РЕШЕНИЕ № 162
САМОКОВ
16 август 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският
районен съд първи състав в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кирил Павлов
с
участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело 347 по
описа за две хиляди и двадесета година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът
К.И.К. твърди в исковата си молба, че с
полица № BG 0201 18 ********* сключил с ответното дружество "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД договор за имуществена застраховка АВТО КАСКО за лек
автомобил марка „Х.“, модел „С.2.2 i-СDTI“,
цвят „Черен“, с рег. № ** **** **, година на производство - 2008 г.
Твърди
се в исковата молба, че за времето от 20:00 часа на 14.11.2018 г. до 05:00 часа
на 19.11.2018 г., ищецът бил паркирал този свой лек автомобил марка „Х.“, модел
„С.2.2 i-СDTI“, с рег. № ** **** **, пред сградата, в която живее на бул.
Александър Пушкин“ № 21. Твърди се в исковата молба, че ищецът бил в
командировка извън страната, и че в 05:00 часа на 05.11.2018 г. прибирайки се
вкъщи, ищецът установил, че собствения му описан по-горе лек автомобил е
изчезнал. Своевременно уведомил органите на МВР и застрахователя на колата -
„ЗАД ДБЖЗ“ АД. По случая било образувано досъдебно производство 230 ЗМК №
3080/2018 г., по описа 06 РУ-СДВР. съответно прокурорска преписка № 45448/2018
г., по описа на Софийска районна прокуратура (СРП). На 14.02.2019 г.
наказателното производство било спряно с постановление на наблюдаващия
прокурор.
Във
връзка с настъпилото и заявено застрахователно събитие била образувана щета №
0201-001092/2018-01, по описа на „ЗАД ДБЖЗ“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка К.И.К.
получил писмо с изх. № 1589/09.05.19 г., по описа на ответника „ЗАД
ДБЖЗ" АД с което бил уведомен, че ответното дружество отказва да му
изплати застрахователно обезщетение. Своя отказ ответникът мотивирал с това, че
ищецът е предоставил неистинска информация, с което бил нарушил Раздел I, т.
14.19 от Общите условия по застраховка на „Сухопътни превозни средства (без
релсови превозни средства)*', по описа на „ЗАД ДБЖЗ“ АД. В какво се състои
извършеното от ищеца нарушение на посочения текст не му било обяснено.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца К.И.К. сумата 2000 лева
по настоящия предявен като частичен иск за тази сума от общо претендирани 15000
лв. (петнадесет хиляди лева), претендирана като част от дължимо обезщетение по
застраховка „Авто Каско“ с полица № ВG 0201 18 *********, за настъпило
застрахователно събитие (кражба) в интервала между 20:00 часа на 14.11.2018 г.
до 05:00 часа на 19.11.2018 г. гр. София, ведно с лихва за забава считано от
датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Ответникът
"ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявения иск по основание и по
размер по съображенията изложени при отговора на ИМ. Оспорва настъпването на
претендираното от ищеца застрахователно събитие. От фактическа страна оспорва
твърденията на ищеца, че лекият му автомобил марка „Х.“, модел „С.2.2 i-СDTI“, с рег. № **
**** ** е бил откраднат на посочените в исковата молба дата, час и място.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие
за установено следното:
Ищецът
К.И.К. е собственик на МПС лек автомобил марка „Х.“, модел „С.2.2 i-СDTI“, с
рег. № ** **** ** с
рама № SHHFK37607U028340, с двигател № N22A22533734, година на производство -
2008 г.
Представена
е от ответника в препис застрахователна полица № BG 0201 18 ********* за сключен на 20. 06. 2018 година между ищеца
и ответника застрахователен договор - застраховка АВТО КАСКО за процесния лек автомобил марка „Х.“, модел „С.2.2
i-СDTI“, цвят „Черен“, с рег. № ** **** **, година на производство - 2008 г.
В
застрахователната полица е отразено, че застрахователната премия от 480 лв. ще
са заплати на четири равни вноски от по 120 лева с падежи - 20.09.2018 г.,
12.08.2017 г., 12.12.2018 г. и последна на 20.03.2018 г.
По
делото са представени и приложени на л. 23 доказателства, а и няма спор, че са
платени на падежите първите две вноски по застрахователната премия – съответно
на 20. 06. 2018 година и на 15. 09. 2018 година.
Видно
от отговора на исковата молба, самият ответник не отрича че за периода в който
се твърди да е извършена кражбата е имало валиден и действащ договор за
застраховка КАСКО, както и че същият покрива застрахователните рискова кражба
на МПС и противозаконно отнемане. Това следва и от съдържанието на
застрахователната полица и приложените по делото Общи условия, видно от които
клауза 6 включва в точка 6.9 кражба и противозаконно отнемане на МПС. При
положение че застрахователната полица чрез израза застрахователно покритие по
клауза 6 визира като покрити застрахователни рискове всички визирани в „пълно
каско“ застрахователни искове посочени в общите условия. Щом в
застрахователната полица няма визирани конкретни точки, изключващи пълно каско,
съдът приема, че са договорени като застрахователно покритие всички рискове по
точка 6, така както са визирани в Общите условия, а това включва и тези по
точка 6.9, а именно кражба и противозаконно отнемане на МПС.
В тежест на ищеца е на доказване, а не се
установява твърдяното от ищеца застрахователно събитие, а именно процесното МПС
лек
автомобил марка марка „Х.“,модел „С.с рег.№ ** **** ** собственост на К. К.
да е предмет на кражба или противозаконно
отнемане от друго лице за времето от 20 часа 14. 11. 2018 год. до 05:00 часа на 19.
11. 2018 год. което деяние да е извършено в гр. София, ул. Александър Пушкин
зад бл. 21 противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство,
Действително
е образувано, водено и спряно от прокурора наказателно производство по жалба на
ищеца, че неизвестен извършител за времето от
20 часа 14. 11. 2018 год. до 05:00 часа на 19. 11. 2018 год. в гр.
София, ул. Александър Пушкин зад бл. 21 противозаконно е отнел от владението на
К.И.К. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го ползва – престъпление по чл. 346 ал. 1 от НК. Със
приложеното в препис постановление за спиране на наказателното производство
прокурорът е спрял наказателното производство по съображения че въпреки
извършените действия по разследването и ОИМ извършителят на престъплението не е
разкрит. По тези съображения на основание чл. 242 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 244 ал.
1, т. 2 и чл. 245 ал. 1 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно
производство ДП № 230 ЗМК 3080/2018 год.,по описа на VІ РУ СДВР, прокурорска
преписка № 45448/2018 г., по описа на СРП.
От материалите по приложеното по делото
досъдебно производство се установява, че пред 06 РУ на СДВР от К.И.К. е заявена липса
на собствения му лек автомобил е марка „Х.“, модел „С.2.2 i-СDTI“, с рег. № **
**** ** с рама № SHHFK37607U028340, с двигател № N22A22533734, година на
производство - 2008 г.е собственост на К.И.К.. Пред органите на полицията К.И.К.
е твърдял, че на 14. 11. 2018 година около 20 часа е паркирал посочения
автомобил в град София, бул. „Александър Пушкин“ № 21 зад блока, с8лед което
заминал за Италия. На 19. 11. 2018 година около 5 часа, прибирайки се
установил, че автомобилът го няма на мястото, на което го е паркирал. Това е
вписал ищецът К.И.К. в подаденото от него на 19. 11. 2018 година СЪОБЩЕНИЕ за
извършено престъпление, депозирано в VІто РУ „ПОЛИЦИЯ“ СДВР. В показанията си
на същата дата в качеството си на свидетел К.И.К. е посочил, че на 14. 11. 2018
година около 20 часа паркирал автомобила „Х.“, модел „Сивик“ 5 ДР с рег. № **
**** ** в град София на бул. Александър Пушкин № 21, точно зад блока. След това
заминал за Италия. Когато паркирал автомобила в резервоара имало около 20 – 30
литра нафта. На 19. 11. 2018 година около 05.00 прибирайки се на адреса
установил, че автомобила липсва.
В
обясненията му, писани на 30. 11. 2018 година К.К. вписал, че на 15. 11. 2018
година около 8 часа за последно видял личния си автомобил с марка „Х.“, модел
„Сивик“, с рег. № ** **** ** паркиран на
паркинга зад блока в който живее. На същия ден около 10 – 11 часа напуснал
територията на Р. България през КПП Калотина. В тези обяснения ищецът К.К. е
твърдял, че преди да напусне Р. България на 15. 11. 2018 година бил поне 2-3
дни в град София и през това време автомобилът му си бил на паркинга. На 19.
11. 2018 година около 6 часа сутринта се прибрал в къщи и
забелязал
че автомобила му го няма. Автомобилът му не бил управляван от никой друг освен
от ищеца. За последно го бил използвал преди повече от месец, тъй като
съединителят му се развалил. МПСто нямало фабричен имобилайзер и нямал аларма.
Ищецът
е сезинал ответника на 23.11.2018 г. за твърдяното от него, но неустановено в
настоящия процес застрахователно събитие и е заведена щета №0201-001092/2018-01,
по описа на"ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по претенцията на ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка ,Авто Каско“.
С
писмо от 09. 05.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че няма основание
за плащане на обезщетение по цитираните щета и застраховка, тъй като счита, че
декларираните от застрахования обстоятелства при завеждането на щетата не
съответстват на установените факти и противоречат на събраните по претенцията
данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил.
Доказано
е, включително и от изявленията на самия ищец че за времето от 20: 00 часа на
14. 11. 2018 година до 8 часа на 15. 11. 2018 година не е имало нито кражба,
нито отнемане на процесното застраховано при ответника МПС лек автомобил е марка „Х.“,
модел „С.2.2 i-СDTI“, с рег. № ** **** ** с рама № SHHFK37607U028340, с
двигател № N22A22533734, Самият ищец потвърждава в обясненията му от 30. 11.
2018 година че на 15. 11. 2018 година в 8 часа автомобилът му е бил налице
паркиран зад блока на адреса му в град София на бул. Александър Пушкин № 21. И
от справката от Гранична полиция за това кога ищецът е напускал пределите на
Република България се установява, че след влизането му в България пред ГКПП
Капитан Андреево в 14 часа и 36 мин., вечерта на 14. 11. 2018 година ищецът си
е бил в България. Самият той потвърждава в обясненията си от 30. 11. 2018
година че в 8 часа е възприел автомобила си паркиран зад блока му в град София бул. Александър Пушкин №
21, което е и неговия регистриран постоянен адрес, видно от справката за
адресната му регистрация. За времето до 8 часа на 15. 11. 2018 година не са
признаци на кражба, нито на противозаконно отнемане на МПС засичанията на
процесния автомобил на 15. 11. 2018 година в 5 часа и 47 мин. на СОП Герман и в 6 часа и 9 мин. при Вакарел
по магистрала Тракия посока София-Бургас. Както бе посочено самият ищец в
обясненията си потвърждава, че възприел същото МПС негова собственост на
паркинга в град София бул. Александър Пушкин № 21, след което отново напуска
пределите на Република България, потвърдено от справката на Гранична полиция
съгласно която това е станало на 15. 11. 2018 година в 16 часа и 14 мин. Следователно
за първата дата от твърдяния от ищеца период 20:00 часа на 14. 11. 2018 година
– 05 часа на 19. 11. 2018 година кражба няма, нито противозаконно отнемане на
процесното МПС. Но ищецът е обвързан от заявения от самия него период в който
той е заявил кражбата на собственото му МПС. Налага се извод, че за конкретно
заявения от ищеца период на настъпване на застрахователното събитие такова не е
настъпило и не се установява в настоящия процес. В гражданския
процес правилата на
доказателствената
тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от
недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения.
Щом ищецът не установява с необходимото пълно доказване настъпването на
застрахователното събитие в заявения от него период, съдът прилагайки правилата
на доказателствената тежест приема че такова застрахователно събитие не е
настъпило. За първата дата 14. 11. 2018 година, за времето от 20 часа на тази
дата до 8 часа на 15. 11. 2018 година събраните по делото доказателства направо
опровергават настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, както
и твърдението му че отсъствието му от Република България е за времето от 20
часа на 14. 11. 2018 година до 5 часа на 19. 11. 2018 година. Това е много
важно за периода в който е могла да се извърши кражбата, респективно
противозаконното отнемане на МПС, твърдяно от ищеца, но неустановено от
доказателствата по делото. По силата на договора за застраховка това са
обстоятелства относими към покритите застрахователни рискове и по въпроса кога
са настъпили и периода в който това е могло да се случи не може да има лъжа,
нито потвърждаване на неистина съзнателно или не, нито затаяване на истина от
застрахования с оглед интереса му да получи обезщетение от такова
застрахователно събитие.
При
това положение, щом ищецът първоначално е заявил период от 20 часа на 14. 11.
2018 година до 5 часа на 19. 11. 2018
година в който е могла да се извърши твърдяната от него кражба на процесния
застрахован при ответника автомобил, той е обвързан от този период. Щом в
първата дата от този период, за времето от 20 часа на 14. 11. 2018 год. до 8
часа на 15. 11. 2018 година кражба няма,
нито противозаконно отнемане на МПС и ищецът
е знаел това, когато е заявил кражба, той няма право да получи нищо от
претендираното обезщетение. Най-малко поради това че кражба не е извършена,
нито доказана в конкретно заявения от ищеца период.
Освен
изводите за недоказано застрахователно събитие, съдът съобрази следното:
Видно
от уведомлението за твърдяното от ищеца застрахователно събитие ищецът
съзнателно го е заявил по начин като да
е настъпило във време, в което той е бил извън страната. Но на 14 ноември 2018
година в 20 часа ищецът не е бил извън страната, напуснал е пределите на Р
България едва на 15. 11. 2018 година след 16 часа и за единственото време в
което е регистрирано някакво движение на процесния автомобил – на 15. 11. 2018
год. в 5 часа и 47 мин. на СОП Герман и
в 6 часа и 9 мин. при Вакарел по магистрала Тракия в посока София-Бургас се
налага извод че автомобилът е под контрол на ищеца, възприет е от него в 8 часа
на 15. 11. 2018 и не е предмет на кражба, нито на противозаконно отнемане на
МПС. Този извод следва както от обясненията на ищеца на 30. 11. 2018 година,
така и по аргумент от чл.187а ал. 1 от Закон за движението по пътищата. Освен
това видно от обясненията и показанията на ищеца е видно че според него само
той и никой друг е управлявал процесния застрахован при ответника лек автомобил,
за който самият ищец твърди че е бил с развален съединител и не е управляван
месец преди това.
Мотивиран от изложените съображения съдът
приема че застрахователното събитие не е настъпило и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, тъй като не е налице най-важната предпоставка за претендираното
с процесния частичен иск застрахователно обезщетение.
Основателно е всяко от възраженията на
ответника – както за ненастъпило застрахователно събитие, така и за това че
заявените неистини пред застрахователя и затаеното от него относно твърдяната
кражба изключват правото му да получи претендираната сума.
В случая обаче неверните данни по въпроса
кога, в какъв период твърди кражбата и че е бил в командировка извън страната
за времето от 20 часа на 14. 11. 2018 год. до 19. 11. 2018 година са от
значение само ако бе доказано застрахователното събитие. В случая такова
събитие не се доказва от ищеца. Съдът прилагайки правилата на доказателствената
тежест приема че кражба за периода визиран пред застрахователя не е налице. В
наказателния процес могат да бъдат доказателствено средство показанията на
лице, което твърди че е пострадал от престъпление от общ характер каквото
престъпление са както отнемане на МПС с цел ползване по чл. 346 НК, така и
кражба на МПС. Поради това прокурорът се е позовал на показанията на ищеца К.К.
в констатациите си съдържащи се в постановлението за спиране на наказателното
производство. За разлика от това в гражданския процес твърдение за факт, който
ползва страната, няма доказателствена стойност а сам подлежи на доказване, като
в случая се изисква пълно доказване. Твърдението на ищеца че му е откраднат
процесния автомобил и обстоятелствата при които той е установил това са
твърдение, защото чрез тях той иска да установи основание да му се изплати
застрахователното обезщетение. В случая доказателства за това твърдение няма по
делото, още по малко за необходимото пълно доказване. Съдът не е обвързан от
констатациите на прокурора в постановлението за спиране на наказателното
производство и няма основание да приеме твърденията на ищеца за кражба на
процесния застрахован автомобил, включително и за периода в който той твърди,
че е бил извън страната. Отделно от това обстоятелството че той си е бил в
България точно в периода в който е засечено някакво движение на процесния
автомобил опровергава ищеца за заявените от него пред застрахователя
обстоятелства на които основава претенцията си за процесното обезщетение. При
конкретната претенция пред застрахователя от която ищецът е обвързан,
обясненията му от 30. 11. 2018 година имат характер на извънсъдебно признание
по въпроса, че сутринта в 8 часа на 15. 11. 2018 година автомобилът му е на
паркинга зад блога му в гр. София, бул. Пушкин № 21. Това налага извод че не е доказателство за кражбата
единственото засечено движение на автомобила в предишните часове – 5 ч. и 47
мин. на СОП Герман и 6 часа и 9 мин. при Вакарел по магистрала София Бургас.
Щом в следващ момент ищецът в обясненията си от 30. 11. 2018 година сочи че
автомобилът си е при него пред блока му сутринта на 15. 11. 2018 година това е
признание че до този момент автомобилът му не е бил откраднат. Но отделно от
недоказаността на твърдяното застрахователно събитие, тези изявления на ищеца
опровергават собствените му претенции пред застрахователя за периода в който
твърди че е настъпила кражбата и за периода в който е бил в страната. За
второто ищецът е самостоятелно опроверган и от справката на Гранична полиция за
излизанията и влизането му в страната.
Като не е доказано и следователно не е
налице твърдяното от ищеца застрахователно събитие, искът само на това основание следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Другите потвърдени неистини в претенцията на ищеца съобразно чл. 380 от КЗ за периода в
който твърди че е настъпила кражбата и периода в който е бил извън страната и кога последно е видял
автомобила си щяха да са от значение ако застрахователното събитие бе доказано,
но в случая такова събитие за гражданския процес не е настъпило и само на това
основание иска следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността и недължимост на
главната претенция е неоснователна е и следва да се отхвърли и акцесорната
претенция на ищеца за мораторна лихва за забава за времето от датата на
постановения от ответника отказ за изплащане на застрахователно обезщетение -
09.05.2019 г., до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.
Съдът на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноските му по делото 385 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В тази насока съдът
съобрази че предявеният като частичен, но изцяло неоснователен е принудил
ответника да се защитава и по основанието на иска относимо за пълната искана от
застрахователя сума като обезщетение за твърдяното от ищеца, но неустановено в
настоящия процес застрахователно събитие.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на К.И.К.,
ЕГН ********** срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, предявен
като частичен за сумата 2000 лева от 15 000 лева, претендирани като
дължимо обезщетение по застраховка „Авто Каско“ с полица № ВG 0201 18 *********, за претендирано
като настъпило застрахователно събитие (кражба) в интервала между 20:00 часа на
14.11.2018 г. до 05:00 часа на 19.11.2018 г. гр. София, както и за
претендираната лихва за забава върху същата сума от датата на постановения от
ответника отказ за изплащане на застрахователно обезщетение - 09.05.2019 г., до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** ***.Александър
С. Пушкин“ № 21 да заплати на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
********* сумата 705 (седемстотин и пет) лева за разноски по делото на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, от които 385 лева разноски за експертиза, 300
лева юрисконсултско възнаграждение и 20 лв. разноски за издадени съдебни
удостоверения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване преписа страните.
Районен съдия: