№ 336
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Частно наказателно
дело № 20222120200515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК и е образувано по повод жалбата на
адв.С.Т. от САК, като пълномощник на СТ. Г. АНДР., ЕГН: **********, с адрес на
местоживеене: гр.К., обл.Бургас, ул.“С.“ № 40 срещу постановление на прокурор от Районна
прокуратура-Бургас от 31.01.2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 103/2020г. по описа на
РУ-К., вх.№ 4653/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за престъпление
по чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 от НК. В жалбата против атакуваното постановление се
релевират доводи за необоснованост и законосъобразност, като се оспорва извода на
държавния обвинител за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Иска се
отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и
е допустима.
Съдът, като взе предвид постановлението на Бургаска районна прокуратура, материалите
по приложеното досъдебно производство, като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери следното:
Досъдебно производство № 103/2020г. по описа на РУ-К., вх.№ 4653/2020г. по описа на
Районна прокуратура-Бургас е образувано на 08.06.2020г. на основание чл.212, ал.1 от НПК
с постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас и се води за престъпление по
чл.343, ал.1, б„б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. В хода на производството няма привлечено лице в
качеството на обвиняем.
След анализа на събраните доказателства, в рамките на приключилото разследване
прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2020г., около 21:30 часа, свидетелят В.А. управлявал лек автомобил „Р.“ с peг.№
**** в гр.К., по ул.„Г.К.“ с посока на движение от центъра на града към с.К.. Времето било
сухо, ясно, видимостта била добра. Пътното платно било право, двупосочно с по една лента
за движение във всяка посока. По това време в тъмната част на денонощието, уличното
осветление било включено. Пътната настилка била суха. Свидетелят А. се движил със
скорост около 40 км/ч.. Автомобилът наближил кръстовището с ул.„Н.В.“, находяща се от
дясната му страна. Кръстовището било регулирано с пътен знак Б1 - „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, поставен на ул.„Н.В.“, вдясно на тротоара.
По същото време по ул.„Н.В.“, в посока кръстовището, в направление отдясно-наляво, по
посоката на движение на лекия автомобил се движел велосипед, управляван от свидетеля
С.А.. Същият бил употребил алкохол преди да излезе от дома си, като възнамерявал да
придвижи с велосипеда към магазина за хранителни стоки, разположен на ул.„Р.“, която е
1
успоредна на ул.„Н.В.“. Велосипедът бил без фар, а А. не бил със светлоотразителна
жилетка. А. се движил със скорост около 16,5 км/ч. Преди да навлезе в кръстовището
свидетелят забелязал движещият се по улицата с предимство автомобил, но не спрял пред
пътен знак Б1 и навлязъл в кръстовището с маневра завой наляво, движейки се по лява
крива към ул.„Р.“.
От своя страна свидетеля В.А., след като възприел навлезлия в кръстовището
велосипедист рязко натиснал спирачките на автомобила. Траекториите на движение на
двете превозни средства се пресекли в средата на кръстовището. Настъпил удар. Левият
край на предната броня на автомобила ударил задната част на задното колело на велосипеда.
Велосипедът загубил напречна устойчивост. Краткотрайно се придвижил по посоката си на
движение и паднал върху насрещния тротоар. А. спрял за секунда, но в огледалото за задно
виждане видял, че пострадалият се изправял от земята. Изплашил се и веднага напуснал
местопроизшествието.
Пострадалият А. хванал колелото си и бутайки го се прибрал в дома си, откъдето помолил
негов съсед да го закара до лечебно заведение. Там той бил прегледан и били установени
съответните контузии. Предвид факта, че същият бил във видимо нетрезво състояние, А.
бил тестван за употреба на алкохол от пристигналите на място полицейски служители, като
показанието на дрегера сочело 0,88 промила алкохол в издишания въздух.
Разпитан в качеството на свидетел, пострадалият С.А. заявява, че е видял идващия
автомобил по ул.„Г.К.“, като знаел, че движещите се по нея пътни превозни средства са с
предимство. Въпреки това, той не спрял на поставения знак Б1. Следователно автомобилът е
бил чут и видян, предвид факта, че движението било ниско интензивно, и че фаровете на
същия били включени в тъмната част от денонощието,
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, А. е получил
счупване на левия голям пищял в проксималната част, охлузвания по лява подбредрица и
бедро. Причинено му било трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 4-
5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, т.е. средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са допуснати и назначени автотехническа,
допълнителна автотехническа и тройна автотехническа експертизи. Видно от заключението
на тройната автотехническа експертиза, скоростта на велосипедиста е била 16,5 км/ч.
Според вещите лица силата на удара на движещо се тяло зависи от кинетичната енергия,
като по деформациите на велосипеда може да се съди за силата на удара и скоростта на
лекия автомобил. Ударът на автомобила по задното колело на велосипеда е причинил лека
деформация на каплата, която е възможно да бъде получена със скорост около 40 км/ч. При
удар със скорост до 30 км/ч. велосипедът би се наклонил и преместил без да се предизвика
деформация на каплата. При по-висока скорост кинетичният момент около масовия център
на велосипедиста би предизвикал завъртане на велосипеда в посока обратно на
часовниковата стрелка, като биха настъпили тежки увреждания на велосипеда и
велосипедиста. Именно ниската скорост на автомобила и лекият удар са довели до тази лека
деформация на каплата /обръча/ на колелото, което е позволило на пострадалия да го
придвижи, бутайки го.
Съгласно заключението на експертизата, опасната зона на спиране на лекия автомобил
при начална скорост на движение от 40км/ч. на сух асфалтов път е около 24м. и се изминава
за 2,9 секунди. Опасната зона на спиране на велосипеда при начална скорост на движение от
16,5 км/ч. на сух асфалтов път е около 6м. и се изминава за 1,5 секунди. Водачът на
автомобила имал обективна възможност да възприеме велосипедиста, когато е бил на 28,3м.
от мястото на удара и на 26,30м. от кръстовището. В този момент велосипедистът се
намирал на 11,30м. от мястото на удара и на 8,80м. от кръстовището. Пострадалият свидетел
А. е следвало да задейства спирачките на велосипеда, понеже се е движел по път без
предимство, и по този начин да предотврати удара. Пострадалият все още не е
представлявал опасност за движението на лекия автомобил и водачът е нямал основание да
предприеме спиране, понеже се движил по път с предимство. Велосипедистът е станал
опасност за движението, когато е пресякъл границата на кръстовището и навлязъл в
коридора за движение на автомобила. От този момент до мястото на удара велосипедистът е
изминал 2,5м. за 0,55 секунди, а в лекият автомобил се е намирал на 6,1 метра от мястото на
2
удара. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е 23,70 метра. Предвид това, времето и
разстоянието не били достатъчни на А., за да спре превозното средство преди мястото на
удара. Сблъсъкът е бил неизбежен.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило поради това, че велосипедистът не е
спрял пред пътен знак Б1 и навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила. Ако А. бил
спрял в момента, в който обективно е имал първоначална възможност да види автомобила,
той би имал техническа възможност да спре преди кръстовището.
Водачът на лекия автомобил е предприел единствено правилни действия за спиране,
когато велосипедистът е навлязъл в кръстовището и в коридора на движението му, с което е
станал опасност за движението. Той се е движил правомерно по път с предимство, в рамките
на разрешената съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП скорост, а именно с около 40км/ч.
непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Велосипедистът е увреден в опасната зона за спиране на управляваното от свидетеля А.
моторно превозно средство, като е създал опасността със собственото си неправомерно
поведение. Същото може да се дължи на употребеното количество алкохол, което да е
отслабило вниманието и съобразителността му и да е довело до забавени реакции.
Свидетелят Т., който е посетил А. след инцидента, посочва, че пострадалият неколкократно
е променял версията си. Поведението на пострадалия би могло да е вследствие на
въздействието на алкохола и на ниска правна култура, свързана с познаването на правилата
за движение по пътищата и пътните знаци. А. не е носил светлоотразителна жилетка,
велосипедът му е бил без фар, което обективно би могло да затрудни възприемането му от
другите участници в движението, както и само по себе си представлява нарушение на
нормите на ЗДвП.
В хода на разследването са извършени множество процесуално следствени действия,
извършен е бил оглед на местопроизшествието, оглед на веществени доказателства,
изготвени са били веществени доказателствени средства /фотоснимки/, прикрепени във
фотоалбум, събрани са писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.А., Х.Т.., Д.М. и В.А.. В хода на досъдебното производство са били
назначени и множество експертизи: съдебномедицинска експертиза, автотехническа,
допълнителна автотехническа и тройна автотехническа експертизи.
Така възприетата фактическа обстановка, кореспондира със събраните доказателства, а
изведените от наблюдаващия прокурор правни изводи напълно се споделят от съда.
Действително водачите на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. В конкретния случай обаче липсват, каквито и да
е фактически данни, които да обосноват извод, че е налице нарушение на правилата за
движение от страна на водача на лекия автомобил. Според вещите лица водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме велосипедиста, когато същият е бил на 08,80 м.
от кръстовището, а самият той – на 26,30 м. В този момент велосипедистът не е
представлявал опасност за движението на лекия автомобил и свидетеля А., като водач не е
имал основание да предприема спиране, понеже се е движел на път с предимство.
Велосипедистът е станал опасност за движението, когато е пресякъл границата на
кръстовището и навлязъл в коридора на движение на автомобила. От този момент до
мястото на удара велосипедистът изминал 2,5 м. за 0,55 секунди. Тогава лекият автомобил се
е намирал на 6,1 м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е
23,70 м. Водачът е предприел спиране, но времето и разстоянието не са били достатъчни, за
да спре преди мястото на удара. Той не е имал техническа възможност да спре превозното
си средство, преди мястото на удара, поради което сблъсъкът е бил неизбежен.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило, поради това че велосипедистът не е спрял
на знак Б1, за да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил и е навлязъл в
опасната му зона за спиране. От разстояние на възможно първоначално възприемане на
лекия автомобил, когато е бил на 8,80 м. от кръстовището, той е имал техническата
възможност да действа спирачките и да спре преди кръстовището. Опасната зона за спиране
е около 6 м. В този случай произшествие не би настъпило. От друга страна пострадалия
свидетел С.А. е управлявал велосипеда си със съдържание на алкохол в кръвта 0,88
промила, което се явява състояние на лека степен на опиване, характеризиращо се с
3
отслабване на вниманието, съобразителността и забавени реакции.
Гореизложените обстоятелства, при липсата на доказателства за виновно поведение от
страна свидетеля В.А., навеждат на извод, че той нито е бил длъжен, нито е могъл да
предвиди пресичането на пътното платно, на процесното място от страна на пострадалия,
съответно настъпването на последиците от настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Оттук правилен и обоснован се явява извода на наблюдаващия делото прокурор за
„случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. За да е съставомерно от обективна страна
деянието по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК е необходимо да е било допуснато
нарушение на правилата за движение, каквото по делото не е установено. Правилно за да
постанови прекратителното си постановление прокурорът е приел, че деянието следва да се
квалифицира като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, тъй като липсва осъществен
състав на престъпление от общ характер, което представлява основание за прекратяване на
наказателното производство – чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Предвид гореизложените съображения в рамките на приключилото наказателно
производство деянието не съставлява престъпление, като разследването е проведено
обективно, всестранно и пълно. Не се констатираха съществени нарушения на
процесуалните правила. Обжалваното постановление е постановено при оценка на
доказателствения материал, основана на всички събрани по надлежен ред и проверени в
досъдебното производство доказателства за и против обвинителната теза. Постановлението
за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура-Бургас от 31.01.2022г., с което
на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 103/2020г. по описа на РУ-К., вх.№ 4653/2020г.
по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4