№ 636
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110211908 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****77“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно
постановление № 06-001484/21.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Враца, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/
лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че дружеството - жалбоподател е сключило
договор за изработка с Т.Ц., като му е платено трудовото възнаграждение. Претендира се, че
нарушението е маловажен случай, алтернативно, че наложеният размер на наказанието се
явява несправедлив такъв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.
Обидимска, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Излага твърдение, че
с лицето е сключен граждански договор и по този начин никой не е ощетен.
Въззиваемата страната, редовно призована, представлява се от юрисконсулт К., която
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че нарушението е доказано
от всички събрани доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
На 05.07.2021 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на обект „жилищна група с част за
обществено обслужване“ в гр. София, местност Витоша, ВЕЦ Симеоново, УПИ 1-1337 и
УПИ Н-1337, изпълняван от дружеството - жалбоподател „*****77" ЕООД, ЕИК *********,
за което бил съставен протокол от проверка № ПР2123260/09.07.2021 г. Проверяващите
установили, че са налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че
„*****77" ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател, не е уредил отношенията
по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор с лицето Т.Г.Ц., ЕГН **********, на длъжност „строителен работник" преди
постъпването му на работа.
Лицето Т.Г.Ц. било заварено на 05.07.2021 г. да полага труд в горецитирания обект
1
като извършвал почистване на строителни отпадъци в обекта. Лицето писмено декларирало,
че е наето от „*****77" ЕООД да работи в обекта, на длъжност „строителен работник" от
05.07.2021 г. с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., срещу месечно трудово възнаграждение
от 1 200.00 лв., с един почивен ден в седмицата и един час обедна почивка, но не е получил
писмен трудов договор и копие от заверено уведомление до ТД на НАП.
На 09.07.2021 г. в офиса на ИА "ГИТ"-София, бул. „Дондуков" № 3, работодателят
„*****77“ ЕООД представил трудов договор № 4/06.07.2021 г. с лицето Т.Г.Ц. и справка за
изпратено уведомление до ТД на НАП, подадено на 06.07.2021 г. - 23:07:04 ч. за
регистриране на трудов договор.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 09.07.2021 г. от
К. ИВ. П. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца за нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и
на представител на дружеството - жалбоподател, който получил екземпляр от същия.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 06-001484/21.07.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Враца, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/
лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Препис от същото бил
връчен на жалбоподателя на 04.08.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.
ИВ. П..
Свидетелката поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно
обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е
направила извод за извършено нарушение на трудовото законодателство.
Съдът намира показанията на свидетелката за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К. ИВ. П. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - договор за изработка от
02.07.2021 г., констативен протокол, декларация - Приложение №3, разписка за извършено
безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС, протокол от проверка №
ПР2123260/09.07.2021 г., договор за възлагане на демонтажни видове СМР, справки от
НАП, декларации от лицето Т.Г.Ц., трудов договор № 4 от 06.07.2021 г., длъжностна
характеристика, служебна бележка, заявление, заповед № З-0551/02.07.2021 г. и заповед №
З-0791/31.07.2018 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният
АУАН е съставен от К. ИВ. П. - „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ -
Враца, като със заповед № З-0551/02.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ е оправомощена да съставя АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 416,
ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния
2
орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от
Р.Г.М. - „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, като със заповед № З-
0791/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е
оправомощен да издава НП.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта
и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване,
уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама
свидетели и на управителя на дружеството - жалбоподател, на когото екземпляр от акта е
бил връчен.
Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:
По делото безспорно се доказа, че по време на проверка по спазване на трудовото
законодателство на обект „жилищна група с част за обществено обслужване“ в гр. София,
местност Витоша, ВЕЦ Симеоново, УПИ 1-1337 и УПИ Н-1337, изпълняван от дружеството
- жалбоподател „*****77" ЕООД, ЕИК *********, извършена от инспектори от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Враца, Т.Ц. е полагал труд като „строителен работник“ в процесния
обект. В попълнената декларация същият сам е посочил това.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на дружеството -
жалбоподател, че е имало сключен граждански договор с лицето, поради което и не е налице
твърдяното нарушение. За да достигне до този извод съдът съобрази основните разлики
между гражданския и трудовия договор, а именно: предмет на трудовия договор е самото
престиране на работната сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което се
нарича работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се
очаква от извършената трудова дейност, за която страните са сключили договора. Това може
да бъде производствен резултат - да се изготви писмено становище (по договор за поръчка),
да се изработят 10 стола (по договор за изработка) и т.н. Гражданският договор
задължително трябва да съдържа срока, в който следва да се предостави резултатът от
възложената работа, т. е. изработеният артикул например. В тази връзка възложителят не
може да изисква от изпълнителя спазването на определено работно време, защото
изпълнителят може да работи колкото и когато иска, стига да спази срока, за който страните
са се уговорили.
В случая Т.Ц. в попълнена от него декларация е заявил, че работното му време е от
08:00 до 17:00 часа, че има уговорено месечно възнаграждение от 1 200 лв. на ден, като
плащането било всеки месец, т. е. той е имал работно време при изпълнение на
задължението си по престиране на труд. Освен това, предмет на сключения между страните
„договор“ е именно престирането на труд, а не определен резултат от работата на Ц., тъй
като за да се приеме, че е налице сключен договор за определен резултат, то той трябва да е
упоменат в договора. Настоящият съдебен състав намира, че сключеният между дружеството
- жалбоподател и лицето Т.Ц. договор е именно трудов договор по своя характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 62,
ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата на чл. 1, ал. 2 КТ сочи, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че работодателят не
е сключил трудов договор с работника Т.Ц.. Ето защо, като не е оформил отношенията си с
лицето Т.Ц. в трудов договор, работодателят „*****77“ ЕООД, ЕИК *********, е извършил
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна
разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.,
за всяко отделно нарушение. Имуществената санкция в случая е наложена в минимален
размер, поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на
3
нарушението и на целите на наказанието. Съдът намира, че наложеното наказание е
законосъобразно, тъй като АНО обосновано е наложил минимално наказание при първо
констатирано нарушение.
Настоящият състав не счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В
тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК,
е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на
чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение,
което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, и
с оглед установените факти в производството, е видно, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за приложението й.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 06-001484/21.07.2021 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, с което на „*****77“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „*****77“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Враца сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4