№ 218
гр. Разград , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 244 от 25.03.2021г. по описа на ДСИ
при РС – Исперих подадена от Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес обл.
Разград, общ. Исперих, с. Лъвино, ул. Генерал Владимир Заимов № 7
(изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас) – длъжник по
изп. дело № 1/2019 г., на ДСИ – при РС - Исперих срещу действията на ДСИ
Ц.М., държавен съдебен изпълнител при Разградски районен съд
/командирован по Заповед № РД-14-152/18.12.2018г. на председателя на
РзОС/ по изп. д. № 1/2019 г. по описа на ДСИ – при РС – Исперих,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, а именно – налагане на запор с Разпореждане от
09.03.2021г. С това разпореждане е наложен запор върху вземанията на
длъжника от Министерство на правосъдието по Решение №
10113/29.01.2021г., постановено по в. гр.д. № 4867/2019г. по описа на САС,
във връзка с Решение № 7129 от 15.11.2018г., постановено по гр.д. №
3683/2017г. по описа на СГС, както и върху вземания на длъжника, които ще
му бъдат изплатени в бъдеще по редица дела, които води срещу
Министерството на правосъдието.
Жалбоподателят сочи, че с горецитираното Разпореждане от
09.03.2021г. ДСИ налага запора върху обезщетения. Счита, че насочването на
изпълнение върху обезщетения е незаконно, тъй като съгласно чл. 446а ГПК
обезщетенията са несеквестируеми. Подчертава, че съгласно чл. 447 ГПК
всеки отказ на длъжника от закрила е недействителен, т.е. дори и длъжника
не може да се откаже от закрила. Моли се оспорените действия на съдебния
изпълнител да бъдат отменени.
1
Взискателят Н. Ф. Т., на осн по чл. 436, ал. 3 ГПК, е подала писмени
възражения по жалбата. Намира жалбата за неоснователна. Сочи, че
обезщетението, което е присъдено на длъжника не е несеквестируемо
имущество и наложения по нейна молба запор следва да бъде реализиран.
В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК, ДСИ е приложил мотиви, в които
застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Намира за неправилно
становището на длъжника, че запора е наложен върху несеквестируемо
имущество.
Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.
436, ал. 1 срещу подлежащо на обжалване действие (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК)
от легитимирано за това лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда
жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Подадена е била молба с вх. № 3303/04.12.2018г. по описа на СИС при
РС Ловеч за образуване на изпълнително дело от Н. Ф. Т. /наследник на
Ф.Х.З./ и А. А. З. за събиране от длъжника на вземане въз основа на
изпълнителен лист от 18.04.2002г. издаден по НОХД № 72/2000г. по описа на
РС – Търговище /л.3 ИД/. С разпореждане от 05.12.2018г. ДСИ при РРС –
Ловеч образувал изпълнително дело под № 775/2018г. и го изпратил по
подсъдност на ДСИ при РС – Исперих. С разпореждане от 04.01.2019г. на
ДСИ при ИРС е образувано процесното дело № 1/2019 г., по описа на СИС
при РС – Исперих. В хода на производството първият взискател е починал на
29.12.2020г., като е оставил за свой единствен наследник своята дъщеря –
втория взискател /л. 36 ОС/. На 08.01.2019 г. е връчена ПДИ на длъжника.
ДСИ е извършил цялостно проучване имущественото състояние на длъжника.
На 04.03.2021г. взискателят А. А. З. депозирала молба с която
поискала да се наложи запор върху вземанията на длъжника, които ще получи
от Министерство на правосъдието, присъдено му по гр.д. № 4867/2019г. по
описа на САС, както и да бъде наложен запор и върху всички вземания, които
ще му бъдат изплатени в бъдеще, тъй като води редица дела срещу МП.
С Разпореждане от 09.03.2021г. на ДСИ при ИРС е наложен запор
върху вземанията на длъжника от Министерство на правосъдието по Решение
№ 10113/29.01.2021г., постановено по в. гр.д. № 4867/2019г. по описа на САС,
във връзка с Решение № 7129 от 15.11.2018г., постановено по гр.д. №
3683/2017г. по описа на СГС, както и върху вземания на длъжника, които ще
му бъдат изплатени в бъдеще по редица дела, които води срещу
Министерството на правосъдието.
Изпратено е запорно съобщение, изх. 1343/09.03.2021 г. на ДСИ при
РС-Исперих, до Министерство на правосъдието, което е получено на
11.03.2020г. /л.82-83 ИД/. В отговор МП депозирало писмо с вх. № 22 от
2
23.03.2021г. по описа на СИС при РС – Исперих. В същото е посочено, че на
осн. чл. 508, ал.1, т.1 ГПК съобщава, че не признава за основателно вземането
на длъжника от МП, тъй като Решение № 10113/29.01.2021г. постановено по
в.гр.д. № 4867/2019г. по описа на САС е обжалвано с касационна жалба пред
ВКС, поради което същото не е влязло в сила /л. 86 ИД/.
Разпореждането за наложения запора е връчено на жалбоподателя на
15.03.2021г. – л.85 ИД.
Основният спор по делото е дали обезщетенията върху, които е
наложен запора представляват несеквестируемо имущество.
Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са
необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява
изрично прогласена в закона забрана за принудително изпълнение върху
определени имуществени права на длъжника. По аргумент от чл. 446 от ГПК
несеквестируем доход представляват възнагражденията за труд, както и
пенсията, в размер до размера на минималната работна заплата. В случаите, в
които доходите на длъжника с посочения произход са в размер над
минималната работна заплата, удръжки от тях могат да се правят само над
посочените в закона размери на несеквестируемия доход (чл. 446, ал. 1 и ал. 2
от ГПК). Съгласно нормата на чл. 446а от ГПК пък несеквестируемостта на
тези доходи, както и несеквестируемостта на помощи и обезщетения,
предвидена в нормативен акт, различен от ГПК, се запазва и ако тези доходи
са постъпили по банковата сметка на длъжника, но не по-рано от един месец
преди налагане на запора. Следва да бъде отбелязано, че с тази правна
норма не се въвежда несеквестируемост на определени парични средства,
а само се допълва, че определените по закон несеквестируеми трудови
доходи, пенсия, обезщетения и помощи продължават да бъдат такива
дори когато постъпят по банковата сметка на длъжника. Така и Решение
№ 152 от 23.04.2021 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 469/2020 г.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че натрупаните
по сметката от предишни преводи суми и остатъци от такива имат характер
на спестявания, които не се ползват от закрилата на несеквестируемостта и
върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение, стига да са
постъпили по банковата сметка не по-рано от един месец преди налагането на
запора (арг. т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и чл. 446а ГПК).
Следва изрично да се подчертае, че в случая нормата на чл. 446а ГПК,
на която се позовава жалбоподателя не намира приложение. Това е така, тъй
като същата касае Несеквестируем доход, получен по сметка в банка /както
е озаглавена/. В настоящото дело е безспорно, че не се касае за суми
получени по банкова сметка, а за запор върху вземания на длъжника, които
суми евентуално ще му бъдат изплатени от МП /ако влязат в сила
3
осъдителните решения за присъждане на обезщетенията/.
Както е по сочено в мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК : За да може изпълнението
по запора да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно
същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да
бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори
такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника.
Вземането не съществува като факт от обективната действителност,
поради което установяването му и правата върху него не може да бъде
извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите
вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на
запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането
действително съществува. Налагането на запора и последващите
изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само
въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има
определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните
разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от
фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали
той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не.
Установяването на факти, от които страната в исковия или
изпълнителен процес черпи права, е в нейна доказателствена тежест. Дали
едно имущество на длъжника е секвестируемо или несеквестируемо, не се
установява служебно от съда или съдебния изпълнител, а се доказва от
длъжника, който твърди /или възразява/ , че имуществото е изцяло или от
части несеквеституемо. Така и Решение № 125 от 04.11.2015 г. по гр.дело №
5502/2013 г. на ВКС, II г.о., ГК. Длъжникът не е ангажирал никакви
доказателства, за това че обезщетенията върху които е наложен запор са
несеквестируемо имущество.
По изложените съображения съдът намира, че действията на ДСИ,
свързани с насочване на принудителното изпълнение върху обезщетения,
изразяващо се в налагането на запор върху обезщетения от МП, са
законосъобразни. Поради това и подадената срещу тях жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по Жалба с вх. № 244 от 25.03.2021г. по
описа на ДСИ при РС – Исперих подадена от Х. А. Х., ЕГН **********, с
адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Лъвино, ул. Генерал Владимир Заимов №
7 (изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас) – длъжник
по изпълнително дело № 1/2020 г., на ДСИ при РС - Исперих срещу
действията на ДСИ Ц.М., държавен съдебен изпълнител при Разградски
районен съд /командирован по Заповед № РД-14-152/18.12.2018г. на
председателя на РзОС/ по изп. д. № 1/2019 г. по описа на ДСИ – при РС –
Исперих, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху вземания за
обезщетения от Министерство на правосъдието, който запор е наложен с
Разпореждане от 09.03.2021г. по изпълнително дело № 1/2019 г., на ДСИ при
РС – Исперих.
Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5