РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Хасково, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640101219 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр.
чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/; и чл.497, вр. чл.409 от КЗ; от
„ТиМ ауто център" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул.
„Тракия" № 8 ет.4 ап.8, представлявано заедно и поотделно от управителите Т. К. Т. и М.Т. Л.;
против ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София" № 7 ет.5, представлявано от гл. изпълнителен директор А. П. Л. и
изпълнителния директор Р. К. Д..
Ищецът твърди, че на 07.12.2019 г., около 05:30 ч., на АМ Тракия на км. 18+400 с посока гр.
Пловдив към гр. София настъпило „верижно" пътно-транспортно произшествие (ПТП), в
следствие на което напълно била увредена товарната платформа (ремарке), марка „*****", модел
,,**", с peг. № *******, собственост на ищцовото дружество. Били съставени 2 бр. протоколи за
ПТП с бланка № 1678873/ 07.12.2019 г. и с бланка № 1678874/ 07.12.2019 г., по описа на ОДМВР-
София, в които било отразено, че виновен за катастрофата е водачът на МПС марка „******
**********", с peг. № ******. По случая било образувано ДП № 341/2019 г., по описа на ОДМВР-
София, съответно пр.пр. № 1154/2019 г., по описа на Районна прокуратура - Елин Пелин.
Процесното ПТП настъпило при следния механизъм: на посочените дата и място се движело МПС
марка „****** **********" с peг. № ******, управлявано от водача А. Н. Т.., който поради
упражнен не достатъчен контрол и поради движение с несъобразена с конкретните пътни условия
скорост, попаднал върху заледен и не опесъчен участък от пътното платно, вследствие на което се
ударил в задната част на намиращото се пред него МПС марка „****** **********" с peг. №
******, управлявано от Д.Ш., с прикачено към него ремарке – посочената платформа. В резултат
на така настъпилото ПТП, ремаркето /платформата/, собствено на ищеца, било увредено напълно
1
/тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ/. Видно от двата протокола за ПТП и от
разпечатката от електронната страница на Гаранционен фонд, към датата на процесното ПТП,
отговорността на виновния водач, била покрита и застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника със застрахователна полица № BG/23/
119002672237, валидна от 21.09.2019 г. до 20.09.2020 г. В изпълнение на чл.380 ал.1 от КЗ,
представител на собственика на увреденото ППС, предявил пред ответното дружество претенция
по доброволен ред за изплащане на обезщетение за нанесените имуществени вреди, като при
ответника била образувана преписка по щета № 0410-400-0169/ 2019 г. В отговор на ищцовата
претенция, на 10.02.2020 г. било получено писмо с изх. № ЦУ99-1222 от ответника, с което той
отказвал да изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение. Така за ищеца налице бил
правен интерес, да предяви настоящия си иск. Допълнително ищецът сочи, че уврежданията по
процесната платформа представлявали усукване на цялата конструкция и по-специално на осите на
самото ремарке, като при удара била откъсната и една от гумите й. Посоченото усукване било
непоправимо и платформата не можела да се отремонтира и да се пусне отново в употреба, което
налице била тоталната й щета.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати сумата в размер на 4 155, 20 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 07.12.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.02.2020 г. /денят следващ датата, на
която ответникът е постановил отказ от изплащане на обезщетение по заведената щета, съгл.
чл.496 ал.1 и ал.2 т.2 от К3/ до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски.
Искът се поддържа в допълнителна писмена молба по делото и в открито съдебно заседание, чрез
пълномощник – адвокат на ищеца.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по
чл.131 ал.1 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като
неоснователни и необосновани. Възразява, че не били налице всички необходими предпоставки,
от фактическа и правна страна, за уважаването им. Оспорва изключителната вина на водача А.Т.,
по аргумент на чл.300 от ГПК, и доколкото липсвал документ, удостоверяващ вината му. Оспорва
механизма на ПТП, като възразява, че описаният в исковата молба не отговарял на действително
реализиралия се. Оспорва процесните два протокола за ПТП, които били официални
свидетелстващи документи, но на основание чл.179 ал.1 от ГПК имали обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице. Така те не се ползвали с обвързваща доказателствена сила относно самия
механизъм на ПТП, т.к. произшествието не било реализирано в присъствие на съставителя.
