Р Е Ш
Е Н И Е
№ 553
гр.***,01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 839 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***”
ЕАД с ЕИК: *********, чрез пълномощник – адв. Симеон Кръстев, срещу Наказателно постановление № 44295/02.12.2019г., издадено от Николай Стойков – Директор
на Регионална дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание
чл.222а от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. Съдът констатира, че в петитума на
жалбата е допуснато объркване, като е посочен друг номер на обжалвано НП,
издадено от друг АНО и за друга санкция, но отдава това на техническа грешка,
която не се отразява на възможността на съда безпротиворечиво да разбере, кое
точно НП се обжалва.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че в НП не е посочено
точното място и датата, на които се твърди, че е извършено нарушението. На
следващо място се посочва, че е налице необоснованост на постановлението,
доколкото не са посочени доказателствата, въз основа на които АНО е преценил,
че е налице административно нарушение по горепосочения текст. Акцентира се и че
в случая въобще липсва извършено административно нарушение, доколкото
поведението на жалбоподателя е било законосъобразно и правилно. В тази връзка
се акцентира, че след 3 уважени рекламации на 24.04.2019г. телефонът е постъпил
за четвърти път за ремонт, но този път е направен отказ от гаранционно
обслужване на апарата, т.е. не са налице четири постъпвания на апарата, всяко едно,
от което да бъде удовлетворено чрез ремонт на стоката. На следващо място се
посочва и че няма направено изрично изявление от страна на потребителя за
разваляне на договора, а отделно от това в случая се касае за договор за
лизинг, а не за покупко-продажба, поради което и въобще за търговеца не е
съществувало задължение за връщане на сумата. Посочва се съдебна практика, като
се претендират и разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
За Административно - наказващият орган -
КЗП, се явява юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата. Посочва, че в случая
правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че видно от материалите
по делото в случая са налице четири рекламации за стоката, както и искане от
страна на потребителя за възстановяване на сумата, като въпреки това търговецът
не е изпълнил задължението си по чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Поради това пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 11.02.2020г., а жалбата е подадена чрез куриер
на 18.02.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.05.2019г. по
повод жалба на Л.К.с вх. № Б-03-336/30.01.2019г. св. Х.Г. извършила проверка в
магазин на „***”
ЕАД находящ се в гр. ***, ул. „***”,
МОЛ ***-***. С цел установяване фактическата обстановка бил съставен
констативен протокол, като на стр. 4 от същия било посочено, че на 17.05.2019г.
в 10.00 часа управителя или упълномощено от него лице следва да се яви в гр. ***,
пл. „***” № 18-18а и да предостави допълнително документи, касаещи проверката.
На посочената дата представител на дружеството се явил, като представил
изисканите материали. На база на тях св. Г. констатирала, че потребителят – Л.К.е
сключила договор за мобилни услуги с жалбоподателя, като е получила на лизинг
мобилно устройство „***” със сериен номер 355257097654898.
Констатирано е, че за въпросния апарат клиентът е депозирал три приети рекламации,
както следва:
На 02.04.2019г. с
№ ********* с оплакване – „аудио проблем, не се чува при разговор“.
Рекламацията е приета, като апаратът е върнат след обновяване на софтуера и
почистване на слушалката.
На 08.04.2019г. с
№ ********* с оплакване – „проблем с дисплея, проблем с комуникацията, не се
чува”. Рекламацията е приета, като апаратът е върнат след смяна на заден капак
и слушалка.
На 11.04.2019г. с
№ ********* с оплакване – „проблем с комуникацията, много тихо се чува”.
Рекламацията е приета, като апаратът е върнат след смяна на лента с микрофон и
системен конектор.
Въпреки
проведените ремонти на 24.04.2019г. потребителят отново е констатирал дефект,
като е депозирал рекламация с № ********* с оплакване – „проблем с ON/OFF, телефонът замръзва и не реагира, проблем с дисплея –
не хваща на места.” След депозиране на тази рекламация, апаратът е тестван,
като според представител на дружеството – работи без отклонение, поради което рекламацията
не е приета и устройството е върнато на 02.05.2019г.
На 24.04.2019г.
потребителят е отправил искане до „***” ЕАД (л.44-45), с което недвусмислено е заявил, че желае да се
възстанови сумата за устройството, което искане не е било удовлетворено, а
вместо това на 02.05.2020г. апаратът е бил върнат.
Въз основа на горното
св. Г. приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 114, ал.3 ЗЗП и му
съставила АУАН с № К-0044295/04.06.2019г. Актът бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН-а на 02.12.2019г. е издадено и атакуваното НП,
в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административно-наказващият орган счел, че горните факти, нарушават
задълженията, регламентирани в чл. 114, ал.3 ЗЗП, поради което и на основание чл.222а от
ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Като цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е
съсредоточен около това, дали поведението на мобилния оператор съставлява
административно нарушение по горепосочения текст или не.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приложената Заповед № 675/21.08.2019г. на Председателя
на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за
нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя досежно не посочване на дата на извършеното
нарушение. Напротив и в АУАН и в НП е посочена датата 03.05.2019г., като това е
денят след последното връщане на телефона на потребителя. Най-късно до връщане
на телефона – т.е. до 02.05.2019г. търговецът е можел да възстанови сумата на
клиента, а считано от следващия ден е изпаднал в състояние на забава, поради
което и именно тази дата е възприета от контролните органи като дата на която
нарушението окончателно е довършено.
Съдът не споделя и
доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно
описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е
достигнал до извод за съставомерност на извършеното.
Досежно оплакванията
за липса на извършено административно нарушение, съдът следва да посочи следното.
По същество,
разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗП
предвижда, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Освен наличието на
три рекламации и нова проява на несъответствие, следва да е налице и отправено
искане за разваляне на договор и възстановяване на заплатена сума. Касае се за
потестативно право на купувача, което може да бъде упражнено единствено и само
по негова воля. Следователно за да възникне визираното в чл. 114, ал.3 от ЗЗП задължение за търговеца
трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: търговецът
да е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на
една и съща стока; да е налице нова проява на несъответствие с договора за
продажба в рамките на гаранционния срок и да е направено искане от потребителя
за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума и търговецът да
не го е удовлетворил като отказал изрично или мълчаливо като бездействие. По
делото несъмнено е установено, че са правени рекламации и сервизно обслужване
на телефона с цел устройството да бъде приведено в годно за употреба състояние,
съответно на договора (по аргумент от на чл. 2, § 2, б. "в" от
Директива 1999/44/ЕО и чл. 106 ЗЗП, потребителските стоки съответстват на
договора, ако те са годни за обичайна употреба, за която служат стоките от
същия вид). Относно основателността на рекламацията не е налице спор, тъй като
нито една от тях не е отказана със забележка, че твърдяното несъответствие не е
налице и устройството работи без тези дефекти. Ето защо, след всяко сервизно
обслужване, търговецът е следвало да върне на клиента работещ телефон.
От представените
по делото доказателства се установява, че търговецът е удовлетворил три
рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на процесния мобилен
телефон, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, за което не се
спори. Налице е и нова проява на несъответствие с договора в рамките на гаранционния
срок, която е заявена от потребителя на 24.04.2019г. След получен отказ за
отремонтиране на телефона потребителят е отправил изрично искане до търговеца
за възстановяване на платената сума – т.е. за разваляне на договора, но искането
то не е било удовлетворено, а на 02.05.2019г. телефонът е бил върнат на
клиента.
С оглед тези
доказателства, съдът прие за доказан факта, че искането на потребителя за
връщане на заплатената сума, след третата удовлетворена чрез ремонт рекламация,
е доведено до знанието на търговеца по достатъчно недвусмислен начин. В тази
връзка твърденията на дружеството – жалбоподател, че потребителят не е уведомил
„***”
ЕАД за желанието си, са
неоснователни. При обективното наличие на три рекламации и на ново четвърто
несъответствие на стоката с нейното предназначение, както и ясно изразено
желание от клиента за възстановяване на заплатената сума, депозирано с нарочна
писмена жалба, на която дружеството е отговорило отрицателно с конклудентни
действия - връщайки телефона на потребителя, съдът намира, че чрез отказа си
дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 114, ал.3 от ЗЗП, като отговорността му
по своята правна същност е безвиновна. Няма значение дали четвъртата рекламация
е приета от търговеца или не, доколкото приемането на рекламацията не е
възведено като задължителна предпоставка за упражняване на правото на
потребителя.
Съдът не споделя и
доводите, че в случая разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП е неприложима,
доколкото се касае за договор за лизинг, а не за покупко-продажба.
Фактът, че е
налице договор за лизинг между конкретния потребител и „***“ ЕАД, а не договор
за покупко-продажба, не променя по никакъв начин качеството и предназначението
на стоката като потребителска, съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
По силата на §13,
т.13 от ДР на ЗЗП, „стока“ е продукт на трудова дейност, който е предназначен
за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е
предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на
търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или
безвъзмездно, и дали е нов, използван или обновен. В този контекст от значение
е не правото на собственост, а потребителската цел, с която се ползва стоката.
Независимо от вида на договора - продажба или лизинг - за предлагащия стока е
налице задължение тя да съответства на определени характеристики, за които
страните са се договорили. Целта на Закона за защита на потребителите е да даде
закрила на потребителите и да гарантира те да получават стока или услуга,
съобразно договореното между тях и този, който предлага стоката или услугата.
Без правно значение за защита правата на потребителя е дали придобива право на
собственост върху стоката. Обстоятелството, че жалбоподателят е приел
направените рекламации на процесната стока опровергава твърдението му, че
правата на потребителите могат да бъдат защитавани само и единствено като са
придобили право на собственост върху стоката и че лизинговите договори и в
частност лизингодателите са изключени от кръга лица, които са субекти на
задължения по Раздел ІІ от Глава V на ЗЗП, тъй като това би лишило потребителя
от механизма на ефективна защита. За
лизингополучателя е налице специалната защита на правата му като потребител по
смисъла Закона за защита на потребителите, предвидена и гарантирана в редица
международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на съвета за сближаване
на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки
относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Нормата на чл. 3
пар.2 на Директива 85/374/ЕИО на съвета, като приравнява към производителя
всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или
лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска
дейност, предвижда, че то носи отговорност за дефекти на стоката на същото
основание както производителят.
Предвид всичко
това – за съставомерността на извършеното е без значение, че се касае за
договор за лизинг, а не за покупко-продажба. Изрично в този смисъл е и господстващата
практика на съдилищата от страната, като например: Решение № 1034 от 12.06.2015
г. на АдмС - *** по адм. д. № 513/2015 г., Решение № 2183/15.12.2017г. по
к.н.а.х.д. № 2883/ 2017г. на АдмС-***, Решение № 1327 от 14.07.2017 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 987/2017 г., с
което се отменя цитираното от жалбоподателя Решение № 480 от 13.03.2017
година, постановено по н.а.х.д. № 6527/2016 година по описа на Варненския
районен съд, Решение № 6187 от 29.10.2018 г. на АдмС - София по адм. д. №
5717/2018 г. и много други.
Разпоредбата на
чл. 222а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на
чл. 114, ал.3 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000
лева. Наложеното наказание е определено в размер на минимума от 500 лева
предвиден в чл. 222а от ЗЗП и е съответно на степента на обществената опасност
на деянието.
Съдът също счита,
че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложената санкция е правилно и законосъобразно
индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор
– разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
44295/02.12.2019г., издадено от Николай Стойков – Директор на Регионална
дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на
чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.222а от ЗЗП,
на ***” ЕАД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.