ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1570
гр. Пловдив, 26.07.2018 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
АННА ДЪБОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дъбова частно гражданско дело № 1686 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5505/26.01.2018 г.
на Р.Й.П., Д.Х.П. и З.Й.П. против Определение № 410/12.01.2018 г., допълнено с
Определение № 5452/30.05.2018 г., постановено по гр.д. № 11361/2016 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XIII състав, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на жалбоподателите за допълване на Решение №
3600/18.10.2017 г., постановено по делото и присъждане в тяхна полза на
сторените разноски за особен представител на ответната страна Е.П. в размер от
800 лв.
Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност наа
първоинстанционното определение в обжалваната му част. Твърдят, че съдът
в противоречие с разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ГПК е оставил без уважение молбата
на ищците за присъждане на разноските за особен представител на ответника,
които следвало да им бъдат присъдени с оглед уважаване на иска за делба. Неправилно
първоинстанционният съд посочил, че разноските по извършване на делбата не се
дължат от ответните страни по делото, тъй като в това особено производство
страните имат едновременно качеството на ищци и ответници.
Ответните страни – Е.Й.П. и Й.Й.К., не са депозирали в
законоустановения срок отговор на частната жалба.
Определението на Районен съд – Пловдив не е обжалвано
от ответните страни в частта, с която първоинстанционното решение е допълнено на
основание чл. 248 ГПК и Е.Й.П. и Й.Й.К. са осъдени да заплатят на Р.Й.П., Д.Х.П.
и З.Й.П. сумата от по 36 лв., представляваща припадаща се част, съобразно дела
им в съсобствеността, от разноските, сторени за назначаване на експертиза в
делбеното производство. В тази част определението е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Окръжният съд - Пловдив,
приема следното:
Частната жалба е допустима -
подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения
едноседмичен срок.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д. №
11361/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по иск за делба на
недвижим имот, находящ се в с. К., община М., област П., предявен от Р.Й.П., Д.Х.П. и З.Й.П. срещу Е.Й.П.
и Й.Й.К.. В производството по допускане и извършване на делбата ответната
страна Е.П. е представлявана от назначен с определение от 01.12.2016 г. на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р.Н..
За осъществяване на
особеното представителство съдът е определил депозит в размер на сумата от 800
лв., внесен по сметката на съда от ищците и присъден в полза на особения
представител със съдебното решение по извършване на делбата.
С обжалваното определение, районният
съд е приел, че не следва в полза на ищците да бъдат присъдени, сторените от
тях разноски за особен представител на ответната страна, тъй като в особеното
производство по съдебна делба, разноските по извършването й не се дължат от
ответника, доколко страните имат едновременно качеството и на ищци и ответници.
При назначаване на особен
представител законът възлага разноските по неговото участие първоначално върху
страната, която инициира процесуалното действие или дело, с възможност в един
следващ момент, с оглед изхода на производството по същество на правния спор,
те да се поемат от представлявания. Възнаграждението за особения представител
може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като
бъде заплатено от ищеца, съобразно разпоредбата на в чл. 47, ал. 6 ГПК.
За да бъдат присъдени сторените
от страните разноски в производството по съдебна делба, съдът следва да бъде
сезиран с валидно заявено искане.
Съгласно задължителните за
правосъдните органи разяснения, дадени в т. 11 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да бъде валидно сезиран с
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски до приключване на съдебното
заседание в инстанцията, в която последните са сторени.
В случая ищците,
представлявани от адв. Д.А., при предявяване на иска за делба с депозиране на
исковата молба в съда, не са направили искане за присъждане в тяхна полза на
разноските в производството. Ищците не са сезирали съда с искане за присъждане
на сторените от тях разноски, вкл. и за особен представител, и в съдебните
заседания, проведени в производството по допускане на делбата /о.с.з. на
13.02.2017 г. и о.с.з. на 16.03.2017 г./ и във втората фаза на съдебната делба
/о.с.з. на 09.10.2017 г./.
Претенцията за присъждане
на разноски е заявена след приключване на съдебното заседание, в което делото е
обявено за решаване /о.с.з. на 09.10.2017 г./, в становище по същество на
правния спор от 13.10.2017 г., озаглавено писмена защита, към което е приложен
и списък на разноските.
До приключване на устните
състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които
желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат
нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка
с поддържаното им становище по време на процеса. След приключване съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване, не могат да бъдат предявени
процесуално валидно и искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер.
Следователно съдът не може
да бъде валидно сезиран с искане за присъждане на разноски след приключване на
устните състезания в производството по извършване на съдебната делба, доколкото
възможността това да бъде сторено е преклудирана.
Предвид тези съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че в полза на ищците не следва да бъдат
присъдени сторените от тях разноски за особен представител на ответната страна
в размер от 800 лв.
С оглед
обстоятелството, че крайният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, макар и с други мотиви.
По изложените съображения
Окръжен съд - Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 410/12.01.2018 г., допълнено с
Определение № 5452/30.05.2018 г., постановено по гр.д. № 11361/2016 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XIII състав в частта, с която е оставена
без уважение молбата на Р.Й.П., Д.Х.П. и З.Й.П. за допълване на Решение №
3600/18.10.2017 г., постановено по делото и присъждане в тяхна полза на
сторените разноски за особен представител на ответната страна Е.П. в размер от
800 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата
част като необжалвано е влязло в законна сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.