№ 4346
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110134047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 14153/15.06.2021 г. от М. СТ. СТ. с ЕГН
**********, чрез адв. К.И. Б., съдебен адрес: гр. София, п.к. 1463, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1
срещу „с в АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар
Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от Васил Тренев и
Франсоа Деберг, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК
за установяване, че ищецът не дължи на ответника суми за доставени и незаплатени ВиК
услуги суми, претендирани от ответника и обективирани в справка-извлечение в общ размер
на 519,48 лв. за периода от 09.03.2013 г. до 11.12.2014 г. за абонатен № **********, поради
липса на облигационно правоотношение между страните, а при евентуалност - погасяване на
сумите по давност.
Ищецът твърди, че след извършена справка в деловодството на „с в АД установил, че
дружеството претендира от него сумата от 519,48 лв. за периода от 09.03.2013 г. до
11.12.2014 г. по партида с абонатен № **********, която била относима към имот, находящ
се в гр. София, ж.к. “Сухата река”, бл. 66, вх. Б, ап. 15. Сочи, че ответникът е открил партида
на името на ищеца, без да има правно основание за това. Твърди, че нямало валидно
облигационно отношение между него и ответника, тъй като ищецът не притежавал
качеството собственик, вещно правен ползвател или облигационен ползвател на имота,
отговарящ за вземания по партида № **********. Оспорва качеството си на потребител.
Счита, че не дължи претендираните от ответника суми, тъй като няма валидно
облигационно правоотношение между страните. Оспорва също сумите да са правилно
начислени и методиката, по която е определен размера на задължението за процесния
период. При евентуалност, моли съда да приеме, че процесното вземане е погасено по
давност. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Заявява, че не
1
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и моли да се постанови неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК, ако са налице предпоставките за това.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала
отговор. Признава предявения от ищеца отрицателен установителен иск в частта, в
която се претендира, че вземането е погасено по давност. Не оспорва, че по партидата
има непогасено вземане, като го конкретизира по сума. Признава, че задълженията за
периода от 09.03.2013 г. до 11.12.2014 г., включително в размер на 519,48 лв. главница, са
погасени по давност, както и лихвите върху тези суми. Твърди, че дружеството не е
предприемало никакви действия по събиране на предявената сума. Сочи, че предоставената
справка за погасените по давност вземания към „с в АД е издадена по искане на титуляря на
партидата или на упълномощени от него лица, като служи за тяхна информация и не следва
да се разглежда като покана за плащане на процесната сума. Моли съда да не присъжда
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, а в случай, че ищецът претендира разноски
за адвокатски хонорар, то ответната страна ги оспорва. Моли да се присъдят разноските за
водене на делото в полза на ответната страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представените писмени доказателства, до ищеца е изпратено писмо от
ответното дружество относно формирани задължения за имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. “Сухата река”, бл. 66, вх. Б, ап. 15, кл. № **********, ведно със справка за
формираните задължения за извършени плащания за периода 16.03.2013 г. до 11.03.2021 г. в
общ размер на 2909.50 лв. Изрично е записано в писмото на ответното дружество, че
молбата за погасяване на задълженията на посочения адрес чрез прилагане на погасителната
давност не може да бъде уважена, защото давността не се прилагала служебно. Приложена е
и помесечна справка, от която е видно, че към датата 11.12.2014 г. претендираната сума от
ответното дружество възлиза на 544.97
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца в размер на 519.48 лв.,
представляваща главница за изразходвана питейна вода за периода от 09.03.2013 г. до
11.12.2014 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. “Сухата река”, бл.66, вх. Б, ап. 15. При
отрицателен установителен иск и съгласно правилата на чл.154 от ГПК за разпределяне
тежестта на доказване, ищецът не носи такава да доказва пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право. Ответникът дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е
неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
2
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищците.
Съответно, ищецът следва да докаже наведените от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ищецът има интерес от провеждане на настоящото производство (право на иск), тъй
като по делото е установено, че на негово име за процесния имот са начислени процесните
суми. Ответникът не ангажира доказателства за наличие на облигационна връзка между него
и ищеца, респективно за възникнали, респективно станали изискуеми вземания за доставени
ВиК услуги в имота. Ето защо, при липса на доказаност, че ищецът има качеството на
потребител на услугите на ответното дружество в процесния имот, респективно на валидни
облигационни правоотношения между посочените страни и лица, следва да се приеме, че
такива не съществуват, не са възникнали, съответно не са станали изискуеми, респективно
вземанията не се дължат от ищеца на ответника.
Ответникът претендира да му се възложат разноски, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, но
не са налице кумулативните предпоставки за това, а именно – признание на иска и с
поведението си ответникът да не е дал повод за образуване на делото. От една страна
ответникът признава единствено, че сумата е погасена по давност, но не и останалите
основания за недължимост, а от друга, отказвайки да приложи института на погасителната
давност и да сторнира процесните вземания, е дал повод на ищеца да потърси съдебна
защита чрез настоящата искова молба.
Предвид изложеното и при този изход от спора, ищецът има право на разноски в
размер на 50 лв. за внесена държавна такса. Поискано е присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., като за адвокат Б. и за адвокат Илчев се присъди сума
от по 180 лв. по реда на чл. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ. С оглед направеното възражение от ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в общ размер от 360 лв. и предвид цената на иска, съдът
счита, че следва възнаграждението да бъде намалено на 300 лв., какъвто е предвиденият
минимален размер на адвокатско възнаграждение за суми с цена на иска до 1000 лв.,
съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Не са ангажирани
доказателства за ДДС регистрация на адвокат Б. или Илчев. Съдът счита, че следва да се
присъди сумата на адвокат Б., предвид това, че същата е предявила исковата молба. Съдът
не е длъжен да присъжда сумата на повече от един адвокат, а и това искане се явява
нарушение на принципа на добросъвестност, предвиден в чл. 3 от ГПК, тъй като за всеки
издаден изпълнителен лист адвокат Б. и адвокат Илчев могат да образуват отделни
изпълнителни дела за събирането на вземанията си и по този начин да натоварят с
допълнителни разноски ответника. Такова поведение обаче излиза извън добрите нрави и
добросъвестното процесуално поведение, поради което и настоящият състав счита, че
искането за присъждане на един хонорар на двама адвокати е неоснователно.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. СТ. СТ. С ЕГН **********, гр.
София, ж.к. “Сухата река”, бл. 66, вх. Б, ап. 15, ЧРЕЗ АДВ. К.И. Б., съдебен адрес: ГР.
СОФИЯ, П.К. 1463, УЛ. „ГУРГУЛЯТ“ № 31, ЕТ. 1 СРЕЩУ „С В АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ЦАР БОРИС ІІІ № 159, ЕТ. 2 И 3,
БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ ВАСИЛ ТРЕНЕВ И ФРАНСОА
ДЕБЕРГ, че М. СТ. СТ. с ЕГН ********** не дължи на ответната страна „с в” АД сума в
размер на 519,48 лв. (петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) за
периода от 09.03.2013 г. до 11.12.2014 г. за абонатен № **********, поради липса на
облигационно правоотношение между страните, на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „с в АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред, представлявано от Васил
Тренев и Франсоа Деберг, да заплати на М. СТ. СТ. С ЕГН **********, гр. София,
ж.к. “Сухата река”, бл. 66, вх. Б, ап. 15, сума от 50 лв. (петдесет лева) за направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати на адвокат К.И. Б.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, п.к. 1463, ул. Гургулят
№ 31, ет.1, офис – партер, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4