В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Образувано е по обективно и субективно съединени искове, предявени от Е. Р. Д., с ЕГН * против В. Р. Ч., с ЕГН * и Е. М. Ч., с ЕГН * за разпределение помежду им на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 349.52 кв. м., при граници: на север ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на югоизток – ПИ с пл. № *, на запад – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на юг – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, в който имот са построени две масивни жилищни сгради с площ от 108.01 кв. м. и 35.27 кв. м., както и за разпределение на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 350 кв. м., при граници: на запад – улица, на север – улица, на изток – ПИ с пл. № *, на юг – имот на Е. Ч. и наследниците на Р. Ч.. Ищцата твърди, че заедно с първия ответник са наследници на своите родители – Р. М. Ч. и А. Х. А., които са били съсобственици на процесните имоти по силата на давностно владение от 1947 г. до смъртта си съответно през 1988 г. и 2010 г., заедно с другия съсобственик – втория ответник по делото. Направено е искане за разпределяне правото на ползване на дворното място на имотите и на масивната жилищна сграда с площ от 108.01 кв. м. при следните квоти: по ¼ част за ищцата и за първия ответник и останалата ½ част – за втория ответник, а масивната жилищна сграда с площ от 35.27 кв. м. – по ½ част за ищцата и за първия ответник. Ответните страни – В. Р. Ч. и Е. М. Ч. депозират писмен отговор, чрез адв. Р. М., с който оспорват исковете като неоснователни, предвид изтеклата в тяхна полза придобивна давност досежно процесните имоти. Признават направеното в исковата молба твърдение, че Е. Ч. е собственик на 1/3 ид. ч. от ПИ с пл. № * в кв. * по плана на гр. Н., както и на ½ ид. ч. от дворното място. Навеждат аргументи, че останалите 2/3 ид. ч. от жилищната сграда, находяща се в ПИ с пл. № *, както и плевнята в същия имот са собственост на В. Ч. и съпругата му М. Ч., придобити по давност, които са извършвали текущи ремонти, заплащали са консумативните разходи, обработвали са градината и са се грижили за имотите, поради което ищцата не е придобила ПИ с пл. № * по наследство и давностно владение. Посочено е, че след смъртта на родителите си ищцата не е владяла процесния имот, а приживе А. А. е живяла заедно с В. Ч., но като ползвател с негово съгласие. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответните страни и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно представените Удостоверения за наследници №№ */05.01.2011 г. и */05.01.2011 г., издадени от Община – гр. Н., Е. Р. Д. и В. Р. Ч. са били съответно дъщеря и син на Р. М. Ч., б. ж. на гр. Н., починал на .............. г. и на А. Х. А., б. ж. на гр. Н., починала на .................. г. Писмени доказателства за собственост в квалифицирана форма /нотариален акт или писмен договор с нотариална заверка на подписите/ досежно процесните имоти не са депозирани по делото. От удостоверението за кадастрално положение са установява, че съгласно действащия ПУП на гр. Н., утвърден със Заповед № *12.01.1987 г., ПИ с пл. № * е с площ от 359.52 кв. м. и е записан в разписния лист към плана на Е. М. Ч., без да е отбелязан документа за собственост, като е дописано и името на Р. М. Ч. – строително разрешение № */06.04.1954 г., както и че в този имот има построени две масивни жилищни сгради с площ от 108.01 кв. м. и 35.27 кв. м. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи, че имот пл. № * е с площ от 521 кв. м., в разписната книга е записан на Е. М. Ч., без да е отразен документа за собственост и в имота има построена паянтова сграда – плевня върху площ от 27.36 кв. м. и предлага два варианта на разпределение на ползването. Разпитаните свидетели М. и Д. обясняват, че Р. и Е. Ч. са ползвали имота и са построили къщата в нея, а след смъртта на Р.Ч. празното място е било обработвано от майката на Е. Д. и В. Ч., която останала да живее в къщата, заедно със сина си, който много пиел. Сочат, че споровете са възникнали след смъртта й, тъй като В. Ч. не е допускал ищцата до имота. Свидетелката Е. сочи, че след смъртта на Р. Ч., имотът е бил ползван от В. Ч. и съпругата му М., които се грижили за майка на В., която останала да живее там и обработвала имота до преди 3 – 4 г., когато починала. Свидетелката Ф. казва, че от 20 – 25 г. насам М. и В. са обработвали имота, като майката на В., която била болна, останала да живее в къщата и не е работила в градината. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежни насрещни страни. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят неоснователност на предявените искове: В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не правораздава и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство на съсобствениците относно управлението и използването на общата вещ, затова производството по този иск не е спорно и исково, а представлява съдебна администрация. Разпределянето на ползването на процесните имоти между страните по делото е обусловено от безспорното установяване на съсобствеността между тях. В настоящия случай не са представени писмени доказателства досежно правото на съсобственост на страните по делото върху процесните имоти, освен удостоверението за кадастрално положение, в което е посочено, че в разписния лист към плана от 1987 г. е записано името на Е. М. Ч., без да е отбелязан документа за собственост, като е дописано и името на Р. М. Ч.. Това отбелязване представлява индиция за правото на собственост на Е. и Р. Ч., но не и доказателство досежно това вещно право. Ищцата претендира, че е съсобственик на ¼ ид. ч. от процесното дворно място и сградите, а за масивната жилищна сграда с площ от 35.27 кв. м. заявява ½ ид. част. Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата по основание, като заявяват, че само те са съсобственици на имотите, предмет на делото. Ищцата претендира, че нейните наследодатели са придобили, заедно с Е. Ч. собствеността върху имотите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Правото на собственост обаче не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок, защото давността не се прилага служебно. Владелецът следва да се позове на изтеклата в негова полза давност като се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като предяви иск за собственост /какъвто иска по чл. 32, ал. 2 не е/ или като противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС. В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не могат да се решават спорове за собственост. Възраженията на ищцата, че не следва да доказва съсобствеността на страните по делото досежно процесните имоти се явява неоснователно, тъй като съдът с решението си замества именно липсващото мнозинство на съсобствениците, а не на трети непритежаващи право на собственост лица. Тежестта на доказване досежно факта на съсобственост на страните по делото изрично е указана на ищцата. В настоящия случай тя не представя доказателства за възникнала съсобственост. Ангажираните по делото гласни доказателства досежно претенциите за изтекла придобивна давност не следва да бъдат анализирани в настоящото производство, тъй като със същото няма да се разреши със сила на присъдено нещо възникналия спор за материално право. Именно наличието на спор за правото на собственост обуславя недоказаността на предявения иск заразпределение на ползването. Освен това, наведените твърдения за цялостно лишаване на ищцата от владението на имотите следва да бъдат разрешени с посесорен, а не с петиторен иск. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените от Е. Р. Д., с ЕГН * обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС против В. Р. Ч., с ЕГН * и Е. М. Ч., с ЕГН * за разпределение помежду им на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 349.52 кв. м., при граници: на север ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на югоизток – ПИ с пл. № *, на запад – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на юг – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, в който имот са построени две масивни жилищни сгради с площ от 108.01 кв. м. и 35.27 кв. м., както и за разпределение на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 350 кв. м., при граници: на запад – улица, на север – улица, на изток – ПИ с пл. № *, на юг – имот на Е. Ч. и наследниците на Р. Ч. се явяват недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото, релевираната претенция за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски, представляващи внесен депозит за вещо лице в размер на общо 60 лв. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Р. Д., с ЕГН * обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС против В. Р. Ч., с ЕГН * и Е. М. Ч., с ЕГН * за разпредеÙение помежду им на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 349.52 кв. м., при граници: на север ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на югоизток – ПИ с пл. № *, на запад – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, на юг – ПИ с пл. № * и ПИ с пл. № *, в който имот са построени две масивни жилищни сгради с площ от 108.01 кв. м. и 35.27 кв. м., както и за разпределение на ползването на ПИ с пл. № * в кв. * с площ от 350 кв. м., при граници: на запад – улица, на север – улица, на изток – ПИ с пл. № *, на юг – имот на Е. Ч. и наследниците на Р. Ч., като недоказани. ОСЪЖДА Е. Р. Д., с ЕГН * да заплати на В. Р. Ч., с ЕГН * и Е. М. Ч., с ЕГН * направените по делото разноски в размер на общо 60 лв. /шестдесет лева/. Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |