Решение по дело №2485/2023 на Административен съд - Варна

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от „М. 06“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от С. К., чрез адв. А. Х. от *** против Решение № 1338/15.09.2023 г. по АНД № 5041/2021 г. по описа на РС-Варна, с което е потвърдено НП № 03-013282/30.09.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 142 ал. 4 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414 ал. 1 от същия Кодекс на оспорващото търговско дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева.

Въззивното решение се оспорва като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Оспорват се и изводите на ВРС за доказаност на описаното в НП административно нарушение, във връзка с което са изложени подробни аргументи. Намира за необосновано съдебното решение в частта, с която е намерил, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен от административнонаказващия орган и не го е редуцирал до установения в санкционната норма минимум. На изложените основания настоява за отмяна на въззивното решение ведно с оспореното НП.

 

В съдебно заседание за оспорващото дружество не се явява представител. С молба с.д. № 17571/ 07.12.2023 г. упълномощеният процесуален представител на санкционираното търговско дружество „М. 06“ ЕООД е изразил становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на касационния спор. Поддържа жалбата на изложените в нея основания.

 

Ответникът по касация – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна също не се представлява. Липсва изразено становище по същество на повдигнатия касационен спор.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила редовна жалба от „М. 06“ ЕООД [населено място], [ЕИК], срещу Наказателно постановление №03-013282 от 30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което за нарушение по чл.142 ал.4 КТ (редакция до ДВ, бл.107 от 18.12.2020 г.), на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1800.00 лв. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена проверка през м. [община] 2020 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] - относно спазването на трудовото законодателство в обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от въззивника, установили там да полага труд в полза на работодателя лицето И. Р., която обслужвала клиенти. Първата проверка е извършена в на 17.09. около 8,20 ч., втората около 20,40 ч. на същия ден, а третата проверка е извършена на 18.09. около 8,10 сутринта. И при трите проверки лицето И. Р. се намирала в търговския обект и извършвала дейности, типични за длъжността продавач-консултант, на каквато била назначена в дружеството. И при трите посещения Р. попълнила декларации по чл. 402 от КТ, в които посочила, че нейното работно време е от 8,00 ч., но по отношение края на работната смяна в две от декларациите посочила 21,00 ч., а в една (от сутринта на 17.09.2020 г.) посочила 20,00 часа.

Горните факти послужили като основание да се приеме, че работодателят е допуснал работника Р., на длъжност „продавач-консултант“, да полага труд с продължителност на работната смяна над 12 часа, при сумирано отчитане на работното време. Формирано е заключение за осъществен състав на административно нарушение на чл. 142 ал. 4 от КТ, за което срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на същия на 30.09.2020 г. срещу „М. 06“ ЕООД е издадено процесното Наказателно постановление № 03-013282/30.09.2020г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 142 ал. 4 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414 ал. 1 от същия Кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева.

За да постанови решението си, ВРС приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на описаното в НП административно нарушение, както и че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица, в сроковете, установени в ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Не са налице наведените в жалбата касационни основания.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не се налага да бъдат мултиплицирани още веднъж в мотивите към настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК.

Районен съд - Варна правилно е установил фактите по делото. Обосновано е приел, че не се установява в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че едностранчиво са ценени гласните показания само на свидетелите от страна на административнонаказващия орган, но не и тези на свидетелите на санкционираното търговско дружество. Гласните показания на всички разпитани свидетели са разгледани от съда по отделно и в съвкупност с всички останали доказателства, а направените въз основа на тях изводи са правилни и достатъчно обосновани.

Не се споделят и доводите на касатора за неправилност на въззивното решение с оглед на обстоятелството, че в мотивите на съдебното решение не се е произнесъл по въпроса относно размера на наложената имуществена санкция, доколкото доводи в този смисъл не се съдържат в жалбата, с която е сезиран ВРС. Следва да се има предвид, че като е отхвърлил жалбата и е оставил в сила оспореното НП, съдът достатъчно ясно е посочил извода си за съответствие на размера на наложената имуществена санкция с тежестта на извършеното административно нарушение.

Предвид изложените съображения, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци и не са на лице нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

 

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1338/15.09.2023г. по НАХД №5041/2023г. на ВРС.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.