Р Е Ш Е Н И Е
№ 286/23.06.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 214 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Х.Д.Х. ***, чрез пълномощника адв.Л.А., с посочен адрес ***, партер, офис 11, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0996-000075/08.03.2021 г. на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил А* А* с рег.№ * за срок от шест месеца до една година, а именно за 1 година, поради висока обществена опасност на деянието.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Не се оспорва фактическата обстановка, но се поддържа, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, като със същата се засягат права и интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която се издава актът, с което е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. В жалбата се твърди, че не са изложени мотиви защо мярката е наложена за 1 година, налице е и нарушение на чл.35 от АПК досежно изясняване на всички относими към случая факти и обстоятелства, определящи размера на наложената ПАМ. Претендират де разноски в производството.
Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален предстовител, не взима становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на АС Монтана, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0996-000075/08.03.2021 г. на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, има ща право и интерес от об жалването, поради което e допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН № GА357695/07.03.2021 г. срещу жалбоподателя Х., за това, че на 07.03.2021 г. в 00.20 часа в гр. Монтана, бул.Ал.Стамболийски с посока на движение от ул.Д.П* към КПП Враца, управлява собствения си лек автомобил А* А*, с рег. № *, след употреба на алкохол над 0,5 промила. Пробата е извършена в 00.32 часа с техническо средство Алкотест 7510, с фабричен № ARNA-0155, който отчел положителна проба 2.52 промила алкохол в издишания въздух, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0063124. АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка, е прието, че Х. като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред и е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Този факт не се и оспорва в производството, като в съдебно заседание представят протокол от заседание по НОХД № 327 по описа на РС Монтана за 2021 г., в което е одобрено постигнато споразумение в наказателното производство/л.34-37 от делото/.
При така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към датата на издаване на административният акт, със заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган/л18-19 от делото/.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Установено е, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Извършена му е била проба с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARNA-0155, който показал положителен резултат 2.52 промила алкохол в издишания въздух от водача, като горното сочи на нарушение на чл. 5, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. На същия е издаден и талон за медицинско изследване, но същият е отказал, като заявил, че прима показанията на техническото средство/л.2124 от делото/.
При така установените фактически обстоятелства ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма, като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата. Що се отнася до твърдението, че не е посочен мотив защо е наложен максималния законоустановен размер на административна принуда, настоящият съдебен състав намира, че в заповедта ясно е посочено“поради висока обществена опасност на деянието..“ . нещо повече, настоящият съдебен състав приема, че дори това да не е посочено в издадената заповед за ПАМ, само фактът, че концентрацията на алкохол в издишания въздух е 2.52 промила е достатъчно да обоснове административна принуда в максимален размер.
Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, в писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП-правното основание на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до 1 година, а именно една година, поради високата обществена опасност на деянието. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ ЗДвП.
Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл. 171, т. 2а, б.“б“ ЗДвП следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Фактите от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН №№ GА357695/07.03.2021 г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2а, б.“б“ ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година,, поради висока обществена опасност на деянието“.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018, бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. /
Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда, контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е издаден талон за медицинско изследване № 0063124 и Х. е отбелязал, че е съгласен с показанията на техническото средство/л.21 от делото/. Не се твърди, а и липсват доказателства за това, че жалбоподателят не е дал кръвна проба. Отказът на Х. за даване на кръвна проба е предпоставка по смисъла на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта да се установи въз основа на показанията на техническото средство.
Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта 2.52, е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ, поради което твърдението, че органът не е мотивирал наложения размер е неоснователно.
Следва да се подчертае, че мярката по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП и за срок в рамките на определения, е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържание на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, при доказаните по делото, посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК, така както се поддържа в жалбата на Х.. Ето защо, изложените в жалбата доводи, че заповедта не е мотивирана относно размера на наложената административна принуда и не са взети предвид всички факти и обстоятелства, не могат да бъдат споделени и да бъдат приети като обстоятелства, които сочат на несъответствие на оспорената заповед с целта на закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на на Х.Д.Х. ***, чрез пълномощника адв.Л.А., с посочен адрес ***, партер, офис 11, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0996-000075/08.03.2021 г. на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.
138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
Административен съдия: