Р Е Ш
Е Н И Е
№ 35
13.02.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и втори януари .…………….……………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р.Р………… . ………. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 903........ по описа за 2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД
гр. София.
С решение № 382 от
27.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1708 по описа за 2018г. Районен съд Димитровград е отхвърлил предявеният от
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 против Х.А. Х. иск за сума в размер на 200
лв., представляваща главница по договор за кредит № *** г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Недоволен
от постановеното решение е останал жалбоподателят „Кредитреформ България“ ЕООД,
който обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на атакуваното
решение поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон. Счита направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи
за недоказаност на сключен валиден договор между „4финанс“ ЕООД и Х. Х. за несъответстващи на събраните доказателства по
делото. Излага подробни доводи относно извършеното пълно и главно доказване на
съществуването на облигационна връзка между въззивника и въззиваемата страна,
които основава на доказателствения материал и на относимите разпоредби от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Счита,че
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР за
предоставяне на общите условия на траен носител, какъвто бил формата „pdf”.
Твърди, че освен съществуването на договор за потребителски кредит е доказано и
изпълнение на договорното задължение за предаване на паричната сума. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови друго по
съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, както и да присъди
направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивна жалба от особения представител адв. К., с който оспорва същата.
Счита,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено. Моли да бъде присъдено възнаграждение за особен представител за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. В писмено
становище вх. № 380/13.01.2020 г. поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемия, представляван от особения представител
адв. К. оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени в
писмения отговор.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във
въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена
в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против
съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства е достигнал до извода, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло. Този извод е правилен и се
споделя от настоящия съдебен състав. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства.
РС
Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, предявен от „Кредитреформ
България“ ЕООД гр. София против Х.А. Х. за присъждане на сума в размер на 200 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № *** г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
01.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. За да постанови
атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че ищецът, в чиято
тежест е, не е доказал наличието на възникнало облигационно отношение между
ответника и „4финанс“ ЕООД, поради което е отхвърлил иска. Този извод на съда е
правилен и се споделя от настоящата инстанция.
Основният спорен
по делото въпрос е наличието облигаторна връзка между страните, от която е
възникнало задължението, чието изпълнение се търси чрез предявеният осъдителен
иск.
Основанието, на което
въззивникът претендира процесните суми, е сключен договор за цесия с „4финанс“
ЕООД, с което дружеството е прехвърлило вземанията си по договор за кредит № ***
г. спрямо Х.А.К.. Посоченият договор има характер на договор за потребителски
кредит, доколкото страните по него са физическо лице, действащо извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, потребител, и юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност, кредитор. Ищецът следва да докаже,че е постигнато съгласие и е сключен договор между
страните, неговите параметри и че договорената сума реално е предадена на
кредитополучателя. Същевременно процесният договор за кредит трябва да
отговаря на изискванията на ЗПФУР, тъй като е сключен от
разстояние.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР въвежда правната характеристика на този вид
договори. Съгласно цитираната правна норма договор за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Като средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя – аргумент от § 1, т. 2 от ДП на ЗПФУР.
Поради
особения начин на сключване на този вид договори са въведени редица задължения
в тежест на доставчика. Такива са предвидени и в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР, тъй
като изрично се посочват юридическите факти, които доставчикът е длъжен да
докаже при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а
именно: 1) изпълнение на задължението за предоставяне на информация на
потребителя, 2) спазване на сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР и 3)
получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо за неговото изпълнение през периода, през който, потребителят има
право да се откаже от сключения договор.
Следователно за сключването на договор за кредит № *** г. с ответника К., е необходимо да е налице съгласие на потребителя. При систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР (регламентиращи по
какъв начин следва доставчикът да проведе доказване на изпълнението на
задълженията по ал. 1, както и предоставянето на преддоговорната информацията,
предвидена в чл. 8 от ЗПФУР, както и възможността за записване на
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
ползващи се с доказателствена стойност) следва изводът, че съгласието на
потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние трябва да
бъде изразено по ясен и недвусмислен начин. Без изрично заявено съгласие на потребителя не
може да се приеме, че е възникнало договорно правоотношение.
Същевременно за всички изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. – ДВ бр.
85 от 2017г.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 (в редакция от ДВ, бр. 34 от 2001г.) от
ЗЕДЕУУ (загл. изм. – ДВ бр. 85 от 2017г.) електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13,
ал. 4 (в редакция от ДВ, бр. 34 от
2001г.) от ЗЕДЕУУ (загл. изм. – ДВ бр. 85 от 2017г.) законодателят е допуснал хипотеза, в която при съгласие на страните може да
се придаде на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
електронният документ е подписан, той притежава доказателствена сила по смисъла
на чл. 180 от ГПК.
Съгласно
твърденията на въззивника, ищец в първоинстанционното производство, процедурата
по сключване на договорите за кредит се развива по следния начин: подаване на
заявка за отпускане на кредит от страна на потребителя чрез регистрация в
системата на „Вивус“ на интернет страница www.vivus.bg, след подаване на
заявката проект на договора за кредит се предоставя отново на интернет страницата
на „Вивус“, приемане на договора чрез натискане на бутон „Подпиши“, с
натискането на бутона „Подпиши“ се удостоверявало запознаването с общите
условия и стандартен европейски формуляр и се считало,че се подписва всяка
страница от договора и приложимите общи условия.
Едва с въззивната
жалба се въвеждат твърдения, че на потребителя, получател на кредита, са
предоставени общите условия и договора за кредит , с което се изпълнявало
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, уреждащо формата на договор
за потребителски кредит – писмена форма, на хартиен или друг траен носител, тъй
като съгласно дефиниция на понятието "траен носител", посочена в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК, това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията,
и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Но съгласно чл.
266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок в първоинстанционното производство. Твърдението за
предоставяне на договорите за кредит в “pdf” формат е направено от въззивника
едва с въззивната жалба. Това обстоятелство не е нито нововъзникнало (фактът се
е осъществил след приключването на съдебното дирене в първа инстанция), нито
новооткрито (фактът да е съществувал при първоинстанционното разглеждане на
правния спор, но не е бил включен в делото поради обективни причини), за да
бъде допустимо неговото доказване за първи път пред въззивната инстанция.
От изложеното
следва, че макар на въззивника, ищец в първоинстанционното производство, да му
е указано, че в негова тежест е да докаже наличието на валидно сключен договор
за кредит, пълно и главно доказване не е било осъществено. От представените по
делото доказателства не може да се направи категоричен извод за информирано и
изрично съгласие от страна на потребителя за сключване на процесните договори
за кредит. Липсва, както е посочил и решаващият съд, електронната заявка за
предоставяне на кредит, на която се позовава и въззивникът.
Не се установява
по безспорен и категоричен начин и че договорената сума пари реално е предадена
на ответника К., което би било някаква индиция за наличието на облигаторни
отношения между страните. В тази част настоящият състав не споделя довода на
съда,че представената разписка от изи пей е индиция за наличието на договорни
отношения между „ 4 финанс“ ЕООД и ответника Х.К.. Тази разписка би била
индиция за наличието на договорни отношения, само ако установяваше по безспорен
и категоричен начин, че сумата от 200 лв. е изплатена именно на Х.А.К. – липсва
оригинала на документа, удостоверяващ получаването на сумата и лицето, което я
е получило и положен подпис от това лице. Генерераната разписка от системата на
изи пей не представлява валидно доказателство за извършено плащане на тази сума
на ответника К.. Предвид последиците от
тежестта на доказване, а именно недоказаният факт се приема за несъществуващ от
съда, не може да се възприеме тезата за валидно сключен договор за потребителски
кредит. От това следва, че изводите на първоинстанционният съд за недоказаност
на предявеният иск са правилни и обосновани.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и това,че по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин,че длъжника е уведомен надлежно за извършената
цесия. По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания, издадено
от „4финанс“ ЕООД, но видно от известие за доставяне същото не е било получено
от длъжника. Не може да се приеме, че уведомлението е достигнало до знанието на
длъжника и чрез представянето на препис от същото с исковата молба, тъй като
ответникът е бил уведомен за първоинстанционното производство по реда на чл. 47
от ГПК, а именно чрез залепване на уведомление. Законодателят е предвидил
възможността за съобщаване чрез залепване, за да преодолее проблема, когато
ответникът се намира на адреса, но се укрива. Тази законова фикция е уредена за
нуждите на призоваването в гражданския процес. Затова е неприложима при
цесията, докато съобщаването на цесията е материалноправно волеизявление, което
трябва да достигне лично до длъжника. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
посочва, че съобщението се смята за връчено, а не че фактически е връчено на
ответника. С оглед вида на съобщаване на ответната страна за образуване на
първоинстанционното производство на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е бил
назначен особен представител. Това има за цел да обезпечи нормалното развитие
на съдебното производство, тъй като по този начин се осигурява надлежна насрещна
страна, против която ищецът да води претенции. Особеният представител не е
пълномощник, не е налице договорно правоотношение между него и ответника,
поради което и не може да се приеме,че с връчването на книжата по делото и
исковата молба е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за извършване на цесия.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 382 от 27.09.2019 г. на РС Димитровград, постановено по гр. д. № 1708
по описа на съда за 2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.