РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Силистра, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Д. В.а
Членове:Добринка С. Стоева
Ана Аврамова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора И. В. Ч.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223400600169 по описа за 2022 година
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №4/16.12.2021г..
постановена от ДС-Дулово по НОХД №141/2021г., с която Л. Т. А. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр.първо и
пр.шесто б. „а“ пр.второ вр. ал.1 б.“б“ пр.второ чл. 342, ал. 1 пр.трето от НК
за това, че:
На 30.07.2020 г. около 17,50 ч. в с.Черник, общ.Дулово, обл. Силистра, по ул. „Шести
май”, в близост до дом № 82 /Републикански път II-237/, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „311 ЦДИ Спринтер“, с рег.№ СС 97 43 АР, в пияно
състояние, с установена концентрация на алкохол в кръвта - 0,74 на хиляда, установена по
надлежния ред с химическа експертиза, обективирана в Протокол № 747/04.08.2020 г. на
Отделение по съдебна медицина и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол в
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
По Чл. 5 (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
1
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство
е забранено:
1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества:
По Чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП - Чл.20 (Изм. - ДВ, бр.43
от 2002 г.)
(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера на интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие...,
като при движение е допуснал пътно - транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Х. В., с ЕГН **********, от с.
Черник, общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „Шести май“, № 80, изразяваща се в: съчетана
травма, травматичен шок, контузия на главата, фрактура на темпоралната кост в дясно,
счупване на темпоралната кост в ляво, наличие на кръв в десен максиларен, етмоидален и
сфеноидален синуси, хеморогично-контузионни промени в мозъчния паранхим в дясно
темпорално, париетално и окципитално, малък субдурален хематом в дясно темпоро-
париетално, недилатирана симетрично вентрикулна система, фрактура на напречен израстък
на С7 вляво, с интактен гръбначно мозъчен канал, торакс, без плеврални изливи, фрактура
на ребра 2-7 вляво, двустранно контузионни промени в белодробния паренхим дорзално,
фрактура на тялото на Тн 1, 7, 11 с интактен гръбначно-мозъчен канал, рентгенография на
дясно ходило с данни за фрактура в основата на 1, 2, 3 метатарзални кости с фрактура
луксация на първа тарзо-метатарзална кост. По своя характер закритата ЧМТ и
травматичният шок поотделно и заедно обуславят наличието на разстройство на здравето
временно опасно за живота. Счупването на прешлени и на ребра в лява гръдна половина,
обуславя наличието на трайна затруднение на движенията на снагата; По своя характер
счупването на дясно ходило обуславят, наличието на трайна затруднение на движенията на
десен долен крайник, като с приложението на чл.58а, ал.1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.57,
ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание. На основание чл.343г подсъдимия е лишен от право да
2
управлява МПС за срок от три години. Съдът се произнесъл по въпроса за
веществените доказателства и разноските по делото.
Срещу така несправедливостта на така постановената присъда е
депозирана въззивна жалба от Л. Т. А., чрез адв.Й.. Моли се за приложение на
чл.66 от НК.
Постъпило е допълнение към жалбата подадена от подсъдимия, чрез
адв.В. от АК-гр.Русе, в която са изложени подробни съображения за нейната
неправилност, незаконосъобразност, постановяването й при съществени
процесуални нарушения, несправедливост на наложеното наказание. Моли се
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, оправдателна такава.
Алтернативно се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или
изменение на присъдата чрез намаляване на наложеното наказание и
приложение на чл.66 НК.
По делото е постъпила въззивна жалба, както и допълнение към нея, и
от С. Х. В., чрез повереник - адв.Д.-СсАК, с която се мотивира искане за
уВ.чение на наложеното наказание в размер около средния предвиден в
закона.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и
допълнението към нея, а тази на частния обвинител намира за неоснователна.
Излага доводи за неправилно приложение на закона, свързани с неправилна
квалификация на деянието; за допуснати съществени процесуални нарушения
свързани с проведената диференцирана процедура и с несправедливост на
наложеното наказание, като се иска постановяване на нова присъда с
прилагане на правилния материален закон, алтернативно- отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или приложение на чл.66
НК.
Повереникът на частния обвинител поддържа въззивната жалба, и
оспорва тази на подсъдимия. Обосновава становище във връзка с проведената
процедура, че е допуснато нарушение, но то не е съществено, тъй като има
признаване на вина и по никакъв начин не се ограничава правото на защита,
дори напротив налице е облагодетелстване с намаляване на наложеното
наказание. Релевира доводи и за наличие на квалификацията особено тежък
случай по смисъла на чл.93 т.8 НК. Иска се първоинстанционната присъда да
бъде изменена, като с приложението на чл.58а НК се наложи наказание
3
лишаване от свобода за срок от четири години, равностойно на средния
предвиден в закона размер.
Прокурорът счита присъдата за правилна, жалбата на подсъдимия за
неоснователна, а по отношение искането за уВ.чение на наказанието-
предоставя преценката на съда.
В правото си на защита и на последна дума подсъдимият се извинява за
случилото се и моли за условна присъда.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановеният съдебен акт, съобразно
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, и след като прецени становищата на
страните, установи следното:
При разглеждане на делото и при постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК, които са
неотстраними във въззивното производство и се препятства възможността за
решаване на поставените от страните въпроси по съществото на делото.
На първо място, макар в мотивите невярно да е отразено, че
подсъдимият е признал фактите изложени в обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тях, както и че е била проведена процедура
по чл.371 т.2 НПК, от протокола за съдебно заседание на 16.12.2021г. е видно,
че тази диференцирана процедура не е проведена. След като е даден ход на
съдебно следствие и е докладван обвинителния акт, съществува само едно
изявление на подсъдимия, че признава вината си, след което на основание
чл.283 НПК е прочетен и приобщен доказателствения материал и се е
пристъпило към съдебните прения, а след това и към постановяване на
присъдата, с която е приложена нормата на чл.58а НК. Реално в
производството не е проведено никакво съдебно следствие. Нито следствие по
общия ред, нито съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII НПК.
Липсва изявление на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК, липсва и определение по
реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК. Проверката за наличието или не на
подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл.372 ал.4 НПК, предполага
съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на
доказателствата от досъдебното производство, какъвто липсва, а след това и
такъв за наличието на тяхната безпротиворечивост и несъмненост, който
4
също липсва. При това положение, съдът не е имал никаква правна
възможност да приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 НПК и да
определи наказанието чрез редукция по чл.58а НК. Признаването на вината за
извършеното престъпление не е идентично с признаването на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, последното
обвързано и със съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Допуснатото нарушение е съществено, от категорията на абсолютните, и е
принципна предпоставка за отмяна на присъдата.
Второто нарушение допуснато от съда е свързано с липса на мотиви към
присъдата. Фактическата обстановка е описана само в един кратък абзац,
следва описание на заключенията на експертизите. Съдът се е задоволил само
да посочи, че по делото има писмени и гласни доказателства.
Специфичността на пътно-транспортните престъпления изисква пълно
описание на пътната обстановка, на действията/бездействията на участниците
в инцидента, преди, по време и след него, на механизма на осъществяване на
ПТП, мястото на удара, деформациите на МПС, фиксираните следи,
отстояния и т.н., каквито липсват в изложението на фактите по делото.
Липсва и анализ на доказателствата. Анализирани са и някакви видеозаписи,
без същите да са изгледани, предявени, в съдебно заседание и проверена
процесуалната им годност чрез съответна експертиза. При това положение не
е ясно правните изводи въз основа на кои фактически положения са приети.
По приложението на материалното право, липсват мотиви защо са
приложени едновременното нормите на чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй
като тези разпоредби са в отношение обща към специална. Същият въпрос е
поставим и по отношение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП явяващ се обща разпоредба
спрямо специалната квалификация на обвинението по чл.343 ал.3 предл.първо
НК. Подсъдимият е осъден и за нарушения по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.
първо, но в мотивите липсват фактически данни водачът да е изгубил контрол
над управляваното от него МПС, липсват и такива да не е съобразил
скоростта си с атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и
превозното средство, иначе прието за техническо изправно, с товара, с
характера и интензивността на движението, с условията на видимост, поради
което и да не е спрял пред предвидимото препятствие. Нито от
обстоятелствената част на обвинителния акт, нито от мотивите към присъдата
5
се изяснява какви са били атмосферните условия, релефа, състоянието на
пътя, характера и интензивността на движението, условията на видимост.
Прекрачващият велосипеда пешеходец предвидимо препятствие ли е, за да
има нарушение на чл.20 ал.2 изр.първо, или е опасност за движението по
чл.20 ал.2 изр.второ, за което пък няма повдигнато юридическо обвинение, но
съществува фактическо такова. След като се приема, че произшествието би
могло да бъде избегнато от техническа гледна точка, чрез спиране преди
достигане на мястото на удара или чрез заобикаляне на велосипедиста, то от
това би следвало да се включи в бланкетната норма и съответното нарушение
от ЗДвП, каквото липсва в обвинението, което води и до противоречие между
постановената присъда и нейните мотиви.
Второто процесуално нарушение би могло да бъде избегнато, ако
служебно съдът бе констатирал в определението си по чл.248 ал.1 т.3 НПК, че
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на обвиненото лице. Обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК, тъй като липсва описание на
механизма на извършеното престъпление/мястото на удара, коя е опасността,
кога е възникнала, могъл ли е водача да я възприеме и т.н., като важи и
горното по отношение на липсата на факти към мотивите/ и наличие на
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, както и празнота от
факти относими към повдигнатото обвинение за нарушения на чл.5 ал.1 т.1,
ал.2 т.1 и ал.3 т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП.
Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени,
отстраними единствено чрез ново разглеждане на делото и обуславящи
предвиденото в закона отменително основание.
Поради липса на възможност за решаване на въпросите по съществото
на делото, при новото му разглеждане, първоинстанционният съд следва да
отговори на всички възражения на страните по приложението на материалния
и процесуалния закон.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 от НПК,
настоящият съдебен състав на Силистренски Окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Присъда №4/16.12.2021г. постановена по НОХД
№141/2021г. от РС-Дулово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7