Процесното ПТП настъпило в условията на заледен и неопесъчен участък, което било
първопричина за настъпилата верижна катастрофа; като се касаело за настъпило „случайно
събитие", за което застрахованото при ответника МПС нямало вина. Ответникът оспорва и
твърдениято на ищеца, че по процесното МПС са били нанесени щети; както и че те са в пряка
причинно - следствена връзка с процесното ПТП и подлежали на възстановяване от ответника.
Последният възразява, че процесната платформа не е била в добро техническо състояние и не
можело да се установи, какви точно увреждания са настъпили в резултат на процесното ПТП.
Размерът на обезщетението трябвало да репарира действителните вреди към датата на ПТП и в
тази връзка искът бил предявен в прекомерно завишен размер и не отговарял на действително
претърпените вреди. Ищецът не конкретизирал, какви щети са настъпили по процесното МПС.
2
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се определяло в съответствие с
разпоредбата на чл.499 от КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор, като не можело
да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Налице била «тотална щета», по
смисъла на чл.390 от КЗ, като налице били 25-30 % запазени части, които следвало да се
приспаднат от действителната стойност. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен се явявал и акцесорният такъв.
Предвид изложените съображения, ответникът иска отхвърлянето на предявените искове
изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си становище ответникът
поддържа в доплънителни писмени становища по делото, а в открито съдебно заседание не
изпраща свой процесуален представител. Допълнително възразява за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му, като иска намаляването му до
законоустановения за това минимум.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие протокол за ПТП № 1678873,
съставен на 07.12.2019 г. от мл. автоконтрольор при РДВР – София. Видно от него, на същата дата,
в 5,30 часа, на АМ Тракия на км. 18+400 с посока към гр. София, община Елин Пелин, е настъпило
произшествие между управляваното от А.Н. С. МПС марка „****** **********", с peг. № ******,
собствено на „******“ ЕООД – гр. ******, със застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника със застрахователна полица № BG/23/119002672237, валидна от
21.09.2019 г. до 20.09.2020 г. /както и според представените проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към дата 07.12.2019 г. на същото МПС и самата полица – л.90/; и
управляваното от Д. Т. Ш. МПС марка „****** **********" с peг. № ******, негова собственост,
с прикачено ремарке с peг. № *******. Отразени са видимите щети по двете МПС, а именно: по
първото МПС– цялостно по купето, деформации на кабина и др., както и други материални щети –
20 м метална еластична ограда и прилежащи колци; по второто МПС – в предна и задна част,
отразени не в изцяло четлив вид като предна броня, фарове, предни калници, преден ляв калник,
врати, броня и др., както и други материални щети – цялостно деформирано ремарке. В протокола
за ПТП е посочено, че са направени 7 броя снимки /които се представиха по делото – л.185-188/,
както и е изготвена схема № 76 на ПТП, с отбелязване, че ПТП е посетено на място. Като
обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено не в изцяло четлив вид: на
посоченото място първото от посочените МПС се движи в посока към София, като в района на
посочения км, поради … участък в следствие на дъжд и внезапно спадане на температурите …. /
черен лед и удря движещото се пред него второ посочено МПС с прикачено ремарке, което от своя
страна удря движещото се пред него друго МПС и реализира ПТП с материални щети. Относно
другото реализирано ПТП по делото се представи протокол за ПТП № 1678874, съставен на
07.12.2019 г. от мл. автоконтрольор при РДВР – София. Видно от него, на същата дата, в 5,30 часа,
на АМ Тракия на км. 18+400 с посока към гр. София, община Елин Пелин, е настъпило
произшествие между управляваното от Д. Т. Ш. МПС марка „****** **********" с peг. № ******,
негова собственост, с прикачено ремарке с peг. № *******; и МПС марка „******“ с рег. №
******, управлявано от Т. М. Т.. Отразени са видимите щети по двете МПС, а именно: по първото
МПС– в предна и задна част - предна броня, фарове, капак, предни калници и др., както и други
материални щети – цялостно деформирано ремарке; и по второто МПС – само в задна част – задна
3
дясна броня, задна дясна част на фургон. В протокола за ПТП е посочено, че са направени 7 броя
снимки, както и е изготвена схема № 76 на ПТП, с отбелязване, че ПТП е посетено на място. Като
обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено не в изцяло четлив вид: на
посоченото място първото от посочените МПС се движи в посока към София, като в района на
посочения км, поради … участък в следствие на дъжд и внезапно спадане на температурите се
заледява /черен лед/ и удря движещото се пред него второ посочено МПС с прикачено ремарке,
което от своя страна удря движещото се пред него друго МПС и реализира ПТП с материални
щети. И в двата протокола за ПТП, относно взето административно отношение, е посочено, че е
изготвена докладва записка. Същите са подписани от съставителя им и от участниците в ПТП. От
датата на процесното ПТП са представените по делото докладна записка от служител на МВР-
София и три броя декларации от водачите на трите МПС, участвали в същото /л.179-182/. В
записката се сочи, че на мястото на ПТП било констатирано, че пътната настилка е много заледена
/черен лед/, като се оказало съдействие за обработването на едно верижно ПТП с участието на 3
или 4 /в нечетлив вид/ ППС и още 2 ПТП с участието на по два автомобила. На същите били
издадени 4 броя протоколи за ПТП, без да им бъдат съставени АУАН за виновност, поради
заледената настилка. В декларацията си водачът А.С. е посочил обстоятелства по настъпването на
ПТП, а именно: заледено пътно платно, в тъмната част на денонощието, при намалена видимост,
на неосветен път, като се движел с 25 км/ч, като имало микробус с ремарке, който спрял внезапно,
като го забелязал от около 70 м, да се пристроява в бързата лента; като С. пробвал да заобиколи
камиона и да убие скоростта, като според него причината за ПТП е заледен път – поледица. В
декларацията си водачът Д. Т. Ш. е посочил обстоятелства по настъпването на ПТП, а именно:
движението си на процесния участък от пътя по асфалт с надлъжен и напречен наклон в дясна
лента, неосветено, спрял в аварийната лента, с множество ПТП, със знаци непосредствено преди
ПТП – ограничение 70 км, при зимни условия и опасност от подхлъзване; блъснат отзад и спрял, за
да не се удари в друго ПТП, спрял на аварийни светлити, т.к. пред него имало няколко ПТП; като
според него причината за ПТП е заледен пътен участък, в следствие на което движещият се зад
него не е могъл да спре. В декларацията си водачът Т. М. Т. е посочил обстоятелства по
настъпването на ПТП, а именно: заледена пътна настилка с голям наклон на пътя, неосветен, като
се движел на къси светлини и на около 300 м видял ППС, но успял да спре; като се движел на
първа предавка, без газ, с 5 км, пътят бил заледен и зад него се движели МПС, като нямало знаци
непосредствено преди ПТП; водачът вкрючил аварийни светлини и излязал да предупреди
останалите участници в движението, като според него причината за ПТП е заледен участък и
несъобразена скорост. И тримата водачи на МПС са декларирали съгласието си с изготвената
схема на ПТП по протоколите за това.
Ищцовото дружество е собственикът на процесното прикачено ремарке с рег. № *******, а
именно: ремарке за лек автомобил марка и модел „*******“, с идентификационен номер
*********; видно от представените свидетелство за регистрация Част I № ********* с описание №
********* на унифицираните кодове, съгласно директива на съвета на ЕС 1999/37 от 29.04.1999 г.;
и Част II № *********, издадени от МВР. За същото се представиха още: контролен талон №
76901548 по застрахователна полица № 22119003068279, ведно със стикер „Застраховка“ №
76901548; знак за първоначален технически преглед № 4316739 от дата 01.11.2019 г., със стикер.
За настъпването на процесното ПТП и за щетите по процесното ремарке, ищецът е подал до
ответника на 09.12.2019 г. уведомление за щета на МПС /л.94/, заведена под номер 0410-400-0169-
2019. По същата ответникът, чрез свои експерти, е извършил огледи и съставил описи с подробно
4
описание на вида и степента на констатираните материални щети. Ответникът е изпратил до
ищеца писмо ЦУ 99-1222/10.02.2020 г. - становище по ликвидационна преписка по щета с № 0410-
400-0169/2019 г., полица № BG/23/119002672237 по застраховка „Гражданска отговорност“ /л.13/.
В него се сочи, че представеният протокол за ПТП № 1678873 не доказвал по безспорен начин, че
причинените вреди са по вина на водача на застрахованото при ответника МПС с peг. № ******.
По случая не било взето административно отношение и не бил съставен АУАН или влязло в
законна сила НП, а била образувана дакладна записка. Според описаните обстоятелства и причини
за възникване на ПТП, се установявало, че причината за това е заледен участък от пътя, а не
виновно поведение и нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на този водач. Ето защо,
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по тази щета.
Като писмено доказателство по делото се представи и прие препис от преписка по ДП №
341/2019 г. по описа на РУ-Елин Пелин ОДМВР – София област, представляваща пр.пр. №
1154/2019 г. на РП-Елин Пелин, съдържаща 66 броя листа. Наказателното производство по същата
е било прекратено с постановление от 09.06.2021 г. на мл.прокурор при тази РП. ДП е било
образувано на 07.12.2019 г. и е било водено за това, че на същата дата около 5 часа на АМ
„Тракия“ 18+500 км, с посока от Пловдив към София, в района на землището на с. Вакарел, е
възникнало тежко ПТП между лек автомобил /л.а./ с рег. № *******, л.а. с рег. № ********,
товарен автомобил /т.а./ - влекач с рег.№ ****** с прикачено полуремарке с рег.№ ********, т.а. с
рег. № ******** с прикачено полуремарке с рег.№ ***** и т.а. с рег. № ****** с прикачено
полуремарке с рег.№ ******; като с деянието били причинени значителни имуществени вреди –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. В мотивите на постановлението се
сочи, че според изготвената авто- техническа експертиза причина за настъпването на това ПТП
била поведението на лицата, стопанисващи пътя, изразяващи се в действия или бездействия по
поддържането на платното за движение в нормални експлоатационни норми, както и
необозначаването на заледения участък от пътя, в който са настъпили процесните удари. Така не
се установявало извършване на деяние по посочения текст от НК, поради което и на основание
чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, наказателното производство е било прекратено. По това
ДП не са били извършвани процесуално – следствени действия по отношение на участниците в
процесното ПТП, за което е образувано настоящото гражданско производство.
По искане на ответника, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля А.Н. С., управлявал при процесното ПТП увреждащия т.а. с peг. № ******. Той сочи, че
смътно си спомнял случая, т.к. бил преди три години - зимата, малко преди празниците, рано
сутринта около пет часа, било студено и имало мъгла. Той управлявал камион „******
**********” и точно на тунелите преди София, където имало и леки завои на Автомагистрала
„Тракия”, видял, че се получава верижна катастрофа. В този момент той шофирал със 100 км/ч и
изведнъж пред него се показала една картина – забелязал един завъртян рейс, застанал като стена
на магистралата и нямало как да спре, понеже и камионът му бил много натоварен. Ударил се в
една платформа, като бил едно от последните превозни средства, което се блъснало, и просто
трябвало да си избере, къде да се блъсне. Платформата била малко преди него и се блъснала в една
кола, а той в нея. С. С. се движел в лявата лента, където била и платформата. Движението не било
интензивно, но това нямало значение, т.к. имало поне 20 превозни средства пред него и отстрани,
били едно върху друго навсякъде. Силно казано имало завои, но малко или много се ограничавала
видимостта и когато видял, за какво ставало въпрос и че започвал да се блъска в превозните
средства – нямало къде да отиде и се ударил в платформата. Нямало наклон, като и полицаите,
5
които били там, описали, че пътната настилка не е била подържана и това била основната причина.
Настилката била заледена, валяло дъжд и паднали температурите – били минусови. С. С. нямало
къде и как да спре, както и другите превозните средства. Дистанцията между него и платформата в
началото била много голяма, но нямал как да спре. Предвид настилката, скоростта му от 100 км/ч
не била много голяма, това била допустимата скорост, а и когато камионът бил натоварен със
стока, както било в случая, стоял стабилно на пътя. В момента, когато видял, че започват да се
блъскат и когато натиснал спирачката, разбрал, че ще се блъснат. Имало и спрял тир в средата на
пътя, и ако бил тръгнал на дясно с маневра да избегне удара, сигурно щял да се обърне. Според С.
С., той взел най-правилното решение и се разминал с най-леките последствия. В задната част на
неговия товарен автомобил се блъснал лек автомобил.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни,
съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото,
извършило е допълнителни проучвания и изчисления. То сочи допълнителни данни по двата
протокола за ПТП, отразени в същите в табличен вид с цифри, а именно: брой участвали ППС – 4,
вид на ПТП - блъскане отзад, метеорологични условия – дъжд, пътно покритие – асфалтово,
състояние – заледено, план и профил на пътя - с надлъжен наклон, регулиране – правила,
осветление – тъмнина. Експертизата сочи механизма на настъпване на процесното ПТП: На
07.12.2019 г., около 05:30 ч., по АМ „Тракия", в района на община Елин Пелин, в посока към гр.
София, се движил т.а. с рег. № ******; през тъмната част от денонощието, при дъждовно време, по
мокър, прав, асфалтов участък, с надлъжен наклон, от платно за еднопосочно движение. При км.
18+400, същият попаднал в заледен участък, водачът изгубил контрол върху управлението му и се
е ударил в предходно движилият се лек автомобил /бус/ с рег. № ******, с прикачено ремарке
платформа марка „*****", модел ,,**" с рег. № *****. Ударът между двете МПС настъпил в лявата
активна лента за движение /ускорителната/, при контакт на предна челна част на т.а. със задна лява
част на ремаркето платформа и последващ контакт със задна част на л.а. /бус/. В следствие на
удара от страна на т.а., л.а. /бус/ се ударил в предходния т.а. с рег. № ******, като ударът настъпил
при контакт на предна челна част на л.а. /бус/ със задна дясна част на т.а. Щетите по ремаркето-
платформа, причинени в следствие на процесното ПТП, били локализирани в задна лява и предна
челна част на ремаркето - в зоните на прекия му контакт при ударите и в зони, съседни на тези
зони, т.н. зони на вторични деформации и разрушения. Ето защо, налице била причинно -
следствена връзка между механизма, при който е настъпило процесното ПТП, и щетите, които са
нанесени на ремаркето- платформа. Действителната стойност на това ППС, към датата на ПТП -
07.12.2019 г., експертизата определя на сумата от 5 194 лв.; а стойността на вредите по него – на
сумата от 4 155,20 лв., след приспадане на пазарната стойност на запазените части в размер на
1 038,80 лв. Вещото лице сочи, че в следствие на процесното ПТП, непоправимо били повредени
/деформирани/ основни конструктивни елементи на процесното ППС /ремарке - платформа за леки
автомобили/, технически невъзстановими, като ремаркето- платформа загубило функционалната
си годност. Ето защо, налице бил конструктивен тотал, като щетата била тотална. Остатъчната
стойност на ППС - ремарке– платформа в състоянието, в което се намира след процесното ПТП,
била равна на пазарната стойност на запазените части - 1 038,80 лв., които части представлявали: 5
бр. гуми 14" с джанти; 4 бр. главини с лагерите; греда II /заден/ мост с окачване; лебедка
механична. Тяхната стойност била не повече от 20 % от действителната стойност на ППС или
5 194 лв. х 20%.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
/чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
претендираните в настоящото производство имуществени щети по собственото му увредено ППС
– ремарке–платформа, настъпили от процесното ПТП. Не е спорно по делото, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП 07.12.2019 г.
гражданската отговорност на водача на МПС марка „****** **********", с peг. № ******,
собствено на „******“ ЕООД – гр. ******, управляваното от свидетеля А.Н. С.; е била покрита от
ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата /чл.477 ал.1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите
относно датата, мястото и участниците в ПТП; за заведената при ответника преписка по щета, по
която той е отказал на ищеца, да му изплати търсеното застрахователно обезщетение. Спорните по
делото обстоятелства са, дали механизмът на настъпване на ПТП съответства на посочения от
ищеца, дали именно по причини у водача на МПС с peг. № ****** е настъпил инцидентът, налице
ли е причинно- следствена връзка между увреждането и щетите, респ. между претендираните
имуществени щети и негово виновно поведение. След съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата
по настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 07.12.2019 г., около 05:30 ч., по
АМ „Тракия", в района на община Елин Пелин, в посока към гр. София, през тъмната част от
денонощието, при дъждовно време, по мокър, прав, асфалтов участък, с надлъжен наклон, от
платно за еднопосочно движение. Тогава управляваният от св. С. т.а. с рег. № ******, при км.
18+400, попаднал в заледен участък, водачът изгубил контрол върху управлението му и се е
ударил в предходно движилия се лек автомобил /бус/ с рег. № ******, с прикачено ремарке
платформа марка „*****", модел ,,**" с рег. № *****, собствено на ищеца. Ударът между двете
МПС настъпил в лявата активна лента за движение /ускорителната/, при контакт на предна челна
част на т.а. със задна лява част на ремаркето платформа и последващ контакт със задна част на л.а.
/бус/. В следствие на удара от страна на т.а., л.а. /бус/ се ударил в предходния т.а. с рег.№ ******,
като ударът настъпил при контакт на предна челна част на л.а. /бус/ със задна дясна част на т.а.
Същевременно, около половин час преди процесния инцидент и на около 100 км след мястото му,
е настъпила друга верижна катастрофа, за кояно е било образувано ДП, прекратено с
постановление от 09.06.2021 г. на РП. ДП е било образувано на 07.12.2019 г. и е било водено за
това, че на същата дата около 5 часа на АМ „Тракия“ 18+500 км, с посока от Пловдив към София, в
района на землището на с. Вакарел, е възникнало тежко ПТП между два леки автомобила и три
товарни автомобила с прикачени полуремаркета, като с деянието били причинени значителни
7
имуществени вреди – престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. В мотивите на
постановлението е прието, че липсват данни за извършено престъпление, т.к. причината за
настъпването на това ПТП било поведението на лицата, стопанисващи пътя, изразяващи се в
действия или бездействия по поддържането на платното за движение в нормални експлоатационни
норми, както и необозначаването на заледения участък от пътя, в който са настъпили процесните
удари. При така посочената верижна катастрофа, според неоспорената декларация от водача на т.а.
с рег.№ ******, движещ се преди процесната платформа, са последвалите действия от негова
страна – на около 300 м видял ППС, но успял да спре; като се движел на първа предавка, без газ, с
5 км, като пътят бил заледен и зад него се движели МПС, и водачът вкрючил аварийни светлини и
излязал да предупреди останалите участници в движението, като според него причината за ПТП е
заледен участък и несъобразена скорост. Неговото поведение, в т.ч. и спиране на платното за
движение, е било своевременно възприето от водача на движилия се зад него лек автомобил /бус/ с
рег. № ******, с прикачено процесното ремарке- платформа. Според декларацията на този водач,
пред него имало няколко ПТП, като бил блъснат отзад и спрял, за да не се удари в друго ПТП, като
според него причината за ПТП е заледен пътен участък, в следствие на което движещият се зад
него не е могъл да спре. В тази връзка, съдът приема, че поведението на С. С., като водач на
посочения т.а., не е било съобразено с конкретните условия на пътя, за да се избегне процесното
ПТП, така както другите участници в него адекватно са могли да съобразят своето поведение със
същите. В декларацията си от датата на ПТП, той сочи, че се е движел по заледено пътно платно, в
тъмната част на денонощието, при намалена видимост, на неосветен път, като имало микробус с
ремарке, който спрял внезапно, като го забелязал от около 70 м, да се пристроява в бързата лента;
като според него причината за ПТП е заледен път – поледица. Същевременно обаче, при така
усложнената пътна обстановка, според собствените му показания в настоящото производство, св.
СТ. се е движел със скорост от 100 км/ч, в лявата активна лента за движение /ускорителната/. Така
той всъщност се е движел с максимално допустимата за управляваното от него МПС, според чл.21
ал.1 от ЗДвП, която категорично не може да се приеме за такава, съобразена с конкретната пътна
обстановка, както и с обстоятелството, че това МПС е било максимално наторавено, което отново
според собствените му показания също му е попречило да спре своевременно. Така той
категорично е допуснал нарушения на задълженията си по чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране
скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие; както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението; както и по чл.23 ал.1 от ЗДвП - да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Същевременно, ответникът не релевира
своевременно възражение за евентуално съпричиняване на вредите, предвид на което съдът не
коментира такова. Той не проведе пълно и главно доказване на възраженията си против иска.
Следва да се отбележи още, че фактът, налице ли е влязло в сила наказателно постановление
спрямо участниците в ПТП, респ. и по отношение на С. С., не е от значение за настоящото
производство. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За
наказателните постановления и решенията, с които евентуално се отменят или оставят в сила, няма
аналогичен текст, поради което те не обвързват гражданския съд, който сам и независимо се
8
произнася по въпроса за деликтната отговорност.
Предвид изложените съображения и според доказателствения материал по делото и
процесуалното поведение на страните в настоящото производство; съдът приема, че причината за
настъпване на процесното ПТП е единствено у водача на МПС с peг. № ******, управляваното от
свидетеля СТ.; а ответните възражения за обратното са неоснователни и недоказани. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на
ищцовото ППС е покрита от ответното дружество /чл.493 ал.1 т.2 от КЗ/, предвид на което
предявеният иск за тези вреди се явява доказан в своето основание. По делото нито се твърди,
нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основанията
по чл.494 от КЗ. Относно размера, до който следва да се уважи искът, съдът взе предвид
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, че настъпилата
тотална щета на увреденото ищцово имущество е в причинно- следствената връзка с процесното
ПТП, настъпило от виновното и противоправно поведение на св. СТ.. Щетите по ремаркето-
платформа, причинени в следствие на процесното ПТП, са локализирани в задна лява и предна
челна част на ремаркето - в зоните на прекия му контакт при ударите и в зони, съседни на тези
зони, т.н. зони на вторични деформации и разрушения. Ето защо, налице е причинно - следствена
връзка между механизма, при който е настъпило процесното ПТП, и щетите, които са нанесени на
ремаркето- платформа. Изцяло неоснователно и недоказано е ответното възражение, че всъщност
процесната платформа не е била в добро техническо състояние и не можело да се установи, какви
точно увреждания са настъпили в резултат на процесното ПТП. По делото се събраха неоспорени
писмени доказателства, че същата е преминала първоначален технически преглед на 01.11.2019 г.,
т.е. едва малко повече от месец преди процесното ПТП; като данни за влошаване на техническото
й състояние в този интервал от време нито се сочат, нито се доказаха от ответника.
Действителната стойност на това ППС, към датата на ПТП - 07.12.2019 г., експертизата определя
на сумата от 5 194 лв.; а стойността на вредите по него – на сумата от 4 155,20 лв., след приспадане
на пазарната стойност на запазените части в размер на 1 038,80 лв. В следствие на процесното
ПТП, непоправимо са повредени /деформирани/ основни конструктивни елементи на процесното
ППС, технически невъзстановими, като ремаркето- платформа е загубило функционалната си
годност - налице е конструктивен тотал, като щетата е тотална.
Ето защо, предявеният главен иск следва да се уважи изцяло за сумата от 4 155,20 лв,
ведно със законната лихва от 11.02.2020 г. /според ищцовото искане/ - денят, следващ датата, на
която ответникът е постановил отказ от изплащане на обезщетение по заведената щета с писмо ЦУ
99-1222/ 10.02.2020 г. - до окончателното изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищеца
деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, а именно – сумата от общо
1 046,21 лв., включваща 166,21 лв. за държавна такса, 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и
630 лв., с ДДС, за адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр.
§ 2а от ДР на същата; според която и предвид нивото на фактическа и правна сложност на делото –
неоснователно е ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар на пълномощника му, предвид на което съдът не го намалява.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София" № 7 ет.5, представлявано от гл. изпълнителен
директор А. П. Л. и изпълнителния директор Р. К. Д.; ДА ЗАПЛАТИ на „ТиМ ауто център"
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Тракия" № 8
ет.4 ап.8, представлявано заедно и поотделно от управителите Т. К. Т. и М.Т. Л.; СУМАТА
от 4 155,20 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по неговото
ремарке - платформа с рег. № *******, а именно: ремарке за лек автомобил марка и модел
„*******“, с идентификационен номер *********, което е било прикачено към МПС марка
„****** **********" с peг. № ******; причинени в следствие на верижно ПТП с участието
на този автомобил, на МПС марка „****** **********" с peг. № ****** и МПС марка
„******“ с рег. № ******; което ПТП е настъпило на 07.12.2019 г., около 05:30 ч., по АМ
„Тракия", в района на община Елин Пелин, в посока към гр. София, при км. 18+400; за което
на същата дата са били съставени два протокола за ПТП № 1678873 и № 1678874 и при
ответника е била образувана ликвидационна преписка по щета с № 0410-400-0169/2019 г.;
ведно със законната лихва от 11.02.2020 г. до окончателното изплащане; както и СУМАТА
от 1 046,21 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като на ищеца – на ел. поща от л.2, като му се изиска незабавно
потвърждание, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
10