С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на Д.А.И.
за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на
24.11.2018г., в гр. Перник, кв. Изток, на ул.“Юрий Гагарин“ /в района на жилищен
блок №**/, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено
по надлежния ред /съгласно Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда на
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози
- с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ****/.
В съдебните прения прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъдат наложени наказания “лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца и глоба около следния размер, както и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 8 месеца. Предлага наказанието лишаване от свобода
да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от 3 години ..
Подсъдимият Д.И. дава обяснения, в които частично оспорва
фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт – досежно
обстоятелствата по управление на МПС, като
твърди, че е придвижил автомобила единствено с блъскане, освобождавайки
скоростния лост и ползвайки кормилната уредба. Отрича и настъпването на ПТП при
изложените в обвинението обстоятелства. Заявява, че не се счита виновен по
обвинението.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.А.И.
***. Със средно образование е. Женен е. Понастоящем е ***. Осъждан е за
престъпление от частен характер по
чл.130, ал.1 от НК.
От приетата справка
издадена от сектор „ПП“ – ОД МВР /л.23/ се установява, че е правоспособен водач
на моторно превозно средство от 1999г., като притежава категории “В”, „М“ и “АМ”.
Наказван е няколко пъти по административен ред, но в отдалечени във времето
периоди, за различни нарушения на правилата за движение, несвързани с употреба
на алкохол.
От фактическа
страна:
На 24.11.2018г., около 19.00 часа, в
гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „Юрий Гагарин“, в района на жилищен блок №**, подсъдимият
Д.И. се качил в лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *** и привел автомобила в движение на заден
ход. При извършената маневра ударил леко със задната част на управляваното от
него МПС предната част на лек автомобил „Мерцедес“, модел ***, с рег. № ***, паркиран горепосоченото място успоредно на
тротоара. Действието му било
възприето от свид. Б.О.Б., който в същия момент стоял пред
входа на намиращото се наблизо заведение и пушел. Свид
Б. видял, че удареният „Мерцедес“ е собственост
на негов приятел - свид. Н.Н., когото веднага
уведомил за случилото се. Възприел и излизането на подсъдимия от автомобила,
който се насочил към задната част на своята кола, за да огледа за евентуални
повреди. Н. бързо дошъл на мястото, при което възприел подсъдимия, стоящ до двете коли. От
непосредствения контакт с него свидетелите
Б. и Н. установили признаци на употреба на алкохол.
За настъпилото
произшествие бил подаден сигнал в ОДЧ на
01 РУ – ОД МВР - Перник. На мястото пристигнали свидетелите И.Б.С. и Г.А. Г. - мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР - Перник. Двамата разговаряли с очевидеца на произшествието - свид. Б.Б., който
им посочил като водач на превозното
средство, причинило лекото ПТП, подсъдимия И.. Последният не оспорил това,
обяснил, че съприкосновението между автомобилите е настъпило при предприетото от
него движение назад, като пред полицейските служители признал, че въпросната
вечер е употребил алкохол.
На И. била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с №*****, при което уредът отчел резултат от 1,30 промила. Приетия по делото списък на
успешно преминалите последваща
проверка средства за измерване от Лаборатория за проверка на средства за
измерване, установява, че анализаторът на
алкохол в дъха „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ****, №0050 е преминал успешно периодична проверка
на 15.11.2018г., като същата е със срок на
валидност 6 месеца .
За възникналото произшествие бил съставен протокол за
ПТП №1679735/24.11.2018 год., в който бил описан изяснения механизъм на настъпване
на ПТП и били описани повредите по паркирания автомобил, собственост на свид. Н..
Подсъдимият изразил несъгласие с отразените в протокола щети на същия автомобил
и отказал да го подпише.
Свидетелят И.С. съставил против Д.А.И. два броя АУАН - №0748394/24.11.2018г. за констатираното
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и №0748393 от 24.11.2018г. за нарушение на
чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
С първият АУАН свидетелството му за управление на МПС
и контролния талон към него били иззети. Подсъдимият отказал да подпише и
съставените му актове за установяване на административни нарушения, което обстоятелство
било удостоверено по предвидения ред от свидетеля Д.К..
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1158-001118/24.11.2018г. на сектор ПП при ОД МВР – Перник спрямо подсъдимия
била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС.
Свидетелят И.С. съставил и талон за изследване № 0037362,
който И. отново отказал да подпише, отказал и да получи екземпляр от него,
удостоверено с подпис на свидетеля Г.Г..
Подсъдимият бил съпроводен от
полицейските служители до ЦСМП – гр. Перник, където в присъствието на дежурния лекар отказал да
даде кръвна проба за химическо
изследване. Това обстоятелство било отразено в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, който подсъдимият също отказал да подпише, удостоверено по предвидения ред . Отказът на лицето да бъде изследвано бил отразен и в
амбулаторния журнал на лечебното заведение.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: отчасти обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите И.Б.С., Г.А.Г., Д.Е.К., Б.О.Б., Н.Г.Н., дадени в
съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им, в отделни части и в цялост, при условията на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и 2 от НПК; приетите писмени доказателства приложени по досъдебно
производство №553/2018 по описа на 02 РУ “Полиция” – ОД МВР - Перник, подробно
изброени в описа към него, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и събраните в съдебно следствие писмени
доказателства: извлечение от Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на 02 РУ – Перник, протокол за ПТП
№1679735/24.11.2018г., ведно със снимков материал към него, лист за преглед на
пациент №16195/ 24.11.2018г. и извлечение от
амбулаторния журнал, воден в СПО
при МБАЛ „Р Ангелова“ АД – Перник.
Въз основа цялостен анализ на доказателствения
материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на престъплението,
за което на подсъдимия Д.И. е повдигнато обвинение. Показанията
на свидетелите и писмените доказателства
са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно
и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства. Същите дават основание да се приеме за безспорно
установено, че на инкриминираната
дата, в гр. Перник, подсъдимият е управлявал л.а. “Сеат“,
модел „Ибиза“, с рег.№ ***, както и че при извършената
му проверка за употреба на алкохол техническото средство е отчело 1,30 промила.
Безспорни са и обстоятелствата, че на подсъдимия е дадена възможност да даде
кръв за химическо изследване, като му е издаден талон и е съпроводен до
лечебното заведение, но сам се е отказал от това право, като е отказал да бъде
изследван. Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели и изготвените
документи: акт за установяване на административно нарушение №0748394/24.11.2018
г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване.
Обясненията на И. не са в противоречие с останалите
доказателствени източници. Защитната му позиция се основава на възражения за
това, че ПТП изобщо не е имало, както и че не е привеждал двигателя на
автомобила в работен режим. Версията му е, че ползвайки контактния ключ е „отключил“
волана, освободил е скоростния лост, и с блъскане е придвижил автомобила назад
в опит да го паркира по-добре. Обяснява, че докато блъскал по този начин
колата, направлявайки я чрез кормилната система, от джоба на предна лява врата
паднала керамична чаша, която се счупила
на асфалта. Твърди, че именно този шум бил възприет от свидетеля като удар в паркираното зад него
превозно средство.
Съдът приема версията му за защитна, тъй като е в явно
противоречие с показанията на очевидеца на ПТП – свид. Б.Б.,
когото приема за незаинтересован свидетел, както и с показанията на останалите
разпитани свидетели – трима служители на МВР и собственика на паркираното
превозно средство. Никой от тях не установява И. да е направил подобни твърдения,
което е било резонно да стори, предвид предприетите спрямо него именно като
водач на МПС административни действия - съставен е протокол за ПТП, както и
друг АУАН за нарушение на правилата за движение назад. Свидетелите И.С., Г.Г. и Д.К. са категорични, че в нито един момент И. не е правил
възражение срещу приетия от тях механизъм на настъпване на ПТП и че такова е
настъпило при управление от негова страна на л.а „Сеат
Ибиза“.
