Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4728 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
585,03 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 102,29 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Н.П.Т., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№6049/15 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент № 36, находящ се на адрес ***с ***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № ***е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението
си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването. Посочва,
че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление 296,99
лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 278,54лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00, услуга
дялово разпределение- 9,50 лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтирани 0 бр. индивидуални
разпределителни уреди, 0 брой водомер и 1 брой щранг-лира в баня.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 585,03 лева за главница
за периода 01.11.2012г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
102,29 лева за периода 03.01.2013 г. до 10.11.2015 г. и законната лихва върху
главницата от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.6049/2015г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за
допустимост на предявения иск. Частично оспорва иска за главницата на вземането
като неоснователен за разликата над 404,70 лв. В останалите части признава
исковете. Излага твърдения, че претенцията на ищеца е да бъде признато за
установено, че ответника му дължи сумата 585,03 лв. главница за периода
01.11.2012 г. - 30.04.2015 г. и 102,29 лв. за периода 03.01.2013 - 10.11.2015
г., а не заявените 5 040,66 лв. главница за периода 01.06.1999 г. - 30.04.2015
г. и 5 671,73 лв. лихва за забава за периода 02.08.1999 г. -10.11.2015 г.
съгласно заповедта за изпълнение. По ч.гр.д. № 6049/2015 г. на PC - Плевен е
издадена Заповед за изпълнение № 3597/27.11.2015 г. по чл.410 от ГПК против Н.П.Т.
за сумите 5 040,66 лв. главница и 5 671,73 лв. лихва за забава по заявление на
„***“ ЕАД. В хода на заповедното производство ПРС е приел, че Заповедта за
изпълнение е влязла в сила и е издал Изпълнителен лист № 484/26.01.2016 г. в
полза на заявителя, с който Н.П.Т. е осъден да заплати на „***“ ЕАД сумите 5
040,66 лв. главница и 5 671,73 лв. лихва за забава. Въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ В.С.. Твърди, че след узнаване
за заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение срещу нея до въззивния
съд на осн. чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. С Определение № 697/17.05.2019 г. по
ч.гр. д. № 261/2019 г. на ОС - Плевен е прието на осн. чл.423, ал.1, т.1 от ГПК
за основателно възражението на Н.П.Т. против издадената по ч.гр.д. № 6049/2015
г. на PC - Плевен Заповед за изпълнение № 3597/27.11.2015 г. по чл.410 от ГПК.
Със същото определение е спряно изпълнението по заповедта и делото е върнато на
ПРС за продължаване на разглеждането с указания по чл.415, ал.1 от ГПК. Твърди,
че в хода на изпълнителното производство, обаче ЧСИ е предал на ищеца сумата
180,33 лв„ която е постъпила от запорирана сметка на ответника. Твърди, че с
предадената на ищеца сума от 180,33 лв. в хода на изп. дело № ***по описа на
ЧСИ В.С., образувано въз основа на подлежащия на обезсилване Изпълнителен лист
№ 484/26.01.2016 г. по ч.гр.д. № 6049/2015 г. на PC - Плевен, е частично
погасена претендираната главница от 585,03 лв. По тази причина счита, че искът
за главница е неоснователен за разликата над 404,70 лв. Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за главница и лихва за забава, чиито изискуемост е
настъпила преди 27.11.2012 г. С оглед изхода на делото моли, на основание
чл.38, ал.2 да бъде осъден ищеца по делото да заплати на адв. А.Г.Г. от
Плевенска адвокатска колегия, личен № ***, адрес на упражняване на дейността: ***,
дължимото съгл. НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, признава се от ответника и се установява
имплицитно от извънсъдебните/Декларация от 26.03.1998г./ и съдебните изявления
на ищеца по делото и Справка по лице/л.10-15 от делото/, че Н.П.Т. е собственик
на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 36, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Не е спорно между страните и се признава от ищеца
по делото, че в рамките на образуваното изпълнително производство, въз основа
на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.6049/2015г. на РС-Плевен е събрана
сумата от 180,33 лв. Този факт се установява и от Справка за плащанията на
потребител за м.07.2019г./л.62 от делото/ и Преводно нареждане /л.63 от делото/.
От Препис-извлечение от сметка за абонат № 10805
Пламен Димитров Киров, неоспорено от ответника, се установява, че общия размер
на воденото за посочения абонат задължение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.
е в размер на 585,03 лв. главница, а лихвата за забава е в размер на 102,29 лв.
за периода от 03.11.2013г. до 10.11.2015г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 585,03 лв.:
Не е спорно между страните, признава
се от ответника и се установява имплицитно от извънсъдебните/Декларация от
26.03.1998г./ и съдебните изявления на ищеца по делото и Справка по
лице/л.10-15 от делото/, че Н.П.Т. е собственик на процесния топлоснабден имот-
Апартамент № 36, находящ се в ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответника не оспорва доставянето на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване. Не се
оспорва и размерът на задлъжението за процесния период за процесния период.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание.
Ответника е противопоставил правопогасяващо възражение, че в рамките на
образуваното изпълнително производство, въз основа на издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 6049/2015г. на
РС-Плевен му е удържана сумата от 180,33 лв.
Спорно между страните е дали следва да бъде отчетено извършеното по този
начин погашение при установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Съгласно т.9 от Тълкувателно решение №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес. Тълкувателното решение визира общия случай
на издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
който е образувано изпълнително дело и са събрани суми преди подаване на
възражение и евентуално спиране на изпълнението. В настоящия случай
изпълнителен лист е издаден въз основа на издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, за която заповедният съд е приел, че е надлежно връчена и срещу
която не е подадено в срок възражение по чл.414 ГПК, поради което е влязла в
сила. След образуване на изпълнителното производство, длъжника е подал
възражение по реда на чл.423 ГПК, което е било уважено, спряно е изпълнението и
на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По същество
в подобна хипотеза се достига до същия резултат, на издаден изпълнителен лист,
преди установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение или влязла в
сила заповед за изпълнение, поради което факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен в
образувания изпълнителен процес не следва да бъде съобразен при установяване са
вземането по издадената заповед за изпълнение и в настоящия случай. Събраната
сума ще е такава по издадения изпълнителен лист и следва да бъде съобразена като погасяване на вземането
по издадения изпълнителен лист.
Предвид изложеното съдът намира направеното от ответницата правопогасяващо
възражение за плащане на претендираната сума за неоснователно, а предявения иск
за основателен и доказан в целия си предявен размер от 585,03 лв., за която
сума следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 102,29 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя
в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична
покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в
забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава не се оспорва от ответника и се установява от съда чрез
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК в размер на 102,29 лв.,
поради което следва да бъде уважен в предявения си размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 21,44
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда от 100
лв. в общ размер от 175,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Н.П.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 585,03 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.,
в едно със законната лихва от 26.11.2015г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3597/27.11.2015г. по ч.гр.д.№6049/2015 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Н.П.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 102,29 лева, представляваща лихва за забава върху 585,03 лв.
за периода 03.01.2013г. – 10.11.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3597/27.11.2015г. по
ч.гр.д.№6049/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.П.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 21,44 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.6049/2015 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.П.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 175,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: