Р Е Ш Е Н И Е
№ 1321
гр.Пловдив, 24.07.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2993/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-007996 от 22.11.2017г., издадено от Д.
Г. В. , на длъжност *** група при сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на С.И.Л., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, в който смисъл сочи, че в АУАН е посочено нарушение на
чл.141, ал.1 от ЗДвП, а в наказателното постановление – такова по чл.140, ал.1
от ЗДвП, като поддържа, че не е извършил нито едно от двете, а е налице
нарушение на по Наредба I-45/2000г. на
МВР. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат С. поддържа жалбата, като също сочи, че в АУАН е указано нарушение на
чл.141, ал.1 от ЗДвП, а в наказателното постановление – такова по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Също взема становище, че е била налице регистрация, табели е имало, но
същите са били с изтекъл срок, което е било за кратко време – деянието е
реализирано сутринта след изтичане на срока. В този смисъл поддържа още, че е
налице маловажност на случая, като е изтекъл един кратък период от време –
10-тина часа след изтичане на регистрацията, жалбоподателят е пътувал. Предлага
наказателното постановление да бъде
отменено. Жалбоподателят Л. сочи, че
поддържа казаното от процесуалния си представител, няма какво да добави.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 11.12.2017г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на 14.12.2017г., съгласно отразената датата на
приемане на пратката в разписка на куриерско дружество. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.10.2017г., около 13:50 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Марица“ и бул.„Копривщица“, свидетелят Б.Т.П., в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив, спрял за проверка движещо се МПС – лек автомобил „БМВ Х 5“, *** с
временна валидност и установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя
С.И.Л.. Свидетелят П. констатирал още, че за същото МПС, собственост на „МАНИС
1“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* било издадено Разрешение за временно движение №
*********, валидно до 25.10.2017г.. Свидетелят П. на място извършил и справка в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив от която било потвърдено, че за
същото МПС няма валидно издадено разрешение.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят П.
съставил АУАН с бланков № 836392 от 26.10.2017г. срещу С.И.Л., за нарушение на
чл.141 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Б.Т.П.. Последният помни случая и описва, че спрял
за проверка на посочените време и място управляваното от жалбоподателя МПС,
като констатирал, че разрешение за временно движение било с изтекъл срок на
валидност. Съдът намира показанията на свидетеля П. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства, както
следва – писмо на *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив с
приложена справка база данни относно разрешение за временно движение с № *********
за МПС – лек автомобил „БМВ Х 5“, с *** от което се установява, че последното е
издадено на 25.09.2017г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не
се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-746 от 01.06.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В горния смисъл съда намира, че действително, в АУАН с бланков № 836392
от 26.10.2017г. действително е допусната нередовност, като погрешно е посочена
нарушена законова разпоредба на чл.141 ал.1 от Закона за движението по
пътищата, вместо чл.141, ал.1 от ЗДвП. Въпреки това, правилно и законосъобразно
е приложен реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и в наказателното постановление е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая по
безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. На следващо място, няма основания за заключение, че
горната нередовност в АУАН е довела до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, като следва да се посочи, че разпоредбата на чл.141, ал.1 от ЗДвП визира именно реда, по който се осъществява предвидената в чл.140, ал.1 от ЗДвП регистрация на МПС, а именно – чрез издаване свидетелство за регистрация с
безсрочна или с временна валидност по образец. Ето защо и описаната съгласно
цифровото означение в АУАН липса на валидно свидетелство за регистрация
(визирано в чл.141, ал.1 от ЗДвП), сочи по достатъчно ясен начин на установения
да управлява нерегистрирано МПС водач нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което не може да се направи заключение, че правото на защита на същия жалбоподател
е нарушено. Също така, в описателната част на АУАН нарушението е описано съвсем
ясно и правилно. Ето защо, макар да е допусната описаната формална нередовност
в АУАН, съдът намери, че правилно е приложен реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което на С.И.Л., ЕГН:**********,
с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на26.10.2017г., около 13:50 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Марица“ и бул.„Копривщица“, е упрвлявал МПС
– лек автомобил „БМВ Х 5“, *** с временна валидност, което не е регистрирано по
надлежния ред, именно – за което е било издадено Разрешение за временно
движение № *********, валидно до 25.10.2017г..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Що се
отнася до посочените от жалбоподателя обстоятелства във връзка с маловажност на
случая, то единственото такова, за което се събраха данни е, че действително
нарушението е реализирано в деня, следващ този на изтичане валидността на
разрешението, а именно – 26.10.2017г.. Последното обаче, макар да следва да
бъде съобразено при индивидуализацията на наказанието, само по себе си не е
достатъчно, за да обоснове извод за маловажност на случая. Следва да се посочи,
че обществената опасност на деянието /в общия случай – доколкото се касае за
формално нарушение/ се изразява в това, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, деецът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като
за степента на същата обществена опасност е без значение от колко време е
изтекъл срока на притежавано разрешение за временно движение.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. В случая и наказанието е определено в
минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито
други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 17-1030-007996 от
22.11.2017г., издадено от Д. Г. В. , на длъжност *** група при сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С.И.Л., ЕГН:**********, с адрес ***
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.