№ 2082
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110204726 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Т.Е.” ООД срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-2200024/ 08.03.2022 г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл.416, ал.5 от
Кадекса на труда /КТ/, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи, че не е извършено вмененото нарушение,
както и че не е съобразено обстоятелството, че с лицето С. М. е бил сключен
граждански договор. Иска се отмяна на НП; в условията на алтернативност –
намаляване на размера на санкцията на 1 500 лв. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който моли за отмяна на НП,
като поддържа жалбата. Настоява, съдът да присъди заплатени разноски по
договор за правна защита и съдействие. Пространно доводи привежда в
писмени бележки.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата с
искане, НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.01.2022 г. около 12.20 ч. на жалбоподателя е извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – офис и ателие
1
за печат върху текстил в гр.С., ул.“Б.“ № 39 - партер. Проверката
приключила на 28.01.2022 г. по документи в сградата на дирекция
"Инспекция по труда Софийска област“ в гр.С.. Извършена е констатация за
това, че жалбоподателят, в качеството на работодател по смисъла на параграф
1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ, не е уредил отношенията по
предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор с лицето С. Н. М., на длъжност „общ работник“,
преди постъпването на последния на работа.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и на базата на същия, при идентично описание на
нарушението – процесното наказателно постановление. С НП № 23-2200024/
08.03.2022 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област“, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, на основание чл.416, ал.5 от Кадекса на труда КТ/, вр.
чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи посредством АУАН,
показанията на свидетелите К. Г. К. и С. Н. М., копие от декларация на М.,
копие от трудов договор, копие от справка за приети и отхвърлени
уведомления, копие от протокол за извършена проверка, писмено възражение
– копие, копие от книга за ежедневен инструктаж, копие от граждански
договор, копие от служебна бележка, копие от ведомост за граждански
договори, копие от ведомост на самоосигуряващо се лице, копие от фиш за
заплати, копие от сметка за изплатени суми, копие от идентификационна
карта, копое от призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, копия от заповеди
за компетентност, както и от останалите материали по делото.
Св.К. в съдебно заседание заявява, че при извършената проверка М. е
заварен в обекта да носи кашони, както и че впоследствие се оказало, че няма
сключен трудов договор с работодателя. Съдът цени заявеното от свидетеля
К. като последователно и логично, без противоречия. Съдът прецени и
показанията, дадени пред съда,от св.М.. Същият не отрича да е заварен в
обекта, в който съобщава да е транспортирал по силата на сключен с
жалбоподателя граждански договор кашони с тениски, както и че е попълнил
по молба на проверяващите, бързайки за следващ ангажимент /без да е наясно
с естеството й/ декларация, като поддържа, че извършвал услугата и
2
зареждал стоката със собствен транспорт веднъж в седмицата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля М. като последователни и логични, те не
остават изолирани от останалия доказателствен материал по делото. От
попълнена от него декларация от 25.01.2022 г. се чете вписване на работно
време от 12.00 ч. до 13.00 ч., веднъж седмично, с трудово възнаграждение
20 лв. От граждански договор от 01.11.2021 г. се извежда следното: страни по
същия - „ Т.Е.“ като възложител и М. като изпълнител; предмет на договора –
доставка от изпълнителя веднъж седмично в избран от него час, със
собствен транспорт, кашони със стока. Съдът даде вяра на писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
От правна страна:
Жалбата е подадена от правоимащо лице в законоустановен срок и
срещу подлежащ на обжалване административен акт. по същество, същата е
основателна.
За АУАН и НП се установява да съдържат пълно и точно описание
на твърданото нарушение по време, място и механизъм на извършване.
Актът и наказателното постановление имат изискуемото от закона
съдържание и са издадени от компетентните за това органи. Съдът обаче
установи да са допуснати съществени процесуални или материалноправни
нарушения. Трудовият договор се сключва съгласно разпоредбите
на Кодекса по труда, със страни - работодател и работник/служител, в
писмена форма, със задължителни реквизити като основанието за сключване
– срочен, безсрочен, допълнителен трудов договор, срок на изпитване, обекта
на месторабота, основно месечно брутно трудово възнаграждение,
продължителност на работния процес, полагаем годишен отпуск и срок на
изплащане на трудовото възнаграждение. В отличие, гражданският договор е
вид облигационно правоотношение, със страни, най-често дефинирани като
възложител и изпълнител, като едната се задължава да извърши за другата
нещо срещу възнаграждение. Като характерно за този вид договор следва да
се посочи, че съдържанието му се определя индивидуално спрямо
конкретната задача за изпълнение и не съществуват задължителни реквизити
/основание за сключване, срок на изпитване и продължителност на работния
процес и пр./. Правата и задълженията на страните по гражданския договор се
определят съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Касателно процедурата за сключване на тези договори, отново се наблюдават
съществени различия: неизменна част от трудовия договор е длъжностната
характеристика на служителя, която определя неговите трудовия задължения
в процеса на работа, и която с трудовия договор се предоставя на лицето,
3
преди то да постъпи на работа, с цел да се запознае със съдържанието на тези
документи. В случай, че то е съгласно с вписаното в трудовия договор и
заложените трудови задължения в длъжностната характеристика, полага
подпис и предоставя същите на работодателя, който в срок от три дни,
считано от датата на сключване на трудовия договор, е задължен да уведоми
Национална агенция с приходите за този договор, да изпрати по електронен
път уведомление в специален формат (или представяне на уведомлението на
хартиен носител в поделение на НАП). След като бъде обработено това
уведомление, НАП изпраща обратен отговор до работодателя под формата на
справка за приемането или съответно отхвърлянето му. В случай на приемане,
работодателя предоставя уведомлението за подпис от служителя и едва след
полагането на неговия подпис върху справката от НАП възниква трудово
правоотношение между страните. Ако уведомлението по някаква причина е
отхвърлено, то следва да бъде коригирано и подадено отново докато бъде
прието. Необходимо е да се изтъкне изрично, че при гражданския
договор предварително уведомяване на НАП не се изисква. С подписването
на този вид договор се приема, че е налице съгласие между страните по него
и правоотношението между тях е възникнало. От тази гледна точка на
процедурата по сключването на тези два вида договора, тази при гражданския
договор е значително опростена, за разлика от процедурата при сключването
на трудов договор. В настоящия случая не се установява да е налице състав
на нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. И от показанията на св.К., и от
показанията на св.М., и от писмените доказателства по делото /в частност,
копие от граждански договор и саморъчна декларация/ се извежда несъмнено
обстоятелството, че лицето, заварено на обекта да носи кашони с тениски –
св.М. – е бил нает по силата на граждански договор от жалбоподателя да ги
доставя един път в седмицата, за времето от 12.00 ч. до 13.00 ч., срещу
заплащане на услугата от 20 лв. Факт е и че лицето е заварено в обекта в час,
попадащ в сочения от него в декларацията времеви отрязък /около 12.20 ч./.
Затова липсват основания да се заключи, че жалбоподателят в качеството на
работодател е допуснал М. за престира труд, без да сключил трудов договор с
лицето, доколкото всички събрани по делото доказателства сочат изпълнение
на деяствия на възложител по граждански договор. Ангажирайки
отговорността на дружеството-работодател по чл.414. ал.3 от КТ,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП.
Поради това наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид претенциите за заплащане на разноски и във връзка с изхода на
делото, искането на жалбоподателя следва да бъде уважено, а това на
въззиваемата страна - отклонено. От договор за правна защита и съдействие,
приложен по делото, че чете заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500.00 лв. Затова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
именно в този размер, а искането на въззиваемата страна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение – да бъде отхвърлено като неоснователно.
4
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2200024/ 08.03.2022 г.,
издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева, на основание чл.416, ал.5 от Кадекса на труда КТ/, вр. чл.414, ал.3 от
КТ, за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ да заплати
на жалбоподателя „ Т.Е.“ ООД разноски за сторено адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5