
на досъдебното производство експертни заключения по четирите съдебно-
медицински експертизи /том 1, л.61, л.68, л. 75 и л.78 от ДП/, съдебна
химикотоксикологична експертиза /том 1, л. 83 от ДП/ и автотехническата
експертиза /том 1, л. 90 и сл. от ДП/.
Показанията на свидетелите В.В., Н.В., М.К. и А.К. съдът кредитира, но
те не съдържат относима конкретно за настъпилото пътно-транспортно
произшествие информация. Показанията на свид. К.Н. са информативно
значими за делото единствено по обстоятелството, че е разговарял със свид.
Д. по въпроса дали синът му и М. вземат наркотици, потвърдено от самия Д.
пред съда.
Като част от доказателствените материали по делото е бил приобщен
посредством протокол за доброволно предаване от 13.11.2020г. диск,
съдържащ записи от камерите, разположени на бензиностанцията на изхода
на с. К.. За този факт еднопосочно свидетелстват А.Р. и С. М.. Видно, същият
е бил обект на оглед, за което е бил съставен и надлежен протокол /т.1, л.115
от ДП/. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че
видеозаписите, създадени чрез предварително поставени на обществени места
камери, е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения процес с оглед на
способността им да допринесат за разкриване на истината, като при съмнение
автентичността им може да бъде проверявана с всички способи, включително
и по експертен път. В настоящия процес съмнение относно автентичността на
записите не възникна. Действително установи се, че вещественото
10

доказателство - диск със записите от камерите на бензиностанцията - е с
разрушена цялост, което би препятствало евентуалната му проверка, в случай
на необходимост от такава. Изготвеният обаче протокол за оглед на същия в
хода на досъдебното производство е годно писмено доказателство, тъй като e
извършен при спазване на изискванията на чл. 129 от НПК. Поради това е
годно доказателство както за извършеното действие, така и за отразените в
него обстоятелства, съобразно чл. 131 от НПК /в частност за време на спиране
и последващо потегляне на автомобила, лицата, които са слезли на
бензиностанцията/. Останалите протоколи от извършени процесуални
действия, съдът също намира за съставени съобразно правилата на НПК.
Не следва обаче да се цени като годен доказателствен материал
приобщения в хода на съдебното следствие диск, изпратен с придружително
писмо № УРИ №237200-13474/28.10.2021г. /л.416-417 от НОХД/. Според
отбелязването в придружителното писмо, същият представлявал презапис от
предадния доброволно от свид. Р. запис от камерите на бензиностанцията.
Няма данни така изпратеният на съда диск със записи да е бил изготвен при
условията и със средствата, предвидени от НПК, нито би могла да бъде
проверена автентичността на записа и съпоставен с приобщеното на
досъдебното производство веществено доказателствено средство /като посочи
се от прокурора, че още преди внасяне на делото в съда, е била
компрометирана целостта му, а от друга страна свид. Р. заяви, че записите от
охранителните камери се съхраняват за срок от 14 дни, което препятства
евентуална проверка и въпросът по неговата достоверност не може да бъде
решен в положителен смисъл/. При липсата на ясни доказателства
изпратеният на съда диск със записи да е бил изготвен при условията и със
средствата, предвидени от НПК, съдът го изключи от доказателствената
съвкупност при формиране на изводите си по релевантните факти.
Времето и мястото на настъпване на пътно-транспортното
произшествие не са спорни и същите несъмнено се установяват както от
съставения протокол за оглед на местопроизшествието, така и от
еднопосочните гласни доказателства в тази насока. Несъмнено се установява
както от справката от НИМХ-Филиал Пловдив, така и от показанията на
свидетелите, пътували в онзи момент по същия пътен участък – С., Б., А. и А.,
от обясненията на самия М., а така и от показанията на полицейските
служители Т. и Ю. и на пострадалия Л., че времето е било ясно, а пътната
настилка в конкретния пътен участък – асфалтов, прав и без неравности.
Според настоящия съдебен състав категорично се доказва и че именно
подсъдимият е управлявал лекия автомобил “БМВ”, с който младежите са
катастрофирали. Самият М. в обясненията си признава това обстоятелство.
Кореспондират му и показанията на пострадалите Н. и Л., както и на
притеклите се на помощ непосредствено след катастрофата свидетели Б. и А.
и на полицейските служители Т. и Ю., пред които лица М. е заявил този факт.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Л. и Н. за
11

спиране на автомобила на бензиностанцията на с. К. за кратък престой
кореспондират с твърденията на свидетелите М. и Р., които са възприели тези
обстоятелства от изгледаните от тях записи от охранителните камери на
търговския обект, а така и от протокола за оглед на веществено доказателство
/на приобщения в хода на досъдебното производство компакт диск/,
предоставен от свид. Р. за нуждите на воденото разследване. Показанията на
двамата пострадали Н. и Л. кореспондират помежду си и с обясненията на
подсъдимия и относно местоположението на лицата в автомобила след
потеглянето им от бензиностанцията.
По изложените дотук като безспорно установени обстоятелства, съдът
намира, че посочените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви,
кореспондират си и поради това следва да се даде вяра на същите по
посочените обстоятелства. Доколкото няма съществени противоречия в
показанията на свидетелите Н. и Л. и обясненията на подсъдимия досежно
повода да предприемат пътуване до гр. Пловдив в следобедните часове на
11.11.2020г., съдът намира, че следва да кредитира същите и в тази част.
По останалите релевантни обстоятелства обаче, съдът намира, че
събраните доказателства не са с еднакво информативно съдържание.
Процесуалните представители на частното обвинение изразиха съмнение в
обясненията на подсъдимия М., че В. В. подритвал седалката му, докато той
шофирал /л. 859-гръб/. Съдът не счита, че са налице доказателства, които да
опровергават заявеното от подсъдимия относно поведението на пътниците
непосредствено преди катастрофата. Вярно е, че единствените свидетели,
които биха могли с категоричност да заявят какво точно се е случило в
автомобила непосредствено преди ПТП, са оцелелите двама пасажери –
свидетелите Л. и Н., но техните показания в тази насока не с достатъчно
информативно съдържание. Свид. Н. заявява, че няма спомен за събитията, от
момента, в който колата е потеглила от бензиностанцията, а свид. Л. посочва,
че детайлите му убягват, тъй като вниманието му било ангажирано с
мобилния телефон. Последният е възприел смях в купето на автомобила, като
изявлението му, че не е разбрал някой да е ритал седалката на водача, не
опровергава обясненията на М.. Защото свид. Л. сам посочва, че не е обръщал
внимание на случващото се между пътниците, улисан в мобилния си телефон,
а едва след загубата на устойчивост на автомобила се е съсредоточил в
случващото се в колата, като е погледнал километража. Съдът кредитира
обясненията на М. касателно поведението на пътника В. В., тъй като същите
не остават изолирани, като намират косвено подкрепа и в показанията на
свидетелите Т., Ю. и Б. /последният е бил сред първите, спрели да помагат за
изваждането на лицата/. Според заявеното и от тримата, непосредствено след
катастрофата М. изтъкнал пред тях като причина да изгуби контрол над
автомобила именно обръщането му назад, тъй като някой му „ритал“
седалката. Тези свидетели съдът намери за обективни, а показанията им в
тази част за достоверно пресъздаващи споделени им обстоятелства, като
напълно си кореспондират. Аналогични твърдения е изложил подсъдимият и
12

пред свидетелите П.В., Т.П. и Й.В. след катастрофата /на свид. П.
приобщените в тази част показания от ДП, тъй като се подкрепят и от
посочените свидетели, а и са депозирани в период, по-близък до събитията/.
Макар всички те да пресъздават заявени им от подсъдимия обстоятелства,
фактът, че още в първите минути след катастрофата М. е заявил именно
отклоняване на вниманието си от пътното платно, като се обърнал назад, за да
„потупа“ с ръка В., според настоящия състав дава основание обясненията му
в тази част да не бъдат отхвърлени като неверни.
В частта, в която подсъдимият твърди, че не се е обръщал назад към
пострадалия В. В., а го погледнал в огледалото за обратно виждане /л. 859-
гръб/, обясненията му категорично се опровергават от показанията на свид. Б.
и полицейските служители, така и на свид. П., които без да се познават
помежду си, независимо един от друг разказват, че М. им обяснил, че се бил
„обърнал“. Ето защо, в тази част съдът намери обясненията на М. за неверни,
като опит да оправдае поведението си.
Пред съда свид. Д.П. сочи, че в последствие Н.Л. бил отрекъл някой да
е ритал седалката на П.М.. Свид. Г.И. сочи същото обстоятелство да е
потвърдено пред нея и от С.В.. Тези свидетелки обаче не са първичен
източник на информацията, пресъздават опосредено предадени обстоятелства,
поради това не може с изискуемата от закона несъмненост съдът да приеме за
доказано твърдението, че никой не е ритал седалката на водача. Още повече
на фона на показанията на самия Л., който заяви пред съдебния състав – “Не
съм разбрал някой да е ритал седалката” /л.350-гръб/, както и предвид
показанията на Ю., Т. и Б. за разказаното им от М.. Това обаче не хвърля
съмнение в становището на състава за добросъвестност в показанията на
двете свидетелки, като съдът отчита, че част от показанията им не почиват на
преки впечатления, а на преразказани им от други лица обстоятелства, за
истинността на които свидетелките не могат да гарантират.
В допълнение, следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията
на свид. С.В. за това говорил ли е с него изобщо свид. Л. за катастрофата.
Защото те се опровергават от показанията на свид. Б.В. /л. 350-гръб от НОХД/
и Н.Л. /л. 344 от НОХД/.
Отклонение посоката на движение на автомобила наляво по платното за
движение и опитът на подсъдимия след това да овладее управлението, като
позиционира същия в лентата за движение с въртене на волана наляво-
надясно, се установява от показанията на свид. Л., а отчасти и от лаконичните
в тази част обяснения на самия М.. Посочените гласни доказателствени
средства в тази им част намират доказателствена опора и в становището на
вещото лице М., изразено в съдебната зала при изслушване на експертното му
заключение, поради което в тази част се кредитират. Опровергава се от
експертизата твърдението на подсъдимия, че е натиснал спирачки, като и
огледният протокол не установява следи от употребата на такива на платното
за движение. Наистина вещото лице заяви, че е възможно да не бъдат
13

оставени спирачни следи, ако употребата им не е била интензивна, но в
случая обясненията на М. се опровергават категорично и от заявеното от
свидетелите Й.В., П.В. и Т.П., пред които подсъдимият, описвайки как е
настъпило ПТП, не е посочил да е активирал спирачната система на
автомобила. Показанията на свидетелите в тази част, освен кореспондиращи
помежду си, намират опора и в експертното заключение на автотехническата
експертиза, поради което съдът прие да им се довери.
Обясненията на подс. М. и показанията на свид. Л. относно това, че
автомобилът е бил с поставена резервна гума, си кореспондират, като съдът
не намери основание да бъдат поставени под съмнение. Автотехническата
експертиза обаче категорично отхвърля като причина за настъпване на пътно-
транспортното произшествие неизправност на автомобила, като вещото лице
изрично уточни в съдебната зала, че огледът на автомобила не е установил
несъответствие на гумите.
Съдът намира експертното заключение по приетата автотехническа
експертиза за обективно, изготвено с необходимите опит и квалификация от
вещото лице, поради което и го кредитира изцяло. Експертното заключение
опровергава категорично заявената от подсъдимия скорост, с която твърди да
се е движил непосредствено преди да изгуби контрол над управлението на
автомобила. Като съдът счита, че с посочването от М. на по-ниска скорост от
изчислените от вещото лице 98 км.ч., подсъдимият се опитва да облекчи
положението си. В тази връзка не се споделя възражението на защитата за
неправилно изчисление на скоростта. Видно от аналитичната част на
експертизата, вещото лице М. е използвал формула, в която като елемент е
включена и еквивалентата скорост при удар в неподвижна преграда /дървото/,
определена от няколко зависимости, сред които коефициент на коравина при
удар, който характеризира еластичността на конструкцията, определен според
базата на автомобила и коефициент на коравина на удар, който характеризира
линейното нарастване, също определен според базата на автомобила, както и
обективните находки – констатираните деформации от извършения оглед на
автомобила от вещото лице, а така и данните от огледния протокол. С други
думи, сред коефициентите на използваната от вещото лице формула, от
съществено значение са били деформациите по автомобила, както и
зададените от производителя характеристики на конкретния модел съобразно
техническия паспорт на превозното средство /виж т.1, л. 154, 155 от ДП/. Като
вещото лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание бе
категоричен, че при извършения от него оглед на автомобила за целите на
възложената му задача, не е констатирал значителни участъци от корозия по
автомобила, които да налагат промяна в коефициентите при формулата за
изчисление на скоростта. От друга страна, вещото лице М. изрично посочи, че
при използваната от него методика за изчисление на скоростта възможните
отклонения при евентуална погрешност на изчисленията биха показали по-
висока скорост, а не по-ниска. Т.е. изчислената скорост на движение на
автомобила не е произволна, а почива на обективни находки по делото.
14

Заключението на вещото лице за скоростта на движение на автомобила преди
удара кореспондира и с показанията на очевидеца Н.Л., дадени пред
настоящия съдебен състав, който посочва, че усещайки нестабилност на
автомобила, погледнал километража и видял, че скоростта е между 90 и 100
км.ч. Доколкото в тази част показанията му не остават изолирани, а намират
доказателствена опора в експертното заключение, съдът ги кредитира.
Съдът подходи внимателно към показанията на свид. Л. поради
заявените от него приятелски отношения с подсъдимия, а така и поради
констатираното противоречие с показанията на свид. К. касателно това
споделял ли е Л. с него скоростта на движение на автомобила непосредствено
преди удара. Проведената очна ставка за изясняване на това обстоятелство не
изглади противоречието помежду им. Но досежно скоростта на движение на
превозното средство, показанията на К., а така и на свид. Б. в тази част, са
производни, не почиват на преки техни възприятия, поради което не се
приеха като меродавни от съда за това с каква скорост е управлявал
подсъдимият непосредствено преди катастрофата. Сочената от Л. скорост на
автомобила, освен намерила експертно потвърждение, се подкрепя и от
показанията на свид. Д.П. /л.449-гръб/, която сочи, че Н. разказал, че видял
стрелката на скоростомера “на 100 км.ч.”. Т.е. скорост, максимално
доближаваща се до показанията на свид. Л. и установената от вещото лице
М.. Това не води до отхвърляне на показанията на свид. К. и Б. изначало като
неверни, защото същите са добросъвестно депозирани, а по отношение на
скоростта на движение на автомобила нито един от двамата /както и свид. И./
са преки очевидци, а единствено пресъздават пред съда споделени им от
други лица обстоятелства.
Съдът не споделя възражението на защитата на подсъдимия и че не е
доказано подсъдимият да е управлявал автомобила след употребата на
наркотично вещество – в случая тетрахидроканабинол. Няма спор, че тестът с
техническо средство – Дръг чек непосредствено след катастрофата не е отчел
положителен резултат за наркотици. В настоящия казус резултатът от
полевото изследване с техническото средство не може да се цени като
доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а е
меродавен резултатът от химико-токсикологичното изследване, на който се е
позовал и прокурорът в обвинителния акт. Несъмнено химическият анализ на
проба от кръвта на лицето е по-точният и научно обоснован метод за
установяване на това обстоятелство, доколкото се основава на точни
лабораторни анализи.
Не се открива причина, която да постави под съмнение екзактното
спазване на изискванията при вземане на кръвните проби и пробата от урина
от подсъдимия – станало е в посочено в Наредба №1/2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /по-нататък само Наредбата/ лечебно
заведение, от посочено в чл. 12 от Наредбата медицинско лице. Съставен е
протокол съобразно чл. 14, ал.2 от Наредбата, подписан и от П.М.. Няма също
15

така и данни за допуснати нарушения при пренасянето на пробите и
предаването им за химически анализ, видно и от съставения за това действие
протокол, приложен след експертизата. Самата експертиза е била назначена с
постановление на разследващ полицай, като конкретните вещи лица са били
определени от ръководителя на структурата, в която е възложено изготвяне на
изследването и отговарят на изискванията на чл. 24, ал.1 от Наредбата.
В пробите от кръв, взети от подсъдимия, вещите лица са установили
9
съдържание на карбокси-Δ-ТНС, което доказва употреба от страна на
подсъдимия на наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се в
марихуана, в канабис и др., съобразно изискването на чл. 23, ал.1 от
Наредбата.
Следващият съществен момент касае възражението на защитата, че
няма доказателства подсъдимият да е употребил наркотичното вещество
преди настъпване на пътно-транспортното произшествие. В тази насока
подсъдимият в дадените от него обяснения отрече да е употребявал както в
предходния ден, така и в деня на катастрофата до настъпването й марихуана
или друго наркотично вещество. Подсъдимият обясни, че същият пушил
цигара след катастрофата, без да знае какво съдържа. Това обяснение съдът
отчете като неуспешен опит да се внесе съмнение по факта на съзнателна
употреба на наркотично вещество от подсъдимия и като защитна теза, тъй
като от една страна самият М. сочи, че не случаен човек, а именно някой от
пристигналите на място полицаи му бил дал цигарата. Освен това
становището на двете вещи лица от химико-токсикологичната експертиза е,
че установеното от тях наркотично вещество тетрахидроканабинол е било
употребено в срок, по-голям от 24 часа преди да бъде взета пробата от кръв.
А според съставения протокол /т.1, л. 86 от ДП/ пробите са взети в период по-
малък от 24 часа преди настъпване на ПТП - в 14,35 часа на 12.11.2020г.,
докато ПТП е настъпило предходния ден малко след 15,30 часа според
отразените обаждания в справката от НС 112.
Експертите не изключиха възможността наркотичното вещество да е
било прието и няколко часа преди вземане на пробите, но в минимално
количество, като дадоха пример с едно всмукване от цигара, съдържаща
наркотичното вещество. Последно изложената хипотеза съдът изключи,
поради факта, че преди вземане на пробите подсъдимият е бил задържан в
арестно помещение, където обективно е препятствана тази възможност.
Изключи се от съда и тезата наркотичното вещество да е било прието
след освобождаване на лицето от ареста. Това е било обективно невъзможно,
тъй като подсъдимият М. е бил освободен от ареста на 03 РУ МВР Пловдив в
13,40 часа на 12.11.2020г. /Заповедта за задържане е на л. 346, том 2 от
НОХД/, и до момента, в който е дал пробите за изследване в лечебното
заведение /в 14,35ч./, е бил придружаван непрестанно от свид. Ю., който го е
транспортирал със служебен автомобил /посочен е изрично като
придружаващо лице в протокола за медицинско изследване и вземане на
16

биологични проби/. Освен това и двете вещи лица категорично изключиха
подобна възможност, тъй като тогава веществото не би се отделило и в
урината на подсъдимия. Същевременно видно от тяхното заключение и в
изследваната проба от урина е било констатирано наличието на същото
наркотично вещество. Показанията на свид. Ю., че е придружил подсъдимия
след ареста, съдът намери за правдиви, като същите намират подкрепа и в
съставените за отделните действия писмени доказателства, цитирани малко
по-рано - заповед за задържане и протокола за медицинско изследване.
Експертното заключение не е пряк и самостоятелен източник на
доказателствени факти, но е способ за доказване, с който може да се провери
съществуването на факти от действителността, установени с други
доказателствени средства, както и въз основа на него да се създадат условия
за приобщаване на други доказателствени източници. Така приетото от съда
за компетентно изготвено и с нужните научни познания експертно изследване
на химико-токсикологичната експертиза допринася за изясняване и проверка
на факта, сочен от част от свидетелите - че предходната вечер подсъдимият е
бил видян да пуши цигара с марихуана в компанията на свид. Н.. Вещите лица
М. и Г. обосновано и обстойно обясниха при защита на експертното си
мнение, че изхождайки от извършените от тях изследвания и от относими
фактори, като начин на употреба, състояние на личността, установеното от
тях наркотично вещество тетрахидроканабинол е било употребено в срок, по-
голям от 24 часа преди да бъде взета пробата от кръв, което становище се
споделя от настоящия съдебен състав. То напълно кореспондира с
показанията на свид. Д., П., Т.Б., Г.И., С.И., В.В. и С.В. за това, че други лица
/М.Л., а свид. Д. посочва да знае от починалия Т.Б./ били видели предходната
вечер М. да пуши марихуана заедно с Г.Н.. Вярно е, че показанията им са
производни по факта на употребата на наркотично вещество от подсъдимия
предходната вечер, но са напълно еднопосочни в заявеното и няма основание
да бъдат поставени под съмнение, тъй като и експертното заключение
категорично ги потвърждава.
В тази връзка съдът не даде вяра на показанията на свид. Л. пред съда
относно това видял ли се е с подсъдимия и Н. пред Културния дом в града
предходната вечер, а на заявеното от него на досъдебното производство
/приобщени по съответния процесуален ред/. Именно по-ранните му
твърдения съвпадат напълно като хронология с показанията на посочените
по-горе свидетели, като наред с това същите са депозирани в момент, когато
несъмнено спомените на свидетеля са били по-близо до пресъздавания
период, поради което се приеха за достоверни. Освен това свидетелите –
роднини на починалите момчета и свид. П. няма откъде да знаят за тази
среща, освен ако не им е било заявено именно от Л., като всеки един от тях
обяснява, че това им е станало известно в дните около погребението на
починалите момчета. Новината за отрицателния тест за употребата на
наркотици на М., направен от полицейските служители на мястото на
катастрофата, е бил и основна тема на разговорите, водени от събралите се
17

роднини и приятели преди погребението на момчетата. Именно това е била и
причината свид. Д. да посети на следващия ден районното управление в гр.
С., за което свидетелстват Ю. и Т..
Свид. Н. отрича предходната вечер да е посещавал Културния дом в гр.
С., както той или подсъдимият да употребява марихуана. Тези му показанията
съдът не кредитира, защото ги намери за опит на свидетеля да оневини
собственото си поведение. Досежно това, че са се намирали на това място,
показанията му се оборват от кредитираните от съда твърдения на свид. Л. от
досъдебното производство, както и от коментираните в предходните два
абзаца показания на роднините и приятели на двете починали момчета.
Съдът намира всяка една от изготвените на досъдебното производство
съдебно-медицински експертизи за изготвени обективно, компетентно, от
специалисти с познания в съответната област, поради което и ги кредитира.
Съдебно-медицинските експертизи на труп установяват констатираните
при аутопсията на Т. Т. Б. и на В. В. В. увреждания. Според експерта
причината за смъртта на Т. Т. Б. е остра кръвозагуба в следствие на
разкъсване на гръдната аорта, за което сочи наличието на 2400 мл. кръв в
гръдната кухина, общата бледост на вътрешните органи, слабоизразените
трупни петна. В съдебно-медицинската експертиза на труп на В. В. В.,
експертът е заключил, че причина за смъртта на В. В. е съчетана тежка гръдна
и коремна травма с развитие на травматичен шок, което било видно от
установените при аутопсията находки и микроскопското изследване на
органите. И според двете експертни заключения всички описани травматични
увреждания по телата на двете момчета са били причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или тангенциалното му действие и
са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на 11.11.2020г. пътно-
транспортно произшествие и настъпилата смърт на двамата. Приложените
препис – извлечения от актове за смърт на двете момчета и показанията на
техните родственици посочват кога е настъпила смъртта и на двамата.
Наранявания по пострадалите Н.Л. и Г.Н. биват установени
посредством показанията на двамата пострадали, на техните родители, в
които части съдът кредитра като намерили своето потвърждение не само в
приобщената по делото медицинска документация, а така и по експертен път.
Изслушана в съдебна зала, експертът д-р Н. е категорична, че причинените на
пострадалия Н.Л. травматични увреждания - счупване с разместване на
тялото на дясната раменна кост с увреждане на лъчевия нерв, разкъсно-
контузна рана на горния клепач на лявото око, са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са били причинени
при станалото ПТП, с което са в пряка причинно-следствена връзка. Според
експерта счупването на раменната кост на Л. причинява трайно затруднение
движенията на десен горен крайник за около 3-5 месеца, а останалите
увреждания причиняват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
18

Заключението на експерта, изготвил СМЕ на пострадалия Н., е, че му е
била причинена контузия на главата и гръдния кош със счупване на две ребра
вдясно и контузия на десния бял дроб, които са в резултат на удари с или
върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са били причинени
при стиналото ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Същите според
експерта съставляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
По-горе съдът посочи, че намира показанията на свид. Ю. за
добросъвестно депозирани и кредитируеми. Единственото изключение са
твърденията на същия за местонахождението на пътувалите в автомобила
момчета при пристигането на полицейските служители. Защото в тази част
показанията на свидетеля драстично се разминават както с обясненията на
подсъдимия, така и на колегата му Т., с когото съвместно са пристигнали, на
свидетелите Б. и А., които съдът вече посочи, че намира за незаинтересовани
и отразяващи обективно случилите се обстоятелства, на които са станали
свидетели. Те са пристигнали на местопроизшествието буквално секунди след
катастрофата и веднага са се включили наред с други лица, някои от които
неустановени до този момент, да помагат в изваждането на момчетата. В
показанията на свидетелите Б. и А. също така се сочи, че подсъдимият е взел
активно участие в изваждането на пасажерите от автомобила, в каквато
насока и последният даде обяснения. Тъй като обясненията му досежно
посочените обстоятелства не остават изолирани, а напротив – получават
пълно потвърждение в лицето на незаинтересуваните от изхода на делото
свидетели Б. и А., съдът кредитира същите.
Внимание заслужават и няколко детайли извън съставомерните
обстоятелства, които имат според съда отношение към характеристиката на
подсъдимия като водач на моторно превозно средство и следва да бъдат
обсъдени с оглед доводите на страните за отношението му към стореното. На
първо място - съдът не намира за безспорно доказано обстоятелството
подсъдимият да е управлявал автомобил на 12.11.2020г. В обясненията си
последният отрича това обстоятелство, а и от показанията на свидетелите С.,
В. и В. /на последния приобщените в тази част показания от ДП на основание
чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/ не се установява с категоричност
противното. Показанията на свид. П.В. по това обстоятелство от досъдебното
производство, приобщени на посоченото основание, настоящият съдебен
състав намери за достоверни, тъй като от една страна са в унисон с
твърденията на останалите лица, пътували в автомобила му, а от друга –
депозирани много по-близо до времето на събитието, за което свидетелства.
Наистина в показанията на свидетелите К., Т.Б. и Г.И. се посочва, че В. е
споделил с тях, че е възприел подсъдимият да управлява автомобила на майка
му, но следва да се посочи, че показанията на тези свидетели не се базират на
техни лични възприятия по това обстоятелство, а се сочи да им е преразказано
от свид. В.. Това не поставя под съмнение истинността на твърдението им, че
са разговаряли с В. на тази тема, но както се посочи – същите не са първичен
19

източник на тази информация, за да се приеме за несъмнено установено това
обстоятелство, още повече с оглед съдържанието на показанията на
пътувалите в автомобила с В. лица.
Не така стои въпросът с твърдението на свидетелите Б., И. и Д., които
сочат лично да са възприели подсъдимият да управлява автомобил няколко
дни след пътно-транспортното произшествие в гр. С.. Тук гласните
доказателства са първични, произхождат от лица, които са непосредствени
очевидци на този факт, не бяха опровергани и са в пълен синхрон помежду
си, поради което съдът прие да им се довери напълно.
Също така съдът намери за доказано и че подсъдимият преди
инкриминираната дата е участвал в състезание с друг автомобил в гр.
Пловдив, което той е уговорил. Релевантни в случая са твърденията на
преките очевидци – свид. К. и Т., които са детайлни и в унисон помежду си,
поради което съдът им се довери. Единствено по обстоятелството от коя
страна се е намирал другия автомобил на светофара, докато подсъдимият е
уговарял тази надпревара, свид. Т. изрази несигурност, което предвид
изминалия период от време не внася съмнение в истинността на заявеното от
нея. И двамата свидетели са категорични, че именно подсъдимият е уговорил
надпреварата с другия автомобил, след което и е участвал в нея, което
опровергава показанията на свид. В., че хем К. комуникирал с другия водач, а
същевременно състезание не било реализирано. Твърденията на свид. В. са
крайно несъстоятелни, тъй като едва ли подсъдимият би участвал в подобна
надпревара против собственото си желание, а и нелогично е свидетелят да
помни в детайли именно тази случка, като същевременно твърди, че нищо не
се било случило /така свидетелят е обстоятелствен от коя страна бил спрял
другият автомобил, къде точно са се намирали в гр. Пловдив, кой и по какъв
начин бил уговорил т.нар. „гонка“, била ли е осъществена/. За да отхвърли
като неверни показанията на В. в тази част, съдът отчете и близките
приятелски отношения между него и подсъдимия, като оценя тези му
показания като явно желание да представи приятеля си в благоприятна
светлина.
Що се касае до показанията на свидетелите П.И., С.И. и П.Г., същите
подкрепят изцяло заявеното от свидетелите Т.Б., Г.И. и С.В. за водените
разговори и присъствалите лица в дома на свидетелките преди погребението
на момчетата. Няма основание съдът да не им се довери, тъй като, както се
посочи, кореспондират с разказаното от техните родственици. Няма
основание да не бъдат кредитирани и показанията на свид. В.В. и А.В., като
същите нямат преки впечатления за релевантните за произшествието
обстоятелства. Показанията им за отвеждането на пострадалия В. В. в
болнично заведение и последвалата хирургична интервенция се подкрепят от
изготвената СМЕ на В. и приложена медицинска документация.
Показанията на свид. Д. М. са показателни за добрата характеристика на
подсъдимия като служител и неговата трудова ангажираност, като се
20

подкрепят от ангажираните от защитата копия от трудови договори и съдът
прие за кредитируеми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си
подсъдимият П. З. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, пр.2, б.”а”, пр.2 и б.”б”, предл.1,
вр. ал.1, б.”б”, предл.2 и б.”в” вр. с чл. 342, ал.1, предл.3 от НК, тъй като на
11.11.2020г. на път ІІІ-375, км. 29+500 – П. Пловдив, при управление на МПС
- лек автомобил марка БМВ с рег.№ ***** е нарушил правилата за движение -
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП и с това по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Т. Т. Б., ЕГН
********** и В. В. В., ЕГН ********** и е причинил средна телесна повреда
на едно лице, а именно на Н. Л. Л., ЕГН **********, изразяваща се в
счупване с разместване на тялото на дясна раменна кост с увреждане на
лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен
крайник за около 3-5 месеца, като деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества- тетрахидроканабинол /марихуана, канабис/ и от него е
настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на едно
лице.
С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав, визиран по-горе, като
разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата препраща към
съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие. Подсъдимият е управлявал автомобила
извън населено място със скорост от около 98 км.ч., като и при тази скорост
обаче е било във възможностите му да избегне произшествието, ако не бе
изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство. Т.е.
подсъдимият, макар да е допуснал нарушение на режима на скоростта, то това
нарушение не се намира в причинна връзка с причинения престъпен резултат.
В конкретния случай доказателствата установяват, че единствено неспазване
нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат, като неупражняването на постоянен контрол върху управляваното
моторно превозно средство е самостоятелно нарушение. Отклоняването на
вниманието му с обръщане назад, т.е. прекъсване на постоянен зрителен
контрол над пътната обстановка с управлението на волана само с едната
ръка, е причината за отклоняване траекторията на движение на автомобила и
последвалата загуба на напречната устойчивост при опитите на подсъдимия
да овладее движението на същия. В тази връзка следва да се коментира, че
според съдебната практика, когато загубата на контрол е в резултат на
допуснато нарушение на скоростта, извършеното нарушение би било такова
по чл. 20, ал.2 или по чл. 21 от ЗДвП, които обаче биха изключили
приложението на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Но тъй като в конкретния случай
21

отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила не се дължи
на нарушение на режима на скоростта, то и нарушаването на чл. 20, ал.1 от
ЗДвП изключва приложението на чл. 20, ал.2 и на чл. 21 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 20, ал.1 от ЗДвП е самостоятелно нарушение на
правилата за движение и в този случай водачът на МПС проявява
непредпазливост поради субективни външни и вътрешни фактори, които
водят до разсейване на вниманието, липса на концентрация върху
осъществяваната дейност или неадекватни действия с органите на управление
на превозното средство. Това нарушение обаче поначало няма връзка с
режима на скоростта. Също така е вярно, че подсъдимият е бил разсейван при
управление на автомобила, като седалката му е била подритвана. Известна е
съдебна практика, според която опасността за движението може да бъде
създадена и от поведението на превозваните пътници. Появата на белези от
пътник в МПС, които характеризират неправилното му отношение към
безопасността на движението, съставляват възникване на опасност за
движението, с която водачът е длъжен незабавно да се справи и ако не
предприеме своевременно предписаните му от закона мерки за безопасност на
движението, при настъпване на общественоопасните последици той следва да
понесе отговорност като нарушител на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Случаят обаче не
е такъв, защото не поведението на някой от пасажерите е довело пряко до
отклоняване вниманието на водача от пътната обстановка, а поведението на
последния - тъй като се е завъртял назад, изгубвайки задължителния
постоянен зрителен контрол над пътната обстановка, за да „тупне“ с едната си
ръка пострадалия В. по крака. При последвалото му обръщане напред, той е
възприел вече отклонението на автомобила наляво, опитвайки се да върне
същия в рамките на неговата лента за движение с навиване на волана наляво-
надясно, което е довело до загуба на устойчивост на автомобила. Опитът на
подсъдимия да възвърне контрол над автомобила е бил неуспешен и в крайна
сметка се е стигнало до излизане на автомобила извън пътното платно,
последвал удар в дървото и описаното в автотехническата експертиза
движение на автомобила до неговото позициониране в положението, в което е
установен при извършения в последствие оглед на местопроизшествието.
Контролът, който има предвид чл. 20, ал.1 от ЗДвП, отдавна е изяснен в
по-старата практика на ВС, като е прието, че фактически става въпрос за
владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение и то
обхваща всички действия на водача, които засягат не само техническото
състояние на пътното превозно средство и показанията на неговите уреди, но
и положението на превозното средство спрямо пътя или терена /виж Решение
№1234/76г. 3 н.о., Решение №164/88г., 3 н.о./
Предвид така установеното, съдът не счита, че в конкретния случай
водачът М. е нарушил и вменената му норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както се посочи, не е причина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП пък предвижда общи правила за поведение на водачите на МПС,
22

поради което приложението на специалната норма в случая – тази на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП игнорира приложението на общата такава. Поради това съдът
постанови оправдателен диспозитив по обвинението да е настъпил
престъпният резултат включително и поради допуснати от подсъдимия
нарушения на нормите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Същевременно доказа се безспорно, че подсъдимият е управлявал
автомобила след употребата на наркотично вещество- тетрахидроканабинол,
което съставлява и нарушение на забраната на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. За
съставомерността на деянието по тази хипотеза на чл. 343, ал.3 от НК не
поставя изискване лицето и да е управлявало под въздействие на
наркотичното вещество, като достатъчно е да е установено, че е употребило
наркотично вещество или техни аналози и е предприело управлението на
моторно превозно средство след това.
Престъплението е резултатно, същото е довършено с настъпването на
вредните последици – настъпилата смърт на повече от едно лице - на Т. Т. Б.
и на В. В. В.. Едновременно е причинена средна телесна повреда на Н. Л. Л..
Резултатът определя и квалификацията на престъплението по чл. 343, ал.4 и
ал.3 от НК, като е причинил смъртта на повече от едно лице – на две лица и
едновременно средна телесна повреда на едно лице.
Настъпилата смърт на пострадалия Т.Б. и няколко часа по-късно същия
ден – смъртта и на пострадалия В. В., както и причинените увреди по
пострадалия Н.Л., са в пряка причинно-следствена връзка с причиненото
пътно-транспортно произшествие.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият е действал при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, като не е предвиждал и не е искал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди и предотврати. Тази възможност се преценява не общо, а
конкретно за случая, което пък зависи, както от обективните условия на
извършване на деянието, така и от индивидуалните особености на личността
на дееца. Отклонението от дължимото поведение не се установява да се
дължи на обективни фактори, водачът е могъл да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици и да не ги предизвика.
От страна на адв. К. се възрази, че подсъдимият е имал „самонадеяно
поведение“. Обвинение подсъдимият да е извършил деянието под форма на
вината съзнавана непредпазливост /самонадеяност/ няма, като и
доказателствата не установяват това. Самонадеяността като форма на вината
означава, че подсъдимият е съзнавал настъпването на общественоопасните
последици, но е мислел да ги предотврати по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.2 от
НК. Така събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме,
че подсъдимият е имал предварителни, конкретни представи за възможността
да настъпи ПТП с посочените съставомерни последици, като да е имал
необоснованата увереност и е мислел да ги предотврати.
23

Деянието не представлява и “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от
НК. При случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Но невъзможността за
настъпването на резултат означава, че при стеклите се обстоятелства деецът
нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. А в конкретния случай подсъдимият като
водач сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
противоправния резултат.
Доказа се по делото, че след пътно-транспортното произшествие
водачът М. е помогнал за изваждането от автомобила на пострадалия Г.Н., а
така също е помагал и при изваждането на пострадалите Т.Б. и В. В.. Т.е.
действията му обективно са били насочени към спасяване на живота на
пострадалите и то помощ, която е била необходима за по-леко пострадалия Н.
и за В. В., който е бил в безсъзнание и особено тежко състояние, налагащо
незабавното му транспортиране до болнично заведение. Това
посткриминално поведение на подсъдимия ще бъде отчетено от съда само
при определяне на наказанието, тъй като регламентираната в чл. 343а от НК
намалена отговорност е неприложима при наличие на квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на
наркотично вещество, в каквато хипотеза попада и настоящия казус /виж
Постановление на ПВС № 1/1983г. по н.д. №8/1982г., т.5, б.“б“, Решение №
35/12.05.2021г. на ВКС по н..№ 904/2020г., 3 н.о./.

ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението, по което съдът призна подсъдимия за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години, както и кумулативното наказание – лишаване от права, съобразно
нормата на чл. 343г от НК. За да наложи на подсъдимия справедливо
наказание, съдът прецени от една страна като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за
противообществени прояви, изразеното разкаяние, съдействието, което е
оказал веднага след настъпване на пътно-транспортното произшествие на
пострадалите, като активно е участвал в изваждането им и проявената от него
загриженост, като е измил лицата им с вода. Извън тези обстоятелства
смекчаващи са и събраните доказателства за неговата трудова и учебна
ангажираност, представените положителни за личността му характеристики и
по-леката форма на вина /небрежност/ при извършване на деянието.
Същевременно така посочените обстоятелства не дават основание за
смекчаване на неговата наказателна отговорност по смисъла на чл. 55 от НК,
защото същите не са многобройни такива, нито някое от тях съдът отчита
като изключително, така щото и най-лекото определено наказание да се окаже
несъразмерно тежко. Нито едно от обсъдените смекчаващи обстоятелства не
притежава изискуемата от закона изключителност, извънредност и
24

необичайност. Напротив - чистото съдебно минало, трудова ангажираност,
проявена загриженост към пострадалите, макар да имат съществено значение
при отмерване на наказанието, не следва да се третират като изключително
смекчаващо обстоятелство. Това, че те са правило и обществена норма не ги
лишава от качеството им на смекчаващи обстоятелства, а само изключва
възможността да бъдат третирани като изключителни по смисъла на чл. 55 от
НК. От друга страна, макар немалко на брой, смекчаващите обстоятелства не
обосновават извод и за несъразмерна тежест на най-лекото наказание.
Съдът отчете като отегчаващи обстоятелства причиненият тежък
престъпен резултат. Действително смъртта на двама души и причинена
средна телесна повреда на трети е предвидено като резултат от законодателя в
самата правна рамка на нормата на чл. 343, ал.4 вр. с ал.3 от НК, но не може
да бъде отминат фактът, че се касае до причиняване смъртта на две млади
момчета, причинени са телесни увреждания и на друго лице /свид. Г.Н./ извън
съставомерните последици. При извършване на деянието подсъдимият е
нарушил две норми на Закона за движение по пътищата, които са в причинна
връзка с настъпилия резултат – този по чл. 5, ал.3, т.1 и по чл. 20, ал.1 от
ЗДвП, но така също е управлявал автомобила и със скорост над разрешената
извън населено място, което нарушение /на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/, макар да не
е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък резултат, съдът отчете като
отегчаващо обстоятелство. Справката за нарушители в региона също не
характеризира подсъдимия като примерен водач. В този смисъл заявката на
защитата за незначителна степен на обществена опасност на подсъдимия като
водач на моторно превозно средство не може да бъде споделена, още повече
на фона на показанията на свидетелите Т. и К. за участие на подсъдимия в
нерегламентирана надпревара с автомобили. Неоснователно се поддържа от
част от поверениците обаче, че това налага по-голяма строгост при
определяне на наказанието лишаване от свобода и това е така, тъй като според
настоящия състав предшестващите деянието административни наказания не
следва да се разглеждат изолирано от останалите данни за личността на
подсъдимия.
Що се отнася до това, че подсъдимият е бил видян от свидетелите Т.Б.,
Д. и И. да управлява след катастрофата МПС в гр. С., следва да се посочи, че
към този момент същият не е бил лишен от това право и поведението му в
този момент не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство.
Предвид така изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира,
че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54,
ал.1 от НК, като посочените смекчаващи обстоятелства са с известен превес
над отегчаващите такива и наказанието на подс. М. следва да бъде определено
под предвидения от закона среден размер. Наказание от пет години лишаване
от свобода при преценка на изложените обстоятелства се явява справедлив на
стореното от подсъдимия и степента на обществена опасност на деянието и на
дееца. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода съдът постанови
да стане при първоначален общ режим, съобразно нормата на чл. 57, ал.1,т.3
25

от ЗИНЗС, като от изтърпяване на наказанието бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа –
това е времето от 11.11.2020г. до 12.11.2020г., съобразно приобщената
заповед за задържане, като един ден задържане следва да бъде зачетен за един
ден лишаване от свобода /съобразно чл. 59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НК/.
Лишаването на подсъдимия от право да управлява моторно превозно
средство съдът счете, че следва да е за срок от осем години, съобразно
нормата на чл. 49, ал.2 от НК, което наказание съдът наложи кумулативно с
наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал.1, т.7
от НК. Срокът на наказанието лишаване от права съдът съобрази с данните за
дееца като недисциплиниран водач на моторно превозно средство /според
показанията на К. и Т./, съпостави го и с обстоятелствата около конкретно
извършеното деяние и отразените административни нарушения в справката
му на водач. Последната не характеризира подсъдимия като примерен водач –
в рамките само на година от издаване на свидетелството му за управление на
МПС, той е бил наказан четири пъти за нарушения по ЗДвП. Действително
част от наказателните постановления са за формални нарушения – като това
по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП /да не създава пречки за движението и опасност за
участниците/ и управление на автомобила без пожарогасител, но наред с това
видно е, че М. е бил наказан по административен ред и за неспазване
указанията на светлинните знаци /светофар/, както и за неправилно
изпреварване. Това опровергава тезата на защитата за ниска степен на
опасност на същия като водач на МПС.
С оглед нормата на чл. 59, ал.4 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подс. М. наказание лишаване от право да управлява МПС
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, което
е станало с постановление на ОП Пловдив за временно отнемане - от
17.11.2020 година до влизане на присъдата в сила.
По приобщените по делото веществени доказателства: лек автомобил
марка БМВ с рег.№ ***** съдът постанови да бъде върнат на подс. М., тъй
като съобразно приложената справка от централна база КАТ същият е негова
собственост. Що се отнася до приобщените на досъдебното производство
дискове и флашки, както и приобщените в хода на съдебното дирене, съдът
намери, че същите следва да останат по делото.
По делото има направени разноски, които съобразно постановения
правен резултат, следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия. Това са направените разноски на
досъдебното производство, които са в общ размер на 1373,40 лв. – за
изготвените експертизи /4 бр. СМЕ, СХЕ, АТЕ/, както и направените в хода
на съдебното дирене разноски в общ размер на 246 лева - за явяване и
изслушване на вещите лица. Първите следва да бъдат заплатени от
подсъдимия по сметка на ОД на МВР, а направените съдебни разноски – по
сметка на Окръжен съд Пловдив.
26

От поверениците на конституираните по делото частни обвинители се
претендират разноски, но доказателства за действително сторени такива се
представят единствено за С.В. – в размер на 1000 лева /виж л. 12 от НОХД/,
както и за Г.И., Т.Б., М.Б. и С.И. – за всеки един от тях сумата от по 1500 лева
/ л. 25,30, 33, 37 от НОХД/. Искането за репариране направени по делото
разноски от частните обвинители В.В., А.В., М.К. и А.К. не са съпроводени с
доказателства за извършени разноски, поради което такива не им бяха
присъдени.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

27

Съобщи за изтекли лични данни