Свидетелите установяват, че лично
са възприели незначителни щети по
автомобила на Н., поради което и въз основа данните събрани от очевидеца
на произшествието, са съставили
протокол за ПТП, в който са описали
констатираните повреди. Дали действително тези щети са резултат от
съприкосновението между двете превозни средства, върху който въпрос се
концентрира защитата на подсъдимия в хода на съдебното производство, е ирелевантно
за настоящия казус. За съставомерността
на престъплението, по обвинение за което е предаден на съд, е достатъчно да
бъде установено, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол в концентрация,
надхвърляща установената в чл.343б, ал.1 от НК, като и че същата е установена
по надлежния ред. Факта на употреба на алкохол и установяването й по
предвидения ред, не се оспорват от И., а версията му относно начина на
привеждане на автомобила в движение се отхвърля като защитна, доколкото всички
други доказателства я опровергават.
Дори да бъде кредитирана като достоверна, то сочените от него действия, предприети за привеждане
на автомобила в движение, и начина на
придвижването му, също представляват "управление" на МПС по смисъла
на закона и изпълват обективната страна на престъпния състав досежно
изпълнителното му деяние. Този извод е съобразен със задължителните указания на
ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
С
оглед установеното
от фактическа страна и съображенията по-горе, съдът прие, че с деянието
си подсъдимият Д.И. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.343б, ал.1 от НК, тъй като
на на
24.11.2018г., в гр. Перник, кв.
Изток, на ул.“Юрий
Гагарин“ /в района на жилищен блок
№**/, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
с рег.№ ***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред
/с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № *****/.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,30 на хиляда,
установено по надлежния ред /по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда на установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като И. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им.
Причини за извършване на деянието са пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Като обстоятелство смекчаващо отговорността на
подсъдимия, съдът цени дадените от него
обяснения, с които в същинската си част съдейства за разкриване на обективната
истина.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство приема наличието
на предходно осъждане. В негативен личностно-характеристичен аспект съобразява
данните относно поведението му като участник в движението, съдържащи се в
приетата справка от Сектор “ПП” – ОД МВР – Перник,
С оглед формираните правни изводи съдът призна Д.А.И. за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343”б”, ал.1 от НК. При
индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе предвид всички
изисквания на чл.54 от НК и след като
съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че съответни на
извършеното престъпление и на личността на дееца биха били наказания в
минимални размери, поради което го ОСЪДИ
на 1 /една/ година “лишаване от свобода” и глоба, в размер 200 /двеста/ лв.. Съдът
не намери основания за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не установи нито
многобройни, нито изключителни по естество си смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства.
Предвид размера на наложеното основно наказание и обстоятелството,
че подсъдимият не е осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер /осъждан е на такова наказание за престъпление от частен характер/,
съдът прие, че за постигане целите на наказателната репресия и преди всичко за
поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, поради което на основание чл.66,
ал.1 от НК, отложи изпълнението му за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 “г”, във вр. чл.343”б”, ал.1, във
вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от 1 /една/ година , считано от влизане на присъдата в сила. При
определяне на горепосочения срок, съдът взе предвид характера на
престъплението, степента на обществената му опасност, както и негативните данни
за досегашното поведение на подсъдимия като водач на МПС, съдържащи се в
справката от сектор КАТ – МВР. Съобрази и
задължителната съдебна практика свързана с прилагането на чл.
49, ал. 2 и ал.
3 от НК, съгласно която при определяне продължителността на кумулативното
наказание лишаване от права по чл.37, ал.1,
т.7 от НК срокът на същото не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от свобода.
Предвид
приложената в случая принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“
от ЗДвП със ЗППАМ №
18-1158-001118/24.11.2018г. на сектор ПП
при ОД МВР – Перник,
на основание чл.59, ал.4 от НК от срока на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът приспадна времето, през което за същото деяние И. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 24.11.2018
г.
Съдът счита,
че наказанията по-горе, с определената продължителност на всяко, в съвкупност се явяват съответни
на обществената опасност на престъплението, на личността на дееца, отговарят на
целите по чл.36 от НК и са достатъчни за успешното им постигане.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