Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, … февруари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на седми
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 7986 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. чл.82 във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и при условието на евентуалност
чл. 55, ал.1, първо предл. ЗЗД, като и двата всеки от двата иска е обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.НА О.срещу „В.-Н.“ ЕООД, ЕИК ********, в която твърди, че с ответника са
сключили договор на 20.09. 2010 г. за въоръжена охрана на обект ВР 1709-
складов район в гр.Дългопол, състоящ се от 55 броя сгради и площ от
1 275,14 дка, ведно с намиращото се в него недвижимо и движимо имущество. По силата на постигнатото съгласие
ответникът е приел да организира и осъществява на свой риск и със свои
служители и технически средства охрана на този обект. Договорът е влязъл в сила от датата
на подписване на приемателно-предавателен протокол, представляваща неразделна
част от споразумението. На
30.09.2010 г. е съставен
такъв протокол, съдържащ опис на предадената за охрана имущество. Ищецът твърди, че по време на
изпълнение на договора са констатирали вреди на недвижимо имущество в обособена
част от район ж.п. коловоз, поради което на 30.04.2014 г. констатираните щети са описани в
съставен констативен протокол, подписан от представители на страните в
настоящата процесуална връзка. Съгласно договорът, който ги обвърза, този
протокол служи като документ за определяне на дължимо обезщетение от
изпълнителя. Липсващите
вещи са железопътни релси тип 49 с обща дължина 606 линейни м, равняващи се на
303 линейни м коловоз, на обща стойност 43 874 лв, липсващи два броя
метални стълби в общ размер на 150 лв, липсващи 4 броя осветителни тела на обща
стойност 48 лв и един брой липсваща гръмоотводна мачта на стойност 8лв. В
стойността на липсващия коловоз са включени подложни метални планки върху
траверсите и крепежни елементи на релсите към железобетонната плоча. Размерът
на обезщетението е изчислен по балансовата стойност, с която е заведено
имуществото в Министерство на О., съгласно програмата и приложимите с счетоводни
стандарти. Във връзка с извършено посегателство върху недвижимо имущество е
образувано ДП по описа на РУП ПРОВАДИЯ, което се спряно с постановление от
16.10. 2015г. на прокурор от РП Провадия. Ищецът твърди, че при прекратяване на
договора за охрана, който го е обвързал с ответника, е съставен протокол от 10.12.
2015 г. за предаване на съответния обект на охрана и в същия е констатирано, че
след проверка на сградния фонд и инфраструктурата на охранявания район,
състоянието им не отговоря на установеното с приемо – предавателен протокол,
съставен при сключване на договора. Този протокол удостоверява, че ответното
дружество е изпълнявало задълженията си по договор за охрана до 12.12. 2015г.,
включително. Протоколът е подписан от страните в настоящата връзка. Във връзка
вредите настъпили от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
охрана, е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на
обезщетение, към която е приложен и констативен протокол от 30. 04. 2014 г.
Изпратено е и напомнително писмо, но плащане на обезщетение не е извършено.
Ищецът твърди, че вредата представляваща понесена от него загуба в резултат на
неизпълнение на договорни задължения и е в размер на сумата от 44 080 лв. Претендира
да му бъде присъдена и законната лихва върху главницата за периода от 16.5.2014
г. до завеждане на исковата молба в размер на 11 063,33 лв.
Моли съда след като установи състава на нормата,
регламентираща обезвредата, произтичаща на договорно основание, да осъди
ответника да му заплати съдебно заявената сума. При условия на евентуалност,
ако приеме, че не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност
на ответника и клаузата на чл. 43 от договора между страните бъде обявена за
нищожна, то моли същият да бъде осъден на института на неоснователното
обогатяване поради изначална липса на основание твърдейки, че сумата от
44 080 лв е сума, с която ответникът е спестил /обогатил се е/ за сметка на Министерство на О.,
което е обедняло с тази сума в следствие
на виновно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие, чрез неплащане
на установени липси. Претендира да му бъде присъдена и законната лихва върху
главницата за периода от 16.5.2014 г. до завеждане на исковата молба в размер
на 11 063,33 лв.
Ответникът в срок е подал писмен отговор, в когото оспорва
предявения като главен иск и съединения с него акцесорен. Твърди, че договорът,
който обвърза страните, е сключен след проведена процедура по ЗОП, имал е
определен срок на действие, който е от 3 г. и към посочената от ищеца, до
30.04.2014 г., не е обвързвал страните. Ето защо уговорената с разпоредбата на
чл. 23 от договора възможност действието на договорът да бъде продължено, е
нищожна, поради заобикаляне на забраната, регламентирана с нормата на чл. 43 от
ЗОП /отменен/. Не е налице изключение, даващо възможност договорът за охрана ,
сключен след проведена процедура по ЗОП, да удължи своето действие извън
уговорения изрично срок. Липсата на облигационна връзка, която да обвързва
страните, изключва възможността ищецът да претендира от ответника заплащане на
обезщетение за претърпени от него вреди в резултат на неизпълнение на договорно
задължение.
Моли съдът да отхвърли претенцията. По отношение на
евентуалния иск, моли съда да отхвърли и нея, позовавайки се на съображенията, изложени
касателно главната претенция.
В подадената в законовия срок допълнителната искова
молба ищецът не оспорва твърдението, че сделката е сключена по реда на ЗОП.
Твърди, че нищожност на разпоредбата на чл. 23 не е възможна и към момента на
загуба на неговото имущество договорът е имал своето действие, което е
обвързвало страните. Освен това твърди, че по делото липсват доказателства
договорът да е сключен при приложение на ЗОП /отменен/, но дори и при
приложение на ЗОП, разпоредбата на чл. 23 от сделката не влиза с конфронтация
на нормата чл. 43 от ЗОП, тъй като целта на тази разпоредба не е ограничаване
на договорната свобода, а предотвратяване изменение на договора по желание на
някоя от страните по него. Ето защо не може да се приеме тезата на ответника,
че договорът е преустановил действието, поради изтичане на срока му, тъй като у
страните по договора е била налице взаимна воля същият да продължи действието
си, а това се налагало и от обществения интерес. След като е налице действащ
договор, същият има силата на закон, за тези които са го сключили. Твърди, че
клаузите на договора отговорят на интересите и на волята на страните по него,
както и на обществения интерес, а и че цената му не се променяла, позовава се
на извършени действия по сделката от двете страни, които потвърждават тезата за
наличие на договорна връзка. Излага доводи в подкрепа на теза за липса на
нищожност на процесната клауза от договора.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото, че
на 20.09.2010 г. те са сключили договор, а това се установява и от събраните по
делото доказателства. Съобразно постигнатото съгласие, обективирано в договор
за охрана № ВИ – 54 – 36/20.09.2010 година, ищецът възлага
на ответника да организира и осъществява на свой риск със 6 броя свои служители
и технически средства невъоръжена охрана на обект******– складов район в гр.
Дългопол с площ от 1275,14 дка, включващ
55 сгради, движимо и друго недвижимо имущество, за срок от 3 г., считано от
датата на подписване на протокола по чл.6, ал.1 /приемо-предавателен проколол-
опис на предаденото от възложителя на изпълнителя имущество/. Възложителят се
задължава да заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 2 490 лв.
месечно без ДДС до 60 дни след месеца, за който е предоставена услугата срещу
издадена фактура и констативен протокол за качеството на предоставяната услуга
за имота. Предаването и приемането на имота за охрана и намиращото се недвижимо
и движимо имущество се извършва чрез протокол-опис, от който момент договорът
влиза в сила за страните. Ответникът се задължава да се грижи за повереното му
за опазване имущество, като при в случай
на посегателства и кражби да вземе всички мерки за ограничаване размера на
вредите и да уведоми възложителя, органите на служба „Военна полиция“ или
службите на МВР. Изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя за своя
сметка вредите, настъпили вследствие неизпълнение на задълженията на
служителите му не по-късно от 15 дни след установяването им. За вредите,
нанесени от ответника на повереното му имущество след извършването на
инвентаризация, се съставя протокол-форма. Предвидено е, че договорът се
прекратява с изтичане на уговорения срок, като изпълнителят е длъжен да предаде
на възложителя обектите и намиращото се в тях имущество с приемо-предавателни
протокол-описи. Съгласно чл. 23, ал.2 от договора до предаване на обектите
страните имат правата и задълженията по него. Уговорено е, че в случай на констатирани
липси или вреди при предаване на обектите ответникът е длъжен да обезщети ищеца
до размера на тяхната стойност.
По делото е представен
приемо-предавателен протокол-опис, който е съставен след извършен оглед на 1709
войскови район от представители на ищеца и ответника на 30.9.2010 г., които
подробно са описали цялото налично движимо и недвижимо имущество, което се
предава на изпълнителя съгласно процесния договор. В описа на 19 стр.
присъстват бетонова естакада с два броя стълби, ЖР мачти с 8 броя осветителни
тела и прожектори, гръмотводни мачти 1 бр. и 7 броя на скрап (пазени от
ответника на склад), ж.п. – коловози – 2 броя – 164 м (от които липсват 2 броя
релси по 25 м.).
Представени са фактури, издадени от
ответника за ищеца за месечно заплащане на суми за възнаграждение за охрана по
процесния договор за периода 1.11.2010 – 31.5.2014 г. в размер на 2 988 лв.
вся ко. За същия период са приложени по
делото нареждания за масови плащания от Дирекция „Финанси“ на Министерство на О.,
без да са отбелязани основанието (в платежните за 2012 г. е посочено „договор“)
и получателите, а именно:
За 2010 г. – на 22.10, 21.12 – 954 830
,99 лв.
За 2011 г. – на 28 и 31.1 –
967 834,94 лв., 23.2 – 1 117 952,98 лв., 23.3 –
1 032 953,01 лв., 20.4 – 1 125 986,28 лв., 28.5 –
1 037 295,31 лв., 20.6 – 1 056 881,67 лв., 25.11 –
417 805,20 лв.
За 2012 г. – на 21.1 – 123 015,62
лв.
Видно от представените платежни
нареждания ищецът е заплащал ежемесечно на ответника възнаграждения, както
следва:
За 2011 г. – на 29.9, 12.10 – 2988 лв.,
19.10 – 42 634,48 лв., на 19 – 367 906,18 лв. и 21.12 –
72 220,17 лв.
За 2012 г. – на 21.2 – 117 529,54
лв., 28.3 – 276 802,32 лв., 24.4 – 242 708,98 лв., 21.5 –
255 278,46 лв., 21.6 – 228 291,39 лв., 18.7 – 259 221,07 лв.,
18.8 – 186 451,03 лв., 16.8 – 186 451,03 лв., 25.9 – 227 568,71
лв., 16.10 – 222 308,51 лв., 23.11 – 240 562,53 лв., 3.12 –
235 765,03 лв.
За 2013 г. – на 16.1 – 224 648,58
лв., 19.2 – 177 515,43 лв., 14.3. – 212 602,81 лв., 16.4 –
222 852,13 лв., 22.5 – 211 581,40 лв., 14.6 – 236 623,70 лв.,
17.7 – 223 210,86 лв., 14.8 – 228 734,88 лв., 20.9 – 223 105,90
лв., 14.10 – 223 230,23 лв., 14.11 – 218 453,33 лв., 6.12 –
236 206,84 лв.
За 2014 г. – на 20.1 – 210 414,48
лв., 19.2 – 192 526,59 лв., 27.3 – 185 248,56 лв., 24.4 – 250 817,35
лв., ,21.7 – 187 039,06 лв., 14.8 –
187 779 лв., 3.9 – 157 312,52 лв., 8.10 – 154 022,23 лв., 30.10
– 157 103,91 лв., 26.11 – 135 755,92 лв.
За 2015 г. – на 16.1 – 21 578,82
лв., 10.2 – 122 003,19 лв., 16.3. – 45 224,72 лв., 26.3 –
122 003,19 лв., 25.5 – 123 435,57 лв., 26.5 – 51 873,51 лв.,
25.6 – 62 238,03 лв., 29.7 – 125 281,86 лв., 29.10 – 79 489,83
лв., 10.11 – 1 856,66 лв., 25.11 – 79 926,77 лв., 23.12 – 996 лв.
За 2016 г. – на 28.1 – 12 055,85
лв.
За посочените плащания през 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. ответникът е издавал фактури за месечни плащания по договора
в размер на 2 988 лв. всяко.
По делото са представени и неподписани
инвентаризационни описи, съставени от Дирекция „Финанси“ към М.НА О.на 9 и
14.11.2012 г., видно от които е отбелязано, че във войскови район „Армотлука“ с
площ 7.92 дка се намират 2 сгради, чиято стойност по счетоводни данни е 38 542
лв на земята и 49 856 лв на ж.п. разтоварището. Приложена е и
неподписана справка за стойностите на съоръженията във ВР 1709, съгласно която
ж.п. коловоза е с дължина 278 м и стойност 40 254 лв, металните стълби – 3
бр. – 225 лв, осветителни тела – 8 бр. –
96 лв, прожектори – 17 бр. – 136 лв и ЖР стълбове - 2бр. – 500 лв. По данни от представения
инвентаризационен опис от 31.10.2014 г. ж.п. коловоза е с дължина 303 м и
стойност 43 874 лв.
По делото е представено удостоверение,
издадено от РУ „Полиция“ – гр. Провадия на 4.6.2015 г., за това, че на 04.07.2014
г. с постановление на РП – Провадия е образувано досъдебно производство срещу
неизвестни лица, че през месец декември 2013 г. във войскови район 1709, м.
„Армутлука“, са отнети железопътни релси тип 49 с дължина 556 л.м., крепежни
елементи на релсите, гайки, винтове, притискащи планки и др. от владението на
дружеството-ответник, които са собственост на МО „РИО“ – Варна.
На 30.04.2014 г. представители на
страните по делото са съставили констативен протокол, в който са констатирали
във връзка с подаден сигнал от ответника на 29.4.2014 г. за кражба от ОВР 1709
– ж.п. коловоз, че е извършено посегателство срещу материални активи на ищеца,
а именно – разформировани са два ж.п. коловоза на територията на разтоварището
за нефтопродукти с обща дължина 328 м. с железобетонни траверси и частично
върху железобетонна плоча с релси тип 49. Липсват също така и детайли от
коловозите, както и детайли от ж.п. разтоварището – метални стълби – 2 бр.,
осветителни тела тип „змийска глава“ – 4 броя и 1 бр. гръмоотводна мачта.
С трансформационен протокол от 24.7.2014
г., съставен от служители на „РИО-Варна“ е установена техническа грешка при
определянето на балансовата стойност на съоръженията на *** поради неправилно
изчисляване на наличните ж.п. релси, чиято реална наличност е била 303 м.
Балансовата стойност на съоръженията се
коригира от 42 436 лв. на 46 056 лв.
На 16.10.2015 г. РП-Провадия е
постановила спиране на досъдебното производство, образувано във
връзка с установените липси в ОВР 1709.
С протокол от 10.12.2015 г., съставен от
представители на страните по делото, ищеца приема от ответника предадените за
пазене недвижими имоти по процесния договор за охрана, като е констатирано, че
изпълнителят изпълнява задълженията си до 12.12.2015 г.
С покана от 17.12.2015 г. ищецът дава
срок на ответника в 10-дневен срок да му заплати установените вреди на
недвижимото имущество в ж.п. разтоварището
във******на възложителя по договора за охрана в размер на 40 551
лв.
С нови писма от 01.02.2016 г. и
29.9.2016 г. ищецът кани отново
ответника да му заплати в 15-дневен в първото и в 5-дневен във второто
установените от М.НА О.вреди по процесния договор за охрана съответно в размер
на 40 452,40 лв и 44 080 лв.
От показанията на свидетеля Н.В.М.,
главен
експерт съм Регионална инфраструктура на О. гр. Варна от 2000 г., се
установява, че охранителна фирма „В.Н.”ЕООД пази войскови район 1709 в гр.
Дългопол по договор от 2010г. Договорът е влязъл в сила след подписване на
приемо-предавателния протокол, за срок от 3 г. В част от района – разтоварището
правят всеки месец планови проверки с регионален представител на охранителното
дружество и на база на тези констативни протоколи, които съставят всеки месец,
ако има констатирано нарушение, не правят плащането на възнаграждение.
Конкретно на 29 април се е обадила охраната, че има посегателство в района,
изразяващо се в липса на ж.п. коловоза, релсите, стълбите, около 8 м височина и
4 лампи от шеретата. Металните стълбове са били нарязани. В деня на огледа, е
констатирано, че ги няма и е съставен констативен протокол и плащането на
охранителната фирма за м. април е спряно. Само за април не са плащали, но
стойността на плащането е много по-малка, отколкото стойността на щетата.
Колегата ѝ след подаден сигнал на 29.04. и на 30 април е посетил обекта. Свидетелката
е ходила на 29 май на следващата проверка лично, като е установила, че следите
от шлаката от рязането били сиви, което означава, че кражбата е извършена
скоро. Представителите на фирма „В.Н.” ЕООД не оспорили констатациите. Протоколът
за липсите е подписан от регионалният представител на фирмата. На 12 декември
последно била в района и представителя на охраната, тогава я информирал, че
минавайки през района на място са засекли 2 коли и хората в колите са се
представили като нови собственици на имота. След изясняване на ситуацията е
решено вниманието на охранителите да бъде обострено с цел недопускане на кражби.
Май проверката е била насочена към констатиране на наличностите и съпоставяне
със счетоводното им оформяне. Започнала активност от страна на военна полиция и
на МВР. Охранителите били разпитани, но не се установило да знаят кои са
извършителите. Кола от самата полицията в Дългопол е била на място, видяла е извършителите
и те са представили фалшив документ за собственост и че имат нареждане да
режат. Разстоянието е на около 200 м от полицейската служба.
От заключението на вещото лице С.А. по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че справедливата
средно претеглена пазарна стойност на липсващо имущество – съоръжения и
оборудване на обект „ВР 1709 – складов район“ в град Дългопол собственост на
Министерство на О., определена по данните в констативен протокол от
30.04.2014г. и инвентаризационен опис от 30.10.2014г., към дата 30.04.2014 г. е
в размер на 27 200лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Сключеният между страните договор е договор за услуга,
подвид на договора за изработка, чиято нормативна база е в чл.258 и сл. ЗЗД.Твърдението на ответника е, че договорът е сключен по реда на ЗОП, поради
което за него са приложими и нормите на този закон, което твърдение ищецът не
отрича, поради което съдът приема, че договорът е сключен след проведена
процедура по ЗОП, в редакцията му към момента на сключване на договора. По
делото не се спори, че след изтичане на срока на договора страните по него са
продължили да имат отношения въз основа на този договор.
Ето защо спорът по делото е дали е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника на договорно основание.
Тезата на ищеца е, че въпреки изтичане на срока на
договора и независимо от нормите на ЗОП / чл.43/ облигационната връзка между
страните не е преустановила действието си, тъй като страните са имали съгласие
за това, а така също с оглед обществения интерес.
По претенцията са правно основание чл.82 във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Законът регламентира при липса на изпълнение на
задължение възникнало по силата на договор изправната страна да има възможност
да претендира изпълнение или ако интересът от същото е отпаднал да иска
обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди /чл.79 ЗЗД/- предпоставките
за възникване на отговорността, а нормата на чл.82 от същия закон очертава
обема и рамките на имуществената отговорност на неизправната страна по договор
– всички вреди, които са пряка и непосредствена причинени от неизпълнението,
които са били предвидими към момента на възникване на задължението. Предпоставка
за ангажиране на отговорността е наличие на договорна връзка.
Ето защо това налага разглеждане на възражението на
ответника, че към момента на установяване на загубите на имущество на
ответника, страните по делото не са били в договорна връзка.
Към момента на сключване на
сделката разпоредбата на чл.43 ЗОП /отм./ е постановявала забрана за изменение
на параметрите на договора, освен в предвидените в закона случаи, посочени с
ал.2 на този текст, като промяната на срока на договора е възможна само ако е
резултат на непреодолима сила и8 или непредвидени обстоятелства. Да са били
налице такива предпоставки, за да бъде удължен срокът на договора ищецът не
твърди, а не се установяват и от доказателствата по делото. Ето защо настоящият
състав на съда намира, че правоизключващото възражение на ответника се явява
основателно. Към момента на установяване на вредата договорът е преустановил
действието и всякакво съглашение между страните, че е възможно същият да бъде
продължен противоречи на императивна норма, бранеща обществения интерес и
порядък. Ето защо възражението на ответника, че нормата на чл.23, ал.2 от
договора е нищожна поради противоречие в императивно норма на закона се явява
основателно. В този смисъл е и Решение №175 от 07.06.2017г. по т.д.№2697/2015г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Липсата на договорна
обвързаност между страните по делото, към момента на възникване на загубата на
ищеца, изключва възможността имуществената отговорност на ответника да бъде
ангажирана на посоченото и претендирано от ищеца основание – разпоредбата на
чл.82 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ето защо предявеният главен
иск с това основание се явява неоснователно предявен и следва да бъде отхвърлен.Този
извод предопределя и извода на съда, касателно претенцията с правно основание
чл.86 ЗЗД, която също следва да бъде отхвърлена.
По иска имащ основанието си в
института на неоснователното обогатяване, предявен при условие на евентуалност,
поради сбъдване на процесуалното условие на неговото разглеждане – извод на
съда за неоснователност на предавения главен иск.
Теза на ищеца е, че
ответникът неоснователно се е обогатил със сума, представляваща стойност на
имуществото, с което намаляло имуществото на ищеца.Тъй като липсва възможност
да се ангажира договорната му имуществена отговорност, ищецът намира, че може и
следва да дири тази стойност на база неоснователно обогатяване. Обогатяването е
под формата на спестяване на разходи, които ответникът е следвало да му заплати
за обезщетение, поради това, че не е опазил негово имущество, не е заплатил
същото и със стойността на това имущество се е обогатил, при начална липса на
основание за това. Направеното от ищеца уточнение на евентуалния иск, макар и с
позоваване на Постановление №1/1979 г. на Пленума на ВС е извършено чрез
смесване на фактическите състави на чл.55 и чл.59 ЗЗД. Но и при това смесване,
съдът приема, че е ясна тезата на ищеца и направеното искане към съда, поради
което му дължи произнасяне.
Неоснователно обогатяване има
когато едно имуществено благо е постъпило от патримониума на едно лице в патримониума
на друго лице, основание за което имуществено разместване липсва и поради това
дадено следва да бъде върнато.
В контекст
на горното следва изрично да бъде
посочено, че макар и ищецът да се позовава на нормата на чл.55, ал.,
предл.първо ЗЗД, всъщност твърдението му е, че със задържане на дължимото
обезщетение по договора, ответникът се е обогатил, налага необходимост от
произнасяне по иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В постановената си трайна практика, която
е и в съответствие с цитираното и основополагащо Постановление на Пленума на
ВС, касационната инстанция приема, че имуществените
облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в
увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или пък в спестяване на обоготения на някои
разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяване на разходи води до обогатяване, в случай, че тези разходи са били необходими и ответникът по иска по по чл.59 ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения
вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение
могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения." Решение №252 от 23.01.2015г. по гр.д.№2858/2014г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Настоящият
случай не се покрива от състава на чл.59 ЗЗД, нито от който и да е от
съставите, регулиращи института на неоснователното обогатяване / чл.55 ЗЗД/. Спестяване
на разходи ще е налице например в случай, че страните са били обвързани от
договора за наем и наемателят е поел задължение да извършва разноски по
съхранение на имота в добро състояние, но неизпълни това свое задължение и при
извършване на разходи от страна на наемодателя в тази насока, последният ще има
право да дири своите разходи за това на базата на неоснователното обогатяване. Фактите
по делото не се субсумират и от специалните състави на неоснователното
обогатяване, посочени с разпоредбата на чл.55 ЗЗД, тъй като в тези случаи
съществува необходимост нещо да бъде дадено, респеспективно получено и основание
за това да не е съществувало изначално / предл.1/, престацията да е
извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което обаче не е могло да бъде осъществено / предл.2/
и третата хипотеза -
основанието да е съществувало при получаването на престацията, но след
това то е отпаднало с обратна сила.По делото
не се установява да е налице нито общият субсидиарен състав на чл.59 ЗЗД, нито
която и да е от хипотезите на чл.55 ЗЗД.
Ето защо и
този иск, ведно със заявената кумулативно съединена с него акцесорна претенция
за обезвреда за забава в плащането с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
При този
изход на делото на ищеца не се следват разноски, независимо от това, че такива
са претендирани.
Ответникът
е претендирал разноски, но не е представил доказателства такива да са
извършени, поради което и не му се следват.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М. НА О. на Р.Б.с адрес гр.София, ул.“********против „В.-Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове: с правно основание чл.82 във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор за охрана № ВИ – 54
– 36/20.09.2010 година, сключен между страните по делото, поради настъпили в
резултат на това неизпълнение вреди в размер на сумата от 44 080 лв
/четиридесет и четири хиляди и осемдесет лв/, представляващи парична
равностойност на следните вещи - железопътни релси тип 49 с обща
дължина 606 линейни м, равняващи се на 303 линейни м коловоз, на обща стойност
43 874 лв, липсващи два броя
метални стълби в общ размер на 150 лв, липсващи 4 броя осветителни тела на обща
стойност 48 лв и един стойност 8 лв, в която обща стойност са включени подложни
метални брой липсваща гръмоотводна мачта на планки върху траверсите и крепежни
елементи на релсите към железобетонната плоча; иск с правно основание чл.86 ЗЗД
– обезщетение за забава в плащането на сумата от 44 080 лв за периода от
03.11.2016г. в размер на 11 061, 33 лв; иск за заплащане на сумата 44 080 лв /четиридесет и четири хиляди и осемдесет лв/, с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и иск с правно
основание чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава в плащането на сумата от
44 080 лв за периода от 03.11.2016г. в размер на 11 061, 33 лв,
поради неоснователността им.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: