РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1773
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Д. С.против „В.м.б.з.а.л. *** ЕАД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищцата М.Д. С.твърди, че през 2014
г. постъпила в „В.м.б.з.а.л. *** ЕАД при проблеми при установена бременност.
Взето било решение на 01.12.2014 г. да бъде извършено планово секцио преди термина. Твърди, че преди операцията не й били
направени кръвни изследвания, особено при наличието на установено заболяване – бета таласемия. Твърди, че след
извършената операция е оставена без наблюдение, като акушерка при тоалет е
установила, че има голям съсирек. Твърди, че болките
се усилвали. Извиканият лекар д-р Хаджиев неправилно определил дозата на
предписания окситоцин. В резултат на тези действия и
бездействия на служители на болницата и поради невъзможност да бъде спрян по
медикаментозен път кръвоизлива, била извършена операция, при която е премахната
матката. Твърди, че в резултат на това, тя е останала детеродно неспособна.
Освен преживените болки преди операцията, впоследствие изпитвала трудности и
болки при движение, сядане, полов контакт. Било провокирано ранно настъпване на
климактериум. Изпаднала в депресия. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от от 100000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на виновно поведение на служители на ответника,
ведно със законната лихва от датата на събитието – 01.12.2014 г. до
окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „В.м.б.з.а.л. *** ЕАД в
отговора си оспорва предявения иск. Поддържа, че при приема на пациентката са
направени всички необходими изследвания. Сочи, че придружаващото заболяване на
ищцата бета таласемия – минор предполага по-ниски стойности на хемоглобина. Оспорва
твърдението, че са налице противоречиви записи в медицинската документация, тъй
като е била налице динамика на органа. Твърди, че са запазени част от шийката
на матката и яйчиците, поради което не е настъпил
ранен климактериум. Твърди, че не са настъпили твърдяните
от ищцата неимуществени вреди. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
С определение от 29.05.2017 г. като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „Б.В.И.Г.“ АД,
което в становище по основателността на иска, заявява, че го оспорва.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че М.Д. С.е постъпила на 01.12.2014
г. за планово оперативно раждане в „В.м.б.з.а.л. *** ЕАД, като при приемането й
е извършено хематологично изследване. В приетите по
делото (лист 38) резултати е отразен час
9.44 часа на 01.12.2014 г. Вещите лица от съдебно-медицинската експертиза
установяват, че стойността на хемоглобина при М.Д. С.е 90,2 г/л при приемането,
което не е налагало отлагане на секциото. При
установеното при ищцата генетично заболяване бета таласемия минор не могат да се
достигнат нормални стойности на хемоглобина за жена, тъй като анемията е
хронична и не подлежи на лечение. Болните се адаптирали към това състояние. Установят,
че тази форма на заболяването е по-лека и не предполага допълнително лечение
при раждане.
На *** г. М.Д. С.е подписала
информирано съгласие при извършване на малки акушерски операции по време на
раждане или евентуално наложило се оперативно родоразрешение.
В подписания документ ищцата е изразила съгласието си да бъде подложена на
операция и е запозната с информацията, че оперативното родоразрешение
е коремна операция, при която през разрез на кожата и матката се изважда бебето
и при нея и при най-прецизна работа съществува риск от усложнения, между които
и кръвотечения, образуване на съсиреци и други, които
биха могли да доведат до повторна коремна операция.
Установява
се, че оперативното родоразрешение е извършено на
01.12.2014 г. в 10.35 часа, като
плацентата е извадена ръчно цяла, без задържани плацентарни
части, след което е направена инструментална ревизия и медикаментозна
профилактика на евентуално кръвотечение. Вещите лица от първоначалната и
повторната съдебно-медицинска експертиза установяват, че оперативната
интервенция Цезарово сечение е извършена при спазване
на установените добри медицински практики и изискванията на медицински стандарт
по „Акушерство и гинекология“, като не са установени усложнения по време на
операцията.
От показанията на разпитания
свидетел Р.С. Д.– К.се установява, че към 10.30-11.00 часа в реанимационната стая, в която е била настанена след
раждане, била настанена и М.. Извадена била от подвижна носилка и била
прехвърлена на леглото. Свидетелката заявява, че около 4 часа след това ищцата
била прехвърлена в обикновена стая. Това станало около 14.00 часа и била в
седяща количка.. Следобен, на свечеряване М. помолила
свидетелката да натисне бутона за медицинска помощ, тъй като изпитва нетърпими
болки. Дошло медицинско лице, „пипнало“ я и казало че това е операция и затова
боли. След 15-20 минути отново натиснала бутона и тогава дошъл лекар със същата
сестра, като отношението на сестрата било троснато, защото била възмутена, че я
викат. Впоследствие дошъл и д-р Хаджийски, който казал „Пуснете нещо да тече,
каквото включите“. Тогава включили
система. М. казала, че болката е нетърпима. Не издържала системата и
свидетелката отново натиснала бутона, защото болката се засилвала. Дошли
няколко лекари, единият от които бил д-р Н.и д-р К.– завеждащ отделение.
Донесен бил ехограф. Оказало се, че трябва да се
действа спешно. Това се случило два часа след първия преглед. Свидетелката
заявява, че когато е натискала бутона винаги са реагирали и са идвали, като
посещенията били през половин час.
В 18.00 часа на 01.12.2014 г. в
История на заболяването е отразено, че е назначено вливане на окситоцин и банка серум (от записа на акушерката е 5 е, а
предписанието е за 15 е) и е назначена кръвна картина за 02.12.2014 г. Вещите лица посочват, че това назначение е
обичайно в акушерската практика при недобре контрахирана
матка. В конкретния случай, заболяването бета таласемия няма отношение към установеното състояние на
пациента и не е налагало промяна в поведението. Отразено е, че количеството
кръв към 18.00 часа е около 200 мл., което прибавено към загубата от 400 мл.
при операцията, би могло да обуслови минимален риск при конкретната пациентка. В
20.40 часа при нов преглед е установено увеличение на кръвозагубата и кръв
коремната кухина при ултразвуково изследване, което е наложило и оперативно
лечение – суправагинална хистеректомия.
Извършената операция е била
животоспасяваща, защото при подобна тежка атония,
няма средство за консервативно лечение и време за прилагането му. Вещите лица
от съдебно-медицинската експертиза установяват, че атонията на матката е непредвидимо състояние, което се получава рядко при
нормално или оперативно раждане при здрави ж., като настъпилото усложнение - кръвозагуба е следствие от атонията на матката. Атонията на
матката представлявала неспособност на матката да се контрахира.
Поради загуба на маточния тонус съдовете на плацентарното
място остават отворени и кървенето започва веднага след раждането на
плацентата. Вещите лица установяват, че рискови фактори са напреднала възраст и
паритет на жената, продължителна окситоцинова
стимулация при индукция на раждането, високи дози спазмо
аналгетици, хорионамниотит,
изтощително раждане при ПФД, преразтягане на матката
от многоплодие, едър плод, неправилно прикрепване на
плацентата.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства вещите лица от основната и повторната комплексна
съдебно-медицинска експертиза посочват, че причина за атонията
на матката при М.Д. С.е плацента акрета (неправилно врастване
на плацентата). Посочват, че това състояние може да се установи от микроскопско
изследване след операцията, но не и преди това.
От приетото по делото заключение на
съдебно-патологоанатомична експертиза, извършена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и предоставени хистологични препарати (с много лошо
качество), се установява, че хистологичната картина съответства на т.нар.
маточна атония, за която може да има множество
причини. В конкретния случай, вещото лице посочва, че причина за това не е
плацента акрета, тъй като намерените огнища на аденомиоза, силно променени от хормоните на бременността,
не навлизат на достатъчно голяма дълбочина и не се намират във всички
препарати, за да повлияят категорично на маточния котрактилитет.
Вещото лице посочва, че може да се обсъжда и наличието на изразена фиброза между мускулните влакна на матката, което може също
да е причина за нарушен контрактилитет.
Във връзка с установяване на
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства и е прието заключение на
съдебно-психиатрична експертиза.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има
гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено
лице, както и възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени
в чл. 154, ал. 1 от ГПК и съгласно дадените от съда указания в доклада по
делото, задължение на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване фактите, свързани с извършване на противоправно
деяние, настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или
бездействие, на лица на които е възложено определена дейност. С исковата молба
са въведени твърдения, че в резултат на противоправно
деяние на служители на ответника „В.м.б.з.а.л. *** ЕАД е причинена тежка
телесна повреда на М.Д. С., която е загубила детеродната си способност, поради
извършена след усложнение хистеректомия. Твърди се,
че преди извършване на оперативното родоразрешение не
са извършени необходимите изследвания, не е съобразено съпътстващото заболяване
на ищцата – бета таласемия минор, след извършване на цезаровото
сечение ищцата не е била наблюдавана и не е приложено необходимото лечение,
което е довело до настъпване на състояние, наложило оперативно отстраняване на
матката.
От събраните по делото писмени
доказателства и основно и повторно заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза и съдебно-патологоанатомична експертиза се установява, че причина за
настъпилото усложнение – кръвозагуба е атония на матката. Вещите
лица установяват, че това е непредвидимо състояние, което може да се дължи на
различни причини, като отричат да е налице причинно-следствена връзка между
това състояние и съпътстващо генетично заболяване бета
таласемия минор. От
събраните по делото доказателства – писмени доказателства и експертизи не може
да се установи с категоричност каква е конкретната причина за установената при
ищцата атония на матката. Вещите лица посочват
вероятна причина – плацента акрета, но това
обстоятелство настоящият съдебен състав не може да приеме за категорично
установено с оглед заключението на съдебно-патологоанатомичната експертиза,
която установява само състоянието на атония на
матката, но не установява конкретната причина за това. От значение за
основателността на предявения иск е дали констатираната атония
на матката, наложила хистеректомия, е в
причинно-следствена връзка с виновно деяние на служители на ответното
дружество. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на основната и повторна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че това състояние, доколкото
е непредвидимо, не е в причинно – следствена връзка с действията на
медицинския екип, извършил оперативното родоразрешение
и осъществявал последващо наблюдение на пациента.
Вещите лица, посочват, че действията на служителите на болницата са били
съответни на добрата медицинска практика и на утвърдения медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“. Установеното по делото лошо и пренебрежително
отношение към ищцата в периода след извършеното цезарово
сечение е в нарушение на медицинската етика и на Правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на родилно отделение с родилна зала и изолационен
сектор със септична родилна зала, утвърден от Изпълнителния директора на „В.м.б.з.а.л.
*** ЕАД, но то не е довело до настъпване на усложнението, наложило отстраняване
на детероден орган. Липсата на адекватно отношение от медицинския персонал в тежък за ищцата
момент е довело до невъзможността й да установи действителната причина за
състоянието й, както и до невъзможността да преодолее загубата. Нарушението на
тези етични правила, обаче, може да бъде основание да бъде реализирана
дисциплинарна отговорност на съответните служители, но не може да бъде причина
за ангажиране на деликтната отговорност на лечебното
заведение в качеството му на възложител за твърдените от ищцата вреди.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 750 лева,
представляващи направени по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
– сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Д. С., ЕГН-**********,*** против „В.М.Б.З.А.Л. *** ЕАД, ЕИК-*******, гр.
София, бул. *****, иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите за заплащане на сумата от 100
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на усложнение след цезарово сечение,
извършено на 01.12.2014 г., довело до хистиректомия като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК М.Д. С., ЕГН-**********,***
да заплати на В.М.Б.З.А.Л. *** ЕАД, ЕИК-*******,
гр. София, бул. *******сумата от 750
лева, представляваща направени по делото разноски и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Б.В.И.Г.“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: