№ 223
гр. Смолян, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500167 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.439 ал.1 във вр. с чл.124
ал.1ГПК. Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 711 от
31.03.2022година от Н. Т. Д., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника адвокат М.
Орм, срещу Решение №35 от 14.03.2022година, постановено по гр.д.№312/2021година по
описа на Мадански районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Ат. Б.“ № 24, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова
долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от
управителя Р. М.-Т., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът - частен
правоприемник на „Обединена българска банка“ АД не дължи на ищеца сумата от 3977,92
лева, представляваща главница и сумата от 1300,65 лева законна лихва, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 115/2021г. по описа на ЧСИ Здр. Т.,
рег. № 916 КЧСИ с район на действие ОС Смолян, като погасени по давност.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло и се изразява
несъгласие относно приетото от МРС, че макар на 18.04.2015 година по силата на закона да
е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №
1
1168/2012 година по описа на ЧСИ Обр., давността за погасяване на вземането, за което е
образувано изпълнителното дело е била прекъсната с всяко следващо тази дата
изпълнително действие, предприето в рамките на прекратеното по силата на закона
изпълнително дело. Развива оплакване,че тези правни изводи на съда противоречат на
материалния и процесуалния закон, както и на разрешенията дадени в ТР № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС.
При прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ТПК, както в случая е прекратено изп.д.№ 1168/2012г. на ЧСИ Обр., всички предприети
изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни,
нито материалноправни последици, в който смисъл е и Решение № 285/06.10.2015г. по гр.д.
№ 1953/2015г. на IVr.o. на ВКС, тъй като след като поради прекратяване на изпълнителното
производство по право са обезсилени всички изпълнителни действия, то давността е
започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу
която длъжникът не е подал възражение, т.е давността е започнала да тече с изтичането на
двуседмичния срок за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК (действащ към този момент преди
изменението, обн. В ДВ бр.100/2019г.), считано от връчването на поканата за доброволно
изпълнение на 27.09.2012г. (видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист), в
случая давността е започнала да тече от 11.10.2012г., в какъвто смисъл е и Решение №
205/19.10.2021 година, постановено по в.гр.д. № 318/2021 г. по описа на ОС Смолян.
Твърди също, че по изпълнително дело № 1168/2012 година по описа на ЧСИ М. Обр.
за последно валидно изпълнително действие би могло да се приеме насрочването на опис на
движими вещи на 18.04.2013 година, макар че и това е условно, предвид факта, че такъв
опис не е бил извършен. От тази дата до 18.04.2015 година са изминали две години, в които
взискателят по изпълнителното дело не е предприел изпълнителни действия, поради което и
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило по
силата на закона най-късно на 19.04.2015 година. С разрешението дадено в т.10 от ТР №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението
си може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на изпълнителното производство е станало по право, като новата
давност за вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давност, тоест от датата 18.04.2013
година. От тази дата е започнала да тече и погасителна давност за вземанията, която е
петгодишна и която е изтекла на 18.04.2018 година, като всички изпълнителни действия,
предприети след 18.04.2015 година по изп. дело № 1168/2012г. на ЧСИ Обр. не следва да
бъдат зачитани като действия, годни да прекъснат давността, тъй като са извършени извън
рамките на изпълнително производство, доколкото това по изп. дело № 1168/2012г. е бил
прекратено още на 18.04.2015 година, независимо, че липсва акт на ЧСИ за прогласяването
на това прекратяване. Изтеклата погасителна давност представлява факт, който е настъпил
2
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 293/2012 година по описа на PC Мадан длъжникът Н. Т. Д.
не е възразил след получаването на ПДИ, поради което те са били стабилизирани на
11.10.2012 година, когато е изтекъл двуседмичния срок, броим от датата на връчване на
ПДИ - 27.09.2012г.Твърди, че към датата на предявяване на иска Н. Т. Д. с ЕГН **********
не дължи сумите - обективирани в гореописани изпълнителен лист, за събирането на които
е образувано изпълнително дело № 115/2021 година по описа на ЧСИ Здр. Т., тъй като
същите са погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност най-късно на
11.10.2017 година. Като е отхвърлил предявения иск, PC Мадан е постановил неправилен и
незаконосъобразен акт, който моли да бъде отменен и съдът да постанови решение, с което
уважи предявения иск като основателен и доказан,ведно със законните последици.
С писмения отговор депозиран от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,чрез пълномощника адв.Н.
К. се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Направен е довод, че след образуване
на изп.дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433,
ал. 1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния
процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.На първо
място с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ. Редовната молба на взискателя за образуване
на изпълнително дело безспорно прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, като въз основа на издадения изпълнителен лист са
образувани изпълнителни дела, по които са предприемани редица изп. действия - опис от
18.04.201 Зг. и от 27.10.2016г., както и запор на банкова сметка от 04.05.2017г. и
15.05.2019г. Дори да се приеме, че част от тях са извършени след настъпване на перемпция
по делото, то те са прекъснали давността, тъй като са налагани са запори, извършвани са
описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. С поискано следващо
изпълнително действие след двугодишния период, макар без да е новообразувано изп.дело
се прекъсва давностния срок, в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана в
Решение№37/24.02.2021година по гр.д.№1747/2021година ,ІV г.о. Твърди също, че искането
за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване
на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или
дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя в какъвто
смисъл е постановеното Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав
на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX
състав на Окръжен съд - Пловдив. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той
е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Предвид горното изпълняемото право
3
(ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието
да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени
в съответния изпълнителен способ) не са погасени. При постановяване на обжалваното
решение съдът е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на
всички събрани в хода на делото многобройни доказателства. Моли съдът да потвърди
изцяло посоченото решение и в условията на евентуалност, в случай че съдът уважи
подадената жалба и предвид обстоятелството, че въззивникът претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени прави възражение
за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.Д. редовно и своевременно призован не се
явява и се представлява от адв.М. Орм, която поддържа депозираната въззивна жалба
изцяло.
Въззиваемата страна“ЕОС МАТРИКС“ЕООД редовно и своевременно призован не
изпраща представител.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства
съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същества въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е незаконосъобразно постановено.
Мадански районен съд е сезиран с искова молба, в която Н.Д. твърди, че на
25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан в полза на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ********* са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на Обединена българска банка
АД сумата от 3 977,92 лева- главница, договорна лихва в размер от 800,02 лева за периода от
07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., наказателна лихва в размер на 43,61 лева за периода от
07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.07.2012г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство
разноски в размер на 96,43 лева – държавна такса и 341,58 лева адвокатски хонорар.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по 1 молба на „Обединена българска
банка“ АД от 05.09.2012 е образувано изпълнително дело № 1168/2012 г. по описа на ЧСИ
М. Обр., рег. № 758 КЧСИ. На 27.09.2012г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника, като в двуседмичен срок същият не е възразил срещу заповедта за незабавно
изпълнение. По изпълнително дело № 1168/2012 г. по описа на ЧСИ М. Обр. са извършени
действия за принудително събиране на вземането, както и е насрочен опис за 18.04.2013г.,
който впоследствие не е извършен по независещи от длъжника причини. Следващото
изпълнително действие е поискано с молба от 10.05.2016г. от взискателя.
Впоследствие изпълнителното дело било изпратено по компетентност, продължено
4
под № 359/2016 г. по описа на ЧСИ Здр. Т.. По изпълнителното дело е насрочен опис на
движими вещи за 27.10.2016г., който не се е състоял.
С молба от 03.08.2018г. ответникът по иска „Еос Матрикс“ ЕООД поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното производство, в качеството си на
приобретател на вземането по договор за цесия от 31.01.2018г., която молба е уважена с
разпореждане от 10.08.2018г. на ЧСИ Здр. Т.. С постановление от 23.07.2021 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищецът излага фактически твърдения, че поради прекратяване на изпълнителното
производство по право са обезсилени всички изпълнителни действия, поради което
давността започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК
– от 11.10.2012г. и след прекратяване на изп. дело № 359/2016 г. въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 293/2012 г. на МРС е образувано изп. д. №
115/2021 г. по описа на ЧСИ Здр. Т. и на ищеца е връчена ПДИ за заплащане на сумата от
3977.92 лева главница и 1300.56 лева законна лихва, ведно с разноски по изпълнението и
присъдени по право задължения към ТД на НАП. Счита, че към датата на подаване на
исковата молба ищецът не дължи процесните суми поради погасяването им по давност, като
посочва че същите били погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност
най-късно на 11.10.2017г. Моли съдът да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът - частен правоприемник на „Обединена българска банка“ АД не
дължи на ищеца сумата от 3977.92 лева, представляваща главница и сумата от 1300.65 лева
законна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г.
по описа на РС Мадан, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 115/2021г. по
описа на ЧСИ Здр. Т., рег. № 916 КЧСИ с район на действие ОС Смолян като погасени по
давност, както и претендира направените разноски.
По делото не е спорно, че изп.д.№1168/2012г. по описа на ЧСИ М. Обр. с рег.№ 758 и
район на действие Окръжен съд-Пловдив е образувано по молба на „Обединена Българска
Банка” АД с вх.№ 13394/ 05.09.2012г., въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2012г.
издаден по ч.гр.д.№293/2012година по описа на Мадански районен съд, на основание
заповед за изпълнение парично задължение по чл.417 от ГПК №441/24.07.2012г. по ч.гр.д.
№ 293/2012г. по описа на Мадански районен съд, срещу длъжника Н. Т. Д. за сумата от
3977.92 лева - главница, 800.02 лева-договорна лихва за периода от 07.07.2011г. до
19.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.07.2012г. до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски в размер на 96.43
лева държавна такса и 341.58лева адвокатски хонорар.
В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане от взискателя да
бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника и с разпореждане от 10.09.2012
г. на ЧСИ Обр. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 12.11.2012 г (л. 17 изп. д.
№ 1168/2012 г.), за което длъжникът е уведомен с връчване на 27.09.2012 покана за
доброволно изпълнение(л. 19), както и му е връчен препис от издадената заповед за
изпълнение.
5
В срока по чл.414 ал.2 ГПК не е постъпило възражение, поради което заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 11.10.2012г.
Извършено е от ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника. На
01.11.2012 г. (л. 28 и л. 30) е разпоредено налагането на запор върху банкови сметки и МПС
на длъжника. На 09.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до Обединена Българска
Банка АД, Банка ДСК ЕАД и ТБ Инвестбанк( л. 36, л. 37 и л. 38). Постъпили са отговори от
ТБ Инвестбанк АД (л. 50), Банка ДСК ЕАД (л. 51), Обединена Българска Банка АД (л. 53), в
които се заявява, че длъжникът няма открити сметки в посочените банки. Изпратено е
запорно съобщение от 09.11.2012г. до началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР Смолян
за налагането на запор върху МПС собственост на длъжника - автомобил марка Рено 25 с
рег. № СМ 33 77 АА и автомобил марка Форд Транзит с рег. № СМ 77 83 АМ, автомобил
марка АУДИ А4 с рег. № СМ 33 77 АС, собственост на длъжника (л. 35). На 14.11.2012г.
началник сектор ПП ОД на МВР Смолян уведомява ЧСИ, че не е отразен запора на МПС с
рег. № СМ3377АА и рег. № СМ 7783 АМ, тъй като посочените МПС не са собственост на
длъжника (л.55).
С Разпореждане от 20.11.2012г. е наложен запор върху МПС собственост на
длъжника лек автомобил Ауди А4 с рег. № СМ3377АС (л. 56). С разпореждане от
19.02.2013г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника на
18.04.2013 г. (л. 65) и е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочения
опис, връчена му на 15.03.2013 г. (л. 68). Постъпила е молба от 10.05.2016 г. (л. 77) от
взискателя, с която иска да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника, като на
19.05.2016 г. е изпратено съобщение до взискателя, че длъжникът е с постоянен и настоящ
адрес в гр. Р., общ. Смолян и че делото следва да бъде изпратено по компетентност на друг
ДСИ или ЧСИ в съответния район (л. 81).
С протокол от 22.08.2016 година производството по изпълнителното дело е
прекратено по молба на взискателя от 26.05.2016г. (л. 86), с която се иска на основание § 3,
ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ изпълнителното дело да бъде възложено за продължаване на ЧСИ Здр.
Т. рег. № 916 на КЧСИ, с район на действие ОС Смолян и изпълнителните действия
продължават по преобразуваното изпълнително дело под №359/2016година по описа на
ЧСИ Здр. Т..
С разпореждане ЧСИ Здр. Т. от 29.09.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника за 27.10.2016 г. от 14:00 часа.(л. 8 изп. д. № 359/2016 г.) и длъжникът е
уведомен за предприетите действия по принудително изпълнение,(който няма данни да е
осъществен), както и са извършени действия свързани с проучване на имущественото
състояние на длъжника.
С молба взискателят Обединена Българска Банка АД от 25.11.2016 г.е поискал да
бъде извършена справка за имущество и банкови сметки на длъжника и да бъде наложен
запор върху същите, както и да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника
(л. 34).
6
Видно от приложения протокол на л.20 от преобразуваното изпълнително дело на
ЧСИ Здр. Т. длъжникът направил изявление, че ще започне да погасява дълга и е
внесена сума 3 619.09лева, с която погасява разноски и такси по изпълнителното дело и
вземане на НАП изцяло в размер на 2 851.04лева. На 30.11.2016 година видно от
приложеното извлечение за движение на постъпила сума (л.36) са платени суми на ЧСИ и
ОББ. На 30.11.2016 г. е постъпила сумата от 1000 лева от длъжника по изпълнително дело №
359/2016г. с която са погасени 88.94 лева пропорционални такси и 1.55 лева банкови такси в
полза на ЧСИ Здр. Т., 66.79 лева такси в полза на Обединена Българска Банка АД, 526.04
лева договорна лихва в полза на Обединена Българска Банка АД, 28.68 лева наказателна
лихва в полза на Обединена Българска Банка АД, 63.41 лева – държавни такси в полза на
Обединена Българска Банка АД, 224.59 лева – адв. хонорар в полза на Обединена Българска
Банка АД(л. 36). С молба вх. № 1455/24.04.2017 г. взискателят Обединена Българска Банка
АД моли да бъде изискана информация от БНБ за открити банкови сметки и сейфове на
длъжника, както и да бъде наложен запор върху същите. С разпореждане от 04.05.2017 г. на
ЧСИ Здр. Т. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Интернешънъл Асет Банк
АД (л. 44). Запорното съобщение е връчено на 09.05.2017 г., като е постъпил отговор от
Интернешънъл Асет Банк АД, че длъжникът не е клиент на банката (л. 47).
На л.49 е приложена молба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД вх.№2525 от
03.08.2018година, в която излага твърдения за сключен договор за цесия между ОББ АД,по
силата на който е цедирано вземането на длъжника, произтичащо от договор за кредит
№АР0520700139 на цесионера-молител по изпълнителното дело. Към молбата са
представени договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между Обединена Българска Банка
АД и ЕОС Матрикс ЕООД, приложение № 1 към него, пълномощно от Обединена Българска
Банка АД към ЕОС Матрикс ЕООД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
потвърждение за извършена цесия.
С разпореждане от 10.08.2018 г. ЕОС Матрикс ЕООД е конституиран като взискател
по изпълнителното дело. На 16.05.2019 г.(л.79)ЧСИ Здр. Т. е изпратила запорно съобщение
до ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София до размера на дълга на Н.Д..
С постановление от 23.07.2021година(л.80) на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК ЧСИ
прекратява производството по изпълнително дело №360/2016година и е разпоредено след
влизането акта в сила да се вдигнат всички наложени запори по отношение длъжника.
Въз основа на молба вх.№2076 от 30.08.2021година на цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД е образувано изпълнително дело 115/2021година по описа на ЧСИ Здр.
Т..
С молба от 11.10.2021година взискателят е поискал налагане запор върху всички
активи-имущество и доходи, наложен от ЧСИ на 12.10.2021година върху пенсията на
длъжника, а с писмо изх.№3010-20-125 Н1 от 18.10.2021година НОИ е отговорил,че
пенсията е под минималната работна заплата и върху нея не могат да се правят удръжки. С
постановление от 04.11.2021г. изп. д. № 115/2021 г. по описа на ЧСИ Здр. Т. е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 предл. последно от ГПК.
7
При така правилно установена фактическа обстановка районният съд е отхвърлил
предявеният иск като е приел, че вземането не е погасено по давност. Прието е също така, че
давността е прекъсната с влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК - на 11.10.2012 г., с
изтичане на срока за възражение, от който момент започва да тече нов 5 – годишен
давностен срок. Прието е последващо прекъсване на давността с извършването на
изпълнителни действия по изп. д. № 1168/2012г. по описа на ЧСИ Обр. по налагане на запор
върху МПС и банкови сметки на длъжника на 09.11.2012г. С разпореждане от 19.02.2013г. е
насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника на 18.04.2013 г., за което
обстоятелство длъжникът е уведомен с връчване на призовка за принудително изпълнение.
Според районен съд от 18.04.2013 г. давността е прекъсната, от който момент е започнала
да тече нова давност съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД и тъй като в периода 18.04.2013г. до
18.04.2015 г. не са предприети действия по изпълнителното дело приема прекратяване
производството по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По повод
постъпилата молба от 10.05.2016 г., с която взискателят е поискал съдия изпълнителят да
насрочи опис на движими вещи на длъжника поради адресната регистрация на длъжника в
друг съдебен район, изп. д. № 1168/2012г. по описа на ЧСИ Обр. е прекратено и изпратено
на ЧСИ Здр. Т. за продължаване на изпълнителните действия, преобразувано под №
359/2016 г. по описа на ЧСИ Т., прекратено на 23.07.2021 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8, който
акт не е обжалван от взискателя.
В мотивите на атакуваният акт е прието също така, че с подадената молба от
10.05.2016 г. от взискателя да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника е
прекъсната давността за процесните вземания, прекъсната и с молбата по изпълнителното
дело от взискателя Обединена Българска Банка АД от 25.11.2016 г., с искане да бъде
наложен запор, както и да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника;
молба от 24.04.2017 г. от взискателя Обединена Българска Банка АД за налагане запор
върху банкови сметки на длъжника; молба от взискателя ЕОС Матрикс ЕООД от
13.05.2019г., за налагане запор върху сметки на длъжника, поради които извършени
действия е направен извод, че към датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.11.2021 г., процесните вземания не са погасени по давност, който извод съдът е
обосновал с практиката на ВКС, обективирана в решение №37/24.02.2021година по гр.д.
№1747/2020година,ІV г.о.
При така установеното с оглед извършената от Окръжния съд служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение
е неправилно и като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 във връзка с чл.124 ал.1 ГПК длъжникът по
8
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основават на факти настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения
предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните указания,
дадени в ТР № 3/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. С цитираното по-горе Тълкувателно
решение, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило
сила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно - погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите
на т. 14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес
и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1
9
ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика
на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти,
настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само
при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК, в какъвто смисъл е постановено
определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV г.о.
Предвид на изложеното стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 има
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу
издадената заповед за изпълнение и затова предмет на изпълнение по настоящото дело е
влязла в сила заповед изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, чието
изпълнение е оспорено в настоящото производство.
Следователно приложената по изпълнително дело №1168/2012година по описа на
ЧСИ М. Обр. покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
27.09.2012година(на гърба на л.20) и тъй като не е релевирано възражение в указания срок,
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в законна сила на
11.10.2012година, от който момент започва да тече давностния срок.
Извършените от ЧСИ М. Обр. изпълнителни действия по изпълнително дело
№1168/2012година по налагане на запор върху МПС и върху банковите сметки на
длъжника на 09.11.2011г., насроченият опис на движими вещи с разпореждане от
19.02.2013 година находящи се в дома на длъжника(неизвършен), за което е уведомен на
18.04.2013година, давността е прекъсната и оттогава започва да тече нова погасителна
давност на основание чл.117ал.1 ЗЗД. От този момент и до 18.04.2015 година по
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия по искане на взискателя и
по инициатива на ЧСИ Обр., възложени й от ОББ, поради което законосъобразен е извода
на районен съд, че е настъпило по право прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона чл.433 ал.1т.8 ГПК( перемция) и новата давност е започнала да тече от последното
по време изпълнително действие годно да прекъсне давността, т.е от 18.04.2013година.
Ищецът аргументира иска си с наведено възражение за изтекла давност и следва да
установи , че вземането за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело, вече не
съществува и не принадлежи на принудително изпълнение. Сочи че вземанията са погасени
по давност още в хода на производството по изпълнителното производство пред ЧСИ М.
Обр., преди постановлението за прекратяването му, както и преди
10
образуваното изпълнителното производство пред ЧСИ Здр. Т. , като се позовава на ТР №2
от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Както съдът посочи по-горе съгласно ТР от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания) и е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В мотивите на посоченото решение категорично е посочено, че извършената с т.10
от ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3
от 18.11.1980год. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяване на ТР, като
даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства.
Тъй като с изложеното по-горе в конкретния случай е налице прекратяване
изпълнителното дело в хипотезата на перемпция, тогава няма да има каквито и да е било
валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната
давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл.
116, б. „в” ЗЗД.
Този извод според настоящия състав се извежда от съдебната практика на ВКС,
която към настоящия момент макар да не анализира детайлно понятието за валидност на
изпълнителните действия, в посочените съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС и трябва да се вземат предвид при предявяване на отрицателни
установителни искове, основани на разпоредбите на чл. 439 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че длъжникът не дължи поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на взискателя, обективирана в Решение № 42 от
26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС, в което от фактическа страна е
прието, че взискателят е образувал изпълнително производство въз основа на издаден
изпълнителен лист и представена заповед за незабавно изпълнение, които са били издадени
от Районен съд въз основа на запис на заповед в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК. След
11
образуване на изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия повече от две години, поради което изпълнителното производство е
прекратено по право след изтичането на този срок. ВКС е констатирал този факт и поради
тази причина е извел заключение, че в хипотезата на прекратено по право принудително
изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, така
че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116
б.”в” ГПК, според задължителното за прилагане и съобразяване ТР №2/2013 г. на ОСГТК.
Въз основа на него е направен извод, че погасителната давност при записа на заповед е
кратката тригодишна – чл. 537 ТЗ във връзка с чл. 531, ал. 1 ТЗ, и предвид това, че тя никога
не е била прекъсвана поради обезсилването на изпълнителните действия по перимираното
изпълнително производство, то тя е изтекла и е погасено правото на принудително
изпълнение на взискателя. По същия начин с Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. №
1385/2012 г., IV г. о. на ВКС е констатирано, че от датата на влизане в сила на решението,
по което е издаден изпълнителният лист са изтекли пет години, в които не са предприемани
изпълнителни действия. Направен е извод, че в този случай, тъй като вземането се отнася до
ангажирана деликтна отговорност, погасителната давност е общата петгодишна на
основание и тя е изтекла. Допълнил е този извод като е посочил, че дори да е имало
предприети изпълнителни действия, то изпълнителното производство е било прекратено по
право поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поради тази причина всички
изпълнителни действия по него биха били обезсилени по право и никога не биха прекъсвали
погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Съдът е допълнил своето
заключение, също така със съществения извод, че предприетите изпълнителни действия от
съдебния изпълнител след изтичане на давността също не могат да прекъснат погасителната
давност, защото изтекъл срок не може да бъде прекъсван. В Решение № 285 от 06.10.2015 г.
по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС е доразвито вече посоченото заключение в т. 10 от
Тълкувателното решение, че независимо от основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, то всички изпълнителни действия се обезсилват по право. В конкретната
хипотеза ВКС се е произнесъл по въпроса счита ли се прекъсната погасителната давност от
изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и
издаден по нея изпълнителен лист, като е прието, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни
действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на
изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие,
така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт, даден е отрицателен
отговор и е прието, че когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед
за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и
изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия
не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се
обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат
12
нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.
Според преобладаващата част от съдебните състави, доколкото с настъпването на
перемпцията е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни действия, то дори
и да бъдат предприети такива, те се обезсилват по право и не могат да доведат до
прекъсване на давността, в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана вРешение №
371/29.10.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1385/2012 г., IV г.о., Решение № 42/26.02.2016 г. на
ВКС по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г.о., Решение № 10/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№
3231/2014 г., III г.о., Определение № 290/25.04.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 3217/2017 г., III
г.о., постановено по чл. 288 ГПК, с което не се допуска до касационен контрол обжалваното
решение. Съдебните състави достигат до този извод, позовавайки се на разрешенията,
дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно от
основно значение за преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на
изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б.
„в” ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност. Ако изпълнителното производство
е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то това условие няма
да е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни действия по прекратеното
изпълнително производство няма да е валидно. Причината за това е обезсилването им по
право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да се произвели
процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и
длъжника.
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
По делото в настоящата хипотеза се изясни, че въз основа на процесния
изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на кредитора от 05.09.2012 г. е било
образувано изпълнително дело № 1168/2012 г. по описа на ЧСИ М. Обр.. Установи се, че с
молбата взискателят „Обединена българска банка“АД е поискал извършването на пълно
проучване на длъжника,насрочване дата за опис на движими вещи на длъжника, както и за
проучване имущественото му състояние.
Съдът, съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, счита,
че тази молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за извършване на конкретно изпълнително действие – налагането на
запор и която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е
първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните
вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, считано от
следващия ден – 06.09.2012 г.
Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането
на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
13
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на
правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае
процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение
от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, в
какъвто смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на
ВКС.
Предвид изложеното съдът намира в настоящия случай, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, давността е започнала да тече от 11.10.2012година,
(тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 27.09.2012година
и не е релевирано от негова страна възражение по смисъла на чл.414ал. ГПК - действащ
към правнорелевантния момент преди изменението д.в.бр.100/2019година). Давността е
прекъсната с извършваните от ЧСИ Обр. изпълнителни - налагане на запор върху МПС и
банкови сметки на длъжника,включая насрочения с разпореждане от 19.02.2013 година опис
на движими вещи в дома на длъжника на 18.04.2013година, (за което последният е уведомен
с връчената призовка за доброволно изпълнение и който не се е състоял по независещи от
длъжника причини), с което процесуално действие давността е прекъсната.
Междувременно доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на
тълкувателното решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015 г.,(което поначало води до
преустановяване действието на спирането) изпълнителното производство е било прекратено.
От материалите съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 1168/2012година по описа на ЧСИ М. Обр., с район
на действие Окръжен съд Пловдив, преобразувано в изпълнително дело №359/2016година
по описа на ЧСИ Здр. Т., с район на действие Смолянски окръжен съд се установи, че в
продължение на 2 години, считано от деня за насрочения опис на движими вещи в дома на
длъжника за 18.04.2013година до 18.04.2015г. в хода на изпълнителното производство не
са извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни
действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между частния съдебен
изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена единствено към
проучване на имущественото състояние на длъжника и по характера си не представлява
същинско действие по принудително изпълнение, доколкото не са последвали изпълнителни
действия – налагане на запор, насрочване и извършване на опис и т.н. Няма такова действие
и връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника.
14
Изложеното дава основание на съда да приеме, че считано от 18.04.2013 г. (две
години от деня, следващ последното активно поведение на кредитора, взискател)
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е
проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от
момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил
това (в случая няма постановен акт ЧСИ), тъй като с постановлението си съдебният
изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за
прекратяване, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за
прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му – аргумент чл.
433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това прекратяване е породило правните си последици на 18.04.2015 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането на давността
по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира, че с
прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с това и
действието на самото спиране.
За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че този давностен срок е
изтекъл и считано от 26.06.2015 г. , когато се преустановява действието на спирането на
давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, дори и да се приеме, че настъпилото
междувременно прекратяване не е довело до отпадане действието на спирането.
Давността по отношение на длъжника не е прекъсната на 10.05.2016 г. с молбата с
искане за извършването на опис на движимите вещи в дома на длъжника(л.77), нито с
насрочването на искания опис за 27.10.2016 г., тъй като няма данни той да е осъществен.
По същия начин молбата на ОББ АД от 25.11.2016година(л.34), с която се иска ЧСИ
да направи справка за имущественото състояние на длъжника и съответно да наложи запор
на същите, да насрочи опис на движимите вещи на длъжника, извършеното впоследствие
процесуално действие - налагане запор по банкови сметки на длъжника в „Интернешънъл
Асет банк“АД от ЧСИ с разпореждане от 04.05.2017 година(л.42), изхождайки от
установения критерий кога ще се счита предприето едно действие за принудително
изпълнение (а запорът категорично е такова), то ако длъжникът не е клиент на банката, няма
да има предприето изпълнително действие, тъй като няма да съществува право в
патримониума на длъжника, което да бъде ограничено или извадено от него, т.е. не е ясно
да е осъществена каквато и да било принуда с това действие за принудително изпълнение,
15
тъй като макар съдебният изпълнител да е изпратил запорно съобщение до банката, която
няма данни да е върнала отговор, че длъжникът е/не е неин клиент или че няма открита
сметка, което действие на съдебния изпълнител няма да прекъсне давността на основание
чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Що се касае до действията обективирани в молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД от
30.08.2018година, въз основа на която е образувано изп.дело №115/2021година по описа на
ЧСИ Здр. Т., към момента на образуване на същото не е съществувало вземане, което да се
реализира по принудителен ред.
С оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им по
давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Следователно при тълкуване на смисъла на термина валидност на изпълнителните
действия същият следва да бъде обвързан смислово с правните последици от обезсилването
по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство поради
перемпция.
С оглед на изложеното при прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, както в случая е прекратено образуваното изпълнително
дело №1168/2012 година съгласно описа на ЧСИ М. Обр. рег.№758, продължено като изп.д.
№ 359/2021г. по описа на ЧСИ Здр. Т., всички предприети изпълнителни действия са
обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение №
285/06.10.2015г. по гр.д.№ 1953/2015г. на ІVг.о. на ВКС, към която настоящият състав се
придържа.
След като поради прекратяване на изпълнителното производство по право са
обезсилени всички изпълнителни действия, то давността е започнала да тече от влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът не е подал
възражение, т.е давността е започнала да тече с изтичането на двуседмичния срок за
възражение по чл.414,ал.2 от ГПК( действащ към този момент преди изменението,обн. в д.в.
бр.100/2019г.), считано от връчването на поканата за доброволно изпълнение на
27.09.2012г., видно от приложената обратна разписка( гърба на л.19 от изп.д.№ 1168/2012г.),
или давността е започнала да тече от 11.10.2012г. и съгласно чл.117,ал.2 от ГПК е изтекла
на 11.10.2017година, поради което искът предявен на 02.11.2021година се явява основателен
и доказан.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на вземането, възлизащо в
размер на 3 977.92 лева - главница по договор за потребителски кредит, сумата в размер на 1
300.65 лева - договорна лихва се е осъществил фактическия състав на погасителната давност
през периода от 11.10.2012г. до 11.10.2017г.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като районен съд е достигнал до различни изводи,ще следва атакуваното
16
решение като незаконосъобразно постановено да бъде отменено и предявенит иск бъде
уважен. С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на ищеца, настоящ
жалбоподател за производството пред районен и окръжен съд, които са своевременно
поискани,надлежно документирани и е направен списък оп чл.80 ГПк, които следва да се
възложат в тежест на въззиваемия общо в размер на 917.57лева (деветстотин седемнадесет
лева,петдесет и седем стотинки), от които 812 лева пред районен съд – деловодни разноски
за заплатена държавна такса в размер на сумата 212 лева и 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата 105.57лева за заплатена държавна такса пред окръжен съд,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Пред въззивният съд не са направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не се произнася по направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Що се касае до релевираното възражение за
прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в производство пред
районен съд, настоящият състав счита, че заплатения адвокатски хонорар в размер на сумата
600 лева за осъщественото от адв.Орманова процесуално представителство в
производството пред районен съд не е прекомерно и съответства на минималното
определено по чл.7ал.2т.3 от Наредба №1 за минимални размери на адвокатските
възнаграждения и няма основания за редуцирането му.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35/14.03.2022г. ,постановено по гр.д.№ 312/2021г. по описа на
Мадански районен съд изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 439 във връзка с чл.124 ал.1 ГПК, от Н. Т. Д., с ЕГН ********** и адрес
гр.Р.,ул.“Ат. Б.“№24,община Р., област Смолян, против “ЕОС Матрикс”Е ООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв.Малинова
долина,ул.“Рачо П-етков казанджията“№6,сграда Матрикс Тауър,ет.6,представлявано от Р.
Ив. М.-Т. , че ищецът не дължи на ответника, сумата 3 977.92 (три хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева,деветдесет и две стотинки) лева - главница по договор за
потребителски кредит, сумата в размер на 1 300.65(хиляда триста шестдесет и пет лева)
лева - договорна лихва по изп.дело № 115/2021година , по описа на ЧСИ Здр. Т., с рег. №
916 и район на действие Окръжен съд – Смолян, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 552 от 25.07.2012година и изпълнителен лист по ч.гр.д.№293/2012година по
описа на Мадански районен съд.
ОСЪЖДА“ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Н. Т. Д., с ЕГН
********** направените разноски в производството пред районен и окръжен съд сума в
размер на 917.57лева (деветстотин седемнадесет лева,петдесет и седем стотинки) от които
812 лева пред районен съд и 105.57лева за заплатена държавна такса пред окръжен съд, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18