№ 12183
гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110126543 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Предявен е от М. Е. А. срещу „З. осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 465.43 лв., предявена частично от
вземане в размер на 522.67 лв. /съгласно допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214
ГПК с протоколно определение от 20.10.2022 г./, представляваща неплатен остатък от
застрахователно обезщетение, дължимо по Договор за имуществена застраховка „К.“,
обективиран в застрахователна полица № . от 13.04.2021 г. за имуществените вреди по лек
автомобил „А.“, с peг. № ., причинени от застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2021
г., в гр. С., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно
събитие – вечерта на 31.08.2021 г. паркирала л.а. „А.“, с peг. № . в С., на ул. „Р., а на
01.09.2021 г., около 10.00 часа, отивайки до автомобила, установила, че са надрани с твърд и
остър предмет предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен панел. За процесните
злоумишлени действия уведомила О., за което било издадено Удостоверение с peг. № . г.
На 01.09.2021г. уведомила и застрахователя „З. за настъпилото застрахователно събитие,
като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и съставил опис на
щетите по претенция № .. Сочи, че като застрахователно обезщетение е получила от
ответника сумата в размер на 373.13 лв., но същата не била достатъчна да покрие щетите по
лекия автомобил. Твърди, че във връзка с настъпилото увреждане е извършила проучване в
няколко сервиза колко ще струва ремонтът на автомобила и установила, че е необходима
1
сума за възстановяване на автомобила в размер на 895.80 лева. От необходимата сума за
ремонт в размер на 895.80 лв., следвало да се приспадне сумата, заплатена до момента от
ответника в размер на 373.13 лв., или сумата, която дължал ответникът била в размер на
522.67 лв., като в настоящото производство претендира частично сумата от 465.43 лв. Ето
защо, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Ответникът „З. е депозирал отговор в законоустановения срок. Не оспорва да е
застраховал имуществено автомобила, както и механизма на ПТП. Твърди обаче, че е
заплатил на 10.09.2021 г. застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент в
размер на 373.13 лв., като именно това е обезщетението, което ищецът имал право да
получи. Позовава се на т. 73 от приложимите общи условия. Ето защо, моли за отхвърляне
на иска.
С молба от 18.10.2022 г. ищцата релевира възражение за нищожност на уговорките в
т.73 от Общите условия, на които се позовава ответникът, поради противоречието им с КЗ и
ЗЗП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обявени следните обстоятелства: че между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение по имуществена застраховка „К.“, клауза „Пълно“ за л.а. „А.“, с peг. № ., в
срока на действие на която е заведена щета за настъпило на 31.08.2021 г. – 01.09.2021 г.
застрахователно събитие; че мястото, датата и механизма на настъпване на ПТП-то са
съобразно посоченото в исковата молба, а именно – на 31.08.2021 г. л.а. „А.“, с peг. № ., е
паркиран в с. П., на ул. „Р., като на 01.09.2021 г. е намерен с увреждания, изразяващи се в
надирания с остър предмет на предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник.
Така, единственият спорен въпрос по делото е относно размера на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата в качеството на
собственик на застрахования лек автомобил имуществени вреди, настъпили в резултат на
процесното ПТП.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
2
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Във връзка с начина на определяне на дължимото застрахователно обезщетение
ответникът се позовава на т. 73 от Общите условия за застраховка на моторни превозни
средства „К.“, според която при частична щета на застрахованото МПС, което е на възраст
над 4 години /включително/ от датата на производството му и за което не е платена
допълнителна застрахователна премия, застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Съгласно т. 74 от Общите
условия експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и
начисления за отстраняване на щетите съгласно методика на застрахователя.
За определяне на размера на действително претърпените от ищцата вреди към датата
на процесното застрахователно събитие е изслушано и прието по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. От него се установява, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
838.56 лв., а при съобразяване на единствено на средните пазарни цени на резервните части
и труд на неоторизирани сервизи – 718.56 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Й., като намира, че той е
отговорил в пълнота на поставените въпроси, а заключението е обективно, компетентно
дадено и напълно обосновано. При отговор на поставените задачи вещото лице е формирало
заключението си въз основа на голямата база данни, с която разполага, относно стойността
на труда по реално извършени ремонти на автомобили от класа на процесния, като е
включил и сервизи в ниския ценови диапазон, и сервиза на официалния представител, чиято
цена е най-високата цена на труд на пазара.
Съдът счита, че действителните вреди следва да бъдат съизмерени с необходимата
сума за възстановяване на автомобила в техническото състояние преди произшествието,
определена на база средни пазарни цени – както от официалния сервиз, така и от
алтернативни сервизи, тъй като пазарът на труд, материали и части включва не само
алтернативни сервизи, но и официалния такъв.
Съдът намира, че при определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде
съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС – решение № 52/08.07.2010 г. по
т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на
ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., приложима и по отношение на сега
действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 400 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал.
2 КЗ. В застрахователната полица, подписана между станите, в която е обективиран
сключеният между страните договор за имуществена застраховка „К.“, изрично е уговорен
начин на обезщетяване по експертна оценка на застрахователя. Касае се за индивидуална
договорка между страните, а не за клауза от приложимите към договора общи условия,
3
поради което постигнатото от страните съгласие по този въпрос следва да бъде съобразено,
тъй като е в рамките на прогласената от чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето, а и е в пълно
съответствие с вложената в чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ идея за пълно репариране на вредите,
но без допускане на неоснователно обогатяване на застрахования.
В настоящия случай възстановителната стойност на застрахованото имущество е
определена в размер на 838.56 лв. от експертизата на вещото лице. Ето защо, съдът намира,
че дължимото на ищцата застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 838.56 лв.
В случая ответникът е погасил задължението си частично – до размера от 373.13 лв.,
поради което дължи на ищцата допълнително сумата от 465.43 лв.
По изложените съображения предявеният частичен иск е изцяло основателен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъда законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Сторените от
него разходи за производството са в общ размер на 610 лв., както следва: 50 лв. – държавна
такса, 200 лв. – възнаграждение за вещо лице; 360 лв. с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С., да
заплати на М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: село П., област С., община С., ул. „К. по
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 465.43 лв. – част от вземане в общ
размер на 522.67 лв., представляващо неплатен остатък от застрахователно обезщетение,
дължимо по Договор за имуществена застраховка „К.“, обективиран в застрахователна
полица № . от 13.04.2021 г. за имуществените вреди по лек автомобил „А.“, с peг. № .,
причинени от застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2021 г., в село П., област С.,
община С., ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда /20.05.2022 г./ до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 610 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4