ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. гр. София, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е протоколно определение от 17.05.2022
г. по НОХД № 153/2021 г. на Специализирания наказателен съд, ХХI състав, с
което е било оставено без уважение искането на подс.Г. Б. Б. и неговата
защита, за промяна на изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за
неотклонение „Гаранция” в размер на 10 000 (десет хиляди лева) или за
нейната отмяна.
Същото определение е обжалвано с частна жалба от адв.Ю Д., защитник
на подс.Б., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в
незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди, че отсъства
основната предпоставка за действието на каквато и да е мярка за
неотклонение, а именно обосновано предположение за авторство, тъй като не
били събрани доказателства лицето да е съпричастно към повдигнатото му
обвинение. Освен това се настоява и че липсват опасностите от укриване
и/или извършване на престъпление, поради демонстрирано от подсъдимия
безукорно процесуално поведение и сериозно отношение към процеса.
Претендира се да не бъде отчитано в ущърб на Б. наличието на други
неприключили наказателни производства срещу него, защото воденето им се
дължало на „нечия безконтролна преценка” и продължителността им
надхвърляла разбирането за разумен срок. В този смисъл се иска атакуваното
определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени
мярката за неотклонение, евентуално – да се намали размерът на гаранцията
или последната да бъде заменена с „Подписка”.
Въззивната инстанция, след като се запозна с жалбата и с материалите
1
по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
НОХД № 153/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт
срещу десетима подсъдими, в т.ч. подс.Б., комуто специално е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, алт.2, т.2 вр. с ал.2 от НК (за
участие в организирана престъпна група, създадена с цел лихварство и
изнудвания).
Подсъдимият търпи сегашната си мярка за неотклонение – „Гаранция” в
размер на 10 000 лева (внесени) от средата на 2021 г., а преди това, в периода
месец септември 2020 г. – месец юни 2021 г. е бил с мярка „Домашен арест”,
определена му изначално по реда на чл.64 от НПК. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, същият е неосъждан, като по делото са налице
данни, че спрямо него се водят други две наказателни производства – отново
за участие в престъпни сдружения, но с цел извършване на документни
престъпления, а по едното от делата лицето е привлечено и за вторично
документно престъпление.
По настоящото дело е проведено разпоредително заседание, но тепърва
предстои съдебно следствие, поради което доказателствената съвкупност,
служеща за преценка, е онази, събрана в досъдебната фаза. Въпросната
доказателствена маса, вече е била обсъждана от съдилищата в процедури по
чл.64 и чл.65 от НПК, както и в такива по чл.270 от НПК, като няма
основание за промяна на становището за съществуващо подозрение за
съпричастност на подс.Б. към инкриминираната престъпна структура
(изводимо от гласните доказателства, сред които показанията на свидетелите
№ 563, А. С., А. С., П. С., протоколите за извършени разпознавания). Нови
доказателства все още не са инкорпорирани и в този смисъл защитната теза за
разколебаване на подозрението или за неговото отпадане, не се споделя.
На фона на инкриминираната деятелност и предварителните данни за
личния каузален принос на Б. в нея, а също на фона на другите водени
наказателни производства спрямо същия подсъдим (независимо от
продължителността им, за която се споменава в жалбата), като вид мярката за
неотклонение „Гаранция” е най-подходяща за оказване на дисциплиниращо и
корективно въздействие, с оглед несъздаване на пречки за безпроблемното
протичане на съдебния процес и въздържане от неправомерно поведение. Ето
защо, искането за нейното изменение в „Подписка” или за отпадане изобщо
на процесуалната принуда, е несъстоятелно. Основателна обаче е
алтернативната претенция за намаляване на гаранционния размер. В тази
насока следва да се отчете, че в един продължителен период от време,
жалбоподателят е търпял мярка, ограничаваща правото му на свободно
придвижване и е бил възпрепятстван да реализира доходи, както и да се вземе
предвид обстоятелството, че до момента не е демонстрирал поведение в
разрез с процесуалните му задължения.
При изложените обстоятелства, въззивният съд намира, че
2
понастоящем е пропорционално и целесъобразно гаранционният размер да
бъде редуциран наполовина, като и на стойност 5 000 (пет хиляди) лева,
конкретната мярка за неотклонение на Г.Б. може адекватно да реализира
приоритетите по чл.57 от НПК за обезпечаване на подсъдимия за
производството и за неутрализиране на рисковете по чл.63, ал.1 от НК.
По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде
отменено, а жалбата – уважена, досежно едно от заявените в нея
алтернативни искания.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.05.2022 г. по НОХД №
153/2021 г. на Специализирания наказателен съд, ХХI състав, в обжалваната
му част относно подсъдимия Г. Б. Б., за когото е било оставено без уважение
алтернативното искане за намаляване размера на изпълняваната спрямо този
подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция” от 10 000 лева, като вместо това
НАМАЛЯВА размера на прилаганата за подсъдимия Г. Б. Б. мярка за
неотклонение „Гаранция” на 5 000 (пет хиляди) лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3