Решение по дело №3374/2020 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 3374 по описа за 2020г. на Районен съд - Варна,
ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на А. Р. С. - обвиняема по
Досъдебно производство №3189/2019г. по описа на Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано
за престъпление по чл.235, ал.6, вр. с ал.1 от НК; извършителката не е осъждана
за престъпление от общ характер и не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени
съставомерни имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител, който изразява съгласие с постановлението на
прокуратурата.
Районна прокуратура -Варна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №3189/2019г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
Обвиняемата често извършвала нарушения по Закона за горите, за което й били
съставяни актове за установяване на административно нарушение и били
издавани наказателни постановления. Въпреки това на 14.08.2019т. същата
отишла в района на местността “Бялата пръст“ в землището на с.Гроздьово,
обл.Варна, с каруца, теглена от кон, придружена от неустановено лице от
женски пол, което също управлявало каруца с конски впряг. В района на
посочената местност, със статут на държавна горска територия, обвиняемата
събрала 1,5 пространствени кубични метра части от дървета от дървесен вид
дъб, немакирани с контролна горска марка, натоварила ги в каруцата и
потеглила към дома си в с.Гроздьово, заедно с придружителката си.
Междувременно около 11,00 ч. на посочената дата св.Р.Р. - зам. директор на ТП
ДЛС „Шерба“, получил сигнал за наличие на нарушители в гората в района на
м.“Бялата пръст“. За проверка на сигнала същият изпратил незабавно на
посоченото място свидетелите Н.Н. и М.Г. , двамата на длъжност „техник
горско стопанство“ при ТП ДЛС „Шерба“. При пристигането си в посочената
1

местност свидетелите спрели служебния си автомобил до единствения път,
извеждащ от местността и зачакали извън превозното средство. Малко по-късно
покрай тях преминали каруците, натоварени с дърва, управлявани от
обвиняемата и от неустановената й придружителка. Свидетелите указали на
двете жени да спрат, но те не се подчинили и успели да се отдалечат.
Свидетелите обаче разпознали обв.Стойкова, която познавали като системен
извършител на нарушения по Закона за горите, поради което се придвижили със
служебния си автомобил директно до дома на обвиняемата, находящ се на
ул.“Стара планина“ №24 в с.Гроздьово. В двора на имота свидетелите заварили
обвиняемата и видяната от тях каруца с дърва, след което подали сигнал за
извършеното деяние. Било образувано съответно досъдебно производство, в
хода на което бил извършен следствен експеримент, като обвиняемата посочила
точно мястото, от което събрала процесните части от дървета. Установено било,
че се касае за отдел 1185В, попадащ в местността „Бялата пръст“ в землището
на с.Гроздьово. Доколкото обвиняемата не представила и съответен превозен
билет, на същата били съставени и АУАН за нарушения съответно на чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ за това, че на 14.08.2019г. в двора си в с.Гроздьово, ул.“Стара
планина“ №24, съхранява 1,5 куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб,
немаркирани с контролна горска марка и на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за това, че на
14.08.2019г. в двора си в с.Гроздьово, ул.“Стара планина“ №24, съхранява 1,5
куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, непридружени с превозен билет.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства- от обясненията на обвиняемата, която се
признава за виновна, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, от протоколи: за оглед на местопроизшествие, за
разпознаване, за следствен експеримент, както и от всички останали писмени
доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на
извършителката не бяха представени доказателства, оборващи фактическите
изводи на съда.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.235, ал.6, вр. с ал.1, тъй като без редовно писмено
позволително събрала и извозила с каруца с конски впряг 1,5 пространствени
кубични метра куб м. части от дървета от горския фонд. С оглед ниската
стойност на предмета на престъплението и предвид невисоката обществена
опасност на извършителката, която не е осъждана както към момента на
деянието, така и понастоящем, съдът приема, че случаят действително е
маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за малозначителен по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК или за административно нарушение. С измененията
на НК от 12.09.2006г. от разпоредбата на чл.235, ал.1 от с.к. отпадна
изискването с деянието да са причинени немаловажни вреди, от което е видна
2

волята на законодателя да разшири приложното поле на тази норма и да включи
в него всички такива посегателства, освен най- незначителните (като вземане на
отделни клони и др. под., за които е предвидена административнонаказателна
отговорност). В случая невисокия размер на причинените вреди е отчетен при
определянето на правната квалификация на деянието, което е квалифицирано
като маловажен случай. Процесното количество части от дървета също така не е
дотолкова незначително, че да обуслови приложението на чл.9, ал.2 от НК или
квалифицирането на случая като административно нарушение. Изводът, че
действително се касае за престъпно деяние по чл.235, ал.6, вр. с ал.1 от НК, се
подкрепя и от данните за личността на обвиняемата, която макар и неосъждана,
се е проявила като системен нарушител на ЗГ и е показала значителна склонност
към незачитане на съответните правни норми.
От субективна страна, обв. Стойкова е действала при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните им последици и е искала
тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът намери обвиняемата за виновна в
извършването на процесното престъпление, съобразно повдигнатото й
обвинение.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.235, ал.6, вр. с ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто
до триста лева;
-обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е била
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание;
- причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. С
разпореждането за насрочване на делото от 31.08.2020г. съдът е изложил
съображенията си, поради които не приема становището на прокурора, че с
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и е указал на ВРП
да представи доказателства за възстановяването на причинените щети. От
страна на ВРП не са изпълнени дадените указания и не са представени
доказателства за възстановяване на вредите. Такива обаче са представени от
обвиняемата в хода на съдебното производство, сред които-писмо от директора
на РДГ-Варна, в което се потвърждава, че обвиняемата е заплатила паричната
равностойност на 1,5 пространствени куб.м. дърва за огрев, а също и дължимите
суми по издадените й наказателни постановления. Макар и сумата, посочена
като възстановена, да не съвпада с описаната в постановлението на
3

прокуратурата, съдът приема, че причинените с деянието щети са възстановени
изцяло, тъй като заплатеното количество дърва кореспондира напълно на
процесното такова, а в Наказателно постановление №701/02.10.2019г. е
определено обвиняемата да заплати като равностойност на липсващите вещи
именно сумата от 67,50 лв. При това положение е очевидно, че разликата в
посочените като стойност на процесните дърва суми се дължи на различия в
оценката. След като обвиняемата е заплатила сумата, определена от самата
РДГ-Варна, съдът приема, че причинените на дирекцията вреди са възстановени.
- не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
По делото са приложени копия от НП №701/02.10.2019г. (с което
обвиняемата е санкционирана за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, за това, че
на 14.08.2019г. в двора си в с.Гроздьово, ул.“Стара планина“ №24, съхранява 1,5
куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, немаркирани с контролна горска
марка) и от НП №702/02.10.2019г. (с което обвиняемата е санкционирана за
нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за това, че на 14.08.2019г. в двора си в
с.Гроздьово, ул.“Стара планина“ №24, съхранява 1,5 куб. м. дърва за огрев от
дървесен вид дъб, непридружени с превозен билет).
Съдът намира, че с наказването на обвиняемата по административен ред
за посочените нарушения и с образуването на настоящото досъдебно
производство не е допуснато нарушение на принципа non bis in idem. Според
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по
т.д. № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, принципът "non bis in idem" препятства
повторението на наказателно производство, приключило с окончателно
решение, като без значение е видът на това решение /наказателно
постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за
прекратяване на наказателно производство/ и неговия характер /осъдителен,
оправдателен и пр./; както и че от решаващо значение за прилагане на
посоченото правило е дублиращите се производства да имат наказателен
характер по смисъла на ЕКПЧ. Принципът „non bis in idem“ се прилага при
идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно
обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите
или такива, които по същество са значително сходни", като се проявява само в
наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо
значение и двете производства да представляват такива с наказателен характер.
В случая макар и да е налице идентичност на субекта в трите производства, не е
налице обвинение за едно и също деяние. На обв.Стойкова е повдигнато
обвинение за деяние, извършено в отдел 185В от местност Бялата пръст“ в
землището на с.Гроздьово и изразяващо се в събиране и извозване на части от
дървета, без редовно писмено позволително. Същевременно наказателните
постановления са издадени за нарушения, извършени в дома на обвиняемата в
с.Гроздьово, ул.“Стара планина“ №24 и изразяващи се съответно в съхраняване
на 1,5 куб. м. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка и в
4

съхраняване на 1,5 куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб, непридружени с
превозен билет. Доколкото процесното престъпление от една страна и
посочените административни нарушения от друга са осъществени на различни
места, с различни изпълнителни деяния, като деянията не са свързани по
необходимост (всяко от тях би могло да бъде извършено самостоятелно, без да е
обусловено от извършването на останалите), съдът намира, че не е налице
тъждество или идентичност на фактите. При положение, че не се касае за едно и
също деяние, е безпредметно да се обсъжда характера на отделните
производства, тъй като очевидно не е налице нарушение на принципа „non bis in
idem“ и не е съществувала пречка за образуването на досъдебното производство.
При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на обв.Стойкова, тежкото й материално
положение (същата не работи и няма данни да реализира доходи), направените
самопризнания и оказано съдействие при разследването, поради което и при
липсата на установени отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието следва
да бъде определено в минималния размер, предвиден в закона, а именно-1000
лв.
Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	1262
Дата:	8 октомври 2020 г.
Съдия:	Ивелина Апостолова Димова

Дело:	20203110203374
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Решение по дело №3374/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите