№ 5752
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110150840 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от З. В. С., гражданин на Р.Ф, родена на ********** г., с адрес
АДРЕС, чрез нейната майка и законен представител Ю.В. С., гражданин на Р.Ф, родена на
18.12.1978 г., за признаване за установено по отношение на ответника „ФИРМАР“ АД, ЕИК
НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, че същия дължи
на ищеца сумата от 400.00 евро (четиристотин евро), представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. за закъснение на полет № FB764
от 05.07.2017 г. (Москва-Варна), ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022
г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 377,50 лева (триста седемдесет и
седем лева и 50 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 31.07.2017
г. до 02.05.2022 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 24004/2022 г.
по описа на СРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца закупил билет с дестинация Москва-Варна,
като полета трябвало да пристигне до крайната дестинация на 05.07.2017 г. в 19.00ч., но
същия закъснял с над 3 часа. Предвид това на ищцеца като пътник, се дължало обезщетение
в размер на 400 евро.
В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило
писмено становище, с което ответника оспорва, като излага съображения за
неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1. б. „б“, вр. с чл. 1, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 24004/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент
(EO) 261/2004 за закъснение на полет № FB764 от 05.07.2017 г. (Москва-Варна), ведно със
законна лихва от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 377,50 лева,
представляваща лихва за период от 31.07.2017 г. до 02.05.2022 г. С възражение от 06.07.2022
г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото електронен билет в превод на български език се
установява, че между З. С. и „ФИРМАР“ АД е бил налице сключен договор за превоз за
полет № FB764 от Москва до Варна на 05.07.2017 г., като от редставената бордна карта, се
установява, че същата е била на самолета. Ответника не е оспорил твърдението, че полета е
закъснял с повече от 3ч., нито в срока за отговор на исковата молба, нито с депозираното на
06.03.2023г. становище. Разстоянието от Москва до Варна е повече от 1500 км., поради
което и на основание чл. 6, т. 1, б. „б“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът З. С. има
право на обезщетение в размер на 400 евро.
Съдът не следва да обсъжда направеното от ответника със становище от 06.03.2023г.
възражение за настъпила погасителна давност на задължението, доколкото същото е
направено извън срока по чл. 131 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и като такъв,
следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на законна лихвата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на
дължимото.
С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за
присъждане на законна лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо – електронна
кореспонденция между страните(стр. 55), е видно, че ищеца е отправил покана за заплащане
обезщетение от 400 евро на 31.07.2017 г. Ответника не е оспорил, че е получил поканата,
поради което от тази дата следва да се счита, че поканата е получена. С оглед на това
претенцията на ищеца за обезщетение за забава, следва да бъде уважена на за периода от
31.07.2017 г. до 02.05.2022 г., която съобразно предствена справка за изчисляване на лихва
(стр. 59), възлиза на сумата от 377,50 лв. Или предявеният иск, следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
2
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Съдът констатира, че
вписаните в списъка разноски са реално извършени, като и в двата договора за правна
защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
същото е изчислено съобразно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 800 лв., от които 475 лв., представляваща направени разноски по настоящото
дело, а сумата от 325 лв., направени разноски по ч.гр.д.№ 24004/2022 г. по описа на СРС.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМАР“ АД, ЕИК НОМЕР,
със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, че дължи на З. В. С.,
гражданин на Р.Ф, родена на ********** г., с адрес АДРЕС, чрез нейната майка и законен
представител Ю.В. С., гражданин на Р.Ф, родена на 18.12.1978 г., сумата от 400.00 евро
(четиристотин евро), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент 261/2004 г. за закъснение на полет № FB764 от 05.07.2017 г. (Москва-Варна),
ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022 г. до окончателното плащане
на дължимото и сумата от 377,50 лева (триста седемдесет и седем лева и 50 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 31.07.2017 г. до 02.05.2022 г., за които
суми е издадена Заповед №15223/01.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 24004/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМАР“ АД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
София, Аерогара София, да заплати на З. В. С., гражданин на Р.Ф, родена на **********
г., с адрес АДРЕС, чрез нейната майка и законен представител Ю.В. С., гражданин на Р.Ф,
родена на 18.12.1978 г., сумата от 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща направени
от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д. №24004/2022 г. по описа на СРС,
съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №24004/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3