№ 16983
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110109213 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Х. Г. А., ЕГН ********** срещу
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК********* отрицателен установителен иск с правно
основание вл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено
по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в
размер на 900 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от
27.07.2011 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа
инстанция и 100 лв. разноски за въззивното производство, за които суми е
издаден изпълнителен лист в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз
основа на влязло в сила на 22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. №
32654/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г.,
постановено по гр.д. № 9896/2013 г. по описа на СГС, II въззивен състав.
Сочи се, че на 04.03.2020 г. процесните вземания са прехвърлени на ответника
с договор за цесия. Въз основа на издадения изпълнителен лист е се релевират
доводи, че е образувано изп. дело № 305/2022 г. при ЧСИ М. К.. Ищецът
обосновава, че не дължи гореизброените суми, поради погасяване на
вземането по давност. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, е постъпил
такъв от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
давността за процесното вземане е прекъсната на 27.03.2018 г., от която дата е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
1
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и съдът е отделил същите като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: че е издаден изпълнителен лист
в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз основа на влязло в сила на
22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. № 32654/2011 г. по описа на СРС, 36
с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 9896/2013
г. по описа на СГС, II въззивен състав за сумата в размер на 900 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа инстанция и 100
лв. разноски за въззивното производство, въз основа на който изп. лист е
образувано изп. дело № 305/2022 г. при ЧСИ М. К., като на 04.03.2020 г.
процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Страните
не спорят, че решението е влязло в сила на 22.01.2016 г., от когато е започнала
да тече петгодишната давност.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
2
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че през март,
април и май 2016 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. На
08.03.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в ДСК ЕАД и на
27.03.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в (ФИРМА) АД,
от когато е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла
към датата на образуване на ново изпълнително дело. Макар образуването да
не е изпълнително действие и по делото да няма данни дали по новото
изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, съдът намира, че
доколкото е спрял изпълнението по изпълнителното дело като обезпечителна
мярка преди изтичане на петгодишната давност, то същата не е изтекла към
настоящия момент и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника, но доколкото такива не се претендират и няма
доказателства да са сторени не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. А., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК********* отрицателен установителен иск с правно основание вл.
439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение
на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в размер на 900 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа инстанция и 100
лв. разноски за въззивното производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз основа на
3
влязло в сила на 22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. № 32654/2011 г. по
описа на СРС, 36 с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г., постановено по
гр.д. № 9896/2013 г. по описа на СГС, II въззивен състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4